Мотиви към Присъда № 260003 от 25.01.2021г. по н.о.х.д. № 1248/2020г.
по описа на ДРС
Съдебното производство по
н.о.х.д. № 1248/20г. по описа на ДРС е образувано по внесен обвинителен акт от
ДРП с повдигнати обвинения срещу А.Г.А. за това, че:
-на 04.09.2020г., около 02.30
часа в с. Крушари, обл. Добрич влязъл в чуждо жилище
(къща), находящо се на ул. „***“ № 9, като употребил
за това сила и ловкост и деянието било извършено нощем – престъпление по
чл.170, ал.2 във вр. с ал.1 от НК;
-на 04.09.2020г., около 02.30
часа в с. Крушари, обл. Добрич в жилище, находящо се на ул. „***“ № 9, направил опит да се съвкупи с
лице от женски пол - А.Д.Х. ***, като го принуди към това със сила, като
деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини-
престъпление по чл.152, ал.1, т.2 във вр. с чл.18,
ал.1 от НК и
-на 04.09.2020г., около 02.30
часа в с. Крушари, обл. Добрич в жилище, находящо се на ул. „***“ № 9, направил опит да се съвкупи с
лице от женски пол, ненавършило осемнадесет години - М.С.М. ***, като го
принуди към това със сила, като деянието е останало недовършено поради
независещи от дееца причини – престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 1 във вр. с чл.152, ал.1, т.2 във вр. с
чл.18, ал.1 от НК.
В хода на
разпоредителното заседание подсъдимият и защитникът му отправиха искане
съдебното производство да продължи по реда на глава 27 от НПК в точност чл.
371, т. 2 от НПК. На основание чл. 252, ал. 1 от НПК, след приключване на
разпоредителното заседание бе постановено незабавно разглеждане на делото по
реда на глава 27 от НПК, в точност чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият заяви,
че разбира в какво е обвинен, признава фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Съдът след изслушване на самопризнанията на А., като констатира, че
те се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, с
Определение обяви, че при постановяване на Присъдата ще ползва самопризнанията
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В хода на съдебното
следствие, подсъдимият заяви, че разбира предявените му обвинения, признава се
за виновен и отказва да дава обяснения.
Представителят на
Добричка районна прокуратура поддържа повдигнатите обвинения, като доказани по
безспорен начин от събраните в хода на наказателното производство
доказателства, като пледира с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК съдът
да определи следните наказания на А.: една година „ лишаване от свобода „,
което след редукцията с 1/3 да бъде намалено до 8 месеца, за извършеното
престъпление по чл. 170, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК;
две години „ лишаване от свобода „, което след редукцията с 1/3 да бъде
намалено до една година и четири месеца, за престъплението по чл. 152, ал. 1,
т. 2 във вр.с чл. 18, ал. 1 от НК и три години „
лишаване от свобода „, което след редукцията на чл. 58а от НК да бъде намалено
на две години, за престъплението по чл. 152, ал. 2, т 1 във вр.
с чл. 152, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.
На основание чл. 23 от НК се предлага да бъде наложено най-тежкото наказание, а
именно две години лишаване от свобода, при първоначален „ общ „ режим на
изтърпяване, при което бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил
задържан и с мярка за неотклонение „ задържане под стража „, считано от
04.09.2020г. Алтернативно, при преценка за прилагане разпоредбата на чл. 66,
ал. 1 от НК и отлагане изпълнението на определеното най-тежко наказание,
пледира за определяне на изпитателен срок в размер на четири години и на
основание чл. 67, ал. 3 от НК налагане на пробационна
мярка, изразяваща се в забрана за посещаване адресите на пострадалите за срок
от четири години, както и забрана за напускане на жилището, което обитава от
22.00ч. до 06.00ч. сутринта за максимално допустимия от закона срок.
Защитникът на
подсъдимия пледира за налагане в минимален размер на предвидените наказания „
лишаване от свобода „ за съответните престъпления, като на основание чл. 23,
ал. 1 от НК бъде определено общо най-тежко наказание, чието изпълнение, на
основание чл. 66, ал. 1 от НК бъде отложено.
В хода на съдебните прения, подсъдимият се
придържа към становището на защитникът си, а на дадената последна дума изразява
съжаление за стореното.
Съдът след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
установи за безспорно от фактическа страна следното:
В началото на месец
септември 2020г. св. А.Д.Х. и св. М.С.М. *** в къща, находяща
се на адрес: ул. „***“№ 9. Дворното място на къщата било оградено с телена
мрежа, но входната му врата не се заключвала. В къщата св. А.Д.Х. отглеждала
двете си деца /на 2 год. и на 1 год./. Баща на децата бил С. С. М., брат на св.
М.С.М., но от няколко месеца той работел в Германия. В съседство на
гореописаната къща живеел св. М. Е. Т. /на адрес: ул. „***“ № 7/. В нощта на
03.09.2020г. срещу 04.09.2020г. св. А.Д.Х. и св. М.С.М. си легнали около 22.00
часа, като преди това затворили входната врата и прозорците на къщата.
Прозорците се затваряли отвътре посредством райбери. Къщата имала три стаи и
коридор, като св. А.Х. и св. М.М. си легнали заедно с
двете деца в една от стаите. Около 02.30 часа на 04.09.2020г. А., след като бил
употребил неустановен по вид и количество алкохол, отишъл сам в къщата,
обитавана от двете свидетелки, влязъл пред незаключената входна врата на
дворното място, дръпнал един от прозорците на къщата и чрез упражнената
физическа сила успял да го отвори, след което проникнал в жилището. Чувайки
шума от отварянето на прозореца, св. А.Х. се събудила, станала, отворила
вратата на стаята където спели всички и тогава видяла подсъдимият да идва срещу
нея /двамата се познавали като съселяни/. Подсъдимият се придвижил бързо към
св. А.Х., запушил й устата с едната си ръка, а с другата я хванал през гърлото
и я повалил върху леглото. Това било забелязано от св. М.М.,
която също се била събудила и започнала да крещи, виждайки случващото се. Подсъдимият
се опитал да легне върху св. А.Х. и й казал, че иска да прави секс с нея.
Последвала съпротива, при която св. А.Х. успяла да удари А. с коляно и да го
избута от себе си с ръце, като му казала че не желае да прави секс с него.
Тогава А. се изправил, приближил се до св. М.М. и
казал, че ще прави секс с нея, след като св. А.Х. не желаела. Подсъдимият хванал
св. М.М. за косите и й ударил шамар. Започнал да и
говори, че била много красива и искал да прави секс с нея. Казал и да не вика. Св.
А.Х. хванала един стол, който се намирал наблизо и ударила с него подсъдимия по
гърба, който хванал стола и го хвърлил обратно по св. А.Х.. Свидетелките започнали
да крещят силно. Тогава подсъдимият напуснал жилището през прозореца, през
който бил проникнал преди това. Към датата на деянието св. М.М. била непълнолетна (на 14 год.). Веднага след случилото
се св. А.Х. се обадила на съседа си - св. М. Е.Т. и го помолила да отиде при
тях в дома им. Св. Т. се отзовал и на място забелязал ревящите А.Х. и М.М.. Видял счупен стол върху едно от леглата в стаята,
където се намирали. Видял, че вратът на св. А.Х. бил зачервен. Видял и липсващ
райбер на един от прозорците на къщата, който бил отворен. След като св. А.Х. и
св. М.М. му разказали какво им се е случило, св. М. Т.
подал сигнал на ЕЕН 112 и на мястото бил извършен оглед на местопроизшествие от
служител на 02 РУМВР-Добрич.
Безспорно е установено, че подсъдимият А.Г.А. е роден на ***г***, ***:***, с ЕГН: **********
Описаната фактическа обстановка
безспорно се доказва от самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от
събраните на досъдебното производство доказателства, които съдът директно може
да ползва съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, а именно:
Гласните доказателства,
обективирани в протоколите за разпит на свидетели на ***. ., А.Х., М.М., Е. Д. и А. С.;
Писмените доказателствени
средства – Протокол за оглед на местопроизшествие от 04.09.2020г., ведно с
изготвения снимков материал, Протоколи за изземване образци за сравнително
изследване и протоколи за доброволно предаване;
Изготвените в хода на досъдебното
производство СМЕ-и ;
Документите, съдържащи факти от
значение за изясняване на обстоятелствата по делото: свидетелство за съдимост, справки за образувани досъдебни
производства и съдържащи характеристични данни.
За да изгради
вътрешното си убеждение въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът взе предвид следното:
Показанията на всички
разпитани в хода на досъдебното производство свидетели са последователни,
логични, достоверни и непротиворечиви, като в тях обективно и правдиво са
възпроизведени възприетите от свидетелите факти, които са относими
към предмета на доказване, поради което и съдът изцяло ги кредитира.
Достоверността на същите се установява и от приобщените към доказателствения
материал писмени доказателствени средства, обективиращи резултатите от
описаните в тях процесуално-следствени действия.
В хода на съдебното дирене, съдът
предвид императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК не проведе разпит на
подсъдимия, като кредитира изцяло направеното самопризнание, тъй като в хода на наказателното производство не се
събраха доказателства – преки или косвени, които да го опровергават.
Предвид
гореизложеното съдът прие, че с действията си подсъдимият от обективна и субективна страна
е осъществели съставите на престъпленията, за които е предаден на съд.
А. е годен субект на
трите престъпления, тъй като е пълнолетно физическо лице, което е извършило
деянията в състояние на вменяемост.
При така установеното
от фактическа страна от правна страна настоящият състав намира, че подсъдимия А.
е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението по чл. 170, ал.2 във вр. с ал.1 от НК,
за което е предаден на съд, като за това е употребил сила – издърпал прозореца
на къщата и деянието е извършено нощем. Престъплението е довършено, като след
нарушаването на неприкосновеността на жилището е проникнато от подсъдимия на
територията му.
От субективна страна
е налице пряк умисъл – целял е нарушаването на неприкосновеността на чуждото
жилище и е имал съзнание, че нарушава неприкосновеността на чуждото жилище.
Предмет на горепосочените престъпни деяния по чл. 152 от НК е личността на
двете пострадали, с които е направен опит да бъдат съществени престъпните
съвкупления.
Времето и мястото на
извършване на деянията, както и участието на подсъдимия в тях са категорично
установени, посредством гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
двете пострадали, дадени в хода на досъдебното производство.
Що се отнася
до изпълнителното деяние, изнасилването е типично двуактно престъпление. То включва в себе
си два акта – упражняването на принудата и
съвкуплението. В процесния случай,
подсъдимият е упражнил принуда, за да сломи съпротивата на двете пострадали,
целейки осъществяване на съвкупление, като и при двете пострадали принудата се
е изразявала в употребата на физическа сила. И двете престъпления са останали
недовършени, поради независещи от дееца причини.
От субективна страна:
Деянията са извършени от А. при
форма на вината пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния
им характер, предвиждал е техните общественоопасни
последици и е искал настъпването им.
При определяне на вида и размера на
наказанието, съдът съобрази следното: Касае се за деяние с
висока степен на обществена опасност, тъй като включва посегателство срещу личността
на пострадалите, половата им неприкосновеност.
Съгласно разпоредбата на чл. 373,
ал. 3 от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.
371 т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е
длъжен да определи наказания на подсъдимият за извършените от него престъпления
при приложението на чл. 58а от НК.
Предвиденото наказание за
извършеното от А. престъпление по чл.170, ал.2 във вр.
с ал.1 от НК е от една до пет години. Прилагайки разпоредбата
на чл. 58а във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК, съдът
определи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода “ за срок от една година
и на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, след като го намали с една трета му наложи
„ лишаване от свобода „ за срок от осем месеца, чието изпълнение, на основание
ч. 66, ал. 1 от НК отложи за срок от три години, като прие, че в този размер е достатъчен, за
да изиграе своята превъзпитателна роля по отношение на подсъдимия и да изпълни
целите по чл. 36 от НК по отношение на останалите членове на обществото.
Предвиденото наказание за
извършеното от А. престъпление по чл.152, ал.1, т.2 във вр.
с чл.18, ал.1 от НК е от две до осем години. Прилагайки разпоредбата на чл. 58а
във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК, съдът определи на
подсъдимия наказание “лишаване от свобода “ за срок от две години и на
основание чл. 58а, ал. 1 от НК, след като го намали с една трета му наложи „
лишаване от свобода „ за срок от една година и четири месеца, чието изпълнение,
на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за срок от четири години, като прие, че в този размер е достатъчен, за
да изиграе своята превъзпитателна роля по отношение на подсъдимия и да изпълни
целите по чл. 36 от НК по отношение на останалите членове на обществото. На
основание чл. 67, ал. 3 от НК постанови през изпитателния срок пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 3 от НК, а именно „
ограничение в свободното предвижване“, изразяващо се в забрана за посещение на
адреса на А.Д.Х., находящ се в с. Крушари, ул. „ ***
„ № 9 за срок от три години.
Предвиденото наказание за
извършеното от А. престъпление по чл.152, ал. 2 т. 1 във вр.
с чл.152, ал.1, т.2 във вр. с чл.18, ал.1 от НК е от три
до десет години. Прилагайки разпоредбата на чл. 58а във вр.
с чл. 54, ал. 1 от НК, съдът определи на подсъдимия наказание “лишаване от
свобода “ за срок от три години и на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, след като
го намали с една трета му наложи „ лишаване от свобода „ за срок от две години,
чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за срок от четири
години, като прие, че в този размер е
достатъчен, за да изиграе своята превъзпитателна роля по отношение на
подсъдимия и да изпълни целите по чл. 36 от НК по отношение на останалите
членове на обществото.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК наложи
на подсъдимия А.Г.А. най-тежкото от така определените наказания, а именно„
лишаване от свобода„ за срок от две години, чието изпълнение на основание чл.
66, ал. 1 от НК отложи за срок от четири години. На основание чл. 67, ал. 3 от НК постанови през изпитателния срок пробационна мярка
по чл. 42а, ал. 2, т. 3 от НК, а именно „ ограничение в свободното
предвижване“, изразяващо се в забрана за посещение на адреса на А.Д.Х., находящ се в с. Крушари, ул. „ *** „ № 9 за срок от три
години.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия А.Г.А. да заплати сторените по делото разноски в
размер на 402.60лв. по сметка на ОД на МВР гр. Добрич, като на основание чл.
189, ал. 2 от НПК постанови разноските за преводач на досъдебното производство
да останат за сметка на съответния орган / ОДМВР гр. Добрич/, а разноските за
преводач в съдебното производство – за сметка на ДРС.
По горните съображения съдът
постанови Присъдата си.
Председател:
/ М. Кирчева /