Решение по дело №8493/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 650
Дата: 27 април 2020 г. (в сила от 9 септември 2021 г.)
Съдия: Петър Богомилов Теодосиев
Дело: 20161100908493
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№..........................

гр. София, 27.04.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                СЪДИЯ: П. ТЕОДОСИЕВ

 

при секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 8493 по описа за 2016г. и взе предвид следното:

Производството е по предявени от синдиците на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ срещу В.Б.М., А.Е.А., И.Х.Б., Д.Ф.С. и С.С.С. евентуално съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, чл. 59, ал. 5 ЗБН и чл. 26, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката (евентуално за нищожни поради неспазена форма по чл. 59, ал. 2 ЗБН) на следните прихващания на насрещни вземания между банката и ответниците:

- заявено с уведомление вх. №11682/12.11.2014г. прихващане на вземане на В.Б.М. в размер на 80 000 лева за получаване на депозит по сметка IBAN ***, произтичащо от анекс №66579 от 05.11.2011г. към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ен депозит, с насрещни вземания на банката срещу В.Б.М. като солидарен длъжник по договор по договор за банков кредит от 14.06.2011г., сключен със С.Л.Т.;

- заявено с уведомление вх. №11747/12.11.2014г. прихващане на вземане на А.Е.А. в размер на 140 000 лева за получаване на депозит по сметка IBAN ***, произтичащо от договор за преференциален безсрочен депозит №18043 от 14.09.2006г., с насрещни вземания на банката срещу А.Е.А. като солидарен длъжник по договор по договор за банков кредит от 14.06.2011г., сключен със С.Л.Т.;

- заявено с уведомление вх. №11753/13.11.2014г. прихващане на вземане на И.Х.Б. в размер на 32 000 евро за получаване на депозит по сметка IBAN ***, произтичащо от анекс №69208 от 16.05.2011г. към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ен депозит, с насрещни вземания на банката срещу И.Х.Б. като солидарен длъжник по договор по договор за банков кредит от 14.06.2011г., сключен със С.Л.Т.;

- заявено с уведомление вх. №11964/18.11.2014г. прихващане на вземане на Д.Ф.С. в размер на 7 000 евро за получаване на депозит по сметка IBAN ***, произтичащо от анекс №99262 от 28.02.2013г. към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка *** „плюс“, с насрещни вземания на банката срещу Д.Ф.С. като солидарен длъжник по договор по договор за банков кредит от 14.06.2011г., сключен със С.Л.Т.;

- заявено с уведомление вх. №11966/18.11.2014г. прихващане на вземане на С.С.С. в размер на 7 000 евро за получаване на депозит по сметка IBAN ***, произтичащо от анекс №99115 от 27.02.2013г. към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка *** „плюс“, с насрещни вземания на банката срещу С.С.С. като солидарен длъжник по договор по договор за банков кредит от 14.06.2011г., сключен със С.Л.Т..

Ответниците оспорват исковете.

С.Л.Т., конституирана като трето лице помагач на страната на ответниците, не взема становище.

Безспорно е между страните и по аргумент от обратното на чл. 153 ГПК не се нуждае от доказване в производството по делото, че: 1) „К.т.б.“ АД и С.Л.Т. са страни по договор за банков кредит от 14.06.2011г., по силата на който банката е предоставила на С.Л.Т. заем в размер 152 000 евро; 2) между С.Л.Т. и ответниците са сключени договори за встъпване в дълг, по силата на които всеки от ответниците се е задължил да отговоря солидарно със С.Л.Т. за изпълнение на задълженията й по договора за банков кредит от 14.06.2011г. до размера на сумите, за които са направени процесните изявления за прихващания; 3) „К.т.б.“ АД и ответниците са страни по договори за депозити, по които всеки от ответниците има вземане за сумата, за която е отправил изявление за прихващане до банката с процесните уведомления; 4) банката е получила процесните уведомления за прихващане заедно с уведомления за сключените договор за встъпване в дълг и преписи от самите договори на датите, посочени във входящите номера на уведомленията.

Основанието, изискуемостта и размерите на насрещните вземания на страните, за които са направени процесните изявления за прихващане, освен че са безспорни между страните, поначало не са част от предмета на настоящото производство, който се изчерпва до установяване на наличието или липсата на основанията за относителна недействителност, респективно за нищожност на прихващанията, релевирани от синдиците на банката с предявените искове.

С предявените главни искове с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН се иска прогласяване на прихващанията за недействителни по реда на цитираната разпоредба поради това, че към датата на придобиване на задълженията към банката ответниците са знаели, че е настъпила неплатежоспособност на банката.

Съгласно необоримата презумпция на чл. 59, ал. 4 ЗБН счита се, че кредиторът е знаел, че е настъпила неплатежоспособност на банката, ако вземането или задължението му е придобито след датата на вписване на решението на Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 ЗКИ.

Решение №138 от 06.11.2014г. на УС на БНБ, с което на основание чл. 36, ал. 2, т. 2 ЗКИ е отнет лиценза на „К.т.б.“ АД за извършване на банкова дейност, е вписано по партидата на банката в търговския регистър на 07.11.2014г.

Изложеното предпоставя, че основният факт от значение за основателността на предявените искове по чл. 59, ал. 3 ЗБН са датите на сключване на договорите за встъпване в дълг между С.Л.Т. и ответниците, тъй като това са датите, на които ответниците са придобили задълженията към банката, по отношение на които са заявили прихващания с насрещни свои вземания по договори за депозити.

Ищецът е оспорил достоверността на датите на договорите за встъпване в дълг, а тъй като „К.т.б.“ АД не е страна по тези договори и те не носят подпис на неин представител, съгласно чл. 181 ГПК, но и съгласно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците е да установят, че оспорените частни документи са съставени и подписани на датите, посочени в тях.

По делото е представено и прието като писмено доказателство уведомление от С.Л.Т. до „К.т.б.“ АД с вх. №9600/21.10.2014г. от деловодството на банката, което обективира изявление, че С.Л.Т. е сключила договори за встъпване в задълженията й по договора за банков кредит от 14.06.2011г. с трети лица, които разполагат с депозити в банката, както и изявление до банката да извърши прихващане на задълженията по договора за банков кредит със средствата по депозитите на встъпилите в дълга трети лица.

Цитираното уведомление не съдържа никакви данни за третите лица, с които се твърдят сключени договори за встъпване в дълг, нито за депозитите, по отношение на които е поискано извършване на прихващане от банката, поради което въз основа на него не може да бъде направен дори косвен извод за датите на сключване на процесните договори между С.Л.Т. и ответниците.

За установяване на датата на сключване на договора за встъпване в дълг между С.Л.Т. и ответника В.Б.М. по делото е допуснат и проведен разпит на свидетеля Г.В., но показанията на разпитания свидетел не съдържат данни за обстоятелства, които по безсъмнен начин да установят съставянето на документа преди определена дата, а следва да се отбележи, че не съдържат категорични данни и за конкретната дата на сключване на договора за встъпване в дълг (всички показания на свидетеля относно датата на договора са уклончиви и с уговорки), поради което и дори при съвкупната им преценка с представения след разпита на свидетеля предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между С.Л.Т. и ответника В.Б.М. (частен документ, чиято достоверна дата също е оспорена от ищеца и остана недоказана в производството по делото) показанията на свидетеля не установяват с изискуемото от процесуалния закон пълно и главно доказване датата на договора за встъпване в дълг между С.Л.Т. и ответника В.Б.М..

Други доказателства за установяване на датите на сключване на процесните договори за встъпване в дълг между С.Л.Т. и ответниците не са ангажирани в производството по делото, поради което по изложените съображения и в приложение на последиците на доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че договорите не са сключени преди датите на уведомленията до банката, с които са направени процесните изявления за прихващане.

И петте процесни уведомления за прихващане са извършени на дати след датата 07.11.2014г., на която решението за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност е вписано по партидата на банката в търговския регистър, което предпоставя на първо място, че задълженията на ответниците, за които са направени изявленията за прихващане, са възникнали след посочената дата, а на следващо място и в пряко приложение на презумпцията по чл. 59, ал. 4 ЗБН, че към датите на придобиване на задълженията ответниците са знаели за настъпилата неплатежоспособност на банката.

Предявените главни искове за обявяване на прихващанията за недействителни по реда на чл. 59, ал. 3 ЗБН се явяват основателни и следва да бъдат уважени.

Различни изводи не могат да обусловят възраженията на ответниците, че банката е признала извънсъдебно процесните прихващания като е записала последиците им в счетоводството си, тъй като исковете по чл. 59, ал. 3 ЗБН са конститутивни и по определение имат за допустим предмет именно изявления за прихващания с настъпили правни последици между страните по прихванатите вземания.

Уважаването на главните искове с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН предпоставя, че не е сбъднато процесуалното условие, при което са предявени евентуалните искове с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН и чл. 26, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН, поради което съдът не дължи произнасяне по тези искове.

С оглед изхода на делото и съгласно чл. 59, ал. 7, изр. 2 ЗБН държавната такса, дължима за разглеждане на уважените искове, следва да бъде събрана от ответниците.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН прихващането на насрещни вземания между В.Б.М. с ЕГН ********** и „К.т.б.“ АД с ЕИК ********за сумата 80 000,00 лева, извършено с уведомление вх. №11682/12.11.2014г. от деловодството на „К.т.б.“ АД, за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД с ЕИК ********.

ОБЯВЯВА на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН прихващането на насрещни вземания между А.Е.А. с ЕГН ********** и „К.т.б.“ АД с ЕИК ********за сумата 140 000,00 лева, извършено с уведомление вх. №11747/12.11.2014г. от деловодството на „К.т.б.“ АД, за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД с ЕИК ********.

ОБЯВЯВА на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН прихващането на насрещни вземания между И.Х.Б. с ЕГН ********** и „К.т.б.“ АД с ЕИК ********за сумата 32 000,00 евро, извършено с уведомление вх. №11753/13.11.2014г. от деловодството на „К.т.б.“ АД, за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД с ЕИК ********.

ОБЯВЯВА на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН прихващането на насрещни вземания между Д.Ф.С. с ЕГН ********** и „К.т.б.“ АД с ЕИК ********за сумата 7 000,00 евро, извършено с уведомление вх. №11964/18.11.2014г. от деловодството на „К.т.б.“ АД, за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД с ЕИК ********.

ОБЯВЯВА на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН прихващането на насрещни вземания между С.С.С. с ЕГН ********** и „К.т.б.“ АД с ЕИК ********за сумата 7 000,00 евро, извършено с уведомление вх. №11966/18.11.2014г. от деловодството на „К.т.б.“ АД, за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД с ЕИК ********.

ОСЪЖДА В.Б.М. с ЕГН ********** и адрес ***. ********да заплати на основание чл. 59, ал. 7 ЗБН по сметка на Софийски градски съд сумата 3 200,00 лева – държавна такса за исковото производство.

ОСЪЖДА А.Е.А. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на основание чл. 59, ал. 7 ЗБН по сметка на Софийски градски съд сумата 5 600,00 лева – държавна такса за исковото производство.

ОСЪЖДА И.Х.Б. с ЕГН **********  и адрес *** да заплати на основание чл. 59, ал. 7 ЗБН по сметка на Софийски градски съд сумата 2 503,46 лева – държавна такса за исковото производство.

ОСЪЖДА Д.Ф.С. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на основание чл. 59, ал. 7 ЗБН по сметка на Софийски градски съд сумата 547,63 лева – държавна такса за исковото производство.

ОСЪЖДА С.С.С. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на основание чл. 59, ал. 7 ЗБН по сметка на Софийски градски съд сумата 547,63 лева – държавна такса за исковото производство.

Решението е постановено при участието на С.Л.Т. с ЕГН ********** и адрес *** като трето лице помагач на страната на ответниците В.Б.М., А.Е.А., И.Х.Б., Д.Ф.С. и С.С.С..

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

                              

               

СЪДИЯ: