Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 379
17.10.2019 година град Хасково
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд ………трети………… въззивен граждански
състав
на …………двадесет и пети септември...….две хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АННА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
МАРИЯ
ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия ………….Петкова……………………..
въззивно гражданско дело № ……556…… по описа на съда за 2019
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.
Образувано
е по жалба от „Информационно обслужване“
АД – София срещу постановление от 15.07.2019 година по изпълнително дело №
20198740400183 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, с което е приета за събиране сума в
размер от 25 100 лева, представляваща парична равностойност на 92 кв.м. от
поземлен имот с идентификатор 77195.735.4, целия с площ от 4317 кв.м., находящ
се в гр.***. Жалбоподателят е взискател в изпълнителното производство. Въвежда
доводи за неправилност на постановлението на съдебния изпълнител, изразяващи се
в нарушение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения.
Жалбоподателят настоява, че хипотезата на чл. 521 ал. 2 от ГПК се отнася само
за събиране от длъжника на
равностойността на движима вещ и същата е неотносима към недвижим имот,
владението върху който не може да бъде предадено, тъй като същият е застроен.
От тук се прави извод, че постановлението е издадено в нарушение на закона.
Прави се искане за неговата отмяна. Претендират се деловодни разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство.
В
законоустовения срок, уведомени,
ответниците по жалбата и длъжници
в изпълнителното производство Е.Я.Х. и С.С.Х.
не подават отговор на жалбата. В с.з. пред ХОС се явява упълномощен от тях адв.
Г., която не оспорва жалбата. Поддържа становището на ЧСИ и жалбоподателя за
неправилно приложение на разпоредбата на чл. 521 ал. 2 ГПК. Счита, че въззиваемите
не следва да понесат разноски за настоящото производство, а те да бъдат
насочени към органа, издал незаконосъобразното постановление.
В писмените си мотиви
частният съдебен изпълнител намира подадената жалба за допустима като подадена
в законоустановения срок, от активно легитимирани лица и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол. Изразява становище за основателност на жалбата поради
неправилно приложена разпоредбата на чл. 521 ал. 2 от ГПК.
Съдът, след като прецени
направените доводи и материалите по делото, намира за установено следното:
Изпълнително дело №
20198740400183 по описа на ЧСИ Самуил Пеев е образувано на 21.03.2019 година по
молба на „Информационно обслужване“ АД, въз основа на изпълнителен лист от
13.06.2014 година, издаден въз основа на определение № 629 от 12.06.2014 година
по гр.д. № 717 по описа за 2011 година на Окръжен съд - Хасково, с което Е.Я.Х.
и С.С.Х. са осъдени да предадат владението на „Информационно обслужване“ АД –
гр. София върху следния недвижим имот - 92 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор 77195.735.4, целият с площ от 4317 кв.м., находящ се в гр.*** по
кадастралната карта на гр.***, означена на скица на в.л. на лист 354 с цифри от
1, 2, 3, 4 и 5.
На 06.06.2019 година двамата длъжници са се запознали със съдържанието на
поканата за доброволно изпълнение, но същите са отказали да я получат. Отказът
е бил надлежно удостоверен в разписките за получаване на книжа от връчителя. С
поканата за доброволно изпълнение е бил насрочен въвод във владение за дата
21.06.2019 година от 10:00 часа. На 12.06.2019 одина длъжникът Е.Х. е получил
лично поканата за доброволно изпълнение.
За въвода във владение е изготвен протокол, съгласно който изпълнителни
действия не са били извършени, тъй като имотът, подлежащ на предаване, е бил
застроен.
С молба с вх. № 6818 от 26.06.2019 година от взискателя „Информационно
обслужване“ АД е било поискано - поради невъзможността владението на имота да
бъде предадено да се определи парична равностойност на същия в два варианта –
равностойност на правото на собственост на имота и на правото на строеж върху
него. Въз основа на молбата частният съдебен изпълнител е възложил на вещо лице
да изготви експертна оценка за парична равностойност на имота, предмет на
изпълнение. След представяне заключението на вещото лице е било издадено атакуваното
постановление от 15.07.2019 година, с което е била приета за събиране сума в
размер от 25 100 лева, определена
като парична равностойност на 92 кв.м. от поземлен имот с идентификатор
77195.735.4, целия с площ от 4317 кв.м., находящ се в гр.***. На 19.07.2019
година взискателят е бил уведомен за издаденото постановление, видно от
съдържащата се в изпълнителното дело разписка.
При така установената фактическа обстановка съдът достига
до следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в предвидения в чл. 436, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна –
взискател в изпълнителното производство, срещу акт на съдебния изпълнител,
подлежащ на съдебен контрол. Жалбата е допустима и основателна, а обжалваното
постановление - незаконосъобразно.
С
обжалваното постановление е приета за събиране сума в размер от 25 100
(двадесет и пет хиляди и сто) лева, определена като парична равностойност на 92
кв.м. от поземлен имот с идентификатор 77195.735.4, целият с площ от 4317
кв.м., находящ се в гр.***. Това изпълнително действие е извършено в нарушение
на предвидените в закона условия. Разпоредбата на чл. 521 ал. 2 от ГПК дава
възможност при ненамиране на вещта, чието предаване се дължи, у длъжника или
при развалянето й, взискателят да събере паричната ѝ равностойност.
Нормативните
разпоредби трябва да се разглеждат в тяхната цялост и при извършване на
систематично тълкуване. Правната норма на чл. 521 ал. 2 от ГПК следва да се
тълкува заедно с ал. 1 от същата разпоредба, от което следва, че възможността
за събиране на парична равностойност на вещ, чието владение е следвало да бъде
предадено, се отнася за движимите вещи.
Подобен
начин за изпълнение при невъзможност да се извърши предаване на недвижима вещ
(въвод във владение) законодателят не е предвидил. Съгласно чл. 46 ал. 2 от
Закона за нормативните актове, когато нормативният акт е непълен, за
неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни,
ако това отговаря на целта на акта. Преодоляване на празнини в
законодателството може да бъде извършено чрез прилагане на аналогия на закона,
но само при наличието на определени условия.
В
случая разпоредбата на чл. 521 ал. 2 от ГПК не може да се приложи по аналогия,
тъй като това не би съответствало на целта на закона. Само сходството между
нормите на чл. 521 и чл. 522 от ГПК, изразяващо се във вида на изпълнението, а
именно принудително отнемане на вещи, не е достатъчно, за да обуслови разпростирането
на нормата на чл. 521 ал. 1 от ГПК върху неуредените случаи – недвижимите вещи.
Това е така, тъй като законодателят при определяне на реда за принудително
изпълнение на предаване на вещи, се е ръководил не от общите признаци, а от
вида на вещта. В зависимост дали е движима или недвижими вещ е регламентиран
различен ред за предаване. Условията, при които се допуска събиране на парична
равностойност (ненамиране на вещта у длъжника или развалянето й), са
неприложими при недвижимите вещи поради самото им естество.
С
прилагането на разпоредбата на чл. 521 ал. 2 от ГПК по отношение на недвижимия
имот, предмет на изпълнение, частният съдебен изпълнител е предприел
изпълнително действие, без да са били налице предвидените в закона юридически
факти. По този начин е упражнил незаконосъобразно своите правомощия в
изпълнителното производство и издаденото от него постановление е порочно.
Предвид
изложените мотиви настоящата въззивна инстанция намира, че подадената жалба е
основателна и обжалваното постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Макар
при обжалване на постановлението по чл. 521 ал. 2 от ГПК да са предвидени
особени правила, част от които е правомощието на съда да реши спорния въпрос по
същество, в настоящия случай това не се следва. Аргументите в тази насока се
извеждат от изложеното до момента, а именно - частният съдебен изпълнител
изобщо не е имал право да предприема такова изпълнително действие.
Производството по чл. 521 ал. 3 от ГПК касае хипотезите, в които възможността
за определяне на парична равностойност е приложена законосъобразно, но се
оспорва определеният от вещото лице размер. В тази връзка постановлението от
15.07.2019 година по изпълнително дело № 20198740400183 по описа на ЧСИ Самуил
Пеев, с което е приета за събиране сума в размер от 25 100 лева,
представляваща парична равностойност на 92 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор 77195.735.4, целия с площ от 4317 кв.м., находящ се в гр.***,
следва да бъде отменено, без да се решава въпросът по същество или да се дават
указания за повторно законосъобразно извършване на изпълнителното действие.
С оглед този изход на делото, сторените от въззивника
разноски в доказан размер (за заплатена държавна такса 25 лева) следва да му
бъдат възстановени от въззиваемите. Това разрешение съответства на правилото по
чл. 78, ал. 1 ГПК, което задължава съда при уважаване на иска/жалбата да
възложи разноските на противната страна. Процесуалният закон ГПК не позволява
възлагане на понесените от страната разноски на органа, чийто незаконосъобразен
акт се отменя. Поради това искането на процесуалния представител на
въззиваемите за събиране на тези
разноски от ЧСИ се явява неоснователно. Тъй като в случая дружеството-въззивник
е било представлявано от юрисконсулт, на основание чл. 78 ал. 8 ГПК му се дължи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от
15.07.2019г. по изпълнително дело № 20198740400183 по описа на ЧСИ Самуил Пеев,
с което е приета за събиране сума в размер от 25 100 лева, представляваща
на основание чл. 521 ал. 2 от ГПК парична равностойност на 92 кв.м. от поземлен
имот с идентификатор 77195.735.4, целият с площ от 4317 кв.м., находящ се в гр.***.
ОСЪЖДА Е.Я.Х., ЕГН ********** и С.С.Х.,
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** чрез адв. М.Г., да заплатят на „Информационно
обслужване“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Панайот Волов“ № 2 общо сумата в размер на 325 лева, представляващи –
деловодни разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.