Р Е Ш Е Н И Е № ....
гр. Козлодуй,
05 февруари 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети граждански състав, в публично заседание на 07.01.2016 г. в състав:
Районен съдия: Иван И.
при секретаря Г. Д.
като разгледа докладваното от съдията И. гражданско дело № 1009 по описа за 2015 г. на Козлодуйския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по иск на В.Е.И. с ЕГН ********** срещу В.И.И. с
ЕГН **********,***, за прекратяване на сключения помежду им граждански брак по
вина на ответника, като се иска след прекратяването на брака да се възложи на
ищцата упражняването на родителските права по отношение на малолетните родени
от брака деца Ива Владимирова И. с ЕГН ********** и Виктория Владимирова И. с
ЕГН **********, да бъде осъден бащата В.И.И. да заплаща чрез ищцата месечна
издръжка в размер на 300 лева за детето Ива и месечна издръжка в размер на 200
лева за детето Виктория, като на бащата бъде определен съответен режим на лични
контакти. Поддържа се и искане след прекратяване на брака ищцата да запази брачното
си фамилно име И., както и искане след прекратяване на брака да се предостави
на ищцата ползването на семейното жилище на страните на адрес гр. Козлодуй,
ж.к. 3, бл. 18, вх. А, ет. 3, ап. 7.
Ищцата излага
твърдения, че изключителна причина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака са действия на ответника, който е започнал извънбрачна
връзка, както и че фактическата раздяла между съпрузите е настъпила през месец
октомври 2014 г.
Исковете са с правно
основание чл. 49 от Семейния кодекс, чл. 56, чл. 59 СК и чл. 143, ал. 1 СК и са
процесуално допустими.
В срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК ответникът В.И.И. е подал писмен отговор, с който е заявил, че
оспорва предявения иск и който по съществото си представлява насрещен иск по
чл. 49 СК, както и насрещен иск по чл. 56, чл. 59 СК и по чл. 143, ал. 1 СК.
Поддържа се, че
настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство е по изключителна вина
на ищцата В.И., която не само не е положила усилия за поддържане и заздравяване
на брачната връзка, а напротив-не е допускала ответника И. до семейното жилище,
което е лична собственост на последния и не му е позволявала след фактическата
раздяла между страните да упражнява правото си на лични отношения с децата.
Искането към съда е да
приеме, че прекратяването на брака е по изключителна вина на ищцата В.И., да
предостави на ответника В.И. правото на ползване на семейното жилище на
страните на адрес гр. Козлодуй, ж.к. 3, бл. 18, вх. А, ет. 3, ап. 7, тъй като е
лична собственост на ответника, да постанови ищцата В.И. да упражнява
родителските права по отношение на малолетните родени от брака деца Ива
Владимирова И. с ЕГН ********** и Виктория Владимирова И. с ЕГН **********,
като бъде осъден бащата В.И. да заплаща на всяко от двете деца чрез ищцата
месечна издръжка в размер на 180 лева, като на бащата бъде определен режим на
лични контакти и с двете деца, включващ
правото му да ги взема и вижда всяка първа и трета събота и неделя от месеца за
времето от 08.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с едно преспиване, както и
един месец годишно-месец август, когато майката не е в законоустановен отпуск,
както и след прекратяване на брака ищцата да запази брачното си фамилно име И..
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът по насрещния иск Владимира И. е подала писмен отговор, с който оспорва
насрещния иск по съображенията, изложени в исковата молба и доразвити с
отговора на насрещния иск.
Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, по реда на чл. 235 от ГПК, съдът приема следното от
фактическа страна:
Видно от удостоверение от 25.11.2006 г. на Община Козлодуй,
В.И.И. и В.Е. Маринова са сключили граждански брак на 25.11.2006 г., за което е
съставен акт за граждански брак № 42 от 25.11.2006 г. на Община Козлодуй. След
сключване на брака съпругата е приела да носи фамилното име И..
От представените от ищцата две удостоверения за
раждане-от *** *** и от 09.09.2014 г. се установява, че от брака на страните са
родени две деца-Ива Владимирова И. с ЕГН ********** и Виктория Владимирова И. с
ЕГН **********
Видно от нотариален акт № 53, т. ІІ, нот. дело № 277
от 2005 г. по описа на нотариус Валентин Митов с рег. № 373 в Нотариалната
камара, Димитър Цветанов Илиев е продал на ответника В.И.И. жилище,
представляващо ап. № 7, находящ се в гр. Козлодуй, ж.к. 3, бл. 18, състоящ се
от три стаи, кухня и сервизни помещения. Тъй като сделката е извършена преди
сключването на гражданския брак, на основание чл. 20, ал. 1 от Семейния кодекс
от 1986 г. /отменен/ правото на собственост върху апартамента принадлежи на
съпруга, който го е придобил-ответника В.И.И..
Видно от удостоверение, издадено на 07.09.2015 г. от
ТП на НОИ гр. Враца, ищцата В.И. е в отпуск за отглеждане на малко дете и
получава обезщетение по чл. 50 и чл. 51 от КСО в нетен размер на около
1 000 лв. месечно. От социалния доклад по делото се установява, че на ищцата
предстои в началото на 2016 г. да се върне на работа в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, при
което и при съобразяване на нормативно установения размер на обезщетението за
отглеждане на дете до 1 година /80% от нетното основно трудово възнаграждение/ съдът
намира, че получаваните от нея доходи от трудово правоотношение биха възлизали
на около 1 400 лв. месечно в брутен размер, или около 1 100 лв.
месечно в нетен размер.
От представеното удостоверение, издадено на 29.12.2015
г. от „АЕЦ Козлодуй” ЕАД се установява, че получаваните от него доходи от
трудово правоотношение възлизат на около 3 500 лв. месечно в брутен размер,
или около 2 800 лв. месечно в нетен размер.
По делото е представен социален доклад за децата Ива и
Виктория Иванови, допълнен с обясненията на социалния работник Нина Коева, от
който се установява, че двете деца са в
добро физическо и психическо здраве. Децата са отглеждани от двамата родители
до месец октомври 2014 г., когато страните са се разделили, като ответникът е
напуснал семейното жилище и е започнал да живее под наем, а ищцата е останала
заедно с двете деца, които отглежда, в семейното жилище. Ищцата е подкрепяна
при отглеждането на двете деца както с преки грижи, така и финансово и
материално от своите родители, а също така и от родителите на ответника. Ответникът
след раздялата е заплащал битови сметки за семейното жилище и е предоставял
ваучери за храна на ищцата. Контактите на ответника с голямото дете са
осъществявани, когато то е било на гости при баба си и дядо си по бащина линия,
а с малкото дете ответникът не е осъществявал контакти. Голямото дете Ива е
ученичка в първи клас, а малкото дете Виктория все още е твърде малко, за да
посещава детско заведение. Двете деца нямат специфични нужди и потребности,
имат изградени навици, умения и самостоятелност съобразно възрастта си, като
полаганите за тях от майката В.И. грижи са напълно адекватни. Децата се
чувстват добре, сигурни и спокойни в обкръжението на своята майка.
Децата не са изслушвани по реда на чл. 15 от Закона за
закрила на детето, поради малката им възраст.
В съдебно заседание са изслушани и двете страни по
реда на чл. 59, ал. 6 от СК, с оглед преценка на родителските им качества.
Ищцата заявява, че по време на съвместното съжителство
на страните ответникът й е помагал в грижите по отглеждането на голямата им
дъщеря. След фактическата раздяла с ответника последният е идвал само около
месец да помага при къпането на малката им дъщеря, след което си е тръгвал,
като не е общувал с голямата си дъщеря, въпреки изявеното желание от нейна
страна. Ищцата поддържа всичките си искания, включително относно режима на
лични отношения на децата с бащата, като по отношение на малкото дете поддържа,
че бащата почти не го познава и детето не би се чувствало спокойно с него.
Ответникът заявява, че майката добре са грижи за двете
им деца и е съгласен родителските права да бъдат възложени на нея, като
претендира да му бъде определен по-широк режим на лични отношения с децата.
Поддържа, че в настоящата си квартира разполага с необходимите условия за
осъществяването на по-продължителни лични отношения с децата, както и че
липсата му на контакти с по-малката му дъщеря се дължи на поведението на
майката.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита
на свидетелите Тодор Железарски, Кирилка Андрончева, Анелия Трифонова и Иван И.-баща
на ответника.
Свидетелката Андрончева заявява, че познава страните
от дълги години, като с ищцата И. се вижда много често и се намират в близки
отношения, а с ответника осъществява по-редки, но сравнително редовни контакти.
По време на семейното съжителство на страните свидетелката не е забелязала да
има някакви спорове или скандали между тях, а напротив-правели са впечатление
на едно нормално и сплотено семейство, като не само ищцата, а и ответникът е
помагал в грижите по отглеждането на голямата им дъщеря, проявявайки по това
време добри родителски качества. След
раздялата по впечатления на свидетелката ищцата полага изключително добри грижи
за двете деца, които са изключително привързани към нея. Свидетелката счита, че
основната причина за настъпването на раздялата между страните е започването на
извънбрачна връзка от ответника. Намира, че ищцата е положила усилия да запази
брака си, тъй като по нейни думи е оставила ответника да избира между семейството
си и извънбрачната връзка, при което той е напуснал по своя воля семейното
жилище. При пазаруване в магазин в гр. Козлодуй свидетелката Андрончева
забелязала в същия магазин да пазарува ответника И. заедно с жена на име Лили,
която е бивша колежка на дъщерята на свидетелката. От разговора между двамата
свидетелката останала с впечатление, че ответника и Лили са в отношения, които
много по-близки от колегиалните, тъй като обсъждали какво ще вземат за вечеря.
След раздялата ответникът живее в блока срещу Църквата в гр. Козлодуй, където
живее и Лили и където постоянно е стоял паркиран семейният джип на страните.
Ищцата е споделяла на свидетелката, че след раздялата, първите два-три месеца ответникът
е помагал на ищцата с по 200-300 лева месечно, които е давал на бащата си,
който ги е предавал на ищцата, след което е спрял да помага.
Свидетелката Трифонова дава показания, че познава и
двете страни, като от края на 2014 г., след раздялата между страните, е почти
неразделна с ищцата, докато с ответника се вижда рядко. Счита, че раздялата се
дължи на извънбрачната връзка на ответника с друга жена, като е виждала
многократно ответника с тази жена, която живее в бл. 14 в гр. Козлодуй, срещу
Църквата. Ответникът първоначално също живеел в този блок, а от есента на 2015
г. си наел квартира на друго място, но въпреки това често посещавал бл. 14.
След раздялата изцяло ищцата се грижела за двете деца, подпомагана от своите
родители и тези на ответника. Ответникът е осъществявал контакти с голямата си
дъщеря, включително я е водил в София на мол. Първите месеци след раздялата
ответникът изпращал на ищцата, чрез баща си, ваучери за храна на стойност около
200 лв. месечно, след което престанал да оказва финансова подкрепа.
Свидетелят Железарски заявява, че е в добри отношения
и с двете страни и има сравнително непосредствени впечатления от семейния им
живот. Докато били заедно, старините се разбирали много добре, нямало никакви
видими проблеми, като и двамата полагали грижи за семейството и проявявали
добри родителски качества. По думи на ответника е имало случаи, при които
ищцата му е отказвала да вижда децата, като въпреки това ответникът е виждал
редовно голямата си дъщеря, когато тя е била на гости при родителите на
ответника. Свидетелят заявява, че наскоро е разбрал, че в живота на ответника
има друга жена, докато преди не е знаел това. Научил го от разговор по телефона
между ищцата и съпругата на свидетеля, а после и от други общи познати чул, че
ответникът вече е с друга жена. Според свидетеля при създалите се обстоятелство
не е възможно заздравяването на брачната връзка между страните.
Свидетелят И.-баща на ответника дава показания, че по
време на съвместното съжителство на страните между тях не е имало видими
проблеми и неразбирателства, като свидетелят не знае каква може да е причината
за раздялата им. След раздялата на два или три пъти свидетелят носил пари на
ищцата от името на ответника, като извън тези случаи не знае дали ответникът
помага финансово на ищцата. По думи на ответника след раздялата ищцата не му е
вдигала телефона и не му е осигурявала достъп до децата. След раздялата, с
разрешението на майката, голямата дъщеря е посещавала често баба си и дядо си
по бащина линия, където се е виждала и с бащата. Малката дъщеря не е идвала на
гости и бабата и дядото не са настоявали за това, тъй като според тях тя е
твърде малка.
При така установеното се налагат следните правни
изводи:
По главните искове:
По наличието на разстройство на брака.
Предявеният иск за развод е
основателен. От събраните гласни доказателства-показанията на Тодор
Железарски, Кирилка Андрончева, Анелия Трифонова и Иван И., които са
последователни, вътрешно непротиворечиви и не противоречат на останалите
доказателства по делото, съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 49, ал. 1 СК-съществува дълбоко и непоправимо разстройство в брачната връзка между
страните, поради което бракът им следва да се прекрати. В тази връзка съдът
съобрази, че от около година и половина страните са във фактическа раздяла и не
поддържат никаква връзка помежду си, както и че ответникът има интимна връзка с
друга жена, при което намира, че не съществува възможност за заздравяване на
брачната връзка между страните. Бракът на страните е лишен от взаимно уважение,
разбирателство и общи грижи за семейството, в противовес с принципите, посочени
в чл. 15 СК. Съществуващата към момента брачна връзка е лишена от нейното
дължимо според закона и морала вътрешно съдържание, поради което продължаването
й би било в противоречие с интересите както на прокламираните в СК принципи,
така и в противоречие с интересите на обществото и тези на страните по делото. Разстройството
на брака е непоправимо - то е трайно, постоянно, окончателно, без възможност за
преодоляване и без възможност за възстановяване на брачната общност и на нормални
съпружески отношения, като важна роля за това е изиграла и фактическата раздяла
между страните.
По вината за настъпилото
разстройство на брака.
Съдът възприема като
еднопосочни, ясни и вътрешно логични показанията на показанията на свидетелите
Тодор Железарски, Кирилка Андрончева и Анелия Трифонова и в частта, че по време
на съвместното си съжителство страните са имали добри семейни отношения, а
основната причина за настъпването на раздялата между страните е започването на
извънбрачна връзка от страна ответника, която връзка е препятствала
възможността да продължи съвместното съжителство на страните. Свидетелят И.
единствен не е посочил възможна причина за настъпването на раздялата на
страните, като е посочил, че не му известна такава причина, но не е заявил, че
ответникът няма връзка с друга жена. При така установеното съдът приема, че са
налице доказателства за конкретно поведение на ответника, което нарушава
посочените в чл. 15 СК принципи на брачната връзка, а именно съпружеска
изневяра и започване на извънбрачна интимна връзка. Същевременно липсват
доказателства, които да сочат на извод, че ищцата с поведението си е допринесла
за настъпилата раздяла между страните, напротив-според свидетелката Андрончева
ищцата е положила всички възможни усилия да запази брака си, а раздялата между
страните е личен избор на ответника. При тези данни съдът приема, че изключителната
причина за раздялата на страните и настъпилото в брака дълбоко и непоправимо
разстройство е неправомерното поведение на ответника В.И.. Ето защо съдът
намира, че разводът следва да бъде допуснат по вина на ответника.
По отношение на упражняването
на родителски права:
При решаване на въпроса за предоставяне на родителските права съдът
следва да изхожда от най-добрия интерес на детето, като вземе предвид
родителските качества на всеки от родителите, полагането на грижи и уменията за
възпитание на децата, подпомагането на подготовката за придобиване на знания,
трудови навици и пр., моралните качества на родителя, социалното обкръжение и
битовите условия, възрастта и пола на децата, привързаност между деца и
родители и между децата, помощ от трети лица и други обстоятелства, имащи
значение за осигуряването на нормалното физическо, умствено, нравствено и социално
развитие. В този смисъл са и разясненията, дадени с Постановление № 1 от
12.12.1974 г. на Пленума на Върховния съд.
Въз основа на събраните по делото данни съдът намира, че с поведението
си до настоящия момент майката В.И. е показала наличието на значително по-добри
родителски качества по отношение на децата Ива и Виктория, отколкото е показал
бащата В.И.. Безспорно е установено, че именно майката, нейните родители, както
и родителите на ответника са полагали грижи за двете деца след фактическата
раздяла между страните през октомври 2014 г. През този период В.И. рядко е
упражнявал правото си на лични отношения с голямата си дъщеря, почти не се е
виждал с малката дъщеря, и в незначителна степен е допринасял финансово за
покриване на текущите нужди на децата. В тази връзка и с оглед събраните
свидетелски показания по делото съдът намира за неоснователни и недоказани твърденията
на ответника, че ответницата му е препятствала достъпа до децата, както и че
ответникът редовно е давал пари на ищцата за отглеждането на децата.
В.И. притежава
необходимите морални качества за отглеждането на децата, което обстоятелство не
е оспорено и от ответника-с отговора си по чл. 131 от ГПК същият е признал иска
за родителски права.
Като има предвид
обстоятелството, че през последната година и половина за децата се е грижила
изключително майката, съдът приема, че между двете деца и тяхната майка
съществува дълбока емоционална връзка на привързаност, доверие и взаимност,
каквато липсват между децата и баща им.
С оглед възрастта на
децата-Ива на 7 години и особено Виктория на 1 година и половина, майката се
явява биологически по-пригодна да се грижи за децата и да ги отглежда.
При преценката на
всички доказателства, свързани с обстоятелствата, обуславящи интереса на
децата, съдът приема, че в най-добър интерес на двете деца е упражняването на
родителските права по отношение на тях да бъде предоставено на майката В.И..
При определяне на
режим на лични отношения съдът следва в достатъчна степен да осигури възможност
на родителя да поддържа връзка с децата си и да общува с тях, като с оглед на
изявените от ответника претенции за определяне на разширен режим на лични
отношения съдът намира, че настоящото фактическо положение-липса на емоционална
близост между ответника и малката му дъщеря не може да послужи като довод за
необосновано стесняване на режима, доколкото по-широкия режим е в интерес както
на бащата, така и на детето.
Ето защо настоящият
състав намира, че на бащата следва да се предостави възможност да взема голямата
си дъщеря Ива всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в
съботата до 18.00 часа в неделята с едно преспиване, както и един месец през
летния сезон-месеците юли и август, когато майката не е в законоустановен
отпуск.
При съобразяване на
ниската възраст на детето Виктория-на 1 година и половина и липсата на общуване
между детето и бащата до настоящия момент, съдът намира, че на бащата следва да
се предостави режим на лични отношения с малката му дъщеря, както следва: три месеца след влизане на решението в сила – всяка
първа и трета събота и неделя без преспиване от 10 ч. до 18 ч. в присъствието
на майката В.И.; четири месеца след изтичане на предходния период – всяка първа
и трета събота и неделя без преспиване от 10 ч. до 18 ч. без задължително
присъствие на майката; при навършване на 4-годишна възраст на детето – всяка
първа и трета събота и неделя от 10 ч. до 18 ч. на неделния ден с преспиване в
дома на бащата, както и 20 дни през лятото, когато това време не съвпада с
платения годишен отпуск на майката.
По отношение на детските издръжки:
Всеки родител е
длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия
на живот, необходими за развитието на детето му-чл. 143, ал. 1 СК. Размерът на
тази издръжка се определя съобразно правилото на чл. 142 СК-според нуждите на
лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи,
но не по-малко от една четвърт от размера на минималната работна заплата.
По отношение на
детето Ива.
Като съобрази
възрастта-7 години и произтичащите от това разходи във връзка с учебната
дейност, социалното обкръжение, условията на живот и липсата на установени
заболявания и специални потребности на детето Ива, съдът приема, че нуждата на
детето от издръжка възлиза на 400 лв., като с оглед упражняването на
родителските права от майката до този момент, полаганите от нея грижи и
посрещането на разходи за общото домакинство по-голямата част от тази сума
следва да се поеме от бащата, в съотношение 60% към 40%. В тази връзка съдът
намира, че разпоредбата на чл. 49, ал. 2, т. 2 от ППЗЗДет е неприложима за
разглеждания случай, тъй като по делото се събраха доказателства както за
реализираните от страните доходи, така и за нуждите на детето Ива, които съвпадат
със средните такива на малолетните деца. По отношение на доводите на ответника,
че изплаща два потребителски кредита на значителна стойност съдът намира, че тези
твърдения останаха недоказани по делото, въпреки че доказателствената тежест по
отношение на същите обстоятелства беше изрично възложена на ответника. Дори да
се примат за доказани обаче, доводите са неоснователни, тъй като ответникът получава
високи за страната доходи от трудово правоотношение, над 2 000 лева в
нетен размер, няма заболявания и други задължения за издръжка и дори
изплащането на кредити в размер на около 500 лв. месечно и заплащането на наем
около 150 лв. месечно не биха представлявали пречка пред това ответникът да
поеме своята част от издръжката на Ива. Ето защо съдът намира, че следва
ответникът да бъде осъден да заплаща на дъщеря си Ива месечна издръжка в размер
на 240 лв., а разликата до 400 лв. да бъде поета от майката като отглеждащ
родител.
По отношение на
детето Виктория.
Нуждите на детето от
издръжка, с оглед на по-ниската му възраст и липсата на специални нужди, са
малко по-ниски от тези на детето Ива, като съдът ги определя на около 300 лв., от
които 60% следва да заплаща бащата. Ето защо съдът намира, че следва ответникът
да бъде осъден да заплаща на дъщеря си Виктория месечна издръжка в размер на
180 лв., а разликата до 300 лв. да бъде поета от майката като отглеждащ
родител.
Поради
основателността на главните искове за издръжка основателни се явяват и
акцесорните искове за присъждане на законната лихва от момента на евентуално
просрочване на вноските до изплащането им.
По отношение на фамилното име на съпругата след
прекратяването на брака:
Съгласно разпоредбата на чл. 53 от СК съпругът има
право да възстанови фамилното си име от преди брака. Оттук следва, че по
същността си фамилното име от брака е лично субективно право на тази фамилия,
стоящо на разположение на приемащия фамилията съпруг. Когато съпругът желае да
се възползва от правото си да възстанови фамилията си от преди брака, той възстановява
предбрачното си фамилно име независимо от съгласието или несъгласието на другия
съпруг. В настоящия случай обаче ищцата В.Е. Маринова, която при сключване на
брака е променила фамилното си име на И., е изразила изрична воля по делото да запази
брачната си фамилия И. и следователно след прекратяването на брака по аргумент от
чл. 53 СК ищцата следва да запази брачната си фамилия Костадинова.
По отношение на ползването на семейното жилище:
В тази връзка съдът съобрази на първо място
възлагането на родителските права върху майката, а на следващо място вещния
статут на имота-собственост на ответника, вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака, липсата на други притежавани от ищцата и от ответника
жилищни имоти и липсата на данни за влошено здравословно състояние на страните,
при което намери, че следва ползването на семейното жилище да се предостави на
майката до навършване на пълнолетие от децата. Така най-добре се охраняват
интересите на двете деца, които имат приоритет пред принадлежността на правото
на собственост върху апартамента.
По отношение на насрещните искове по чл. 49 СК, чл. 56 и чл. 59 СК и по
чл. 143, ал. 1 СК:
С оглед приетото от
съда по главните брачни искове, така предявените насрещни искове се явяват неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото и на основание чл. 329, ал. 1
от ГПК право на разноски има ищцата, която ги е претендирала своевременно. Ответникът
няма право на разноски. На ищцата следва да се присъдят направените по делото
разноски за внесена държавна такса-25,00 лв. и за заплатено адвокатско
възнаграждение-600,00 лв. /видно от отбелязването върху договора за правна
защита/, или общо 625,00 лв., съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Държавната такса за допускането на развода съдът
определя в размер на 50 лв., които следва да бъдат заплатени от ответника, който
следва да заплати и държавна такса в размер на 4% от тригодишните платежи за
детските издръжки. За издръжката на детето Ива държавната такса възлиза на
345,60 лв., а за издръжката на детето Виктория държавната такса възлиза на
259,20 лв.
Мотивиран от всичко гореизложено и на основание чл. 49 СК Козлодуйският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА сключения на 25.11.2006 г., с акт за граждански брак
№ 42, издаден на 25.11.2006 г. в гр. Козлодуй, между В.Е.И. с ЕГН ********** и В.И.И. с ЕГН ********** граждански брак, поради настъпило в
брака ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО.
ОБЯВЯВА за виновен за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо
разстройство съпруга В.И.И..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на децата Ива Владимирова И. с ЕГН ********** и Виктория Владимирова И.
с ЕГН ********** на майката В.Е.И. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на детето Ива
Владимирова И. с ЕГН ********** с бащата В.И.И. с ЕГН **********, като бащата
има право да взема децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
09.00 часа в съботата до 18.00 часа в неделята с едно преспиване, както и един
месец през летния сезон-месеците юли и август, когато майката не е в
законоустановен отпуск.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на детето Виктория
Владимирова И. с ЕГН ********** с бащата В.И.И. с ЕГН **********, както следва:
три месеца след влизане на решението в
сила – всяка първа и трета събота и неделя без преспиване от 10 ч. до 18 ч. в
присъствието на майката В.И.И.; четири месеца след изтичане на предходния период
– всяка първа и трета събота и неделя без преспиване от 10 ч. до 18 ч. без
задължително присъствие на майката; при навършване на 4 годишна възраст на
детето – всяка първа и трета събота и неделя от 10 ч. до 18 ч. на неделния ден
с преспиване в дома на бащата, както и 20 дни през лятото, когато това време не
съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА В.И.И. с ЕГН **********, да заплаща на детето
Ива Владимирова И. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител
В.Е.И. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 240,00 лв. /двеста и
четиридесет лева/, считано от 21.08.2015 г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменяване
и прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от
момента на просрочието до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В.Е.И. срещу В.И.И. иск за осъждане на
ответника да заплаща издръжка детето Ива Владимирова И. с ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител В.Е.И. с ЕГН **********, за размера НАД 240,00
лв. до пълния предявен размер от 300,00 лв.
ОСЪЖДА В.И.И. с ЕГН **********, да заплаща на
детето Виктория Владимирова И. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител В.Е.И. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 180,00 лв. /сто и осемдесет лева/ месечно
месечно, считано от 21.08.2015
г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменяване и прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от момента на
просрочието до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В.Е.И. срещу В.И.И. иск за осъждане на
ответника да заплаща издръжка детето Виктория Владимирова И. с ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител В.Е.И. с ЕГН **********, за размера
НАД 180,00 лв. до пълния предявен размер от 200,00 лв.
ПРЕДОСТАВЯ на В.Е.И.
с ЕГН ********** ползването на семейното жилище, находящо се на адрес гр. Козлодуй, ж.к. 3, бл. 18,
вх. А, ет. 3, ап. 7 до навършването на пълнолетие от децата Ива Владимирова И.
с ЕГН ********** и Виктория Владимирова И. с ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата В.Е.И. с ЕГН ********** да носи
фамилията си от брака-И..
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от В.И.И.
срещу В.И.И. насрещни искове по
чл. 49 СК, чл. 56 и чл. 59 СК и по чл. 143, ал. 1 СК.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК В.И.И. с ЕГН ********** да
заплати на В.Е.И. с ЕГН **********
сумата 625,00 лв.-направени по
делото разноски за внесена държавна такса и заплатен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК В.И.И. с ЕГН ********** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Козлодуйския районен съд сумата 50,00 лв.-окончателна държавна такса по
допускането на развода, сумата 345,60
лв.-държавна такса върху издръжката на детето Ива и сумата 259,20 лв.-държавна такса върху
издръжката на детето Виктория.
РЕШЕНИЕТО е окончателно в частта си
относно прекратяването на сключения между страните граждански брак, а в
останалата си част подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Районен съдия: