Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 10.04.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 22 януари……………………………………………… през две хиляди и двадесета година……….…………..………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св..Петрова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 458 по описа за 2019г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

       

Производството по делото е по иск с правно основание чл.195 ЗЗД.

 

Предявен е иск от П.К.Р., по който е конституиран като ответник И.Л.К..

 

         Ищецът твърди, че на 28.01.2019 г. закупил от ответника кон за сумата от 1 800 лева, която веднага заплатил. Когато оглеждал коня, ответникът го бил оставил в калта и не го извел, така че ищецът не могъл добре да го огледа и да прецени недостатъците му. Те били умело скрити. Ответникът лично му докарал коня в с. Септемврийци. Твърди, че няколко дни по- късно, когато впрегнал коня, установил, че задните му крака са криви и не може да ходи. Повикал ветеринар, който му казал, че коня става за майка, но не и за кон за работа. Гледачът пък му заявил, че коня хапе и е злонравен, за което ищецът не бил уведомен от ответника. Твърди, че наел фургон и на 04.02.2019 г. върнал коня на ответника. Ответникът приел коня, но заявил, че е похарчил парите и не може сега да му ги върне и помолил за разсрочено плащане. Твърди, че до момента не е получил никакви пари. Моли съда да се произнесе с решение, с което да осъди ответника да му върне сумата от 1800 лева, заплатена от ищеца по устен договор за продадена движима вещ- кон с недостатъци и върнат от него в разумен срок, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба- 05.08.2019 г. до окончателното й възстановяване. Моли съда и за присъждане на направените по делото разноски.

 

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът И.Л.К. взема становище по предявения иск. Приема същия за допустим, но неоснователен. Твърди, че ищецът два пъти идвал на мястото да оглежда кобилата, първия път със съпругата си, втория с още трима души. Харесал коня и се разбрали да го закара в с. Септемврийци. Тогава също дълго оглеждал коня, казал, че не му харесва как стъпва със задните крака, но ще си го подреже, подкове и ще си го оправи. Ответникът изрично предупредил, че коня е млад, не е научен да тегли каруца и че ще трябва ищеца да го обучава. Ищецът не възразил, обърнал се към съпругата си да плати сумата и да почерпи. Когато на 04.02.2019 г. ищецът върнал коня с обяснението, че няма да му върши работа, животното било с наранявания- охлузвания под едното око и на единия хълбок. Ищецът казал на ответника да му върне парите, иначе ще се съдят, седнал си в колата и си заминал. Оставил коня вързан за едно дърво на Бокиловската спирка, в близост до шосето. Ответникът завел животното в местността Средния мост, където има електропастир да пасе с друг кон. Когато на 07.02.2019 г. отишъл да провери как са животните, установил, че електропастира е скъсан и коня го няма. Обадил се на ищеца и го попитал той ли е прибрал животното. Последният отговорил, че ще се съдят. Ответникът подал сигнал в полицията за изчезнал кон.

 

От събраните в хода на съдебното дирене доказателства, се установи следната обстановка:

Ищецът живее в с.Септемврийци, където има стопанство, а ответникът отглежда коне. Чрез св.Еленков двамата осъществили контакт по повод закупуване на кон. Ищецът два пъти посещавал стопанството на ответника, за да огледа животното, единият път заедно със св.Еленков. Животното било в ограждение, заедно с други 5 – 6 коня. Било кално и ищецът не могъл да придобие представа за начина на движение на конкретното животно. Убедили го, че животното е добро и той го закупил за сумата от 1 800.00 лева, която предал на ответника. На 28.01.2019 година ответникът закарал коня до центъра на с.Септемврийци. От там до дома на ищеца животното било преведено на собствен ход. Именно в този момент работници на ищеца забелязали, че животното има затруднения при стъпване със задните крака. Споделили това с новия собственик и продавача – ответник. Като видял, че животното стъпва накриво, ищецът първоначално отказал да го приеме. Ответникът и придружаващите го обаче (св.Еленков) го убедили, че след като бъдат изрязани копитата и бъде подкован, конят ще започне да върви нормално. По – късно ищецът повикал ветеринар, който установил, че проблемът не е само в не изрязване на копитата, а се касае до настъпили сериозни деформации – врасли навътре копита, които са дали отражение на сухожилията и костите на животното. Пред съда, разпитан като свидетел, ветеринарният лекар заяви, че в този случай процесът е необратим и биха могли да бъдат постигнати евентуално някакви резултати, само ако се изработят ортопедични подкови. Това обаче нямало да даде обрат на  вече настъпилите увреждания. Като разбрал, че дефектът в закупената стока е не просто във видимата част на копитата и конят няма да може да служи за целите, за които е закупен, ищецът се обадил на ответника и му върнал коня. Последният обаче не му възстановил заплатената сума.

При установената фактическа обстановка, съдът намира за основателен предявения иск.

Съгласно чл. 195, ал. 1 ЗЗД, при продажба на вещ с недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление, купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача. Първата от трите възможности предпоставя преустановяване на облигационната връзка между страните, а останалите две възможности са приложими при запазване на правоотношението. Доколкото продажбата на вещ с недостатъци представлява неизпълнение на договора за продажба от страна на продавача - неточно изпълнение по отношение качеството на вещта- то преустановяването на облигационната връзка между страните се осъществява чрез разваляне на сключения между тях договор. Правото на купувача да върне на продавача вещта с недостатъци представлява всъщност упражняване на правото да развали едностранно договора за продажба. Касае се за един особен случай на приложение на установеното в общата разпоредба на чл. 87 ЗЗД право за разваляне на договорите поради неизпълнение, чиято специфика е единствено в това, че не се изисква неизпълнението да е виновно и не се предоставя подходящ срок за изпълнение, но не и досежно начина, по който се разваля договора – чрез едностранно изявление. Реституцията на разменените престации се явява само закономерна последица от развалянето на договора. В случая не намира приложение разпоредбата на чл.193, ал.2 ЗЗД, тъй като към момента на предаване на закупената стока купувачът е видял само деформираните копита на коня, но не е могъл да предполага, че животното е с по – съществени деформации – за тях той узнал едва след прегледа на ветеринарния лекар. Недостатъкът в продадения кон не е просто накуцване поради неподрязано копито (каквото е било видимо при предаване на животното), а в трайната и необратима деформация на копитата, дала отражение на сухожилията и костите на животното (установено от лице – специалист). Самият ответник твърди, че ищецът му се обадил на 03.02.2019 година, за да го уведоми, че ще му върне коня. Като се има предвид, че сделката е осъществена на 28.01.2019 година и за да се установи конкретния недостатък на животното е било необходимо да го прегледа специалист – ветеринар, то следва да се приеме, че ищецът е изпълнил задължението си по чл.194 ЗЗД и е прегледал стоката в разумен срок.

В производството се установи, че ищецът е развалил едностранно договора и е върнал закупената стока. Не се установи обаче, да е получил обратно дадената парична сума. (Останалите възражения, къде точно бил вързан коня и дали изчезнал след три дни или седмица, нямат никакво отношение към облигационната връзка между страните). С оглед на това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца търсената сума, ведно със законната лихва до окончателното й изплащане, както и направените в производството разноски.

По горните съображения съдът

 

                                     Р     Е     Ш     И :

 

ОСЪЖДА И.Л.К. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на П.К.Р. с ЕГН **********,*** Сава Раковски № 14, ет.1, ап.5 сумата от 1800.00 лева, ведно със законната лихва, считано от 06.08.2019 г. до окончателното и изплащате, както и сумата от 373.68 лева направени разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                      

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :