М О Т И В И
към Решение
№1043 от 03.07.2020 г. по АНД № 2213/2020 г.
по описа на ПРС, ХХIV н.с.
Районна прокуратура
гр. Пловдив е внесла предложение Г.Н.Б. - роден
на *** ***, Б, Б гражданин, неженен, с висше образование,
месторабота – фирма „***“ АД, с адрес за призоваване: гр. П., ул. «***» № *,
ЕГН ********** да
бъде признат за виновен и освободен
от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК за престъпление
по чл.227б, ал.2 вр. ал.1 от НК, а именно
за това, че на 06.06.2017 г. в гр. П., в качеството си на управител
и представляващ търговско дружество „*” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр. П., след като представлявано от него търговско
дружество изпаднало в неплатежоспособност, като е имало установени, непогасени, изискуеми и ликвидни парични задължения по Ревизионен
акт № *********/26.10.2012 г. в размер
на 181 047,83 лева и в
30-дневен срок от спиране на плащанията
/ считано от 05.05.2017г., до 05.06.2017г. включително/, да не е поискал от съда
– Окръжен съд - Пловдив, да открие
производство по несъстоятелност.
Прокурорът
поддържа предложението, прави анализ на доказателствата и предлага на основание чл. 78а от НК на
обвиняемия да бъде наложено административно наказание „глоба”, като по отношение размера предлага
същото да е в минимален размер от 2500 лева.
Обвиняемият Б.
редовно призован се явява в съдебно заседание, представлява се от адв.Г.. Същият прави анализ на доказателствата по делото и
иска обвиняемият да бъде оправдан.
Обвиняемият
сочи, че поддържа заявеното от адвоката си, не смята че е извършил престъпление
и моли да бъде оправдан.
Съдът въз основа
на доказателствата по делото прие следното:
Дружеството „***“ АД, ЕИК ***,
било вписано в Търговски регистър към Агенция по вписванията на 03.08.2008г., с
посочен предмет на дейност – придобиване, управление, експлоатация и
разпореждане с недвижими имоти, предприемачество, проектиране и пр. Седалището
на дружеството се намирало в гр. Пловдив. От 30.07.2015г. като представляващ
акционерното дружество бил вписан обв. Г.Н.Б. ЕГН **********,
който освен *** и ***, длъжност възложена му от съвета на директорите, съгласно
разпоредбата на чл. 244, ал. 4 от ТЗ, бил част и от състава на съвета на
директорите, заедно с Н. К. и А. Н..
С Ревизионен акт /РА/ № *********/26.10.2012г.., издаден от ТД на
НАП – Пловдив, били установени публични задължения на дружеството „***“ АД към НАП, в размер на 181 047,83 лв. Ревизионният акт бил обжалван
от адв. И. Й., пълномощник на представляващият дружеството „***“ АД, обв.
Б.. С Решение №1639 от 26.08.2016г.,
на АС – Пловдив, визирания ревизионен акт бил отменен
единствено в частта му, в която допълнително
бил определен данък по чл.
37 от ЗДДФЛ за 2008г.,
2009г. и 2010г., в размер на
3038.39 лв, 3281.39 лв. ,
3281.40 лв. и 3377.39 лева,
а жалбата в останалата част, досежно натрупаните
други публични задължения към НАП, била потвърдена. С Решение №5608/04.05.2017г. на
ВАС, по адм.дело № 12486/2016г.,
8 – мо отделение, било потвърдено изцяло решението на АС – Пловдив. Решението на ВАС влязло в законна сила на 04.05.2017 г.
Последното извършено плащане от
дружеството към НАП, датирало от 02.07.2015г., в размер на 815.28 лв.
Според заключението на
назначената по делото съдебно счетоводна експертиза, към дата 31.12.2017г. /за
цялата календарна година/ „***“ АД не е имало възможност с балансовите си
активи да покрие балансовите си задължения /пасиви/, без да увреди интересите
на кредиторите си. До същите изводи вещото лице стигнало и за 2018г. и към
30.09.2019г. в заключението си по допълнителната съдебно счетоводна експертиза.
Описаните факти
са доказани с всички доказателства по делото, ценени на основание чл.378, ал.2
от НПК – показанията на свидетелите И. Й. Г., М. А. Е., И.Й. , уведомление от
ТД на НАП Пловдив, актуално състояние на „***“ АД към 15.04.2019 г.,
удостоверение от Служба по вписванията Пловдив при Агенция по вписванията за
регистрирани актове за периода от 29.11.2007 г. до 15.04.2019 г. по отношение
на дружеството, копие от вписаните актове в справката /искане за вписване на
възбрана от 01.03.2020 г. от ЧСИ С. Г., нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 19.02.2008 г. на Нотариус Р. Т., нотариални актове за
покупко-продажба на недвижим имот от 08.02.2008 г. на Нотариус Р. Т.,
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 30.01.2008 г. на
Нотариус Р. Т., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
09.05.2008 г. на Нотариус Р. Т., нотариални актове за покупко-продажба на
недвижим имот от 06.03.2008 г., 04.04.2008 г.,
30.01.2008 г., 20.12.2007 г., 18.12.2007 г., 05.12.2007 г., 14.04.2010 г., всички на Нотариус Р. Т., искане за вписване
на възбрана от 23.10.2014 г. на ЧСИ Д. М., постановление за отмяна на
обезпечителни мерки на основание чл.208, ал.1 от ДОПК на ТД На НАП Пловдив от
18.12.2013 г. и 11.03.2013 г., постановления за налагане на обезпечителни мерки
от ТД на НАП Пловдив от 16.12.2013 г. и 10.10.2013
г., 18.12.2012 г., постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК от 29.09.2012 г., нотариален акт от
10.05.2012 г., 13.05.2011 г., 04.05.2010 г., 12.02.2010 г., 15.12.2009 г.,
30.11.2009 г., всички на Нотариус М. И.,
договори за покупко-продажба на недвижим имот от 02.04.2009 г. между Община
Марица и дружеството, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
26.02.2009 г. на Нотариус Д. С., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот от 02.12.2008 г. на Нотариус М. П.-А./, писмо от Камара на ЧСИ от
16.04.2019 г., ведно със справка за образувани изпълнителни дела спрямо
дружеството /при ЧСИ С. Г. № 20168250400014 и ЧСИ Д. М. /, копие от материалите
по изпълнително дело №20168250400014 на ЧСИ С. Г., писмо от РС Пловдив с
информация за водени частни граждански дела с участие на дружеството с
№13783/2015 г. и №13784/2015 ведно с копие от материалите по делата, писмо от
РС Пловдив за липса на образувани изпълнителни дела срещу дружеството в
Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд гр.Пловдив, писмо от ОС Пловдив за
липса на подадена молба от дружеството за откриване на производство по
несъстоятелност, писмо от ТД на НАП от 03.05.2019 г., ведно с описани към
писмото копия от документи по ИД 16130001208/2013 г. образувано в ТД на НАП
Пловдив срещу „***“ АД – Ревизионен акт №*********/26.10.2012 г. и
доказателства за връчване, декларация по ЗДДС вх. №16002517784/04.09.2014 г., Решение
952/10.04.2014 г., Решение 7564/23.06.2015 г., Решение 1639/26.08.2016 г.,
Решение 5608/04.05.2017 г., съобщение за доброволно изпълнение от 03.07.2013
г., постановление за налагане на обезпечителни мерки от 04.07.2013 г.,
уведомително писмо от 04.07.2013 г., постановление за налагане на обезпечителни
мерки от 16.12.2013 г., покана за доброволно изпълнение от 25.09.2014 г.,
разпореждане за присъединяване от 17.03.2015 г., постановление за налагане на
обезпечителни мерки от 08.07.2015 г., постановление за налагане на
обезпечителни мерки от 20.09.2018 г., доклад за дейността и годишен финансов
отчет за 2016 г., счетоводен баланс към 31.12.2017 г., отчет за приходи и
разходи за 2017 г., отчет за собствен капитал за 2017 г., справка за
дълготрайни активи и справка за парични потоци за 2017 г., годишен финансов
отчет за 2017 г., годишен доклад за дейността за 2017 г., годишен финансов
отчет за 2018 г., счетоводен баланс на „***“ АД към 30.09.2019 г., отчет за
приходи и разходи на „***“ АД за периода 01.01.2019 –
30.09.2019 г., оборотна ведомост на „***“ АД за периода 01.01.2019
– 30.09.2019 г., заключения на изготвените по делото съдебно-счетоводна
експертиза от 07.08.2019 г. и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза от
06.11.2019 г., заверено копие от Решение 1639/26.08.2016 г. на Административен
съд, II oтделение, ХII състав по адм.дело 1601 по
описа за 2015 г., влязло в сила на 04.05.2017 г., заверено копие от Решение
5608 от 04.05.2017 г. на ВАС осмо отделение по адм.дело
12486/2016 г., пълномощни на адв.И.Й. и В. П.,
справка съдимост, характеристична справка.
Преди да бъдат
направени изводи за това наличен ли е състав на престъпление по чл.227б, ал.2 вр. ал.1 от НК от обв.Б., съдът
счита че следва да обсъди накратко доказателствата по делото. По делото са разпитани трима свидетели. От
тях показания е отказал да даде св.И. Г. Й., който се е позовал на разпоредбата
на чл.33, ал.4 от Закона за адвокатурата, тъй като е бил процесуален
представител на „***“ АД по водените дела във връзка с обжалването на ревизионния
акт. С оглед на това и няма показания на същия, които да бъдат кредитирани или
некредитирани с доверие.
В показанията си
св.И. Г. – ***в ТД на НАП Пловдив описва хронологията на извършените действия
по образуваното изпълнително дело в ТД на НАП Пловдив с №16130001208 с длъжник
„***“ АД. Нейните показания са подкрепени от приложените по делото документи от
изпълнителното дело, поради което и се кредитират изцяло с доверие.
В показанията си
св.М. Е. – ***, *** „***“ АД сочи какви задължения има дружеството, както и
какво имущество. Заявява и на каква стойност определя пазарната оценка на активите
на дружеството, какви действия са предприети по отношение на ревизионния акт и
на висящото изпълнително дело при ЧСИ С. Г.. Представила е доклади на независим
одитор за 2017 и 2018 години, както и заверени копия
от баланс, ОПР и оборотна ведомост на дружеството към 30.09.2019 г. В
показанията си сочи и свое становище относно това дали следва да се предприемат
действия по обявяване в несъстоятелност на дружеството. Показанията и се
кредитират в по-голямата им част, тъй като същите са подкрепени от писмени
доказателства по делото. По отношение на становището и относно това дали следва
да се предприемат действия по обявяване в несъстоятелност на дружеството, то
съдът счита тази част от показанията и за изразяване на лично становище, поради
което и няма как да бъдат кредитирани с доверие.
По делото са
ангажирани множество писмени доказателства, които няма да бъдат разглеждани и
обсъждани поотделно. Следва да се посочи, че е безспорно установено от тях, че
дружеството е закупило значителни по площ недвижими имоти, както и че по
отношение на тях през годините са били налагани различни обезпечителни мерки и
възбрани. Установява се, че са образувани общо 3 изпълнителни дела спрямо
дружеството, като 2 от тях са при ЧСИ С. Г. и ЧСИ Д. М. и едно е образувано в
ТД на НАП Пловдив с оглед публични задължения. Безспорно е установено по
делото, че са установени, ликвидни и неплатени публични задължения в размер на
181 047,83 лева,
който размер е бил установен с влязъл в сила Ревизионен акт №*********/26.10.2012
г. Същият е бил обжалван, но потвърден с Решение №1639/26.08.2016 г. на
Административен съд гр.Пловдив, което е потвърдено и влязло в сила с Решение
№5608 от 04.05.2017 г. на Върховен административен съд. Установено е също така,
че последното плащане от дружеството към НАП, датирало от 02.07.2015г., в размер на
815.28 лв. Установено е безспорно по делото и че от 30.07.2015г. управител и
представляващ дружеството е именно обвиняемият Г.Б..
Следва да бъдат
обсъдени и заключенията на изготвените по делото съдебно-счетоводна експертиза
от 07.08.2019 г. и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза от 06.11.2019 г.
Вещото лице изготвило и двете експертизи е категорично в становището си в съдебно-счетоводна
експертиза от 07.08.2019 г., че от 31.12.2012 г. до 31.12.2018 г. включително,
дружеството „***“ АД не е имало възможност с балансовите си активи да покрие
балансовите си задължения без да увреди интересите на кредиторите си. Заключението
на тази експертиза се кредитира изцяло с доверие от съдебния състав, тъй като
вещото лице е отговорило на поставената задача и в съдебно заседание дава
подробни разяснения за начина по който е стигнало до конкретните си изводи.
Следва да се има предвид и че по делото не са констатирани доказателства, които
да навеждат на извод за необективност на изготвеното заключение или да внасят
съмнение в направените изводи.
Заключението на
допълнителната счетоводна експертиза е изготвено след запознаване с
допълнително предоставени материали от св.М. Е., като заключението е идентично
по отношение на периода от 31.12.2012 г. до 31.12.2018 г. включително, като
вещото лице сочи и че към дата 30.09.2019 г. дружеството не е имало възможност
с балансовите си активи да покрие балансовите си задължения без да увреди
интересите на кредиторите си. Заключението на тази експертиза се кредитира
изцяло с доверие от съдебния състав, тъй като вещото лице е отговорило на
поставената задача и в съдебно заседание дава подробни разяснения за начина по
който е стигнало до конкретните си изводи. Следва да се има предвид и че по
делото не са констатирани доказателства, които да навеждат на извод за
необективност на изготвеното заключение или да внасят съмнение в направените
изводи, а същевременно вещото лице е обсъдило в заключението си и допълнително
предоставени материали от обслужващия счетоводно дружеството счетоводител.
Обяснения по делото е дал и
обвиняемият Г.Б.. Същия сочи какви активи има дружеството, както и каква е
оценката им според него. Сочи и че според него при продажбата на тези недвижими
имоти би се покрило задължението спрямо държавата. Сочи и че имотите са
обезпечение към кредит в „***“. Обясненията на обвиняемия се кредитират
частично, тъй като изнесените данни за налични активи на дружеството под
формата на недвижими имоти и това, че са обезпечение към кредит на дружеството
в „***“ се подкрепят от доказателствата по делото. Доколкото е констатирана неплатежоспособност на дружеството обаче, съдът
счита обясненията на обвиняемия за това, че дружеството е имало възможност да
изпълни задълженията си за проява на правото му на защита.
При така
наличните писмени и гласни доказателства по делото, съдът счита че безспорно е
установено наличието на няколко обстоятелства :
На първо място е
безспорно установено, че има влязъл в сила Ревизионен акт, с който са
установени публични задължения в общ размер на 181 047,83 лева, която сума е към датата на влизане в сила на Решение №5608 от 04.05.2017 г. на Върховен административен съд.
На следващо
място безспорно е установено по делото, че последното плащане от дружеството към НАП, датирало от 02.07.2015г.,
в размер на 815.28 лв. и след тази дата има спиране на плащанията.
Въз основа на кредитираните от съда
с доверие заключения на съдебно-счетводните
експертизи следва да се приеме за доказано, че както към дата 02.07.2015 г.,
така и към дата на влизане в сила на ревизонния акт –
04.05.2017 г. дружеството не е имало възможност с балансовите си активи да покрие
балансовите си задължения без да увреди интересите на кредиторите си.
Установено е безспорно по делото
и че от 30.07.2015г. управител и представляващ дружеството е именно обвиняемият
Г.Б..
Всички тези
фактически обстоятелства водят на извод, че дружеството е изпаднало в
неплатежоспособност. Според
Търговския закон, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние
да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо
се до търговска
сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ. Същото се отнася и за
публичноправно задължение, свързано с търговската му дейност, или
до задължение по частно държавно
вземане. Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Спиране на плащанията
е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично
вземания на определени кредитори. В конкретния случай това следва да се счита за безспорно установено.
Именно с оглед на това и за представляващия дружеството – обв.Г.Б. е възникнало задължение за подаване на молба до
Окръжен съд гр.Пловдив за откриване на производство по несъстоятелност.
Казаното дотук обаче не е достатъчно за съда, за да приеме че по делото са
събрани достатъчно доказателства за това, че е осъществен от обективна и
субективна страна съставът на престъпление по чл.227б, ал.2 вр.
ал.1 от НК. Обсъдените дотук от обективна страна обстоятелства са налице –
доказано възникване на задължение за подаване на искане за откриване на
производство по несъстоятелност, наличие на неплатежоспособност на дружеството,
влязъл в сила ревизионен акт, с който е установено ликвидно и изискуемо
публично задължение. Недоказан от обективна страна е моментът, в който следва
да се счита за възникнало задължението на обвиняемия Б. за подаване на искане
за откриване на производство за несъстоятелност по отношение на представляваното
от него дружество – „***“ АД. За да приеме това съдът съобрази следното :
Безспорно е установено по делото, че спрямо „***“ АД е бил издаден Ревизионен акт №*********/26.10.2012 г, като
същият е бил обжалван и потвърден с Решение №1639/26.08.2016 г. на
Административен съд гр.Пловдив, което пък е потвърдено и влязло в сила с
Решение №5608 от 04.05.2017 г. на Върховен административен съд. От казаното
следва безспорно, че към 04.05.2017 г. това публично задължение е било
установено, ликвидно, изискуемо и неплатено. Същевременно обаче се установява
от самото решение на Върховния адмнистративен съд, че
последното публично заседание по делото е било проведено на четиринадесети
февруари 2017 г. Именно в това заседание е присъствал и процесуалния
представител на дружеството. Това от своя страна води на извод, че решението е
постановено неприсъствено за страните. По делото липсват категорични
доказателства кога решението е било съобщено на страните по делото, респективно
кога обв.Б. е разбрал за така постановеното решение.
Този момент се явява от съществено значение, тъй като едва от този момент
същият е наясно с обстоятелството, че е установено по безспорен начин едно
ликвидно и изискуемо публично задължение за дружеството, което не е платено.
Доколкото обв.Б. е бил наясно с финансовото състояние
на дружеството и липсата на платежоспособност именно от момента на разбиране за
влязлото в сила решение би възникнало и задължението му да подаде искане за
откриване производство по несъстоятелност спрямо дружеството в 30 дневен срок.
Същевременно обаче в постановлението си прокурорът е приел, че този срок е
започнал да тече на 05.05.2017 г. и е изтекъл на
05.06.2017 г., като не е подадено такова искане. С това е прието и че на 06.06.2017 г. е осъществен състав на престъпление по чл.227б,
ал.2 вр. ал.1 от НК от обвиняемия, тъй като е
реализирано изпълнителното деяние – неподаване на молба в 30 дневен срок от
управляващия дружеството. По делото обаче не са ангажирани каквито и да било
доказателства, които да водят на категоричен и безспорен извод, че именно на
05.05.2017 г. обвиняемият е бил уведомен по някакъв
начин за влязлото в сила решение, т.е. че именно на тази дата е възникнало
задължението му да подаде в 30 дневен срок молба за откриване производство по
несъстоятелност. С оглед на това и съдът счита за недоказана датата на която се
твърди обвиняемият да е осъществил престъплението по чл.227б, ал.2 вр.ал.1 от НК.
От субективна
страна съдът счита че обв.Б. не е осъществил
деянието, за което е предаден на съд. С оглед недоказаността на това кога е
възникнало задължението му за подаване на молбата за откриване производство по
несъстоятелност, съдът счита че няма как да бъде прието за доказано и че именно
на 06.06.2017 г. той е осъществил състава на
престъплението по чл. 227б, ал.2 вр. ал.1 от НК от
субективна страна. От субективна страна това престъпление може да бъде
извършено единствено при пряк умисъл като форма на вина. Деецът следва ясно да
съзнава, че има задължение за подаване на молба за откриване производство по
несъстоятелност по отношение на управляваното дружество / с оглед неплатежоспособоност на дружеството и наличие на ликвидни и
изискуеми задължения, които не са платени и не могат да бъдат покрити/, да
съзнава ясно от коя дата тече за него законоустановения
30 дневен срок да стори това и независимо от тези обстоятелства да бездейства и
да не изпълни законоустановените си задължения.
Именно в деня следващ изтичането на този срок и ще бъде извършено
престъплението, като тогава и деецът ще прояви субективното си отношение и ще
демонстрира с бездействието си, че цели да постави в опасност интересите на
кредиторите на дружеството. В конкретния случай обаче няма как да се приеме за
безспорно доказано по делото, че именно на 06.06.2017
г. обвиняемият Б. е действал при сочения пряк умисъл неизпълнявайки законоустановените си задължения да подаден искане за
откриване производство по несъстоятелност. Ето защо и съдът счита, че не е
доказано обвиняемият да е осъществил състава на престъплението по чл.227б, ал.2
вр. ал.1 от НК от субективна страна именно на 06.06.2017 г.
Ето защо съдът
приема за недоказано от обективна и субективна страна, че е извършено от обв.Г.Б. престъпление по чл. 227б, ал.2 вр.
ал.1 от НК, за което е предаден на съд и оправда обвиняемия на основание
чл.378, ал.4, т.2 от НПК.
На основание
чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски в размер на 140.00 лева
следва да останат за сметка на държавата.
По горните
мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Ж.К.