РЕШЕНИЕ
№ 302
гр. Плевен, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юни две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател:
Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева
изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 198 по описа за
2022 година на Административен съд – Плевен.
Производството е
по реда на чл. 268 от ДОПК.
Административното
дело е образувано по жалба на П. С.П.,***
срещу решение № 9/11.02.2022 година на директора на ТД на НАП В.Търново, с
което е оставена без уважение жалба с вх. № 2043/02.02.2022 г.
по описа на ТД на НАП Велико Търново ИРМ Плевен и вх. № 2634/04.02.2022 г. по
описа на ТД на НАП Велико Търново и е потвърдено разпореждане за присъединяване
с изх. № С190015-105- 0402690/10.12.2019 г. .
В жалбата се
посочва, че до 26.01.2022 г. не е получавал съобщения, че има публични
задължения, които не са платени и всички глоби към КАТ са платени през 2021
година, но това не е отразено в НАП. Твръди, че не е получавал АУПДВ от
ДФ“Земеделие“ , като счита, че образуваното изпълнително дело от 2018 година е
перемирано към настоящия момент, тъй като са изтекли две години, през които не
са извършени никакви действия, като навежда доводи за погасени по давност
задължения. Излагат се доводи за отказа на публичен изпълнител да заличи
погасени по давност задължения и счита, че с неизвършване на действия по
изпълнителното дело са се перемирали и следва да бъде отменено решението.
В съдебно
заседание жалбоподателят – П. С.П.,***,
не се явява, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът - директор на ТД на НАП В.Търново се
представлява от гл. юрк. М., която намира, че решението е законосъобразно и
постановено в установената форма, от компетентен орган и следва да бъде
отхвърлена жалбата , като претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение
от 500 лева.
Административният
съд-Плевен, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и
възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168
от АПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
В ТД на НАП-В.
Търново срещу жалбоподателя е образувано изп. д. № *********/2018 г. за
подлежащи на принудително събиране публични задължения за глоба по НП от
31.05.2016 година, дължими вноски за УПФ, здравно осигуряване, ДОО и такси и
разноски по дела пред РС Варана обща в размер на 736,56 лева към 24.07.2018
година.
На 10.12.2019
година публичният изпълнител е издал
разпореждане за присъединяване с изх. № С190015-105-0402690 г., с което по
изпълнителното дело № *********/2018 по описа на ТД на НАП-В.Търново, на
основание чл. 217, ал. 2 от ДОПК е присъединил публични задължения на П. - глоба по
ЕФ К1412982 от 18.09.2016 г.,
глоба по фиш № Н266018/08.02.2019
г , глоба по ЕФ № К2190325/01.07.2018 г., глоба по ЕФ № К 21511062/01.07.2018
г, глоба по НП № 315980-F-389354/07.08.2019
г. и АУПДВ № 01-153-6500/114-2/25.09.2018 на ДФ“Земеделие“. Разпореждането е връчено на оспорващия на 01.02.2022 г.
Това разпореждане
е обжалвано от П. на 02.02.2022 година и
е постановено оспореното Решение № 9/11.02.2022
г.. на директора на ТД на НАП В. Търново. С решението е оставена без
разглеждане и е прекратено производството по жалба с вх. № 2043/02.02.2022г. по
описа на ТД на НАП Велико Търново, ИРМ Плевен и вх. № 2634/04.02.2022 г. по
описа на ТД на НАП Велико Търново, в частта, в която се иска погасяване по
давност на задължения по изпълнително дело № *********/2018 г. по описа на ТД
на НАП В. Търново , тъй като на органа е
служебно известно, че е налице
произнасяне на публичен изпълнител и е налице частично прекратяване на
производството по принудително изпълнение поради погасяване на публичните
задължения. В другата част на решението е оставена без
уважение жалба
с вх. № 2043/02.02.2022 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново ИРМ Плевен и
вх. № 2634/04.02.2022 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, подадена от П. и
е потвърдено разпореждане за
присъединяване с изх. № С190015-105- 0402690/10.12.2019 г..
Изложени са доводи, че съгласно чл. 217, ал. 1 от ДОПК в производствата
могат да се присъединяват публични взискатели, както и кредитори, чието вземане
е обезпечено с ипотека, залог или особен залог, както и тези, които са
упражнили право на задържане, като единственото ограничение е съгласно чл. 217,
ал. 2 от ДОПК - да няма изготвено разпределение на събраните суми. Друго
релевантно обстоятелство, което трябва да бъде изследвано от публичния
изпълнител при разглеждане на искането за присъединяване, е да има наличен
годен изпълнителен титул, приложен към заявлението. Присъединените актове
отговарят на условията на чл. 209, ал. 1 от ДОПК и чл. 162, ал. 2 от ДОПК, като
акт за установяване на публично задължение № 01 -153-6500/114#2/25.09.2018 г.,
издаден от Държавен фонд земеделие е получен от жалбоподателя на 11.10.2018 г.,
което е видно от приложената разписка, и е влязъл в сила. Излагат се доводи, че
не е налице перемция на изпълнителното дело, тъй като разпоредбите на ГПК са
неприложими, тъй като има изрична уредба в ДОПК в глава 25, 26 и 27 и основанията за прекратяване са посочени в
чл. 225, ал. 1, т. 1-7 от ДОПК.
По делото е приложено изпълнителното
дело № *********/2018 по описа на ТД на НАП-В.Търново, както и описаните в
разпореждане за присъединяване ЕФ, НП и АУПДВ.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена
е в срока по чл. 268, ал. 1 ДОПК и от надлежна страна съгласно чл. 267, ал. 2,
т. 5, вр. чл. 268, ал. 1 ДОПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е жалбата е неоснователна.
Обжалваното
решение е постановено от компетентен административен орган по чл. 267, ал. 1 ДОПК и в срока по чл. 267, ал. 2 ДОПК.
Съдът намира, че е
издадено в установената писмена форма, изложени са фактически и правни
основания.
Разпореждането за
присъединяване също е издадено от компетентен орган – публичен изпълнител, в
кръга на правомощията му по чл. 12, ал. 4, т. 1, чл. 226, ал. 1 и чл. 217, ал.
1 и ал. 2 ДОПК.
Съдът намира, че
при издаваното му са спазени административно-производствените правила и съответства
на материалния закон, като това съответствие
с оглед чл. 142 от АПК се преценява към момента на издаването му –
10.12.2019 г.
Съгласно чл. 217,
ал. 1 от ДОПК в производството по събиране на публични вземания могат да се
присъединяват публични взискатели, както и кредитори, чието вземане е
обезпечено с ипотека, залог или особен залог, както и тези, които са упражнили
право на задържане. Присъединяването се допуска с разпореждането на публичния
изпълнител до изготвяне на разпределението на събраните суми. От разпоредбата
следва, че при събирането на публични вземания, публичният изпълнител може да
присъедини нов взискател в образувано вече изпълнително производство, ако са
налице предпоставките: висящо производство по събиране на публични вземания,
новият взискател да е публичен, т. е. да се касае за публично вземане или да е
кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог, особен залог или
кредитор упражнил право на задържане и да не е изготвено разпределение на
събраните суми. Изпълнителни основания
по чл. 209, ал. 2 ДОПК са ревизионният акт, декларацията, подадена от задължено
лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни
вноски, актовете по чл. 106 и чл. 107 от ДОПК, влязлото в сила НП, влезлите в
сила решения, присъди и определения на съдилищата, както и решения на
Европейската комисия, на Съвета на Европейския съюз, на Съда на Европейските
общности и на Европейската централна банка, разпореждането за събиране на суми,
издадено от органите на Националния осигурителен институт, и разпореждането по
чл. 211, ал. 3 ДОПК.
Несъмнено е налице
първата предпоставка – висящо изпълнително производство, доколкото срещу
оспорващия е висящо изп. д. № *********/2018 по описа на ТД на НАП-В.Търново.
Към датата на постановяване на разпореждането на присъединяване са налице
доказателства, че присъединените публични задължения са изискуеми и е налице
годен изпълнителен титул.
Електронен фиш №
К1412982/18.09.2016 г., издаден от Главна дирекция Национална полиция ОД на МВР
– Ловеч за наложена глоба в размер от 50 лв. е връчен на 08.09.2019 година с
оглед справка за нарушител на л. 86 по делото и не са ангажирани данни да е
обжалван.
Фиш
Н266018/08.02.2019 г., издаден от Главна дирекция Национална полиция ОД на МВР
- Плевен за глоба в размер от 50 лв., е връчен на 08.02.2019 година с оглед
спрвака л. 84 и е влязъл в сила към датата на издаване на разпореждането.
Електронен фиш №
К2190325/01.07.2018 г., издаден от Главна дирекция Национална полиция ОД на МВР
– Плевен за наложена глоба в размер от
50 лв., е връчен на 08.08.2019 година с
оглед разписка на л. 81 по делото и няма данни да е обжалван.
Електронен фиш №
К2151062/01.07.2018 г., издаден от Главна дирекция Национална полиция ОД на МВР
– Плевен за глоба в размер от 400 лв. е връчен на 08.08.2019 г. с оглед
разписка на л. 78 по делото и влязъл в
сила към 10.12.2019 година
Наказателно
постановление 351980- F389354/07.08.2018 г., издадено от Национална агенция за
приходите за наложена глоба в размер от 200 лв., е връчено на П. на 17.09.2018
година с оглед известие за доставяне на л. 67 по делото и не са ангажирани
доказателства да е обжалвано.
Акт за
установяване на публично задължение с изх. № 01-153-6500/114#2/25.09.2018 г., на
директор на ОД на Държавен фонд „Земеделие“
е връчен на ръка на П. П. на
11.10.2018 година и твърдението му в жалбата, че не получил същия е
неоснователно и не е представил данни да е обжалван и същият е влязъл в сила.
Към датата на
постановяване на разпореждането за
присъединяване горепосочените актове са влезли в сила и е налице годен
изпълнителен титул.
Вземанията по влезли в сила наказателни
постановления /съотв. фишове за налагане на глоби/ представляват публични
държавни /общински/ вземания, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК. Съгласно
чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок. В чл. 172, ал. 2 от ДОПК е предвидено, че давността
се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с
предприемането на действия по принудително изпълнение, като от прекъсването на
давността започва да тече нова давност /чл. 172, ал. 3 от ДОПК/. По отношение
на вземанията по влезли в сила наказателни постановления /респ. фишове за
налагане на глоба/ обаче е налице специална правна уредба, регламентираща
давността за изпълнение на наложените административни наказания, вкл.
погасителния давностен срок и началния момент, от който този срок започва да
тече – чл. 82 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. "а"
от ЗАНН административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години,
когато наложеното наказание е глоба. В ал. 2 на чл. 82 от ЗАНН е предвидено, че
давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено
наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето
спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с
което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Според чл. 82, ал.
3 от ЗАНН независимо от спирането или прекъсването на давността,
административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока по ал. 1, като съгласно ал. 4 на чл. 82 от ЗАНН
разпоредбата на ал. 3 не се прилага по отношение на глобата, когато за
събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство.
Предвид горното
към 10.12.2019 година – датата на постановяване на разпореждането за присъединяване
наложените с ЕФ, фиш и НП глоби не са
погасени по давност, като не са ангажирани доказателства да са обжалвани.
По отношение на
АУПДВ също е ирелевантно твърдението, че не
е връчен на лицето и той не знае за съществуването му и не следва да се присъедини
вземането, тъй като по делото са налични доказателства, че е връчен на ръка на П.
на 11.10.2018 година и в указания срок
не е обжалван и е влязъл в сила, като задължението не е погасено по давност към
10.12.2019 година.
Съдът намира, че е
неоснователно твърдението на лицето, че не е информирано за започналото
изпълнително дело и едва през 2022 година това е сторено и по този начин е
незаконосъобразно издаденото разпореждане за присъединяване от 10.12.2019 г.
Според Тълкувателно решение № 2/2013 от
26.06.2015 г по т. дело № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС, основен разграничителен
критерий между видовете действия на публичния изпълнител е уведомяването и
възможността длъжникът да участва в производството. Според мотивите от т. 10 на
цитираното ТР "не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
". Съгласно чл. 221, ал. 2 от ДОПК в съобщението се посочва изпълнителното
основание, номера на изпълнителното дело и взискателя, както и предупреждение,
че при неизпълнение в указания срок ще се пристъпи към принудително изпълнение.
От граматическото
тълкуване на текста следва, че едва след връчване на съобщението и след
изтичане на срока за доброволно изпълнение органът предприема действия по
принудителното изпълнение. Самото съобщение за доброволно изпълнение има само
уведомителен характер и не представлява властническо волеизявление на
административен орган, с което да се накърняват права или да се създават
задължения за адресата му. /Определение № 14035 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм.
д. № 12898/2015 г., VI о. и др. /. В този смисъл са и мотивите на ОСС от I и II
колегия на ВАС, изложени в решение № 7/15.04.2021 г. по тълкувателно дело №
8/2019 г. на ВАС. Според последното, образуването на изпълнително дело по реда
на чл. 220, ал. 1 от ДОПК, както и съобщението по чл. 221, ал. 1 от ДОПК не
прекъсват давността. Това е така, тъй като същите не са действия по
принудително изпълнение, а имат подготвителен характер и в случая връчването на
съобщение за доброволно изпълнение е ирелевантно по отношение на
законосъобразността на издаденото разпореждане за присъединяване, а има
отношение към действията по принудително изпълнение – опис, обезпечителни
мерки, погасяване на задълженията по давност, които не са предмет на
производството.
По отношение на
наведените възражения от жалбоподателя за изтекла давност, както е посочено в
определението за насрочване Разпореждане изх. № С220015-137-0001236/03.02.2022
г. на ст. публичен изпълнител подлежи на самостоятелно обжалване
именно с оглед датата на постановяване – 03.02.2022 г. и датата на подаване на
жалбата -02.02.2022 г. , и то е обсъдено
в мотивите от органа и правилно е прието , че при направено искане от
задълженото лице за прекратяване на изпълнителното производство поради изтекла
погасителна давност, компетентен да разгледа искането, съответно да прекрати
изпълнителното производство, съгласно чл. 225, ал. 1 от ДОПК, е публичният
изпълнител. В случая възражения за погасяване на задълженията по давност са
наведени от длъжника с жалбата до решаващия орган против разпореждане за
присъдиняване и правилно е прието от органа, че възраженията, че вземанията са
погасени по давност /чл. 168 ДОПК/ следва да бъдат разгледани от публичния
изпълнител с оглед неговата компетентност, поради което преписката правилно е
изпратена за произнасяне по искането, като актът му ще подлежи на обжалване пред ТД
на НАП В.Търново по реда на чл. 266 ДОПК, а неговият акт- на оспорване пред
съда по реда на чл. 268 ДОПК.
Предвид
горепосоченото съдът намира, че решението е законосъобразно и следва да бъде
отхвърлена жалбата.
С оглед изход на
делото , искането на пълномощник на ответника за присъждане на разноски и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК П. С.П.,*** следва да заплати на ТД на НАП
В.Търново разноски в размер на 500 лева – юрисконсултско възнаграждение с оглед
материалния интерес.
Предвид
горепосоченото и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отхвърля жалба на П. С.П.,*** срещу решение № 9/11.02.2022 година
на директора на ТД на НАП В.Търново, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 2043/02.02.2022 г.
по описа на ТД на НАП Велико Търново ИРМ Плевен и вх. № 2634/04.02.2022 г. по
описа на ТД на НАП Велико Търново и е потвърдено разпореждане за присъединяване
с изх. № С190015-105- 0402690/10.12.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП
В.Търново.
Осъжда П. С.П., ЕГН: **********,*** да заплати на ТД на
НАП В.Търново разноски в размер на 500 лева.
Решението да се
съобщи на страните.
Решението е окончателно
съгласно чл. 268, ал. 2 от ДОПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/