№ 29
гр. Варна , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на седми
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ант. Тончева
Членове:Светослава Н. Колева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Станислав Дончев Андонов (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Наказателно дело за
възобновяване № 20213000600099 по описа за 2021 година
при произнасянето си намери следното:
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на осъдения СТ. С. Б. (чрез изрично упълномощения адв.П.)
за проверка по реда на възобновяването на влязла в сила присъда №225/07.10.2019 година
по НОХД №3571/2019 година по описа на Варненския районен съд.
В искането се сочи основанието на чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 от НПК, като
се обосновава необходимост от възобновяване на наказателното дело и изменение на
присъдата в полза на осъдения чрез прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление
по чл.343а от НК.
В съдебното заседание пред настоящия състав искането се поддържа от адв.П.. За
пръв път в пренията, защитникът релевира искане за освобождаване на осъдения от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК и
намаляване размера на наказанието по чл.343г от НК до шест месеца.
Представителят на АП-Варна изразява становище за неоснователност на искането.
1
Варненският апелативен съд, като обсъди данните по делото и извърши проверка по
изложените в иницииращия документ оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №225/07.10.2019 година по НОХД №3571/2019 година по описа на ХХХII
състав на Варненския районен съд, С.Б. е признат за виновен и осъден за престъпление по
чл.343, ал.3, б.“а“, пр.2 вр. ал.1, б.“б“ пр.2 от НК, за което му е наложено кумулативно
наказание от една година лишаване от свода, отложено с минималния изпитателен срок по
чл.66, ал.1 от НК и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест
месеца. На осъдения са възложени съдебните разноски и разноските, направени от частните
обвинители за адвокатски възнаграждения.
Присъдата е обжалвана с въззивна жалба от защитник с твърдение за несправедливост
и съответстващо искане за намаляване по размер на кумулативното наказание. С решение
№260037/18.06.2020 година по ВНОХД №240/2020 година, състав на Окръжен съд-Варна
потвърдил изцяло атакувания първоинстанционен акт.
При отразената процесуална хронология, искането на осъдения Б. за възобновяване
на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е подадено от лице в обхвата на
чл.420, ал.2 от НПК, срещу влязъл в сила съдебен акт от кръга по чл.419, ал.1 от НПК и в
срока по чл.421, ал.3 от НПК. Разгледано по същество, това искане се явява неоснователно
по следните съображения:
Варненската районна прокуратура повдигнала обвинение по отношение на С.Б. за
престъпление по чл. чл.343, ал.3, б.“а“, пр.2 вр. ал.1, б.“б“ пр.2 от НК, защото на 17.08.2017
година на АМ „Черно море“, при управление на МПС – л.а.“Фолксваген Туран“ с рег.№СМ
4899 АР, нарушил чл.25, ал.1 и чл.41, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средни
телесни повреди на повече от едно лице: на Ерве Пол Курт - комбинирана травма на ниво 6-
7 шийни прешлени с приплъзване на 6 шиен прешлен, кръвоизлив над твърдата мозъчна
обвивка в същата област, счупване на дясното краче на дъгата на 6 шиен прешлен, счупване
на бодилестия израстък на 6 шиен прешлен, обусловили трайно затруднение в движението
на шията за период от около три месеца, както и сгъвно счупване на тялото на 4 гръден
прешлен, трайно затруднило движението на снагата за около шест месеца и на Светла
Чекова – счупване на голямата изпъкналост на големия туберкул на дясната раменна кост,
причинило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период около три
месеца.
В първата инстанция и в съответствие с изискванията на чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от
НПК е проведено съкратено съдебно следствие, което съобразно закона и задължителните
указания на ТР 1-2009-ОСНК, означава че отразените в обвинителния акт факти обвързват
съда по отношение съдържанието на присъдата. Със съгласието си по чл.371, т.2 от НПК,
осъденият Б. доброволно и съзнателно сам се е лишил от процесуалната възможност да сочи
и установява обстоятелства, несъвместими с фактическото обвинение, като допустимата му
2
защита остава единствено в рамките на признатите фактически положения по
обвинителния акт. Единствено в тези предели, съобразно цитираното ТР, могат да се
установяват и противопоставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства,
свързани с приложимия материален закон, с предпоставките и съдържанието на
наказателната отговорност.
По-конкретно, обвинителният акт, с който е повдигнато обвинение на С.Б. за
квалифицирано престъпление по транспорта, съдържа факти за неправомерно поведение на
дееца като водач на МПС, започнало с намаляване на дистанцията с попътно движещ се в
лява пътна лента на АМ „Черно море“ в посока от гр.Бургас към гр.Варна л.а.“Ланд Ровер
Дефендер“, в който пътували пострадалите. Осъденият предприел изпреварване от дясна
пътна лента при малка странична дистанция и при скорост от 141.1 км/ч, след което
отклонил автомобила си вляво – маневра, довела до сближение и удар между задна лява част
на л.а.“Фолксваген Туран“ (управляван от Б.) и предна дясна част на л.а.“Ланд Ровер
Дефендер“. В резултат на сблъсъка водачът на последния автомобил загубил контрол над
управлението и допуснал удар вляво на мантинелата, след който се откъснало лявото колело
на колата и при ситуация на неуправляемост, автомобилът се насочил вдясно и спрял в
канавката, вдясно от аварийната лента. В резултат на ПТП-то, на Светла Чекова и Ерве Пол
Курт са причинени съставомерни телесни повреди.
Така формулираното и признато фактическо обвинение, не съдържа обстоятелства,
според които осъденият след деянието да е оказал помощ на пострадалите, поради което при
отразената по-горе позиция по закона, следва че допустимата защита не обхваща
възможност за релевиране на правопроменящи обстоятелства във връзка с приложимия
материален закон. Този факт не е убягнал от вниманието на редовните съдебни инстанции,
които законосъобразно и мотивирано са отхвърлили както възможността за прилагане на
закон за по-леко наказуемо престъпление, така и за отражение на обстоятелството при
определяне на наказанието на искателя.
Отсъствието на предпоставка за възобновяване на наказателното дело и изменение на
влязлата в сила присъда с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, прави
безпредметно обсъждането на възможността за освобождаване на осъдения от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. Що се касае до оплакването за
съществено нарушение по чл.348, ал.1, т.3 от НПК във връзка със срока на наказанието
лишаване от право за управление на МПС, то същото е процесуално закъсняло, т.к. по
препращането на чл.426 от НПК в производството по Глава тридесет и трета от НПК се
прилагат правилата за касационното производство, т.е. пределите на проверката се
очертават до даване ход на делото с искането за възобновяване.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
РЕШИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения СТ. С. Б. за възобновяване
наказателно дело №3571/2019 година по описа на Районен съд-Варна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4