Р
Е Ш Е Н И Е
№16
27.01.2021 г., град Добрич
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, Първи касационен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА И.
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА
МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
при
участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа
докладваното от председателя КАНД № 553/ 2020 г. по описа на АдмС - Добрич и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от арх. Б.П.С., подадена чрез адв. М.Г., срещу Решение №
260017 от 21.09.2020 год. по НАХД № 222/
2019 год. по описа на Районен съд - Добрич.
Според касатора
първоинстанционното решение е неправилно. Излага доводи, че неправилно съставът
на ДРС е приел, че е налице съсобствен имот и оттам, че е налице нарушение на
чл. 183, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) поради неизпълнение
на изискването за наличие на съгласие преди разрешаване на строителството за
извършването му от всички съсобственици, изразено в договор в нотариална форма.
Счита, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал нормата на чл. 183, ал.
4 от ЗУТ, като претендира, че нормата касае разрешаване на нов строеж,
надстрояване или пристрояване в съсобствен имот, но не и за съсобствен
урегулиран поземлен имот, като възразява, че в случая се касае за два отделни
имота. Не спори, че собствениците на ПИ 62624.614.2539 по КККР на град Добрич
не са реализирали строителство, но настоява, че няма пречка да сторят това за в
бъдеще. Иска да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде
постановено друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление (НП) № СИР
– 01 – 15/ 27.09.2018 г. на Началника на РДНСК – Североизточен район, гр.
Варна, изцяло.
Ответникът,
в съдебно заседание, редовно призован, не се представлява. Не изразява
становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Административен
съд - Добрич, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на
касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна
проверка на обжалвания съдебен акт на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, приема
следното:
Касационната
жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт,
който подлежи на обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по
чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.
212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Предмет
на съдебното производство пред ДРС е Наказателно постановление (НП) № СИР – 01
– 15/ 27.09.2018 г. на Началника на РДНСК – Североизточен район, гр. Варна, с
което на арх. Б.С., в качеството ѝ на Главен архитект на Община град
Добрич, е наложено на основание чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 лв., за това че е
издала Разрешение за строеж № 180/ 13.10.2017 г.за строеж: „Жилищна сграда с
магазини“ със застроена площ от 135.40 кв.м, разгъната застроена площ от 442.43
кв. м, предвиден в УПИ IV – 2539, 2541,
кв. 533, по плана на ж.к. „Русия 1“, гр. Добрич, в нарушение на разпоредбата на
чл. 183, ал. 1 от ЗУТ, без да е налице договор за учредяване право на строеж от
останалите съсобственици на имота за извършване на строителство в него.
Съставът
на ДРС е разгледал жалбата. Приел е фактическата обстановка за установена
такава, каквато е описана по АУАН и НП. Обсъдил е приложимите правни норми и
събраните по делото доказателства, като е счел нарушението за доказано по
безспорен начин и в резултат е потвърдил НП.
Настоящият
състав приема, че съдебното решение е правилно. В същото са изложени
пространствени мотиви защо е неприложима нормата на чл. 183, ал. 4 от ЗУТ, на
която се е позовал Главният архитект на Община град Добрич, за да издаде
процесното Разрешение за строеж (РС). Доводите на касатора, че се касае за два
отделни имота, както и че обстоятелството, че от останалите съсобственици не е
реализирано строителство, но имало възможност да бъде сторено това в един
следващ период, са неоснователни. По отношение тълкуването на закона следва да
се има предвид, че със Заповед № ДК – 10 – СИР – 03/ 25.01.2018 г. на и.д.
началник на РДНСК – СИР е отменено РС. Заповедта е обжалвана пред Административен
съд – Добрич със същите доводи като тези в касационната жалба. По жалбата е
образувано адм. дело № 124/ 2018 г. по описа на Административен съд – Добрич. С
Решение № 488/ 16.11.2018 г. състав на съда е отхвърлил оспорването срещу
Заповедта, с която е отменено РС. По касационна жалба на Главния архитект и на
заинтересованото лице ****вели е образувано адм. дело № 568/ 2019 г. на ВАС. С
Решение № 13505/ 10.10.2019 г. на Второ отделение на ВАС е оставено в сила
Решението на АдмС – Добрич. Съставът на ВАС е приел, че Решението на АдмС –
Добрич в отхвърлителната му част е валидно, допустимо и правилно. Счел е, че по
делото е безспорно установено, че УПИ ІV-2539, 2541, в който е разрешено
строителството, е съсобствен между ****. Отреден е за ниско етажно жилищно
застрояване, свързано със съседните УПИ съгласно ПУП, одобрен със заповед №
986/30.09.1996 г. и РУП, одобрен със заповед № 1259/09.09.2011 г. Посочил е, че
отмененото РС е издадено само за част от предвиденото по плана застрояване,
като е ситуирано, видно от инвестиционния проект, архитектурна част, в имот пл.
№ 2541. Указал е, че при съсобственост
на имота нови строежи могат да се разрешават на всеки от съсобствениците
съгласно чл. 148, ал. 5, изр. 2 ЗУТ при спазване на условията и реда по чл. 183 ЗУТ, като съгласието на останалите собственици се обективира в договор в
нотариална форма, а такова не се изисква, когато съсобственият имот е
предназначен за ниско жилищно или вилно застрояване и останалите съсобственици
са реализирали, започнали са или имат права за съответното строителство в имота
– чл. 183, ал. 4 ЗУТ. Приел е, че в случая не е налице съгласие на
съсобствениците на имота Х. Мустафа и К. Мустафа за строителството, както и че липсват
данни за законно реализирано, започнато или разрешено такова в тяхна полза. Според
ВАС правото за реализиране на „съответното строителство“, каквото е изискването
на нормата, не означава хипотетична възможност за извършване на строеж в обема
и в границите на предвиденото по плана застрояване съобразно правата на
съсобственост в УПИ, а следва да е учредено право на строеж в полза на
другия/те съсобственици, както и че собствеността
върху поземлен имот, включен в УПИ, не изключва правилото на чл. 183, ал. 1 ЗУТ.
При наличие
на влязло в сила съдебно решение относно незаконосъобразността на РС доводите в
касационната жалба се явяват неоснователни и голословни. Съгласно чл. 218, ал.
1 АПК касационната инстанция обсъжда
само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. Вярно е, че ДРС не
е обсъдил тези доказателства, макар и да са били налице в съдебното
производство при неговото разглеждане, но липсата на обсъждане не променя
извода за правилно приложение на материалния закон и законосъобразно съдебно
решение.
Служебната
проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК не установи пороци на решението
относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния
закон.
С оглед
изложеното касационната жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена, а
решението на ДРС - оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Воден
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във връзка с чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Добрич, Първи касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260017 от 21.09.2020 год. по НАХД № 222/ 2019 год. по описа на Районен съд -
Добрич.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: