Мотиви по НАХД № 54 по описа за 2010 г. на Поповски районен
съд
Производството е по реда на Глава XXVIII от НПК.
Против обвиняемите Т. *** и Т. Н. Н. *** е образувано ДП №392/2009 г. по
описа на РУ на МВР-Попово, за извършени в условията на съвкупност престъпления
по чл.129,ал.1 и чл.325,ал.1, вр. с чл. 20,ал.2 от НК. След приключване на
същото с мнение за съд наблюдаващият прокурор е преценил,че обвинението против
двамата обвиняеми по чл.129,ал.1 НК не е доказано, поради което частично с
постановление от 12.01.2010 г. е прекратил досъдебното производство в тази му
част, като същото не е обжалвано и е влязло в сила. По отношение извършените
хулигански действия наблюдаващият прокурор е преценил, че са налице кумулативните
предпоставки за приложение на чл.78а от НК, с оглед на което е изготвил
постановление за освобождаването им от наказателна отговорност по реда на Глава
ХХVIII от НПК за това, че „на 20.06.2009 год., в
гр.П., в дискотека „***”, в съучастие помежду си като съизвършители извършили
непристойни действия – нанесли побой на Б. Д. Б. от гр.Т.,грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото” - престъпление по чл. 325, ал.1, във вр. с
чл.20,ал.2 от НК.
Обвиняемите И. и Н. ***., не се
признават за виновни, молят да бъдат оправдани. Защитникът им адв.Н.Н. ***
счита, че от събраните в хода на ДП доказателства не може да се направи
несъмнен правен извод за виновността на двамата обвиняеми, заявява че ще се
ползва от събраните доказателства и няма да ангажира други, пледира за решение,
с което двамата да бъдат оправдани.
Районна прокуратура–Попово, редовно уведомени,
не изпращат представител.
След запознаване с доказателствата по приложеното ДП № 392/2009 г. по
описа на РУ на МВР-Попово и постановлението на РП-Попово, както и с оглед
разпоредбите на чл.378, ал.2 и ал.3 от НПК,
в рамките на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следното от фактическа страна:
Обвиняемите били приятели, като
обв.Т.И. *** ,а обв.Т.Н. ***. На 20.06.2009 г. /събота/ двамата обвиняеми в
компания на свои приятели /между които и св. Ал.Й./ посетили дискотека „***” в
гр.П.. Цяла вечер компанията се веселила
като обв.И. се качвал неколкократно на дървена пейка, тъй като там имал
по-добра възможност и място да танцува. В момент, в който обв.Т.Н. бил отишъл
да си купи цигари от денонощен магазин към обв.Т.И. се приближило непознато за
него лице с едро телосложение, което му направило недвусмислен знак да слезе веднага
от пейката, върху която се е качил. Обв.Т.И. се подразнил от това, но слязъл от
пейката и веднага се насочил към непознатия за да му иска обяснения.
Непознатият (пострадалия Б. Д. Б.) се
опитал да обясни, че помага в охраната на заведението, но в същият момент бил хванат
за блузата от обв.Т.И., при което тя се скъсала. Въпреки явното нежелание на
обв.Т.И., св.Б. успял да го изведе навън, където поискал съдействие от другите
охранители в заведението – св.С.Д. и св.Ал.Е., след което обв.И. напуснал
района на заведението.
Около половин час по-късно обв.И.
се върнал, като този път бил придружаван от обв.Т.Н. и тъй като двамата видимо
не били агресивни и се държали нормално, охранителите отново ги пуснали в
заведението. Само няколко минути по-късно охранителите били сигнализирани от
персонала за започнал масов бой в заведението. При влизането си вътре двамата
охранители Е. и Д. видели обвиняемите да се намират в непосредствена близост до
бар плота (пред погледа на барманите - св.Р.Г. и св.Н.Н.) а до тях се намирал св.Б., когото двамата ожесточено
удряли с юмруци по главата и тялото. Внезапно обв.Т.Н. взел от бара пълна с
концентрат стъклена бутилка, след което се завъртял и я стоварил върху главата на
св.Б.. При вида на стичащата се от главата на пострадалия кръв настанала
допълнителна суматоха, редът в заведението бил нарушен. Едва след този последен
удар в главата на пострадалия двамата охранители Д. и Е. успели да хванат
здраво обв.Т.Н. и заедно с обв.Т.И. да ги изведат навън.
През цялото време двамата
обвиняеми продължавали да се държат агресивно, правейки неколкократни опити
отново да ударят пострадалия, но не успели. След нанасяне на удара с бутилката
св.Б. се задържал изправен, като от главата му шурнала кръв, но все пак успял
да се придвижи сам до фоайето на заведението, където се изведнъж внезапно се свлякъл
на земята. Св.Д. възприел първи лежащият безжизнено пострадал, който бил
отпуснат и не реагирал на опитите да бъде свестен. С общи усилия двамата охранители
Д. и Е. успели да го изправят и едва когато Е. започнал да му пръска лицето със
студена вода пострадалия отворил очи, като през цялото време от главата му
текла кръв. Веднага след това св.Р.Г. откарал с личния си автомобил пострадалия
до ЦСМП Попово (от където бил транспортиран в МБАЛ Търговище), а след това
уведомил за станалото и дежурния в РУ на МВР Попово.
На 22.06.2009 г. съдебният лекар
д-р Вл.Г. извършил преглед на пострадалия Б. при който установил, че вследствие
на нанесеният побой е получил - „разкъсно-контузни
по главата, отоци и кръвонасядания около двете очи. Анамнезни данни за загуба
на съзнанието…”. В хода на
започналото досъдебно производство била изготвена СМЕ, като в.л. д-р Вл. Г. дал
заключение (л.19), в което потвърдил наличието на описаните по-горе увреждания на
здравето, като конкретно по отношение на изпадането в безсъзнателно състояние
приел, че става въпрос на „мозъчно
сътресение”, което е пряко следствие от нанесени по главата му удари и
несъмнено е причинило на пострадалия „…разстройство
на здравето временно опасно за живота”.
Така възприетата фактическа обстановка се установява и
подкрепя по неоспорим начин от събраните в с.з. доказателства посредством
приложените по ДП №392/2009 г. по описа на РУ на МВР Попово преценени от съда
по реда на чл.378,ал.2 от НПК.
Установеното по този начин фактическо положение се
оспорва и от двамата обвиняеми, които в разпитите си в досъдебното производство
заявяват, че вина за станалото има единствено св.Б., който е провокирал
инцидента. Признават, че са си разменили удари с него, но отричат да са му
нанасяли удар с бутилка по главата. Съдът приема тези твърдения на двамата
обвиняеми насочени към опровергаване на обвинителната единствено като защитна
теза, ненамираща надлежна доказателствена опора. Известно е, че обвиняемият има
гарантирано от закона процесуално право да дава каквито желае обяснения по
обвинението като обясненията, в които опровергава
обвинителната теза са освен средство за защита и доказателствено средство, „…чиято
доказателствена стойност се предопределя както от тяхната последователност и
логичност, така и от съответствието им с останалите доказателства…” (в т.см. р. №685/11.12.2003 г. по
н.д.№57/2003 г. І н.о). В този контекст и при съобразяване с процесуалните
правила визирани в чл.14 и чл.107, ал.5 НПК, съдът намира, че обясненията и на
двамата обвиняеми относно случилото се
на инкриминираната дата са НЕУБЕДИТЕЛНИ, поради което не ги приема за
достоверни. Очевиден е стремежът и на двамата обвиняеми да убедят съда в липсата
на каквато и да е тяхна съпричастност към извършеното деяние.
Непристойното им поведение в
дискотека „***” последователно е възприето от персонала на заведението, в
състав свидетелите С.Д. и Ал.Е. /невъоръжена охрана/ и свидетелите Р.Г. и Н.Н.
/бармани/, пред чийто погледи се е развила цялата ситуация. На техните
показания съдът дава вяра изцяло, отчитайки и липсата на каквато и да било
заинтересованост. Техните показания /л.38-л.41/ са последователни и логични,
като и четиримата свидетели излагат обстоятелствата така както са ги възприели,
поради което съдът счита, че са достоверни и следва да бъдат в поставени в основата
на решението.По отношение показанията на пострадалия Б. Б. съдът отчете, че е заинтересован от изхода на
делото предвид възможността да предяви иск по чл.45 от ЗЗД пред граждански съд
за претърпени неимуществени вреди вследствие нанесеният му побой. Следва да се
приеме, че в такъв случай неговите показания
са едновременно източник на доказателства и средство за защита на накърнените
му от престъплението права–положение,което евентуално може да го мотивира да
бъде тенденциозен и недобросъвестен (в т.см. р.№836/28.12.1990 г. по н.д.№ 812/1990
г., І н.о.). Съдът намира и неговите показания /съставляващи преки гласни
доказателства/ за достоверни тъй като в подкрепа на тяхната убедителност са
визираните вече показания на свидетелите Д., Е., Г. и Н.. Всеки от тези свидетели се е намирал в
положение, от което е възприел различна по обем и характер първична информация
досежно както извършителите на престъплението така и начина, и интензитета на
нанасяните удари и нарушаването на обществения ред и спокойствие в заведението.
От друга страна показанията на пострадалия са само до момента, в който е паднал
на пода във фоайето на заведението,като след това не е годен източник на
сведения предвид състоянието на безпомощност.
Що се отнася обаче до възприето от него преди това, в тази им част съдът намери
неговите показания /л.37/ за достатъчно свързани и обосновани, за да бъдат
ценени като доказателство и приобщени към доказателствения материал по делото.
Достоверността в показанията на
пострадалия не се разколебава от показанията на останалите разпитани в
досъдебното производство свидетели И. Г., А. Я. и А. Й.. Не се спори, че тези
трима свидетели са били посетители в дискотека „***” на инкриминираната дата,
но е важно да се акцентира върху това, че всеки един от тях се намира в
определена степен на зависимост и приятелство с двамата обвиняеми. Видно от
протоколите за разпит /л.42-л.44/ свидетелите Г. и Я. са колеги (крупиета в
казино „***” в гр.П.) и като такива са пряко подчинени на двамата обвиняеми (респ.
обв.Т. И.) като техни работодатели, а св.Й. потвърждава, че е приятел с обв.Т.И.
и е бил в една компания с него. В опитите си да разколебаят обвинителната теза,
тези трима свидетели изграждат и пресъздават коренно различна от възприетата в
хода на съдебното дирене фактическа обстановка, която не намира никаква опора в
доказателствения материал. Така например св.И. Г. сочи – „… двамата Т. влязоха след 10-15 минути. Още
с влизането на малкия Т., едрия /може би пострадалия/ скочи от мястото си и започна да го удря…намесиха се охраната на
заведението…не съм виждал някой да го удря с бутилка по главата…”/л.42/; св.А.Я. – „…едрия в момента, в който малкия Т. влезе в заведението скочи върху
него, буквално му налетя. Стана меле. Кой кого е удрял не мога да кажа. Не съм
видял големия Т. са удря с бутилка някого, не съм видял непознатия да пада или
припада…” /л.43/, като идентични са и показанията на св. Ал. Й. /л.44/.
Тези показания биха могли да изградят изгодна за интересите на обвиняемите защитна
теза само ако не се отчитаха детайлните показания на свидетелите-очевидци - персонал на питейното заведение, които са
подкрепени от заключението на д-р Г. по извършената СМЕ. Пострадалият Б. Б. е
прегледан и освидетелстван от съдебния лекар само няколко часа след нанесените
му удари и установеното в СМУ – „по
главата в лявата теменна област се вижда рана с оточни и неравни ръбове с
линейна форма с дължина 1.5 см…” /л.17/ е изцяло в подкрепа на показанията
на първата група свидетели. Ето защо и отчитайки степента на заинтересованост,
респ. зависимост на втората група свидетели от двамата обвиняеми, съдът намира
техните обяснения за тенденциозни, фрагментарни, повърхностни и неубедителни,
поради което не им дава вяра и ги изключва от доказателствения материал като
негодни да бъдат ценени.
Предвид установеното в хода на съдебното дирене и след направения анализ
на доказателствения материал съдът прие, че обвиняемите Т.И. и Т.Н. са
осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.325,ал.1,
във вр. с чл.20,ал.2 от НК. Установиха се основните обективиращи престъпното
деяние признаци „непристойни действия” и “грубо нарушение на обществения ред”.
В задължителното за съдилищата ППВС №2/1974 г. (т.2) примерно са посочени
обективиращите това деяние непристойни действия както и случаите,при които е
налице грубо нарушение на обществения ред и явно неуважение към обществото. В
конкретният случай, съдът прие, че осъщественото от обвиняемите несъмнено съставлява
„непристойни действия”, като се установи и конкретната проявна форма на тези
действия – нанасяне на побой на публично място /в дискотека „***”/ на
пострадалия Б. Д. Б.. Налице несъмнено е и „явно неуважение към обществото”,
след като всички действия на двамата обвиняеми на инкриминираната дата и място
открито изразяват висока степен на неуважение към личността. Чрез действията си
(описани по-горе в мотивите) двамата обвиняеми са демонстрирали пред всички посетители
в заведението едно грубо незачитане на обществото и на принципите, върху които
е изградено нормалното му съществуване, което именно се характеризира като
посегателство срещу обществения ред (в
т. см. р. №492/1982 г. по н.д. № 512/1982 г. II н.о. ВС).
След внимателен и задълбочен анализ на действията на обвиняемите съдът
стигна до правният извод за това, че от субективна страна деянието е извършено
при евентуален умисъл (възможност, намираща опора и в съдебната практика – в т.
см. раздел І, т.3 от ППВС №2/1974 г.). При нанасяне на ударите спрямо
пострадалия обвиняемите са били водени от стремежа да покажат физическото си
превъзходство и пренебрежение към него, „да го накажат” за това, че си е
позволил да им направи забележка, като са се отнасяли безразлично към
нарушаването на обществения ред. Във волево отношение обвиняемите И. и Н. несъмнено
са предвиждали, че в резултат на техните действия и поведение ще бъде нарушен и
общественият ред, но са се отнасяли безразлично към този възможен резултат и са
се съгласявали с него, като вниманието им е било насочено в друга посока.
С оглед на установената
фактическа обстановка, съдът намира, че са налице кумулативните условия за
освобождаване на всеки един от обвиняемите от наказателна отговорност чрез налагане
на административно наказание, тъй като:1.]
за извършеното престъпление е предвидено наказание до 2 г. лишаване от свобода и
обществено порицание; 2.] нито един от двамата не е осъждан за престъпление от
общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава
VІІІ, раздел ІV-ти на НК; 3.] не са
причинени имуществени вреди от престъплението. Въпреки
твърденията им, че не се признават за виновни
за извършеното престъпление съдът счита, че това обстоятелство не е пречка да
бъдат освободени от наказателна отговорност по реда на чл.78 а от НК, тъй като
направи категоричната констатация за виновността им в извършване на
престъплението, в което е обвинен–принципно положение, което се споделя изцяло
и от задължителната за съдилищата съдебна практика (ППВС №7/04.11.1985 г. по
н.д.№4/1985 г.).
При определяне
на наказанието „глоба” и неговият размер /съгл.чл. 47, ал.1 от НК) съдът
съобрази и имотното им състояние. Видно от приложените по делото декларации за
семейно положение и имотно състояние (л.35-л.36), обв.Т.И. декларира, че е
едноличен собственик и управител на „*** 86”ЕООД гр.П., получава около 1000 лв.
месечен доход, притежава недвижим имот и МПС, не е семеен; обв.Т.Н. сочи, че е
безработен, не е семеен, притежава собствен л.а.”Ауди” с рег.№ СА **** КК. При
така изложените обстоятелства, съобразявайки обществената опасност на деянието
и на двамата извършители, съдът наложи на всеки от тях минимално наказание, а
именно глоба в размер на 500 лв. за всеки от тях като прие, че е достатъчно за
реализиране на наказателната превенция.
Водим от горното, съдът постанови
решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: