№……….
Гр.Варна………………2023г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Варненският административен съд,
Първи тричленен състав, в публично заседание на девети март две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА
ПЕКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря
Галина Георгиева и в присъствието на прокурора Силвиян И., като разгледа
докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело
№ 178 по описа на Административен съд гр.Варна за 2023
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр.
чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ –Варна, подадена чрез ю.к.О.против Решение №
1633/03.12.22г. по НАХД №4341/2021г. на ВРС, 37 състав, с което е отменено
наказателно постановление №03-013811/12.05.2021г. на Директор Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна, с което на „Тийм пауър Европа“ЕООД на основание
чл.414, ал.1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2500лв. за нарушение
на чл.224 ал.1 вр. чл.228, ал.3, чл.107х, ал.1, т.12 и чл.107ч КТ.
Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение, поради неправилно
тълкуване на приложимия закон от установената фактическа обстановка поради
преквалифицирането на констатираното нарушение като маловажно. Районният съд
след цялостна проверка на обжалваното НП е приел, че не са налице допуснати
нарушения на процесуалните правила, НП е издадено в срок и е съобразено с чл.57 ЗАНН, като описаната фактическа обстановка се установява от събраните
доказателства. За да отмени НП районният съд неправилно е взел предвид
твърденията на въззивника за наличие на преюдициален въпрос свързан с приложението
на трудовото законодателство на чужда държава, но само при прилагането на А1 и
заплащане на осигуровки. Трудовият договор с лицето е сключен по реда на
Кодекса на труда и следва по този ред да бъде прекратен, така както е сторено и
съответно се дължат обезщетенията по законодателството на държавата, където е
сключен трудовият договор- България. Касаторът твърди, че нарушението е
индивидуализирано, като жалбоподателят не е оборил обстоятелствата, посочени в
НП, предвид това, че е санкциониран за неизпълнение на задължение, т.е. за
бездействие, свързано с неизплащане на дължимо обезщетение за неползван платен
годишен отпуск. Работодателят е длъжен да изплати дължимото обезщетение в
сроковете, посочени в закона, а в случая безспорно се установява, че
нарушението не е било отстранено веднага след извършването му, което обосновава
извод да търсене на административнонаказателна отговорност. Моли решението на ВРС
да бъде отменено, а издаденото НП да бъде потвърдено. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна – „Тийм пауър Европа“ЕООД, чрез
процесуалния си представител адв. Т., изразява становище, че жалбата е
неоснователна и решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила. Счита, че правилно е посочено в решението, че непосочването на
всички относими към съставомерността на деянието факти и обстоятелства, при
които е извършено нарушението, е съществено процесуално нарушение, тъй като
безспорно накърнява процесуални права на санкционираното лице. Моли за
присъждане на направените разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС следва да бъде оставено
в сила.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни
основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Тийм
пауър Европа“ЕООД против наказателно постановление №03-013811/12.05.2021г. на
Директор Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството на
основание чл.414, ал.1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2500лв. за
нарушение на чл.415 ал.1 КТ.
За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна,
че „Тийм Пауър Европа“ ЕООД е дружество, регистрирано в Търговския регистър, с
предмет на дейност: извършване на дейност като предприятие, което осигурява
временна работа, както и осъществяване на посредническа дейност по наемане на
работа в Република България и в други държави, като притежава Удостоверение №
207/29.06.2017г., издадено от Министерство на труда и социалната политика, на
основание чл.74е, ал.1, вр. чл.74к, ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта
за извършване на дейност като предприятие, което осигурява временна работа, със
срок на валидност до 29.06.2022г. На 07.04.2021г. свид. З.и Д.– главни
инспектори при ДИТ-Варна извършили проверка на дружеството по спазване на
трудовото законодателство в обект – офис, находящ се на адреса на управление на
въззивника, а впоследствие от дружеството били изискани и представени
документи, в т.ч. ведомост за месец април 2020г., в която фигурирал Ж.Р., акт
за прекратяване на същия и таблица за неизплатени обезщетения за неползван платен
годишен отпуск. Въз основа на проверката било установено, че дружеството не е
изплатило в законоустановения срок в дължимия размер парично обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава
за трудов стаж при прекратяване на трудовото правоотношение на Р.на длъжност
„Машинен оператор“, което е начислено във ведомостта за заплати за м. април
2020г. в размер на 740,63 лева. Съставен бил протокол ПР 2112867/28.04.2021г.,
в пункт 7 на който е визирано предписание в срок до 16.07.2020г. да се изплати
дължимия размер на паричното обезщетение. На 28.04.2021г. на
дружеството-жалбоподател е съставен АУАН за нарушение на чл.224, ал.1, вр.
чл.228, ал.3, чл. 107х, ал.1, т.12 и чл. 107ч от Кодекса на труда. Писмени възражения
не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения
АУАН било издадено обжалваното НП. Впоследствие, с банково бордеро от
03.06.2020г. дължимата на служителя Р.сума била изплатена от дружеството.
Сезираният със спора съд е приел в
мотивите си, че НП е издадено от компетентен орган- Д.Д., изпълняваща
длъжността Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- гр. Варна, съгласно
Заповед № ЧР – 366//05.05.2021г. /не приложена от АНО по делото/, като от
компетентен орган е съставен и АУАН. Съдът е обсъдил възражението на
дружеството за некомпетентност на наказващия орган, поради неприложимост на
българското трудово законодателство в случая, както и позоваването на Дело №
C-784/19 на СЕС. ВРС е приел, че не е
спорно между страните, че дружеството-жалбоподател е предприятие, което
осигурява временна работа и извършва посредническа дейност по наемане на работа
в Република България и други държави членки, за извършването на която дейност е
регистрирано в МТСП и притежава валидно разрешение за предоставяне на персонал,
издадено от Агенция по заетостта. ВРС е приел, че правилно е счетено, че
дружеството има качеството работодател по отношение на Р.и е било задължено при
прекратяване на трудовото правоотношение с лицето да му изплати дължимото
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, в срок до 30.04.2020г. и
доколкото до този момент не е било изплатено съответното обезщетение, то правилно
е констатирано наличието на процесното неизпълнение на административно
задължение. ВРС е счел, че не обуславя отпадане на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя твърдението в жалбата, че е била постигната
договореност с работника за по-късно изплащане на дължимото обезщетение. Въззивният
съд обаче е установил, че при провеждането на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
обуславящи отмяната на наказателното постановление, а именно: в
обстоятелствената му част липсва пълно и ясно описание на обстоятелствата около
извършеното нарушение, изисквано от чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като не е конкретизирано
за коя година какъв е бил размерът на платения годишен отпуск на лицето, каква
част от него е ползвана и в какъв размер е било обезщетението за съответната
година, както и че липсват данни какъв е бил трудовия стаж на лицето и по какъв
начин продължителността му е рефлектирала върху дължимото обезщетние за
неползван отпуск и неясно остава дали изобщо не е изплатено обезщетение за
неизползвания ГПО, или изплатеното не е пропорционално на трудовия стаж. Както
в АУАН, така и в издаденото въз основа него НП не са посочени
законоустановеният срок, в който е следвало да бъде изплатено обезщетението, а
също и датата на прекратяване на трудовия договор, от който е започнал да тече
този срок. Непосочването на всички относими към съставомерността на деянието
факти и на обстоятелствата, при които нарушението е извършено, е съществено
процесуално нарушение. За неоснователни са приети доводите, че срокът за
изпълнение на процесното задължение е бил удължен във връзка с въведеното в
страната извънредно положение.
Касационната жалба е подадена
в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество, настоящата инстанция намира следното:
С
решение № 1633/03.12.22г. по НАХД №4341/2021г. на ВРС, съдът е
отменил наказателно постановление №03-013811/12.05.2021г. на Директор Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна, с което на „Тийм пауър Европа“ЕООД на основание
чл.414, ал.1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2500лв. за нарушение
на чл.224 ал.1 вр. чл.228, ал.3, чл.107х, ал.1, т.12 и чл.107ч КТ.
С НП № 03-013811/12.05.2021г. на Директор Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна на „Тийм пауър Европа“ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 2500лв. на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415 ал.1 КТ за
нарушение на чл.415 ал.1 КТ.
С обжалваното НП административнонаказателната
отговорност на дружеството е ангажирана за неизпълнение на задължително предписание
на контролен орган, дадено с протокол № ПР2013399/30.06.2020г., а именно да
изплати в дължимия размер парично обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж при
прекратяване на трудовото правоотношение на лицето Ж.Р. на длъжност „машинен
оператор“, което е начислено във ведомостта за заплати за месеца април 2020г. в
размер на 740.63лв., съгласно чл.224 ал.1 вр. чл.228, ал.3, чл.107х, ал.1, т.12
и чл.107ч КТ.
Видно от НП, нарушението вменено с него, е
неизпълнение на задължително предписание да бъде изплатено дължимо
обезщетение.
Настоящият състав на съда намира, че фактическата
обстановка по делото не е изяснена по безспорен начин и същата не кореспондира
с установените в хода на административнонаказателното производство факти и
обстоятелства.
ВРС е приел, че с НП е вменено нарушение на чл.224
ал.1 вр. чл.228, ал.3, чл.107х, ал.1, т.12 и чл.107ч КТ, т.е. неизплащане на
дължимо обезщетение в законоустановения срок, за каквото нарушение не е
санкционирано дружеството. Неправилно ВРС е приел, че съставеният АУАН е за
нарушение на чл.224, ал.1, вр. чл.228, ал.3, чл. 107х, ал.1, т.12 и чл. 107ч от
Кодекса на труда. Видно от акта за установяване на административно нарушение,
въз основа на който е издадено обжалваното НП, същият е съставен за нарушение
на чл.415 ал.1 КТ.
В обжалваното решение липсват мотиви конкретно какво е
установил ВРС относно вмененото нарушение и доказано ли е то. Не са обсъдени
обстоятелствата, посочени от АНО в НП, при които е извършено вмененото
нарушение и доказателствата, които го потвърждават. Разгледано е и обсъдено
нарушение, каквото не е вмененото с НП, обжлавано пред ВРС. Налице са
противоречиви констатации и мотиви. Посочено е от ВРС, че дължимото обезщетение
е заплатено на 30.06.2020г., но това противоречи както на констатациите в хода
на административнонаказателното производство, така и на доказателствата по
делото. Въззивният съд е приел и че обжалваното НП е издадено от компетентен
орган, макар изрично да е констатирал, че заповед №ЧР-366/05.05.2021г.,
цитирана в НП, не е приложена по делото.
Предвид горното настоящата инстанция е в обективна
невъзможност да извърши преценка относно законосъобразността на постановеното
решение.
Настоящата инстанция намира, че въззивният съд не е
изпълнил задължението си за изясняване и проверка на фактическата обстановка по
делото, относно спорните факти по делото, не е извършил преценка на
доказателствата по делото и възраженията на наказаното лице, като не се е произнесъл
и относно налице ли е нарушение, извършено ли е от наказаното лице и приложена
ли е правилно санкционната норма за вмененото нарушение. Не е събрал и
доказателства относно компетентността на АНО.
Липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение,
което води до нарушаване правото на защита и на двете страни в производството и
препятства проверката за правилността на постановеното решение.
Предвид изложените съображения, съставът на съда, като
касационна инстанция намира, че решението на виззивния съд, като постановено
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, следва да се
отмени и делото да се върне на ВРС за разглеждане от друг състав, като при
новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да събере
доказателства относно компетентността на АНО, да извърши проверка и преценка на
доказателствата по делото, съгласно указанията, дадени по-горе, както и за
съставомерността на деянието и законосъобразността на оспорения пред нея акт, и относно
разноските.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд – Варна
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1633/03.12.22г. по НАХД №4341/2021г. на ВРС,
37 състав, с което е отменено наказателно постановление №03-013811/12.05.2021г.
на Директор Дирекция „Инспекция по труда“-Варна и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на съда съобразно дадените указания.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.