РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Благоевград, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20221210200875 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.61 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на “К “ООД, със седалище и адрес на
управление: гр.Б , представлявано от управителя М Д , против НП№42-
0001044/27.04.2022г., издадено от Директора на РД“АА“-гр.София, с което
на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
2000лв, във връзка с нарушение по чл.91в, т.2, предл.2 от Закона за
автомобилните превози.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният
административен акт. Поддържа се, че НП е издадено в нарушение на редица
процесуални правила по ЗАНН. Алтернативно се застъпва и становището, че
не е доказано извършването на вмененото на жалбоподателя
административно нарушение, а ако се приеме за извършено, деянието е
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на
обжалваният акт .
Административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован
не ангажира процесуален представител по делото и становище по жалбата. В
придружителното за преписката писмо до съда, тази страна материализира
1
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано
от жалбоподателя за негов процесуален представител в процеса и прави
искане за редуцирането му до минималните размери по НАРЕДБА № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Заинтересованата страна по аргумент на чл. 63д от ЗАНН-РД
„Автомобилна администрация“ –гр.София, редовно и своевременно
призована, не ангажира свой процесуален и законен представител.
Районна прокуратура-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не
ангажират представител и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира
събраният по делото доказателствен материал и приложимото право , намира
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право
да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. / НП е
връчено на законният представител на жалбоподателя по седалище на
фирмата на 07.06.2022г. и в законният срок по ЗАНН срещу него е подадена
жалбата по делото – на 21.06.2022г./
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните
фактически и правни аргументи:
С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи по
категоричен и безпротиворечив начин, че на 02.03.2022г., в сградата на
ОО“АА“-Благоевград, находяща се на адрес: Б , бул.“Св.Д.С “№ , св. Р.
/инспектор при санкциониращият орган/, в присъствието на колегата си -
св.С., е съставила на процесното дружество АУАН №317709 за това, че при
извършена тематична проверка на дейността му, в качеството му на
превозвач, притежаващ Лиценз на общността за извършване на международен
автомобилен превоз на товари №12649/23.01.2015г. и по повод на извършено
нарушение на територия на РИ на този превозвач, жалбоподателят не
представил за нуждите на тази проверка, извлечение от дигиталната карта на
водача Г Й В , за периода на проверката:12.02.2021-12.05.2021г., който през
този период е управлявал МПС с рег.№ . В АУАН е посочено също, че
именно докато е управлявано визираното МПС и извършван международен
превоз от процесното дружество съгласно ЧМР и с водача В , последният е
бил спрян за проверка от контролните органи на РИ , които информирали за
2
тази констатация санкционният орган с нарочно писмо изх.№12-00-
001605/14.01.2022г. Описаното деяние за жалбоподателя с издаденият му
АУАН е квалифицирано с този документ като административно нарушение
по чл. 91в, т.2, предл. 2 от Закона за автомобилните превози. АУАН е връчен
на упълномощено лице Д К за жалбоподателя, на 02.03.2022г. /За Д К в
преписката е приложено и изрично пълномощно от 19.03.2019г., издадено й
от процесното дружество, да представлява пред санкционният орган
жалбоподателя, включително и да подписва и получава АУАН и НП за него./
Проверката е възложена на св.Р. и св.С. с нарочна Заповед № РД-12-
753/02.03.2022г. на Директора на РС“АА“-гр. София, а за извършването й е
изготвен от св.Р. и нарочен Констативен протокол, който съдържа същите
фактически твърдения като самият акт. Проверката е била разпоредена след
постъпило при санкционният орган писмо от контролни органи в РИ с №12-
00-00-1605/29.12.2021г., за констатирано нарушение на жалбоподателя в
качеството му на превозвач в тази страна.
Установи се, че извършената тематична проверка на процесното
дружество е предшествана и от изготвянето на известие за същата до
жалбоподателя с Изх.№12-00-00-1605/31.01.2022г, в което е посочено, че
същото е получено от упълномощеното лице К на 17.02.2022г. В това
известие е отразено, че за нуждите на тематичната проверка относно
превозваческата дейност на процесното дружество, жалбоподателят е
следвало да представи на контролните органи на „Автомобилна
администрация“, редица документи за периода 12.02.2021г.-12.05.2021г., в
това число и превозни документи: товарителници, пътни листа, тахографски
листове в оригинал и /или дигитална информация от дигитални тахографии
картите на водачите в конкретно посочен формат, а конкретно за водача Г В ,
управлявал МПС с рег.№ и рег.№ -трудов договор, СУМПС, контролен талон,
карта за квалификация на водача и валидно удостоверение за психологическа
годност . Проверката е посочено в известието, че ще се извърши на
02.03.2022г.
Въз основа на АУАН, на 27.04.2022г., Директора на РД“АА“-гр.София,
е издал обжалваното НП№42-0001044, с което на основание чл.104, ал.7 от
Закона за автомобилните превози, на дружеството-жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 2000лв., във връзка с нарушение по чл.91в,
3
т.2, предл.2-ро от същият Закон . НП е връчено на законният представител
на дружеството на 07.06.2022г.
При разпита на свидетелите по акта Р. и С. , двамата установяват, че
извършили тематичната проверка по случая във връзка с превозваческата
дейност на процесното дружество /осъществявани от него международни
превози на товари./ Нарушението на жалбоподателя според свидетеля Р. се
изразило в това, че той не представил на проверяващите лица до датата на
проверката, информация от картата на водача посочен в акта за
проверяваният период. Конкретен повод за тази проверка било изпратено
писмо от италиански контролни органи за констатирано нарушение на този
превозвач именно на територията на РИ със същият водач и посочено в акта
МПС.Св.Р. установява също, че възприела датата и дестинацията за
конкретно посоченият в акта международен превоз, от ЧМР, което обаче не
било преведено на български език . Акта бил съставен на място в офиса на
санкционният орган в Б и връчен на упълномощено за жалбоподателя лице.
В същата насока са и показанията на св.С. .
С представените по делото няколко ЧМР се установява, че в
проверяваният период, процесното дружество действително е извършвало
международен превоз на товари в различни държави, а именно: Г Г , Ш , И .
Тези превози са извършвани с МПС с рег.№ и такова с рег.№ , без посочен
конкретен водач , но не в целият проверяван период, а само на няколко
конкретни дати от него: 03.03.2021г., 05.03.2021г., 13.03.2021г., 01.04.2021г.,
02.04.2021г. , 03.05.2021г., като последното ЧМР е от дата 14.05.2021г., която
е извън проверяваният период въобще.
Страните нямат спор и относно обстоятелството, че Г Й В е сключил
трудов договор с процесното дружество на 27.01.2021г., въз основа на който
е назначен на длъжността „шофьор на товарен автомобил –международни
превози“ при жалбоподателя. Видно от справката за регистрирани трудови
договори при НАП, този договор е прекратен на 24.06.2021г. и това
прекратяване е изрично регистрирано от процесното дружество.
Видно от приложената като доказателство по делото Справка за
нарушения, извършени от превозвачи, които не са местни лица и наложени
им санкции, изготвена от контролните органи в РИталия , във връзка с
прилагането на Директива 22/2006 на Съвета и чл.10 от Законодателен декрет
4
144/2008г., в справката е регистриран като нарушител на тези актове и
процесният превозвач , именно с водач Г и МПС с рег.№ , на дата
13.02.2021г..
Приложена и приета като доказателство по делото е и Заповед №РД-08-30
от 24.02.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, както и длъжностна характеристика за длъжността „Директор
РД“АА“, с които се удостоверява материалната компетентност на издателя на
атакуваното НП в настоящото дело при констатирани нарушения по Закона за
автомобилните превози .
При така направените фактически констатации съдът счита, че с
атакуваното НП незаконосъобразно е ангажирана имуществената
отговорност на жалбоподателя за вмененото му нарушение по чл. чл.91в,
т.2, предл.2-ро от Закона за автомобилните превози.
Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган и в тази
насока се представиха 1 бр. заповед за делегирани правомощия на
процесният издател, ведно с длъжностна характеристика. Спазени са и
сроковете на чл.34 от ЗАНН за издаване на АУАН и за съставяне на НП и те
са надлежно връчени на жалбоподателя. В двата документа ясно и конкретно
е посочена датата на извършената проверка по случая, проверяващите лица,
описан е обстоятелствено и фактически начина на извършване и в какво се
изразява твърдяното нарушение /непредставяне на информация от
дигиталната карта на водача Г В при извършван от него международен
превоз с МПС рег № и за периода на проверката:12.02.2021г.-12.05.2021г./
Посочени са доказателствата, с които се твърди от санкционният орган, че се
установява вменяваното на жалбоподателя нарушение /свидетели, ЧМР,
макар и последното да не е конкретизирано като дата и маршрут./
Независимо от изложеното, съдът констатира, че обжалваното НП и
АУАН, който го обосновава, са издадени при допуснато съществено
процесуално нарушение и на практика липсващ основен и задължителен
реквизит, а именно дата на твърдяното административно нарушение.
Тази дата не може да се извлече по никакъв начин от съдържанието на тези
два документа, което означава, че е налице пълна липса на този
задължителен реквизит по смисъла на чл. 42, ал.1 т.3 от ЗАНН /за
АУАН/ и респ. по чл. 57, ал.1 т.5 от ЗАНН /за НП/, а това винаги
5
съществено засяга и ограничава правото на защита, поради което и се
квалифицира като съществено процесуално нарушение и достатъчно
основание за отмяна на НП заради неговата процесуална
незаконосъобразност. В тази насока е и съдебната практика–Решение
№427/02.07.2020г., постановено по кнахд №32/2020г. по описа на
Административен съд –Благоевград и Решение № 1863/11.06.2020г.,
постановено по кнахд № 335/2020г. по описа на Административен съд –
Благоевград. /Принципно няма процесуална пречка, датата на твърдяното
нарушение да се посочва и в документ, който е цитиран в АУАН и НП и към
който на практика те препращат, в казуса –известието за извършване на
процесната проверка, но в случая последното въобще не е цитирано и
конкретизирано с обжалваният акт, така че този способ за идентифициране на
датата на нарушението също се явява неприложим по делото. /
Наред с горното, съдът констатира, че от събраните по делото
доказателства /гласни и писмени/, не се установи по несъмнен и
категоричен начин, че жалбоподателят е и извършил вмененото му
нарушение от обективна страна с изпълнително деяние по чл.91в, т.2,
предл.2 от Закона за автомобилните превози .
С нормата на чл.91в, т.2 от ЗАвП, законодателят вменява задължение
на превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи
превози за собствена сметка, да съхраняват най-малко една година след
тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи
информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на
водача.
В конкретният казус, жалбоподателят, в качеството си на лицензиран за
Общността превозвач, е санкциониран за това, че при извършена тематична
проверка на дейността му, не представил за нуждите на тази проверка
информация от дигиталната карта на водача Г Й В , управлявал МПС
с рег.№ , за периода на международните превози : 12.02.2021г.-12.05.2021г.
Според АУАН и НП, извършваният международен превоз с посоченият водач
и във визираният период се установявал с ЧМР, което обаче не е
конкретизирано в тези документи нито като дата, нито като маршрут . В
същото време, към преписката са приложени множество ЧМР, в които
действително е отразено извършването на международен превоз на товари от
6
процесното дружество в различни държави , но те първо не касаят целият
визиран в НП период /12.02.2021г.-12.05.2021г./, а само няколко дати от
периода / 03.03.2021г., 05.03.2021г., 13.03.2021г., 01.04.2021г., 02.04.2021г. ,
03.05.2021г., като последното ЧМР е от дата 14.05.2021г., която е извън
проверяваният период въобще/ , а от друга страна в тези ЧМР макар да е
вписано процесното МПС, не е посочен негов водач . При това положение
съдът приема за недоказано от страна на санкционният орган, че в целият
проверяван период 12.02.2021г.-12.05.2021г., жалбоподателят е извършвал
международен превоз на товари , в това число и преди 03.03.2021г. и след
03.05.2021г. до 12.05.2021г. включително, за който период и дати въобще не
са представени доказателствена за реализиран от процесното дружество
международен превоз, и още по-малко с посочените в НП водач и МПС, като
в тази насока не са налични и цитирани в НП товарителници /ЧМР/ към
процесната преписка. В същото време, неизвършването на международен
превоз за тази част от периода, не поражда задължение за превозвача да
съхранява информацията от дигитална карта на водачи на МПС, нито
пък такова по чл. 91в, т.2, предл.2 от ЗАвтП, за представяне на такава
информация на контролните органи при проверка като процесната, а
това изключва и извършването на нарушение на цитираната норма от
обективна страна на конкретният превозвач, в казуса на жалбоподателят
при непредставяне на подобна информация . За това и съдът приема
обжалваното НП, с което е ангажирана имуществена отговорност на
жалбоподателя за нарушение, което не се доказа да е извършено от негова
страна, и за материално незаконосъобразно в тази му част .
Констатираната процесуална и материална незаконосъобразност на
НП, мотивират неговата отмяна.
Отмяната на НП по аргумент на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН обосновава и
искането на жалбоподателя за присъждане на сторените от него съдебни
разноски по настоящото съдебно дело.
Видно от представеният договор за правна помощ, сключен между
жалбоподателя и адв.Х. при започване на делото /на 17.06.2022г./,
жалбоподателят е заплатил на този негов защитник възнаграждение в размер
на 500.00 лв. за процесуално представителство и защита по настоящото дело.
Съдът отчете, и че адв.Х. е участвала лично и упражнила процесуално
7
представителство по делото в полза на жалбоподателя в рамките на три
съдебни заседания. От друга страна, съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА
№ 1 от 09.07.2024г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в сила при започване на настоящото административно-
наказателно производство, за хипотеза като процесната и за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела при интерес от 1000 до 5000
лв. , минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 100 лв. + 6 % за
горницата над 1000 лв или в казуса това е сумата от 160.00 лв. За процесуално
представителство по административно-наказателни дела, нормата на чл.18,
ал.1 от Наредбата предвижда минимално адвокатско възнаграждение в размер
на 50.00 лв. , която сума може да се заплати и за участието в едно съдебно
заседание на адвоката или в казуса четирикратното участие на адвоката
обосновава минимално възнаграждение 150.00лв. Отчитайки тези
обстоятелства и 3-кратното участие на адв.Х. като процесуален
представител по делото, както и изготвени и представени от нейна страна
писмени бележки, съдът приема, че заплатеното й възнаграждение за
адвокатска защита от процесното дружество в размер на 500.00лв., с оглед
на неголямата фактическа и правна сложност на делото, но и свършената от
нея работа в полза на жалбоподателя, се явява прекомерно такова , поради
което и следва да се редуцира до минимума по цитираната Наредба и във вр.
с чл.36, ал.2, вр. с ал.1 от Закона за адвокатурата. В този смисъл направеното
възражение на санкционният орган в процеса по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН,
материализирано в с придружително писмо по делото, се явява основателно
и следва да се уважи, като на жалбоподателят се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение на дв.Х. в размер на 310.00лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2 , т.1 и чл. 63д, ал.1 от
ЗАНН, Благоевградският районен сьд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№42-0001044/27.04.2022г., издадено от Директора на РД“АА“-гр.София, с
което на „К “ООД, с БУЛСТАТ , със седалище и адрес на управление:гр.Б ,
ул.“Д “№ , с представител и управител М К Д , е наложена имуществена
санкция в размер на 2000лв /две хиляди лева/, във връзка с нарушение по
8
чл.91в, т.2, предл.2 от Закона за автомобилните превози.
ОСЪЖДА РД“АА“-гр.София, да заплати на „К “ООД, с БУЛСТАТ , със
седалище и адрес на управление:гр.Б , ул.“Д “№ , с представител и управител
М К Д сумата от 310.00лв. /триста и десет лева/, представляваща направени
съдебни разноски за участието и процесуално представителство на адв.Х., в
съдебното производство по нахд №875/2022г. по описа на Районен съд –
Благоевград .
Решението може да се обжалва пред Административен съд –Благоевград в
14- дневен срок, считано от съобщението за изготвянето му, ведно с
мотивите, за всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9