Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 1641 Година
2022, 03.10. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на
21.09.2022 година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: Р.А.
при
участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ
ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 1253 по описа за 2022 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Образувано е по искова молба от Д.В.П. ***, срещу
Национален осигурителен институт с адрес на призоваване гр.София, бул.“Александър
Стамболийски“ №62-64 за присъждане на обезщетение в размер на 507,49 лева, изразяващо
се в законната лихва върху сумата от 3 049,76 лв. за периода от
14.09.2020г. до 05.05.2022г., представляващо обезвреда за причинените й
имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт – Решение
№Ц2153-15-199 от 13.10.2020г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е
потвърдено Разпореждане №РО-5-15-00805637/01.09.2020г., издадено от
Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Пловдив, отменено
по съответния ред с влязло в сила съдебно решение. Претендира се и законната
лихва от момента на внасяне на сумата по сметка на НОИ до окончателното й
изплащане, а така също и на разноски. Претендираните вреди, в т.ч. и техният
размер, както и актовете, от които се претендира настъпването на вредите,
първоначално са заявени в исковата молба/л.3/, впоследствие са уточнени с молба
от 27.06.2022г./л.24-28/ и поддържани съгласно докладвания предмет на делото в
първото по делото о.с.з. от пълномощник – адв.П./л.162-163/. Допълнителни
съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита.
Ответникът – Национален осигурителен институт, чрез
процесуалния си представител юриск.П., счита исковата претенция с основание в
чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/ за
недопустима, алтернативно неоснователна, като се оспорва същата по основание,
но не и по размер. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни
съображения са изложени в депозирано по делото писмено становище.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава
заключение за основателност на исковата претенция.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми
състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, намира за
установено следното.
Със
Заповед №ЗР-5-15-00773913/25.06.2020г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив е
възложено извършването на частична ревизия по разходите на ДОО на Д.Т.Б., С.М.Ш.,
И.С.Р. и Д.В.П., във връзка с отменени актове на органите на медицинската
експертиза. Ревизионното производство е приключило с Ревизионен акт за начет
№РМ-5-15-00787903/23.07.2020г., с който на Д.Т.Б., С.М.Ш., И.С.Р. и Д.В.П. е
установено задължение за възстановяване на сумата в размер на общо 3 015,74
лв., от които главница 2 354,90 лв. и лихва в размер на 660,84 лв., начислени
към 23.07.2020г., произтичащи от неправилно изплатена сума за пенсии на М.Х./л.122/.
РА за начет е връчен на ревизираните лица, като в законоустановения срок са
подадени възражения, като на основание чл.110 ал.3 КСО от Ръководителя на
контрола по разходите на ДОО, е издадено Разпореждане №РО-5-15-00805637/ 01.09.2020г.,
с което е разпоредено Д.Б., С.Ш., И.Р.и Д.П. да внесат сумата по РА за начет
№РМ-5-15-00787903/23.07.2020г. в размер общо на 3 015,74 лв., от които 2 354,90
лв. главница и 660,84 лв. лихва/л.85/.
Срещу
разпореждането, на 14.09.2020г. е подадено възражение с характер на жалба от Д.П.
пред Директора на ТП на НОИ – Пловдив. Към тази дата, а именно 14.09.2020г.,
задължението по оспореното разпореждане е в размер на 3 049,76 лв., от които 2
354,90 лв. – главница, 660,84 лв. – лихва и 34,02 лв. доначислена лихва за
просрочие, което задължение е внесено от
П. по сметката на ДОО с Приходен касов ордер №521 /14.09.2020г./л.82/.
По
жалбата на П., Директорът на ТП на НОИ – Пловдив се е произнесъл с Решение
№Ц2153-15-199/13.10.2020г., с което е оставил същата без уважение и е потвърдил
оспореното разпореждане/л.77-79/.
Това
решение е оспорено пред Административен съд Пловдив, по повод на което е
образувано адм. дело №2691/2020г., приключило с Решение №980/ 14.05.2021г., с
което е отменено Решение №Ц2153-15-199 от 13.10.2020г. на Директор ТП на НОИ –
Пловдив, с което е оставено без уважение възражение с характер на жалба с вх.№Ц1054-15-8#9/14.09.2020г.
от д-р Д.В.П. срещу Разпореждане №РО-5-15-00805637/01.09.2020г. на Ръководителя
на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на
НОИ-Пловдив за събирането на сумата в размер на общо 3 015,74 лв., от които
главница 2 354,90 лв. и лихва 660,84 лв. и е потвърдено същото. С Решение
№12840/15.12.2021г., постановено по адм. дело №7614/2021г. по описа на ВАС,
Шесто отделение, решението на Административен съд - Пловдив е оставено в
сила/л.68-76/.
На
12.04.2022г. от П. е подадена молба с вх.№1029-15-13797 до ТП на НОИ – Пловдив
с искане да и бъдат възстановени сумите, изплатени по Разпореждане
№РО-5-15-00805637/01.09.2020г./л.65/. В тази връзка от Ръководителя на контрола
по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Пловдив е издадено Разпореждане
№ВР-5-15-01114702/14.04.2022г., с което на лицето е разпоредено да се
възстанови сумата в размер на 3 049,76 лв./л.63/. Това разпореждане е връчено
на лицето на 19.04.2022г., не е оспорено и след влизането му в сила,
разпоредената за възстановяване сума е преведена по посочената от лицето
банкова сметка, ***, че е сторено на 05.05.2022г./л.5/.
При
така установеното се налагат следните изводи от фактическа и правна страна.
Съгласно новелата на чл.203 АПК, исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените
въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Според чл.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от
действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни
подзаконови нормативни актове, като исковете по ал.1 се разглеждат по реда,
установен в АПК, като местната подсъдност се определя по чл.7 ал.1.
Съдът констатира, че ищецът е физическо лице, поради
което се покрива изискването на чл.1 ал.1 ЗОДОВ, а ответник е Национален
осигурителен институт, който съобразно новелата на чл.33 ал.2 КСО и чл.2 от
Правилника за организацията и дейността на НОИ, е юридическо лице и може
принципно да отговаря/да е ответник/ по искове по чл.1 ЗОДОВ, тъй като съобразно
правилото на чл.7 от последния закон, искът следва да се предяви срещу органите
по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите, а съобразно чл.205 АПК ответникът следва да има и качеството
на юридическо лице/каквато бе практиката и преди тази изрична законова норма
съобразно ТР №3/ 2004г. на ОСГК на ВКС на РБ/.
От изложеното следва, че както ищецът, така и
ответникът са легитимирани да бъдат страни в производство по чл.1 ал.1 ЗОДОВ,
т.е. са надлежни страни в процесуалното правоотношение, като изводът дали
същите са такива и в материалното/по възникване на фактическия състав на
отговорността/ следва и може да се направи само с решението по същество на
правния спор.
На следващо място следва да бъде съобразено, че за
да възникне правото на обезщетение, задължително е необходимо наличието на
няколко кумулативно предвидени предпоставки, а именно: причинена вреда –
имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие
на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният
акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на
административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При
липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да
се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 ЗОДОВ.
В разпоредбата на чл.204 АПК са въведени специални
предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК, наред с
общите предпоставки за допустимост на исковете, предвидени в ГПК. Така,
съгласно разпоредбата на чл.204 ал.1 АПК, иск може да се предяви след отмяната
на административния акт по съответния ред. Изключение от това правило е
предвидено в разпоредбите на ал.3 и 4 АПК, където липсва изискване за
предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно
решение относно нищожността на административния акт, респ.
незаконосъобразността на действието или бездействието. Така, съгласно изричното
правило на чл.204 ал.3 и 4 АПК, нищожността на акта, респ.
незаконосъобразността на действието или бездействието се установяват пред съда,
пред който е предявен искът за обезщетение. Т.е., когато твърдените вреди са
настъпили от нищожен административен акт, незаконосъобразни действия или
бездействия на административен орган или длъжностни лица, при или по повод
изпълнение на административна дейност, предварителното установяване на
нищожността или незаконосъобразността, не е процесуална предпоставка нито за
завеждане на делото, нито за ангажиране на отговорността.
Необходимо е обаче, в исковото производство
сезираният съд да установи нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на
действието или бездействието, което може да стане по два начина: преюдициално в
мотивите на решението, а когато има обективно съединяване на иск за обезщетение
с оспорване на административния акт по чл.149 ал.5 АПК и/или с искане по Глава
ХV от дял III на АПК, съдът се произнася с един съдебен акт.
В случая от ищеца се претендират имуществени вреди,
които се твърди, че са произтекли от незаконосъобразен административен акт – Решение №
Ц2153-15-199 от 13.10.2020г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е
потвърдено Разпореждане №РО-5-15-00805637/01.09.2020г., издадено от ръководителя
на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Пловдив, отменено по съответния
ред с влязло в сила съдебно решение.
Съдът намира, че по делото се установява наличието
на отменен по съответния ред административен акт, от който ищецът твърди, че са
произлезли претендираните от него вреди. Налице е в тази връзка Решение
№980/14.05.2021г., постановено по адм. дело №2691/2020г. по описа на
Административен съд – Пловдив, оставено в сила с Решение №12840/15.12. 2021г.,
постановено по адм. дело №7614/2021г. по описа на ВАС, Шесто отделение, с което
е отменено Решение №Ц2153-15-199 от 13.10.2020г. на Директор ТП на НОИ –
Пловдив, с което е оставено без уважение възражение с характер на жалба с
вх.№Ц1054-15-8#9/14.09.2020г. от д-р Д.В.П. срещу Разпореждане
№РО-5-15-00805637/01.09.2020г. на Ръководителя на контрола по разходите на
държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив за събирането на сумата
в размер на общо 3 015,74 лв., от които главница 2 354,90 лв. и лихва 660,84
лв. и е потвърдено същото.
Доколкото претендираното вземане е в резултат на
изпълнение на отменен административен акт, то съдът намира, че е налице първата
предпоставка на чл.1 ал.1 ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразен административен
акт.
Следователно, дължима е преценка установяват ли се
от доказателствената съвкупност по делото претърпени имуществени вреди и при
положителен отговор на този въпрос – намират ли се имуществените вреди в пряка
причинна обусловеност от отменения административен акт.
В конкретния случай от събраните по делото
доказателства се установява, че именно в изпълнение на отменения като
незаконосъобразен административен акт, П. е внесла по сметка на НОИ парична
сума в размер на 3 049,76 лв., съответно от датата на внасянето - 14.09.2020г.
до нейното възстановяване на 05.05.2022г., същата е лишена от възможността да я
ползва.
Плодовете от ползване на парични средства са
лихвите, които биха били начислени, следователно пряката и непосредствена вреда
от незаконосъобразното лишаване на ищеца от ползване на паричните средства, се
явява законната лихва. Или, установяват се и претърпени имуществени вреди от П..
Налице е и третата предпоставка – пряка и
непосредствена причинна връзка, тъй като е налице неразделна взаимовръзка между
издаденото решение и внесената сума в размер на 3 049,76 лв., тъй като те
се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, т.е. посочената
по-горе сума не би била внесена, ако липсва издаден акт, разпореждащ това и
подлежащ на предварително изпълнение. Между страните не е спорно, че на
14.09.2020г. Д.П. *** сумата в размер на 3 049,76 лв. в изпълнение на
оспорен пред съда административен акт, подлежащ на предварително изпълнение.
Съответно, след отмяната на административния акт от съда, лицето претендира
възстановяване на сумата в размер на 3 015,74 лв., от които главница
2 354,90 лв. и лихва 660,84 лв.
В тази връзка и на основание чл.115 ал.2 КСО,
Ръководителят на контрола по разходите на ДОО е издал Разпореждане
№ВР-5-15-01114702/ 14.04.2022г., с което е разпоредил да бъде възстановена на
лицето сумата в размер на 3 049,76 лв./т.е. не само претендираните
3 015,74 лв., но и внесените доначислени лихви към 14.09.2020г./.
Тук е мястото да се посочи, че в КСО липсва изрична
правна норма и ред за възстановяване на заплатени парични суми в изпълнение на
отменен административен акт и дължимост на лихва. Липсва и препращане към ДОПК,
уреждащ възстановяването на недължимо платени суми пред органите по приходите и
предвиждащ начисляване на законна лихва при плащането им въз основа на отменен
акт на орган по приходите. Единствено и само в разпоредбата на чл.115 ал.2 КСО
се предвижда, че длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното
поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане по искането
за възстановяване на суми, както и че това разпореждане подлежи на обжалване по
реда на чл.117. Следователно по отношение на процесната сума липсва предвиден
ред за възстановяването й и задължение на ответника за заплащане на лихва, а
доколкото не се касае за суми за данъци, задължителни осигурителни вноски,
наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми,
подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното
законодателство от Националната агенция за приходите, то и редът на чл.128 и
сл. ДОПК не може да бъде приложен по аналогия. Казано по друг начин, липсва друг
закон или указ, предвиждащ специален начин на обезщетение, поради което
приложение не може да намери и разпоредбата на чл.8 ал.2 ЗОДОВ.
От събраните по делото доказателства се установява
по безспорен и категоричен начин, че претендираните за репариране имуществени
вреди са реално претърпени от ищеца, като същите се намират в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с отменения административен акт. Предвид
изложените съображения исковата молба е основателна и следва да бъде уважена за
сумата от 507,49 лв., като тук е мястото и да се посочи, че от страна на
ответника не се оспорва искът по размер.
Във връзка с претендираните лихви от ищеца, следва
да бъде посочено, че съгласно т.4 от Тълкувателно решение №3/22.04.2004г. на
ВКС по т. гр. дело №3/2004г., ОСГК, при незаконни административни актове,
началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва
върху сумата на обезщетението, е моментът на влизане в сила на решението, с
което се отменя незаконният акт. Доколкото обаче, претенцията е на основание
непозволено увреждане, пък било то и като осъществяване на специалната деликтна
отговорност по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, то не се дължи посочване на отделни претенции
на закъснителните лихви до и след входиране на исковата молба, респ. посочване
на конкретен техен размер до завеждане на делото, а върху дължимите главници се
присъждат мораторни лихви от съответната дата на увреждане, които се изчисляват
последващо при изпълнението. При това положение, с оглед заявеното, следва да
се присъди лихва върху уважената главница – 507,49 лв., считано от 15.12.2021г./датата
на влизане в сила на съдебното решение/, до окончателното й изплащане.
По разноските.
С оглед
изхода от спора, на ищеца са дължат направените разноски, които се констатираха
в размер на 410 лева, от които 10 лева – заплатена държавна такса и 400 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Ето защо и поради
мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ІІ отд., VІІ състав,
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт с адрес на
призоваване гр. София, бул.“Александър Стамболийски“№62-64 да заплати на Д.В.П.
***, обезщетение в размер на 507,49/петстотин и седем лева и четиридесет и девет
стотинки/ лева, представляващо обезвреда за причинените и имуществени вреди,
изразяващи се в законната лихва върху сумата от 3 049,76 лв. за периода от
14.09.2020г. до 05.05.2022г., вследствие на незаконосъобразен административен
акт – Решение №Ц2153-15-199 от 13.10.2020г. на Директора на ТП на НОИ –
Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане №РО-5-15-00805637/01.09.2020г.,
издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ –
Пловдив, отменено по съответния ред с влязло в сила съдебно решение, ведно със
законната лихва върху посочената главница, начиная от 15.12.2021г. до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт
с адрес на призоваване гр. София, бул.“Александър Стамболийски“№62-64 да
заплати на Д.В.П. ***, сумата в размер на 410/четиристотин и десет/ лева
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :