РЕШЕНИЕ
гр.София, 19.07.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 25-ти с-в, в открито заседание на седми юли две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Весела Живкова-Офицерска
при секретаря Кирилка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1851/2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
от „Б.ДСК“ ЕАД с ЕИК ******** против В.В.Х. с ЕГН **********, лично и със съгласието
на неговата майка С.Г.Д. с ЕГН ********** за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 27 024.61 лв. лв., представляваща неплатена
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 12.04.2012г., сключен
между банката и наследодателя на ответника – баща му В.В.Х. с ЕГН **********,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 09.02.2018г. до
окончателното плащане, договорна лихва в размер на 17 180.21 лв. за
периода 28.10.2013г.-08.02.2018г., такса в размер на 120 лв. и
наказателна лихва в размер на 2 284.81 лв. за периода
28.10.2013г.-08.02.2018г.
Твърди се сключен писмен Договор
за кредит за текущо потребление от 12.04.2012г. между
банката-ищец и В.В.Х. с ЕГН **********, по силата на който банката му предоставила кредит за
текущо потребление в размер на 30 000 лв. за срок от 10 години при
променлива лихва от 9,95% годишно, като сумата била усвоена на същата дата.
Ищецът твърди, че кредитополучателят починал на 08.10.2013г., като негов
единствен законен наследник е ответникът по делото В.Х.. След смъртта на
кредитополучателя, т.е. от м.10.2013г. заплащането на месечните вноски по
кредита било преустановено, поради което ищецът обявил предсрочна изискуемост
на кредита чрез нотариална покана, получена от ответника на 13.09.2017г.
Правното
основание на предявените искове чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил писмен такъв от ответника.
Оспорват се
исковете.
Направени са възражения, че:
1.
Ответникът
не е извършвал никакви действия по приемане на наследството и не е извършвал
действия по разпореждане с оставеното му в наследство имущество;
2.
Със
Завление вх.№ 2025735/11.10.2017г. по описа на СРС, на 11.10.2017г. ответникът,
чрез неговата майка и законен представител е подал до съда нотариално заверено
заявление за отказ от наследство, но по образуваното гр.д. № 72804/2017г. Съдът
прекратил производството.
Направени са искания за провеждане на производство по
реда на чл. 51 от Закона за наследството – за даване срок на ответника да заяви
приема ли или се отказва от наследството на своя баща В.В.Х..
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Страните не спорят относно обстоятелствата, че между
банката – ищец „Б.ДСК“ ЕАД и В.В.Х. с ЕГН ********** е бил сключен Договор за кредит за текущо
потребление от 12.04.2012г., че кредитополучателят
е починал на 08.10.2013г. и негов единствен законен наследник към датата на откриване на наследството е синът му -
ответникът по делото В.Х., който
към този момент е бил малолетен. Ответникът оспорва да е приел изрично или да е
извършил действия по проемане на наследството на своя баща. В хода на
производството В.Х. е навършил пълнолетие.
На основание чл. 51, ал.1 ГПК е открито производство по чл.
51 ЗН, като
ответникът В.Х. е
призован лично с указания да заяви лично в откритото съдебно заседание или
писмено с нотариална заверка на подписа в едноседмичен срок от получаването
приема ли или се отказва от наследството на В.В.Х.. В откритото съдебно заседание, проведено на 19.05.2022г.
ответникът се е явил лично и е заявил, че се отказва от наследството на баща
си. Съдът е разпоредил на основание чл. 51, ал.3 ЗН да се впише в книгата по
чл. 49, ал.1 ЗН изявлението на ответника В.В.Х., че се отказва от наследството
на своя баща В.В.Х. с ЕГН **********.
Видно от представеното Удостоверение изх. №
32616/02.06.2022г., издадено от СРС, отказът е вписан в особената книга на съда
под № 1112/02.06.2022г.
При така установеното, се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН, наследниците,
които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е
обременено, съобразно дяловете, които получават. Такава е и трайната практика
на ВКС по този въпрос (Р 101-2019-IV г.о.). В нея се приема, че за да се ангажира отговорността на наследниците на
починало лице за негови задължения е необходимо те да са приели наследството
му. Това е така, доколкото според чл. 48, изр. 1 ЗН, наследството се придобива
с приемането му, а според чл. 49 ЗН, приемането става изрично – със заявление
до районния съдия, в района на който е открито наследството, или с извършено от
наследника действие, което несъмнено предполага намерението му да приеме това
наследство. До приемането му обаче, призованият да го приеме наследник не
придобива никакви права и задължения от него (така и т. 1 от ТР 148-1986-ОСГК и Р
54-1961-ОСГК). Поради това до приемането му, оставените в него имущества/права и
задължения не принадлежат на никого. Едва когато настъпи предвиденият в закона
юридически факт по приемане на наследството, едва тогова възниква и правото на
призованият да го наследи наследник върху тези имущества, които той придобива с
приемането му, като законът придава на последното обратно действие – към
момента на откриване на наследството (чл. 48 ЗН). Това обаче не дава основание да се
приеме, че до приемането на наследството, лицето, което е призовано да го
наследи, е техен притежател. Тъкмо напротив. То може до приемането само да
управлява наследствените имущества и предявява владелчески искове за
запазването им, от което следва, че до приемането на наследството наследниците
не придобиват полагащата им се по закон част от същото, независимо че са
призовани да наследят оставилият го техен наследодател (чл. 58 ЗН и Р 54-1961-ОСГК). А както се посочи и по-горе, само
наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които
то е обременено, съобразно дяловете, които получават (чл. 60, ал. 1 ЗН).
В случая наследодателят на ответника - В.В.Х.
с ЕГН ********** е починал преди предявяване на иска против наследник, който е
бил малолетен. След навършване на пълнолетие в хода на производството, в
проведена процедура по чл. 51 ЗН ответникът е заявил, че се отказва от
наследството на баща си и този негов отказ е вписан в особената книга към СРС
за приемане и отказ от наследство. Поради това той не отговаря за никаква част от
задълженията на баща си по сключения от него приживе с ищеца процесен договор
за потребителски кредит (чл. 60, ал. 1 ЗН). Само на това основание предявените искове се явяват неоснователни и следва
да се отхвърлят изцяло. Доколкото не се касае до настъпила смърт на
кредитополучателя в хода на производството, нито процесуалното правоотношение с
посоченият в исковата молба ответник е прекратено по инициатива на ищеца, за
последния не съществува право, а за съда – задължение да се издирват и
конституират в производството наследниците на В.В.Х. от
следващ ред. Отказът от наследство, като възникнал в хода на производството
факт, подлежи на съобразяване от съда на основание чл. 235, ал.3 ГПК и именно
при съобразяването му съдът приема, че искът против този ответник е
неоснователен. Основателността, респ. – неоснователността на иска се преценява
по съществото на спора и не е основание за издирване и конституиране на следващ
ред наследници по закон на починалият преди предявяване на иска
кредитополучател, още по-малко при непрекратено процесуално правоотношение с
първоначалния ответник.
По разноските:
При този изход на делото, ищецът дължи
на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника направените от последния разноски за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. платено адвокатско
възнаграждение. Доколкото отказът от наследство, респ. – вписването му, е акт
на ответника, относим изобщо към всички негови права и задължения в качеството
му на призован с факта на смъртта на баща му към наследяване по закон
наследник, направените от него и претендирани в настоящото производство
разноски в размер на платената държавна такса от 20 лв. за вписване на отказа,
не следва да бъдат възлагани в тежест на ищеца.
Мотивиран
от горното, Съдът:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Б.ДСК“
ЕАД с ЕИК ******** против В.В.Х. с ЕГН ********** искове с правно основание чл.
430 ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника, в качеството му на законен наследник на В.В.Х. с ЕГН **********,
да заплати на ищеца сумата от 27 024.61 лв. лв., представляваща
неплатена главница по Договор за кредит за текущо потребление от 12.04.2012г.,
сключен между банката и наследодателя на ответника – баща му В.В.Х. с ЕГН **********,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 09.02.2018г. до
окончателното плащане, договорна лихва в размер на 17 180.21 лв. за
периода 28.10.2013г.-08.02.2018г., такса в размер на 120 лв. и
наказателна лихва в размер на 2 284.81 лв. за периода
28.10.2013г.-08.02.2018г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.3 ГПК „Б.ДСК“
ЕАД с ЕИК ******** да заплати на
В.В.Х. с ЕГН ********** направените от него разноски за тази инстанция в размер
на 500 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
СЪДИЯ:
/Весела Живкова-Офицерска/