№ 479
гр. Бургас, 22.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и втори май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Кърпичева
Цинцарска
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска
Търговско дело № 20222100900126 по описа за 2022 година
В проведеното на 11.04.2023г. съдебно заседание съдът е оставил
производството без движение за конкретизиране на исковата молба по
отношение на изложената от ищеца фактология.
След протоколното определение на съда от 11.04.2023г., ищецът
е депозирал уточняваща молба, с рег. № 7531 от 26.04.2023г., с която
въпреки многостранното обяснение на начина на развитие на правните
отношения между страните, в крайна сметка е заявил, че между ищеца
и ответника по делото е налице формално сключен договор с дата на
сключване 17.08.2018г., който договор е прекратен 2019г. По силата
на този договор, ответникът е обещал да приеме за съдружник
конкретно лице в представляваното от него дружество срещу
задължението на ищецът да заплаща на заплатите на работещите в
това дружество.
С разпореждане на съда № 722 от 03.05.2023г. на ищеца е
указано, че тъй като е заявил, че процесният договор е формален,
следва да заяви, дали същият е представен по делото и къде, а ако не
е представен, да го представи.
В отговор на указанията на съда по делото са постъпили
уточняваща молба с рег. № 8821 от 18.05.2023г. и уточняваща молба с
рег. № 8848 от 19.05.2023г., които молби са с идентично съдържание.
1
Видно от последните уточняващи молби на ищеца, същият не
само не е изпълнил указаното му от съда, да заяви, дали е представил
по делото договора, за който се твърди, че сключен формално между
страните и въз основа на който договор се базират отношенията
между страните, а за пореден път се излага противоречива фактология
на фона на заявената по-рано с уточняваща молба, с рег. № 7531 от
26.04.2023г. Видно от уточняваща молба, с рег. № 7531 от 26.04.2023г.
ищецът е казал, че е налице такъв писмен формален договор, сключен
на 17.08.2018г. С оглед на което и съдът е поискал стрА.та да заяви,
дали го е представила, или ако не е го е представила да го представи.
Всички тези указания, дадени от съда са с цел яснота, както на
ответника, така и на съда, по силата на какви отношения между
ищцовото дружество и ответника са платени процесните суми, които
се търсят от ответника. Установяването на тази фактология е от
значение, както за защитата на ответника, така и за квалифициране на
предявения иск от стрА. на съда.
След дадената от съда възможност за представяне на сключения
договор между страните от 17.08.2018г., такъв не е представен и не се
сочи да е наличен по делото. Видно от текста на уточняващата молба
от 19.05.2023г., лист 3, самият ищец казва: „…този договор от 2018г.
също е сключен от ответника П., който е преговарял по него от името
на българската фирма. Той представлява последващ договор с обект
заплащане на заплати от английската фирма и е формален и валиден
сам по себе си, тъй като има ясно определен предмет….“ . В
следващия абзатц на лист 3 от молбата ищецът заявява: „ Във връзка с
горното твърдим, че същестува валиден, пълен, формален договор
межди двете страни, във формата на рамков договор от 2012г., вече
представен на съда с внасяне на първоначалната искова молба, който е
приложим в процесния случай, както и последващ договор от 2018г.,
сключен по нормата на чл. 14, ал. 1 от ЗЗД, сключен в момента, в
който предложението е достигнало у предложителя…..“ . В
2
предпоследния и последния абзатц на лист 3 от уточняващата молба,
ищецът заявява, че рамковият договор прави възможно многократно
сключване на последващ договор чрез многократни волеизявления,
като правното действие на рамковия договор е продължаващо и не се
изчерпва с формирането на един последващ договор. На лист 4 от
уточняващата молба се сочат 4 документа, които според ищеца
представляват последващ договор на рамковия.
Видно от така изложеното от ищеца, същият не само не
поддържа по-рано изложеното, че има конкретно сключен писмени
договор 17.08.2018г., което е заявил като последна конкретизация, но
се твърди, че се касае за документи-електронна кореспонденция,
банкови извлечения, които са продължение на споразумението от
2012г., което е различно фактология от изложената в исковата молба и
многократно променяна след това.
Отделно от това за първи път се излага фактология за порочност
на сключения договор, без да е ясно, кой конкретно е този договор,
като се твърди, че именно поради опорочаване на волята за сключване
на този договор, ищецът се е обърнал към съда за съдействие / лист 5
от молбата./
С оглед изложеното до тук, съдът намира, че въпреки
многократно дадената от съда възможност на ищеца, да уточни
фактологията, въз основа на която е предявил претенцията си към
ответника, същият не може да конкретизира същата и исковата му
молба като нередовна следва да бъде върната, а производството по
делото прекратено.
Поради което и на основание чл. 129, ал. 3, във вр. чл. 127, ал. 1,
т. 4 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ВРЪЩА исковата молба и ПРЕКРАТЯВА производството по
търговско дело № 126 по описа на Бургаския окръжен съд за 2022г.
Определението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен
съд в едноседмичен срок от съобщението му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
4