Решение по дело №3887/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 696
Дата: 19 май 2020 г. (в сила от 31 юли 2020 г.)
Съдия: Христо Милков Минев
Дело: 20193110203887
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 август 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

гр.Варна,                   2020год.

 

                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд                         първи състав

На тринадесети февруари Година две хиляди и двадесета

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Минев

 

  като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 3887  по описа за две хиляди и деветнадесета година.

 

                                                

                                       Р  Е  Ш  И:

          

  ПОТВЪРЖДАВА НП №19-0819-004145/17.07.2019г. на началник на група в сектор ПП към ОДМВР - Варна, с което на К.Д.С. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200.00лева на осн. чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП, ГЛОБА в размер на 70.00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3/три/ месеца на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП и ГЛОБА  в размер на 50.00лева на основание чл.181 т.1 от ЗДП.

         ОСЪЖДА К.Д.С.,  ЕГН ********** *** сумата от 100.00лева на осн. 63 ал.3 от ЗАНН, вр. чл.27 е от Наредба за възнагражденията за правната помощ.

 

  Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

  МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на К.Д.С. срещу наказателното постановление, с което са и наложени административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС.

  Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна.

  С жалбата се сочи на незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление. Сочи се, че неправилно е установена и възприета описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.  Оспорва се фактическата обстановка, като се излага такава, каквато е според въззивницата. Формулира се искане за отмяна на НП.

  В с.з. въззивницата не се явява лично, представлява се от адв. Н. И. ***, който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на НП. Твърди, че вина за процесното нарушение носи велосипедиста, който според въззивницата не е спрял на знака „Стоп“ и е навлязал в кръстовището, където сам се е блъснал в предната лява гума на  управлявания от въззивницата автомобил. Твърди, че след ПТП велосипедиста е напуснал местопроизшествието, като твърдял, че нищо му нямало и не е налице виновно поведение на въззивницата.

  Представител на органа, издал НП изразява становище, че жалбата е неоснователна и иска потвърждаване на процесното НП и присъждане на юристконсултско възнаграждение. 

 След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

  На 18.03.2019г., около 06,50часа, въззивницата К. Д.С. *** в посока бул.“Цар Освободител“ собствения си л.а. Опел Астра с Рег.№ В 0577 ВА. На около 15-20метра след кръстовището с ул.“Г.С.Раковски“, срещу Катедрален храм Св.Петка, поради движение с несъобразена с пътните условия и интензивността на движение скорост, застигнала и блъснала движещия се пред нея велосипедист Н.Т. с ЕГН **********. В следствие на сблъсъка, велосипедиста паднал на земята, при което получил наранявания по тялото и главата. След настъпилото ПТП въззивницата напуснала местопроизшествието без да уведоми органите на полицията. След претърпяното ПТП велосипедиста потърсил помощ в МБАЛ „Св.Анна“ гр.Варна, откъдето уведомили органите на полицията за пострадалия велосипедист. При извършения преглед и рентгеногрефии на пострадалия Т. е установено наличието на контузия на главата, дясното коляно и счупване на носните кости. При издирване на въззивницата от страна на органите на полицията е установено, че управлявания от нея автомобил не е бил представен на ГТП.

По делото са били изготвени фото снимки от страна на органите на полицията, от които се установява мястото на ПТП, показано от пострадалия Т..

По случая е докладвано на органите на РП Варна, които преценили, че няма основание за образуване на ДП, тъй като телесните повреди причинени на пострадалия свидетел Т. са леки по смисъла на закона.

Св. П. съставил акт за установяване на  административно нарушение срещу въззивницата С., в съдържанието на който описал обстоятелствата при извършване на нарушенията и дал правна квалификация на същите по ЗДП. Акта бил надлежно предявен на въззивницата, която не вписала в съдържанието му възражения. Такива били подадени в последствие, и по този повод е било разпоредено извършването на допълнителна проверка по случая. Същата проверка била извършена от комисия от пет човека, които след като се запознали с възраженията и събраните доказателства изготвили Справка, която е приложена по делото. Становището на петчленната комисия било че възраженията срещу акта са неоснователни.

 На 17.07.2019г., въз основа на съставения акт е било издадено и НП, като видно от съдържанието на същото административно наказващия орган е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. Нарушенията били квалифицирани като такива по чл.20 ал.2 от ЗДП, по чл.123 ал.1 т.2 б.А от ЗДП и по чл.147 ал.1 от ЗДП. За така описаните нарушения били определени и наложени съответно и  административни наказания, които съдът намира за правилно определени по вид и размер.

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства  - писмените доказателства, приложени по административнонаказателната преписка – АУАН, показания на св.П. и Т.; протокол за ПТП, копие от фото снимки  предоставени от КАТ ПП Варна, план и маркировка на процесното кръстовище в гр.Варна и др.

Съдът кредитира изцяло горепосочените доказателства, като същите са логични, последователни и взаимно допълващи се.

Показанията на св. Т. са показания на очевидец, който е възприел фактическата обстановка непосредствено и е участвал в ПТП. Същия установява, че въззивницата е стояла до автомобила си, не му е оказвала помощ, както твърди и не е разговарял с нея, тъй като тя въобще не се е приближила до него. Свидетелят установява, че друга жена му е оказала помощ да се изправи и той си е тръгнал, след което е потърсил медицинска помощ, тъй като е изпитвал много силни болки. Свидетелят установява, че не може дори да сравни болката с друга преживяна от него.

Съдът не кредитира показанията на св. А.. На първо място същите съдът намира, че са дадени тенденциозно в подкрепа на твърденията на въззивницата и не отговарят на фактическата обстановка. Свидетелят А. твърди, че ПТП е настъпило в самото кръстовище на двете улици и пострадалия Т. се е блъснал в предната лява гума на управлявания от въззивницата автомобил, след като не е спрял на знака „Стоп“ – „Спри осигури предимство“. По делото е установено, че удара на велосипедиста е станал отзад, същия е блъснат в задната гума, а не е блъснат отпред в предната гума. Предвид изложеното и съдът намира, че показанията на св.А. не следва да бъдат кредитирани. Същите противоречат в известна степен и с твърденията на въззивницата изложени в жалбата и, че велосипедиста се е блъснал в предната и лява гума, по време, когато автомобилът и не е бил в движение.

Предвид приложените медицински документи по делото установяващи физическото състояние на пострадалия свидетел след ПТП, а и с оглед показанията на св.Т., че след ПТП е бил с охлузвания по лицето и счупен и кървящ нос и уста, съдът счита, че е невъзможно въззивницата да не е възприела състоянието на пострадалия и травмите причинени от ПТП. Въпреки това въззивницата не е изпълнила задължението си като участник в ПТП да уведоми органите на полицията и е напуснала местопроизшествието. Както се установява от показанията на актосъставителя, въззивницата е заявила пред него, че е сторила това, тъй като била притеснена.

Съдът прие и приобщи към материалите по делото поисканите от адв.И. справки за организацията на движението на процесните улици и кръстовище, но намира, че въпреки, че улицата по която се е движел велосипедиста е без предимство на кръстовището на което се пресичат двете улици – Ив.Драсов и Г.С.Раковски, този факт е ирелевантен, доколкото ПТП е причинено на около 15-20 метра след кръстовището на ул. Иван Драсов, която е еднопосочна и велосипедиста се е движел в средата на улицата в разрешената за движение посока. Въззивницата е била длъжна да възприеме движението на велосипедиста и да не допуска ПТП.

Свидетелските показания на св.Т. и св.П., посочени по-горе, кореспондират с писмените доказателства по делото - съставения надлежно АУАН, който представлява годно доказателство за целите на административно наказателния процес и протокол за ПТП. 

От своя страна въззивницата не оспорва настъпването на ПТП, а причините за него и мястото на ПТП, а също и твърди, че е разговаряла с пострадалия и той и бил заявил, че нищо му няма.  Следва да се отбележи, че и в жалбата срещу НП, С. излага същите възражения, каквито и пред АНО срещу АУАН.  

  За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършени нарушения по ЗДП, като е дал правилна правна квалификация на извършените от въззивницата нарушения. Наказанията глоба и лишаване от право зда управлява МПС са правилно индивидуализирани по размер.

  Що се отнася до възраженията на въззивника, наведени с жалбата и в съдебно заседание, съдът констатира тяхната неоснователност.

От показанията на св.П. се установява, че след проведен разговор със св.Т. непосредствено след напускане на здравното заведение, Т. не е могъл да даде никакви данни за лицето, което го е блъснало. Това изцяло оборва твърдението на въззивницата, че е разговаряла с пострадалия след ПТП. Отделно от това, ако въззивницата беше разговаряла с пострадалия след ПТП не е възможно да не забележи кървенето от носа му и ожулванията по лицето. За съдът ясно, че всяко счупване на носни кости е съпроводено с обилно или по-марко обилно кръвотечение, което не е възможно да не се забележи. Вероятно именно за това и въззивницата е казала, че е била притеснена след ПТП при първоначалния разговор със св. П..

Имайки предвид, че органите на МВР са установили фактическата обстановка, като са издирили участниците в ПТП, и предвид събраните описани по-горе доказателства, съдът намира, че становището на актосъставителя за фактическата обстановка, заключението на петчленната комисия на ОД МВР Варна по повод възражението срещу фактическата обстановка описана в АУАН и становището на АНО, който е възприел изцяло отново същата фактическа обстановка е правилно и законосъобразно. Същото е подкрепено с всички възможни доказателства, включително и фото снимки на самото място на произшествието.

Съдът, изхождайки от анализа на всички събрани по делото доказателства, намери, че по безспорен и категоричен начин се установява фактическа обстановка, идентична с твърдяната с наказателното постановление. Предвид на факта, че анализ на доказателствата беше извършен по - горе, същия не следва да бъде преповтарян. За съдът въззивницата се явява лице с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с други водачи допуснали ПТП, доколкото по всякакъв начин се опитва да се оневини въпреки факта, че е причинила телесни повреди на друг участник в движението, блъскайки го отзад. Следва да се отбележи, че само благодарение на щастлива случайност пострадалия Т. е получил само леки телесни повреди по смисъла на НК. Следва да се отчете и факта, че въззивницата е управлявала МПС, което не е било представено за извършването на ГТП, като липсва каквото и да било обяснение от страна на въззивницата в тази насока.

  След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Предвид решението по делото съдът уважи направеното искане от страна на представителя на АНО за присъждане на ю.к.възнаграждение.

 

  Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :