Р Е Ш Е Н И
Е
№………./19.01.2018г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на пети декември през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар Светлана Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Дрингова въззивно гражданско дело № 2168 по описа
за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 51759/13.09.2017г. на Т.М.Т., с ЕГН **********
***, чрез пълномощника му адв.С.С. ***, срещу
решение № 3304 от 10.08.2017г., постановено по гр.дело № 4405/2017г. на
Варненския районен съд, ХLІ-ви състав, в
частта, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу „БУЛМИНЕРАЛ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Сливница“
№ 28 искове да заплати солидарно с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД сумата от 3230 щатски
долара, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за
периода 01.08.2015г. – 15.10.2015г.,
както и сумата от 217,56 щатски долара, представляваща обезщетение за забавено
плащане за периода 16.10.2015г. – 03.06.2016г.
В жалбата е изложено становище за
неправилност, като постановено при противоречие с материалния закон и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, и необоснованост на обжалваното
решение. Отправеното искане е да се отмени решението в обжалваната част и да се
постанови друго, с което да се уважи исковата претенция за солидарно осъждане
на въззиваемото дружество.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е
постъпил отговор от насрещната страна по жалбата. В съдебно заседание
процесуалните представители на въззиваемото дружество оспорват жалбата и молят
за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени искове от Т.М.Т.
срещу „ВМ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД и „БУЛМИНЕРАЛ“ АД обективно и субективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 3230 щ.д.,
представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от
01.08.2015г. до 15.10.2015г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 217,56 щ.д.,
представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 16.10.2015г. до
03.06.2016г.
В исковата молба се твърди, че ищецът е работил на кораб м/к
Батя, ИМО № 8000836, съгласно индивидуален трудов договор на моряка, сключен на
15.05.2015г. с „ВМ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД, на длъжност „готвач“ и месечното трудово
възнаграждение в размер на 1700 щ.д. Ищецът е работил на кораба от 17.05.2015г.
до 15.10.2015г., като за това време не му е заплатено трудово възнаграждение за
м. август 2015г. в размер на 680 щ.д., за м. септември 2015г. – 1700 щ.д. и за
м. октомври 2015г. в размер на 850 щ.д., или общо 3230 щ.д. Ищецът намира, че работодателят
е изпаднал в забава за изплащане дължимото трудово възнаграждение, поради което
ответниците му дължат обезщетение зазабавено плащане в размер на 217.56 щ.д. за
периода от 16.10.2015г. до 03.06.2016г. Ищецът твърди, че към момента на
сключване и действие на трудовия му договор вторият ответник „БУЛМИНЕРАЛ“ АД е
бил беърбоут чартьор на кораба. Поддържа, че беърбоут чартьорът отговаря за
задълженията срещу трети, по отношение на договора за беърбоут чартър, лица,
възникнали във връзка с експлоатацията на кораба, каквито са и възнагражденията
на екипажа. С горните твърдения обосновава солидарната отговорност на двамата
ответника за претендираните трудови възнаграждения.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ВМ
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД.
В писмения си отговор ответникът „БУЛМИНЕРАЛ“ АД, подаден в
срока по чл.131 ГПК, оспорва предявените срещу него искове като допустими, но
неоснователни. Твърди, че съобразно уговореното в чл.30(а) от договора за
беърборд чартър сключен на 06.01.2012г. между корабособственика „Индивидюъл
Технолъджи СА“ и „Булминерал“, същият се регулирал и тълкувал съгласно
английското законодателство, поради което разпоредбите на Кодекса за
търговското корабоплаване (КТК) били неприложими. Заявява, че не е страна по
сключения между ищеца и първия ответник трудов договор и няма основание за
ангажиране на отговорността му по него. Ответникът не оспорва, че е универсален
правоприемник на дружество „Булминерал“ ЕООД, с ЕИК *********, както и че е бил
беърбоут чартьор на кораба в периода от 08.01.2015г. до 13.11.2015г. Твърди, че
поради преотдаването на кораба под наем на „Шипинг Лоджистик СА“ не е
назначавал корабен екипаж, съответно не е страна по представения от ищеца
трудов договор и няма информация за извършените и дължими по договора плащания.
Не оспорва, че по споразумение от 11.08.2015г. е встъпил в задълженията на „ВМ
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД за заплащане на трудови възнаграждения към петима моряци –
членове на екипажа на кораба, но ищецът не бил сред тях. Излага, че на 06.01.2012г.
е сключил с корабособственика „Индивидюъл технолъджи СА“, Маршалови острови договор
за беърбоут чартър за срок от 11.01.2012г. до 06.01.2017г., като същият е бил
прекратен на 13.11.2015г. поради продажба на кораба. Съгласно стандартен
договор за беърбоут чартър от 07.05.2013г. ответникът е преотдал кораба под
наем на „Шипинг Лоджистик СА“, Маршалови острови за срок от 07.05.2013г. до
07.05.2016г. Между пренаемателя „Шипинг Лоджистик СА“ – като корабопритежател и
първия ответник „ВМ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД е сключен договор от 07.05.2013г. за
мениджмънт на кораба за периода от 07.05.2013г. до 07.05.2016г. Намира, че процесният
трудов договор е сключен от първия ответник като мениджър на кораба, действащ
от свое име и за сметка на корабопритежателя „Шипинг Лоджистик С.А.“
С решение
№ 3304 от 10.08.2017г., постановено по
гр.дело № 4405/2017г. на Варненския районен съд, ХLІ-ви
състав, предявените искове срещу първия
ответник „ВМ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД са уважени
частично и изцяло отхвърлени срещу втория ответник „БУЛМИНЕРАЛ“ АД.
Решението на първоинстанционния съд
съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства
на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Варненският окръжен съд, с оглед
наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 15.05.2015г. е сключен
индивидуален трудов договор, с който „ВМ Интернешънъл“ ЕООД, представлявано от
управителя си Г. Г. Г., е назначило ищеца Т.М.Т. като моряк/работник на
длъжност „Готвач“, с място на работа м/к „Батя“, IMO 8000836 от датата на
присъединяването му към екипажа. Трудовото правоотношение е прекратено със
заповед № 394/15.10.2015г. на управителя на „ВМ Интернешънъл“ ЕООД, считано от
15.10.2015г., на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ. Ищецът е представил копие от
моряшки паспорт № *********, в което е отразено, че от 17.05.2015г. до
15.10.2015г. е работил на м/к „Батя“ на длъжност „готвач“ /л.25/.
На 06.01.2012г. в гр.Варна е сключен
договор за стандартен бърбоут чартър, по силата на който корабособственикът
„Индивидуал Технолоджи С.А.“, Маршалски острови е предоставил под наем на беърбоут
чартьора „Булминерал“ ООД м/к „Батя“ (бивш Дюрингтон) GBSN, IMO 8000836 за период от 5 години.
От заверено копие на договор за
стандартен беърбоут чартър от 07.05.2013г. е видно, че м/к „Батя“, IMO 8000836 е предоставен под наем от
„Булминерал“ ООД на „Шипинг Лоджистик С.А.“, Маршалови острови като под-беърбоут
чартьор за периода от 07.05.2013г. до 07.05.2016г.
На 07.05.2013г. „Шипинг Лоджистик
С.А.“ е сключил с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД договор за мениджмънт на м/к „Батя“
/л.77-86/.
С протоколно определение от
12.06.2017г. е обявено за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че
с договор за беърбоут чартър от 06.01.2012г. корабособственикът „Индивидюъл
технолъджи СА“, Маршалови острови е предоставил кораба под наем на „Булминерал“
ООД за срок от 11.01.2012г. до 06.01.2017г., както и че Булминерал“ АД е универсален
правоприемник на беърбоут чартьора „Булминерал“ ООД.
От надлежно заверено за вярност и
придружено с превод на български език пълномощно, заверено на 11.04.2013г. в
Пирея, Гърция, се установява, че законният представител на Шипинг Лоджистик
С.А. Д. Дж. Р. е упълномощил Ксения Иванова да подписва, извършва и представя
всякакви споразумения, договори и други документи от името на дружеството.
От заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-почеркова експертиза, което съдът кредитира като
компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че подписите за
„Шипинг Лоджистик С.А.“ положени в оригиналите на Стандартен договор за
мениджмънт на кораб от 07.05.2013г. и Договор за Стандартен Беърбоут Чартър от
07.05.2013г. са изпълнение от сочената за техен автор Ксения Ненкова Иванова.
От удостоверение, издадено от
Дирекция „Морска администрация – Варна“ и неоспорено от ищеца се установява, че
по справка в регистъра на корабите, плаващи по договор за беърбоут чартър
(регистър ББЧ) на пристанище Варна, воден от ИА „Морска администрация“ за
моторен кораб „Батя“, IMO 8000836 е вписан беърбоут чартьор „Булминерал“ ООД
със срок на договора от 11.01.2012г. до 06.01.2017г. и под-беърбоут чартьор
„Шипинг Лоджистик“ С.А., Маршалови острови със срок на договора от 07.05.2013г.
до 07.05.2016г.
В приетото по делото и неоспорено от
страните по делото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че дължимото брутно трудово възнаграждение в полза на
ищеца за процесния период е в размер на 3230 щ.д., а обезщетението за забава е
в размер на 192.26 щ.д. изчислено върху нетния размер на трудовото
възнаграждение. Обезщетението върху брутния размер от 3230 щ.д. за периода от
16.10.2015г. до 03.06.2016г. изчислено с програмен продукт Апис Финанси е в размер на 208.43 щ.д.
За установяване на твърденията си,
че „Шипинг лоджистик“ С.А. реално е бил под-беърбоут чартьор на м/к „Батя“ и е
експлоатирало кораба в процесния период, ответното дружество е представило по
опис писмени документи за извършвани разходи свързани с експлоатацията на
кораба, приети като доказателства по делото /л.158-216/.
По делото са събрани и гласни
доказателства посредством разпит на призованите и водените от ищеца свидетели –
К.Д.К. и С. Д.Д. и от ответника - Г. Г. Г. и К. Д. Калудов.
Св. К. е бил капитан на кораб „Батя“
от началото на 2013г. до пролетта на 2015г. Екипажа на кораба бил нает от „ВМ
Интернешънъл“ ЕООД, които обслужвали кораба. В Continuous synopsis record
(Непрекъснат документален запис) на кораба като чартьор били вписани
„Булминерал“ и „Шипинг Лоджистик“. Направление и товари получавали от „ВМ
Интернешънъл“. Върху работното облекло и върху кораба било изписано името „Булминерал“.
В случаите на забавяне на заплатите моряците се обръщали към г-н Г., който бил
мениджър на „ВМ Интернешънъл“. Според свидетеля имало случай през 2015г.,
когато капитаните на кораби по препоръка на г-н Г. написали писмо, което
адресирали до г-н Г. и до г-н У.. Писмото било заведено официално в
деловодството на „ВМ Интернешънъл“ и след няколко дни бил проведен разговор
между г-н У. и капитаните на кораби. Свидетелят твърди, че е чувал от членове
на екипажа и от Д.С., мениджър на „Навибор“, което дружество е било мениджър на
кораба преди „ВМ Интернешънъл“, че г-н У. представлява ответното дружество
„Булминерал“. Свидетелят заявява, че в корабните документи е виждал вписано
дружеството „Шипинг Лоджистик“, но никой не е идвал да се представя от името на
това дружество и не е чувал за лице с имена И. Д.
Св. Дечев излага да е бил част от
екипажа на кораб „Батя“ от приемането на „ВМ Интернешънъл“ на управлението през
м.април 2013г. до края на ремонта през 2015г. Когато „ВМ Интернешънъл“ поели
управлението на кораба била проведена среща в офиса на дружеството, на която
г-н А.У. представил управителя на новия оператор и казал, че не е доволен от
предните оператори в лицето на Д.С. и Я.Я. и се надява в бъдеще под
управлението на Г. Г. корабите да заработят по-добре. През цялото време, когато
работили на кораб „Батя“ екипажа считал, че чартьор и собственик на кораба е А.У.
и „Булминерал“, но свидетелят не е виждал документи за това. У. участвал и при
преговорите за забавянето в изплащането на заплатите на екипажа, като Г. Г.
представил като резултат от проведената среща, че имат обещанието на У., че при
продажба на кораб „Елена Колева“ да бъдат изплатени възнагражденията на
екипажа. На кораба и на работното облекло на екипажа било изписано
„Булминерал“, а имената на корабите „Батя“, „Силвия“ и „Елена Колева“ били
имена на членове на семейството на У. – тъста, тъщата и съпругата му. В
машинния дневник на кораба също пишело „Булминерал“. Свидетелят заявява, че не
е чувал „Шипинг лоджистик“ да е експлоатирало кораба. Трудовите възнаграждения
били изплащани по банков път от „ВМ Интернешънъл“. Свидетелят всяка сутрин
давал сведение на „ВМ Интернешънъл“ за извършената работа, а след обед давал
писмен отчет на лице, назначено директно от У.. При забавяне в изплащането на
възнагражденията свидетелят попитал счетоводителката на „ВМ Интернешънъл“,
която заявила, че чакат решението на счетоводителката на „Булминерал“ и ще
преведат толкова колкото им бъде отпуснато. Свидетелят заявява още, че познава
ищеца Т.Т., който работил като готвач в същия екипаж.
Св. Г. заявява, че е работил като
управител на „ВМ Интернешънъл“ от 03.11.2012г. до 02.12.2015г. Дружеството е било
корабен мениджър на кораб „Батя“ и е имало сключен договор с „Шипинг
Лоджистик“, което било суб-беърбоут чартьор на кораба. Мениджърското
възнаграждение и средствата за заплащане на заплати на екипажа и други разходи,
които се разплащали чрез мениджъра били получавани по сметка на „ВМ Интернешънъл“,
като обикновено били плащани от „Шипинг Лоджистик“. Свидетелят заявява, че
познава А.У., който бил представител и собственик на „ВМ Интернешънъл“.
Свидетелят твърди, че управляваното от него дружество не е имало отношения с
„Булминерал“, а само с подоператора „Шипинг Лоджистик“. Контактите били
осъществявани с упълномощените представители на Шипинг Лоджистик в България – К.И.
и И.Д.У. подписал договора, с който на свидетеля било възложено управлението на
корабния мениджмънт. Офиса на У. и на „Булминерал“ се намирали на едно и също
място.
Св. Калудов излага, че е постъпил
във „ВМ Интернешънъл“ през 2013г. и е напуснал в края на 2015г., като
длъжността му е била „технически суперинтендант“ и отговарял за техническата
изправност и техническата експлоатация на корабите. Сочи, че фактурите за
ремонт, резервни части, консумативи, прехрана и заплати се издавали на Шипинг
лоджистик. Свидетелят е контактувал с представителите на Шипинг Лоджистик – К.И.
и И.Д.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Спорния въпрос между
страните е съществуването на основание, което да ангажира солидарната
отговорност на двамата ответника – „ВМ
Интернешънъл“ ЕООД и „БУЛМИНЕРАЛ“ АД за заплащане на дължимо, но неплатено
трудово възнаграждение на ищеца. Както в исковата молба, така и във въззивната жалба,
въззивникът обосновава солидарната отговорност
на „БУЛМИНЕРАЛ“ АД с твърдения,
че през процесния период същият е бил
беърбоут чартьор на кораба, съотв. с приложението на чл.199з от КТ.
Нормативната уредба на договора за
беърбоут чартър се съдържа в раздел ІІ, глава VІІ на КТК, съгласно която
корабособственикът /наемодателят/ отдава възмездно кораба под наем за определен срок, а беърбоут чартьорът /наемателят/
получава пълни права на владение и контрол върху кораба, включително правото да
назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на наемане. Законът
позволява на наемателя, при липсата на противна уговорка в договора, да сключва
от свое име договори за отдаване на кораба при условията на беърбоут чартър на
трето лице, в границите на правата и срока по договора за беърбоут чартър. В
тази хипотеза първоначалният наемател има правата и задълженията на наемодател
спрямо пренаемателя. Наемателят комплектова кораба с екипаж, който му е
подчинен, като всички разходи, свързани с експлоатацията, включително
възнагражденията на екипажа, са за негова сметка.
В конкретния случай е безспорно
установено между страните, че с договор за беърбоут чартър от 06.01.2012г.
корабособственикът „Индивидюъл технолъджи СА“, е предоставил м/к „Батя“ под
наем на „Булминерал“ ООД за срок от 11.01.2012г. до 06.01.2017г. От събраните
доказателства се установява също, че на 07.05.2013г. „Булминерал“ ООД е
преотдал под наем кораба на „Шипинг Лоджистик С.А.“ за периода от 07.05.2013г.
до 07.05.2016г., а на същата дата последното дружество е сключило с „ВМ
Интернешънъл“ ЕООД договор за мениджмънт на м/к „Батя“. Няма спор между
страните, че трудовият договор на ищеца е сключен с корабния мениджър.
Посочената установеност обуславя извода, че с преотдаването под наем на кораба
ответникът „Булминерал“ АД е придобил качеството на наемодател, а новият
наемател – на корабопритежател, по смисъла на чл.9, ал.3 от КТК. Ето защо,
задължението за заплащане на възнаграждението е за сметка на наемателя, т.е. на
„Шипинг Лоджистик С.А.“, а не на първоначалния наемател. Аргумент в тази насока
е и факта, че трудовият договор с ищеца е сключен с „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД, който е бил корабен мениджър на „Шипинг
Лоджистик С.А.“.
Неоснователно е позоваването от страна на въззивника на разпоредбата на чл.199з от КТК, доколкото същата се отнася до вреди,
възникнали за трети лица във връзка с експлоатацията на кораба, каквото
качеството нямат членовете на екипажа.
Единствено за пълнота на изложеното следва да се отбележи,
че в конкретния случай трудовият договор на ищеца е сключен с „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ“
ЕООД, като в същият не е упоменато, че дружеството действа съобразно
предоставени му правомощия по договор за корабен мениджмънт с „Шипинг Лоджистик С.А.“. Ето защо
правата и задълженията по трудовия договор са възникнали в правната сфера на „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД. Заплатените трудови възнаграждения
от корабния мениджър са въпрос на вътрешни отношения между него и
корабособственика към процесния период - „Шипинг Лоджистик С.А.“.
Предвид изложеното и липсата на договорно или законно
основание за ангажиране на солидарната отговорност на ответника „БУЛМИНЕРАЛ“ АД
за заплащане на претендираните суми, настоящият съдебен състав намира
предявените срещу него искове са неоснователни, поради което същите следва да
бъдат отхвърлени.
Като е достигнал до
идентични правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилен и
законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
Съобразно
отправеното искане и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да заплати
на въззиваемата страна сторените разноски пред въззивната инстанция в размер на
630 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съставът
на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3304 от 10.08.2017г.,
постановено по гр.дело № 4405/2017г. на Варненския районен съд, ХLІ-ви
състав, в частта, с което са отхвърлени предявените от Т.М.Т., с ЕГН **********
*** срещу „БУЛМИНЕРАЛ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „Сливница“ № 28 искове с правно основание чл.128 от КТ и чл.86
от ЗЗД да заплати солидарно с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД сумата от 3230 щатски
долара, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от
01.08.2015г. до 15.10.2015г., както и сумата от 217,56 щатски долара,
представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 16.10.2015г. до
03.06.2016г.
В
необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Т.М.Т., с ЕГН ********** *** да заплати на „БУЛМИНЕРАЛ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Сливница“
№ 28 сумата от 630 лв. /шестстотин и тридесет лева/, представляваща
разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.