№ 242
гр. Пазарджик, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Д. П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
като разгледа докладваното от Д. П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело №
20245200500322 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №97 от 08.03.2024г., постановено по гр.д.№769/2023г. по
описа на РС-В. е осъден „В.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с.Драгиново, ул.„Поленска“ №6, да заплати на „Н. 84“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: грВ., ул.„ИВ.“ №11,
сумата от 6129лв. с ДДС, представляваща незаплатено възнаграждение по
сключен между страните договор за продажба на иглолистни дъски, за която е
издадена фактура №**********/24.11.2022г., ведно със законна лихва за
периода 11.08.2023г. до изплащане на вземането.
Осъден е на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „В.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с.Драгиново, ул.„Поленска“ №6, да
заплати на „Н. 84“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: грВ., ул.„ИВ.“ №11, разноски по гр.д.№769/2022г. на Районен
съд-В. в размер на общо 1447,68лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от „В.“ ООД, със
седалище и адрес на управление: с.Драгиново, общВ., ул.“Поленска“ №6,
представлявано от управителя П.А.Б.
1
Твърди се в същата, че обжалваното решение е постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон.
В този смисъл се визира, че е нарушено правото на защита на
жалбоподателя, като няма възможност да си наеме адвокат. Същият е бил
болен през месец януари 2024г. Пуснал е молба, придружена с болничен лист,
като заседанието е било насрочено за 26.01.2024г. Последното е било
отложено и насрочено за друга дата.
Твърди се от жалбоподателя, че никой не го е уведомявал, че
следващото съдебно заседание е насрочено за 16.02.2024г.
Сочи, че е получил решението на съда на 20.03.2024г., което е взето без
да участвам, за да може да се защити.
Искането е обжалваното решение да се отмени, като неправилно и
незаконосъобразно и върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-В.-
В срок е постъпил писмен отговор от страна на Н.М.К., в качеството му
на управител и представляващ „Н. 84“ ЕООД, чрез пълномощника му адв.М..
Твърди се в същият, че решението на първоинстанционния съд е
правилно, обосновано и законосъобразно, постановено при спазване на
процесуалните правила.
Счита се, че подадената въззивна жалба от страна на ответника е
неоснователна. Изложени са подробни съображения в насока
неоснователност на наведените възражения в последната.
Искането е да се потвърди изцяло решението на РС-В..
Претендират се разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят „В.“ ООД, редовно призован,
представител не се явява.
Ответникът по жалбата „Н.- 84“ ЕООД, редовно призован, законен
представител не се явява. За него се явява процесуалния му представител-
адв.М., който поддържа подадения писмен отговор на подадената въззивна
жалба, като оспорва същата. Моли се да се потвърди обжалваното решение,
като правилно и законосъобразно, с присъждане на направените разноски.
За да се произнесе, Пазарджишкият окръжен съд извърши
преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на
2
страните и приема за установено следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по повод
на подадена от страна на „Н. 84“ ЕООД, с управител Н.М.К. против „В.“
ООД, с управител П.А.Б.иск, с правна основание по чл.327 от ТЗ, във вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в
размер на 6192лв. с ДДС, представляваща неплатена цена на доставен дървен
материал /общо 480 иглолистни дъски с дължина 4 метра, широчина 0,9 см, и
дебелина 2.5 см, от вид смърч, четиристранно рендосани, опаковани във
връзки по 8 броя/, съгласно издадена фактура № ********** от 24.11.2022г.,
ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба до
окончателното погасяване на задължението.
Твърди се от страна на ищецът, че страните са в търговски отношения
помежду си. През месец ноември 2022г. сключили неформален договор за
покупко- продажба на дървесина, по силата на който ищецът продал на
ответника рендосани иглолистни дъски с дължина 4 метра, широчина 0,9 см.
и дебелина 2.5см., от вид смърч, опаковани във връзки по 8 бр. или общо 480
дъски, на обща стойност 6192лв. с ДДС, за което била издадена фактура
********** от 24.11.2022г.
Сочи, че е изпълнил задължението си да прехвърли собствеността и да
предаде владението на вещта на ответника, който не изпълнил насрещното
задължение да заплати продажната цена в 14- дневен срок от получаване на
фактурата, въпреки че многократно бил канен устно и по телефона.
Понастоящем задължението не било изпълнено.
Искането е, съдът да се произнесе с решение, с което да бъде осъден
„В.” ООД, ЕИК *********, да заплати на „Н. 84” ЕООД, ЕИК *********,
сумата от 6192лв. с ДДС, представляваща продажната цена на доставените
общо 480 иглолистните дъски с дължина 4 метра, широчина 0,9см., и
дебелина 2,5см., от вид смърч, четиристранно рендосани, опаковани във
връзки по 8бр.
В срока по чл.131 ГПК от страна на ответникът „В.“ ООД не е
депозиран писмен отговор.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е оспорено по делото, че на 24.11.2022г. от страна на ищецът „Н. 84“
3
ЕООД, ЕИК ********* е издадена фактура № ********** за продажба на 60
връзки иглолистни дъски /рендосани/ с единична цена 86лв., на стойност
6192лв. с ДДС, с получател ответникът „В.“ ООД, ЕИК *********.
Видно констативно- съобразителната част на съдебно- счетоводна
експертиза се установява, че процесната фактура е осчетоводена през месец
ноември в счетоводствата на двете дружества. Включена е като приход от
основната дейност на ищеца в дневника за продажби и в справката
декларация по ЗДДС. Начисленият ДДС в размер на 1032лв. е внесен в
бюджета. Данните са подадени в НАП.
Процесната фактура е включена в счетоводна сметка 401 „Доставчици“
на стойност 5160лв. и счетоводна сметка 4531 „ДДС покупки“ на стойност
1032лв. на ответника. Включена е в дневника за покупките и в справката
декларация по ЗДДС за м. ноември 2022г. Ползван е данъчен кредит в размер
на 1032 лв., колкото е начисленията ДДС. Данните са подадени в НАП. Няма
данни да е извършено плащане по фактурата.
Заключението по същество е, че задължението на ответното дружество
към ищеца възлиза общо на 6192лв. и се образува от задължението по
Фактура №********** от 24.11.2022г., на стойност 6192лв., по която фактура
няма извършени плащания.
Въз основа на приетото от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата за редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване акт.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и
правилност на първоинстанционното съдебно решение, в рамките поставени
от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първата инстанция
доказателства намира, че решение е правилно и законосъобразно, а
подадената въззивна жалба е неоснователна.
Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното
решение следва да се приемат за неоснователни, тъй като въззивният съд след
обсъждане на всички доказателства по делото, достига до същите изводи като
тези на районния съд, водещи до отхвърляне на предявения иск.
4
В конкретният казус конкретните възражения изложени в жалбата си по
същество касаят нарушение на процесуалния закон и са във връзка с
обстоятелството, че на управителя на ответната фирма е нарушено правото на
защита, тъй като е нямал възможност за наемане на адвокат. Съответно, че
управителят е бил болен през месец януари 2024г. и е била пуснат молба за
отлагане на делото. Съответно, че последния не е уведомен за следващото
съдебно заседание. Тези възражения не могат да бъдат споделени за
основателни, тъй като не почиват на изискванията на процесуалния закон от
които да се изведе извод за нарушено право на защита. В този аспект следва
да се посочи, че процесното дело е образувано през месец август 2023г., като
ответникът е получил препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея на 28.09.2023г. Съответно му е даден едномесечен срок да подаде писмен
отговор, както и да посочи доказателства и конкретни обстоятелства, които
ще се доказват с тях. Отразено е в това съобщение, че в случай, че не подаде
писмен отговор в указания срок, не вземе становище, не направи възражения,
не се оспори истинността на представен документ, не се посочат и не се
представят писмени доказателства се губи възможността да се направи това
по- късно. В тази връзка следва да се посочи, че с Определение
№881/22.12.2023г. е констатирано от съдията- докладчик, че в срока по чл.131
от ГПК, ответникът не е депозирал отговор. Съставил е проект на доклад,
като е насрочил делото за 25.01.2024г. от 10.30ч.
За тази дата, ответникът е уведомен с призовка за страна на
10.01.2024г., т.е. същия е бил редовно призован за насроченото публично
съдебно заседание.
Постъпила е Молба от П.А.Б. в качеството му на управител на „В.“
ООД, в което е заявил, че поради внезапното му заболяване е невъзможно да
се яви по гр.д.№769/2023г. на РС-В., насрочено за 25.01.2024г. от 10.30ч. Към
тази молба е приложено заверено копие от болничен лист от което се
установява, че Б. е в отпуск по болест от 23.01.2024г. до 29.01.2024г., при
режим на лечение- домашно- амбулаторен.
Видно от Протокол №47 от 25.01.2024г., съдът е преценил, че са налице
процесуални пречки за даване под на делото, предвид редовното призоваване
на страните, но е налице причина за отлагане на делото, по смисъла на чл.142,
ал.2 от ГПК, а именно обективна невъзможност на представителя на
5
ответника да се яви поради внезапно заболяване, а и предвид, че не е
изготвена съдебно- счетоводна експертиза. Предвид на това е даден ход на
делото, но същото е отложено и насрочено за следващо съдебно заседание на
15.02.2024г. от 09.30ч., за която дата и част, страните да се считат за
уведомени.
В следващото проведено публично съдебно заседание на 15.02.2024г. е
констатирано от първоинстанционния съд, че ответника „В.“ ООД е редовно
уведомен, по реда на чл.56, ал.2 от ГПК, като не изпраща представител.
Предвид и на липсата на процесуални пречки е дал ход на делото, като е
постановил след приемане на писмени доказателства и заключение на
съдебно- счетоводната експертиза, край на устните състезания и, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
Всичките тези установени данни дават основание на настоящата
инстанция да не приема извод, че е допуснато нарушение на процесуалния
закон. В тази насока следва да се посочи, че разпоредбата на чл.56, ал.2 от
ГПК е категорична, че когато страните са редовно призовани, при отлагане на
делото, те не се призовават за следващо съдебно заседание, когато датата е
обявена в заседанието. Задължение за съдът не съществува при такава
хипотеза да се извършва ново призоваване на тази страна.
Не се установява и нарушение на материалния закон, в каквато насока е
изложено бланкетно възражение.
В тази връзка следва да се посочи, че процесната фактура на която
ищецът основава искането си е включена в счетоводна сметка 401
„Доставчици“ на стойност 5160лв. и счетоводна сметка 4531 „ДДС с
покупки“, на стойност 1032лв. на ответника. Установено е, че тя е включена в
дневника за покупките и в справката- декларация по ЗДДС по ЗДДС за
м.ноември 2022г.. Ползван е данъчен кредит в размер на 1032лв., колкото е
начисления ДДС. Съответно данните са подадени в НАП, като няма данни, да
е извършено плащане по фактурата.
В случая, няма основание да не бъде споделено установеното от
първоинстанционния съд позовавайки се на константа съдебна практика на
ВКС, че фактурите отразяват възникналото между страните правоотношение
и осчетоводяването им от ответното дружество, включването им в дневника
за покупко- продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях,
6
представляват недвусмислено признание за задължението по тях. В този
смисъл е и цитираната практика, а именно: Решение №45/28.03.2014г. по т.д.
№1882/2013г., на ВКС, Іт.о., Решение №42 от 19.04.2010г. по т.д.
№593/2009г., на ВКС, ІІт.о., Решение №166 от 26.10.2010г. по т.д.№991/2009г.
на ВКС, ІІт.о. и Решение №23 от 07.02.2011г. по т.д.№588/2010г. на ВКС, ІІ
т.о.
В конкретният казус по делото от страна на ответникът не са
представени каквито и да е било доказателства за извършено плащане по
банков път на претендираната сума от 6192лв. с ДДСС- платежно нареждане
или вносна бележка за сумата, която да е преведена на посочената от ищеца
банкова сметка във фактурата до приключване на делото пред настоящата
инстанция, поради което исковата претенция се явява основателна и доказана.
Предвид гореизложено и настоящата инстанция приема, че предявения
иск е основателен, поради което правилно е уважен.
Ето защо, споделяйки изцяло правните изводи на първоинстанционният
съд, настоящата инстанция приема, че следва да остави без уважение
подадената въззивна жалба, като неоснователна и потвърди, като правилно и
законосъобразно обжалваното решение.
С оглед изхода на делото, в тежест на жалбоподателят следва да се
присъдят направените от страна ответника разноски пред въззивната
инстанция в размер на 1500лв.- адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №97/08.03.2024г., постановено по гр.д.
№769/2023г. по описа на РС-В..
ОСЪЖДА „В.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с.Драгиново, ул.„Поленска“ №6, да ЗАПЛАТИ на „Н.- 84“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: грВ., ул.„ИВ.“
№11, на основание чл.78, ал.4 ГПК, сумата в размер на 1500лв.
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи касационно обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8