Р Е Ш Е Н И Е
Номер 238 20.01.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
шести граждански състав
На дванадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина Петкова
Секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия Радостина Петкова
гражданско дело номер 8307 по описа за 2018 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, която е предявил срещу ответника Р.С.С., ЕГН **********, с адрес *** искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 41, ал. 1 от общите условия на ищеца „Топлофикация Перник” АД за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 931.77 лева – главница за ползвани топлинни услуги за жилище находящо се в гр.П..през периода 01.05.2016-30.04.2017 год., и сумата от 120.12 лева – мораторна лихва за забава, дължима за периода 10.07.2016-27.06.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата от 931.77 лева, начиная от 18.07.2018 год. до окончателното й изплащане, за които суми ищецът се е снабдил със заповед № 2993 от 07.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5801/2018г. по описа на БРС. Претендира присъждане на направените в заповедното и в исковото производство разноски. Към исковата молба са представени писмени доказателства.Направено е искане по чл. 190 от ГПК. Претендира присъждане на разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на основание чл. 150
от ЗЕ вр. с чл. 3 от общите условия и параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ между
страните съществуват договорни правоотношения за продажба на топлинна енергия в
процесния обект, представляващ топлоснабдено жилище, находящо се на
горепосочения адрес в гр. Перник.
Ищецът твърди, че за процесния период с оглед отчетената топлинната енергия,
ползвана в обекта на ответника, му е начислил за плащане процесната сума, която
не е заплатена. В исковата молба се твърди, че за процесния период съгласно чл.
150, ал. 1 от ЗЕ са били действащи общите условия за продажба на топлинна
енергия от ищцовото дружество, приети от ДКВЕР. Посочва, че съгласно чл. 41,
ал. 1 от общите условия е определен реда и срока за плащане на топлинната
енергия – а именно тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, поради което счита, че с изтичане на последния ден от месеца
ответникът е изпаднал в забава за процесната сума. Към исковата молба са
представени писмени доказателства. Ангажира доказателства. В съдебно заседание
ищецът не изпраща представител. Представя писмена молба, в която заявява, че
поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи. Претендира присъждане на
разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът Р.С.С., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен процесуален е представил писмен отговор, в който е оспорил исковете, в т.ч. поради липса на данни ответникът да е собственик на топлоснабдения имот. Не са направени доказателствени искания. В съдебно заседание ответника, чрез назначения му особен представител поддържа писмения отговор и моли за отхвърляне на иска.
Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното :
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 41, ал. 1 от общите условия на ищеца „Топлофикация Перник” АД.
Със заповед № 2993 от 07.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5801/2018г. по описа на БРС е разпоредено ответникът Р.С.С. да заплати на ищеца „Топлофикация Перник” АД сумата от 931.77 лева – главница за ползвани топлинни услуги за жилище находящо се в гр.П..през периода 01.05.2016-30.04.2017 год., и сумата от 120.12 лева – мораторна лихва за забава, дължима за периода 10.07.2016-27.06.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата от 931.77 лева, начиная от 18.07.2018 год. до окончателното й изплащане, както и направените в заповедното производство разноски в общ размер от 75 лв.
В изпълнение на разпореждане от 02.10.2018г., дадено на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в заповедното производство по ч.гр.д. № 5801/2018г. по описа на БРС, в указания едномесечен срок по чл. 415 от ГПК ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по който е образувано настоящото дело.
По делото са представени общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация Перник” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Перник, които са одобрени с приложеното решение № ОУ-011 от 14.04.2008 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. В чл. 3, ал. 1 от общите условия е посочено, че купувач може да бъде всяко физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр със запазено вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.
От ангажираните по делото писмени доказателства – справки от Службата по вписвания- гр. Перник се установява, че за исковия периода 01.05.2016-30.04.2017 год. ответникът е бил собственик на процесното жилище, с адрес: гр. П….. От заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че процесния обект се намира в присъединена към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество сграда в режим на етажна собственост.
В чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката е предвидено, че общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им, без нуждата от писмено приемане от купувачите, като в случаите на несъгласие с предложените условия купувачите имат право писмено да предложат различни условия. Данни за несъгласие от страна на ответника с някое от общите условия няма.
Предвид гореизложеното следва извода, че по силата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката между ищеца и ответника в качеството му на собственк на топлоснабдено жилище в сграда в режим на етажна собственост е възникнало договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия относно процесното жилище, като той е обвързан съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката от публично известните общи условия, публикувани както в централен, така и в местен ежедневен вестник. Затова съдът намира за неоснователни възраженията на ответната страна за липсата на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните, свързано с доставката и заплащане на топлинната енергия в процесния имот.
По делото са представени изготвени от служители на ищеца отчети /карнети/ относно топлоенергията, потребена за процесното жилище за исковия период месец май 2016- м. април2017., съгласно които данни ищецът е издал справка за дължимите от ответника суми за исковия период за потребената топлинна енергия на обща стойност 1051.89 лв., от която главница в размер на 931.77 лв. /без посочване на отделните вземания по пера/, както и лихви за забавено плащане на дължимата главница за периода до 27.06.2018г. на обща стойност от 120.12 лв.
От извършената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че за исковия период ищецът е издал 24 фактури /същите не се приложени по делото/ на обща стойност 931.77 лв. за начислена топлинна енергия, като няма данни за какви начисления се отнасят – за БГВ, за за отопление и/или др./, като само за последната фактура от 31.07.2017г. вещото лице е посочило, че представлява корекция от две изравнителни сметки. Направените от вещото лице изчисления са на базата на едностранно изготвени от ищеца писмени данни- собствени счетоводни извлечения, които дори нямат качеството на писмени доказателства по смисъла на чл. 180 и чл. 181 от ГПК.
От данните по извършената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че за исковия период абонатът е имал 1 радиатор и щранг лира в банята – с мощност 591 вата, като не е бил осигурен достъп за отчет. Установява се, че абонатната станция, обслужваща сградата работи на отопление и на битово-горещо водоснабдяване, като за част от исковия период поради демонтиране на топломера в абонатната станция на 14.09.2016г. и монтиране на нов едва на 18.10.2016г. е добавена корекция, съотвестващата на останалите месеци, като впоследствие са начислени 16.400 МВ/часа в повече. В заключението си вещото лице е посочило, че от представената информация от топлинния счетоводител не може да се даде категоричен отговор дали за исковия период начислената енергия за процесното жилище е действително потребена, както и дали начислената енергия за сградна инсталация е правилно разпределена за процесния имот.
Съдът намира, че при липсата на извършен оглед на вещото лице в имота и независимо от обстоятелството, че в процесната сграда за исковия период е работила абонатна станция само по себе си не води до извод, че ответникът е потребител соченото от ищеца количество топлинна енергия, при липса на други доказателства, недвусмислено установяващи тези твърдения.
Предвид гореизложеното съдът намира, че по делото не се доказа при условията на пълно и главно доказване, че за исковия период ищецът е доставил в процесното жилище твърдяното количество и качество топлинна енергия за отопление и, че има вземане към ответника за заплащането на цената й на твърдяната стойност. Затова исковете за главница и мораторна лихва се явяват неоснователни и спрямо първия ответник следва да се отхвърлят като такива.
Въпреки отхвърляне на исковете, разноски в полза на ответниците не следва да се присъждат поради липса на данни за направени такива по делото.
По искането на особения процесуален представител на
ответника за увеличаване на първоначално определеното му в размер на 160 лв.
адвокатско възнаграждение, според броя на съдебните заседания по делото,
намира, че на същият следва да се определи допълнително възнаграждение съгласно
чл. 7, ал. 8 от НМРАВ вр. с чл. 47, ал.6 от ГПК, което съдът определя в размер
на 100 лв. Това означава, че за остатъка над внесения от ищеца депозит от 160
лв. до дължимото на особения процесуален представител възнаграждение от 260 лв.
ищецът следва да се бъде задължен да довнесе разликата от 100 лв.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Р.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, че на основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 150 от ЗЕ същият ДЪЛЖИ на ищеца сумата от 931.77 лева – главница за ползвани топлинни услуги за жилище находящо се в гр.П..през периода 01.05.2016-30.04.2017 год., и сумата от 120.12 лева – мораторна лихва за забава, дължима за периода 10.07.2016-27.06.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата от 931.77 лева, начиная от 18.07.2018 год. до окончателното й изплащане, за които суми ищецът се е снабдил със заповед № 2993 от 07.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5801/2018г. по описа на БРС.
ЗАДЪЛЖАВА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от съобщението да представи доказателства за плащане на сумата от 100 лв. по сметка на БРС, представляваща останалия
дължим размер на определеното по чл. 7, ал. 8
от НМРАВ вр. с чл. 47, ал.6 от ГПК възнаграждение на назначения на ответника по настоящото дело особен процесуален представител – адв. Т.Р.Ш.-
БАК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Р.Петкова
Вярно с оригинала:
И.Г.