Р Е Ш Е Н И Е №804
28.04.2014г.,
гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ІV
граждански състав, на единадесети март
две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: С.К., като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело №2998 по описа
за 2011 година намери за установено следното:
Предявени са обективно и
събуктивно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД.
Ищецът Н.Г.М. *** твърди, че по
отчуждителни преписки №*** и *** от ***г. от наследодателите му Н. П. Н., К. П.
К. и Т. К. са отчуждени недвижими имоти по ЗОЕГПНС един от които е двуетажна
сграда от два магазина, находяща се към годината на одържавяването в кв.”***”
**** и съставлявала тогава един имот, записан в разписния лист на П. К. в с
пл.№*** Твърди, че освен магазините, видно от контролния лист е било одържавено
и дворно място – в това число и незастроената площ, която е имала лице към
новооткритата улица – сега “***” и за която наследодателят му П. К. се
легитимира като собственик с нотариален акт от ***г., според записването в
който същия е придобил и правото на обособяване на “самостоятелна чаршийска
парцела”. Ищецът основава правото си на собственост освен с наследствено
правоприемство от М. Л. П. – М., която от своя страна е наследила П. И. К., К.
П. К., Т. П. К. и Н. П. Н., още и с реституция по ЗВСОНИ, по силата на който
собствеността е възстановена, алтернативно само на реституция. Твърди, че
ответната Община П., видно от удостоверение №***-***/***г. е възстановила собствеността само върху магазините
и складовите помещения на ул.”***”№*, но не и върху дворното място, включително
и незастроеното с лице откъм ул.”***”, върху чат от което е изграден трафопост,
въведен в експлоатация след реституиране на имота. В резултат на неправомерните
действия на длъжностни лица в ответната община, имотът на наследодателите му К.
и Н. К. е завладян от други лица, като за част от тях са образувани
производства пред ПРС и ПОС. С оглед на изложеното моли съдът да постанови
решение, с което да го признае за собственик и да осъди ответниците Община П. и
“ЕВН България Електроразпределение” да му предадат владението върху дворно
място с площ около 70 кв.м., находящо се в ****”, съставляващо част от имот с
пл.№** по плана от ***г., респективно част от имот с пл.№*** по плана, одобрен
със Заповед №***г. с лице откъм ул.”***”, а съобразно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-***/***г. на изпълнителния
директор на АГКК – София представляващ поземлен имот с идентификатор №*** с
площ от 92 кв.м., ведно със сграда за енергийно производство, построена в него
– *** със застроена площ от 55 кв.м. на един етаж, като съседи на поземления
имот са: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***,
ул.”***”, както и да осъди ответниците да му заплатят солидарно обезщетение за неползване
на имота в размер на 50 000,00 лева за времето от ***г. до подаване на
исковата молба на ***г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът “ЕВН
България Електроразпределение”ЕАД е подал отговор, с който оспорва исковете по
основание и размер. Оспорва твърдението на ищеца, че същият е собственик на
описания в исковата молба имот. Признава факта, че владее и ползва процесния
имот. Признава и обстоятелството, че в поземлен имот с идентификатор №*** държи
съоръжение – трафопост с идентификатор №***, който е недвижим имот и
представлява част от електроразпределителната мрежа и като такъв обект е
изключена от гражданския оборот. Прави възражение за изтекла в негова полза
придобивна давност, като твърди, че той и праводателите му са владели
необезпокоявано процесния имот в продължение на общо 18 години, а именно – НЕК
ЕАД – С. от ***г. до ***г., Електроразпределение – П. ЕАД от ***г. до ***г. и
той самия – от ***г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Община
П. е подал отговор, с който оспорва претенциите. Твърди, че процесния имот /без
изградения в него трафопост/ е общинска собственост по силата на отчуждаване,
извършено със Заповед №СД-***/***г. на ОНС – П.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
По въпроса за цената на иска по чл.108
ЗС:
С определение от ***г. на основание
чл.70, ал.3 ГПК съдът е определил приблизителна цена на предявения иск по
чл.108 ЗС в размер на 60 000,00 лева. Съобразно с това ищецът е внесъл
държавна такса от 600,00 лева. Съгласно удостоверение с изх.№***/***г.,
издадено от Община П., Дирекция “***” данъчната оценка на цялото дворно място
от 93 кв.м., в което се намира спорната площ е в размер на 2986,60 лева или
само за 70 кв.м. от този имот данъчната оценка е 2247,98 лева. Данъчната оценка
на сградата, в която се намира трафопоста, обозначена в удостоверението като
“друг нежилищен обект” с РЗП от 55 кв.м. е 46275,80 лева. Към тази цена следва
да се прибави оценката, дадена от вещото лице Н.И. на съоръженията в трафопоста
– 19406,20 лева. Така оценката на имотите, предмет на ревандикация е в общ
размер на 67929,98 лева, следователно това е и цената на иска, съгласно чл.69,
ал.1, т.2 ГПК. При това положение дължимата от ищеца държавна такса, изчислена
по правилото на чл.71, ал.2 ГПК възлиза на 679,30 лева. На основание чл.70,
ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на още
79,30 лева.
По основателността на исковете:
Представените по делото удостоверения
за наследници установяват следното: П. И. К. е починал през ***г., като е
оставил за наследници съпруга Т. П. К. /починала през ***г./ и дъщеря К. П. Н..
След смъртта на К. Н. през ***г. неин наследник е съпругът й Н. Н.. След като и
той е починал през ***г., е оставил за единствен свой наследник осиновената от
него М. Л. П. – М. /в този смисъл е съдебно решение по гр.д.№***г. на ПРС, ІХ
гр.с./. След смъртта на последната на ***г. нейни наследници по закон са ищеца
Н.Г.М. /съпруг/ и Л. Н. М. /син/.
От представените по делото отчуждителни
преписки е видно, че през ***г. в полза на държавата по реда на ЗОЕГПНС от
наследниците на П. К. /Т., Н. и К./ са били отчуждени имоти, находящи се в
****, описани както следва: отчуждени от Т – 1 / 3 ид.част от двуетажна сграда,
представляваща магазин и складова помещение над него на ул.”***”№* в ***. и 1 /
3 ид.част от двуетажна сграда, представляваща магазин и складово помещение над
него на ул.”***”№* в ***; отчуждени от К. и Н. Н. – 2 / 3 ид.части от двуетажна
сграда – магазин и складово помещение на ул.”***”№*. Противно на твърденията на
ищеца, няма данни от неговите наследодатели да е било отчуждено и дворното
място, в което се е намирала отчуждената постройка на ул.”***”№*, в това число
и незастроена площ с лице към новооткритата улица – сега “***”. Във всички
документи от преписката, включително тези, касаещи обезщетението на
собствениците, става дума единствено за отчуждени сгради.
След влизане в сила на Закон за
възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти /ДВ бр.15/1992г./
собствеността върху отчужденото имущество е възстановена на наследниците на Т.,
Н., като страните не спорят, че със Заповед №***/***г. това имущество е било
отписано от актовите книги за имотите държавна собственост. С оглед на така
установеното, неоснователно е твърдението на ищеца, че същия се лигитимира като
собственик на процесния имот на основание реституция, настъпила по силата на
закона.
Колкото до твърдението, че Н.М. се
явява собственик на имота на основание наследствено правоприемство, същото не
се подкрепя от доказателствата по делото. На първо място към доказателствения
материал не са приобщени цитираните от ищеца документи за собственост –
крепостен акт, нотариални актове и други, удостоверяващи правото на собственост
в патримониума на неговите наследодатели. Дори да се приеме, че П. И. К. е бил
собственик на имот с пл.№*** /за което има отразяване единствено в представения
препис от разписен лист, което само по себе си не е доказателство за
собственост/, не се установява по никакъв начин, че този имот е идентичен с
процесния. Приетата по делото съдебно техническа експертиза на вещото лице Б.Й.
въз основа на извършено геодезическо заснемане показва, че спорната площ като
част от сегашния ПИ с идентификатор №*** съвпада с части от имоти с пл.№**, **
и ** по плана от ***г. Фактът, че със Заповед №СД-******г. на ОНС – П. целият
имот с пл.№*** е бил отчужден от други физически лица, различни от
наследодателите на ищеца, подкрепя твърдението на ответника Община П., че
реституираните сгради на наследниците на Т. К., К. и Н. Н.се намират в имот с
пл.№***с лице към ул.”***” и никога не са попадали в дворно място с лице към
сегашната ул.”***”, респективно не съвпадат с площта на сегашния ПИ с
идентификатор №***.
Въз основа на изложеното и като се има
предвид, че ищецът не доказва да е носител на правото на собственост по
отношение на процесния имот, исковете за ревандикация следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Отхвърлянето на тези претенции обуславя
неоснователност и на претенцията по чл.59 ЗЗД за солидарно осъждане на
ответниците, тъй като правото да бъде обезщетен за невъзможността да ползва
имота си принадлежи единствено на собственика.
На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК
ищецът следва да заплати на ответника “ЕВН България Електроразпределение”ЕАД
сумата 2667,89 лева, от която 100,00
лева – разноски за експертиза и 2567,89 лева – възнаграждение за юрисконсулт,
изчислено съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Г.М., ЕГН
********** *** и “ЕВН България Електроразпределение”ЕАД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр.П., ул.*** искове за признаване за установено, че
ищецът е собственик и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца
владението върху следния недвижим имот: дворно място с площ около 70 кв.м.,
находящо се в ****, съставляващо част от имот с пл.№*** по плана от ***г.,
респективно част от имот с пл.№*** по плана, одобрен със Заповед №**/***г. с
лице откъм ул.”***”, а съобразно кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед №РД-***/***г. на изпълнителния директор на АГКК – С.
представляващ поземлен имот с идентификатор №*** с площ от 92 кв.м., ведно със
сграда за енергийно производство, построена в него – *** със застроена площ от
55 кв.м. на един етаж, като съседи на поземления имот са: ПИ ***, ПИ ***, ПИ
***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ул.”***”, както и за осъждане на
ответниците да заплатят солидарно на ищеца обезщетение за това, че са ползвали
гореописания имот без основание, в размер на 50 000,00 лева за времето от
***г. до подаване на исковата молба на ***г.
ОСЪЖДА
Н.Г.М., ЕГН ********** *** да заплати на “ЕВН България Електроразпределение”ЕАД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.*** сумата 2667,89 лева – разноски по делото, КАКТО и да
заплати по сметка на ПОС държавна такса в размер на 79,30 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: