№ 20104
гр. София, 06.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110164015 по описа за 2024 година
Изготвя следния проект за доклад по делото:
Ищецът В. Я. М. твърди, че на дата 30.05.2024 г. около 12:30 в обедната си
почивка отишла до колата си - AUDI Q3, с регистрационен номер: СВ2121ТК, която
била паркирана на обществения паркинг под моста на ул. Тинтява № 13Б в близост до
местоработата ми ПОК „Доверие“ АД. Твърди, че отворила предна дясна врата на
колата, откъм пасажерското място и се навела в колата, за да вземе нещо от жабката,
като в момента, в който се изправила и затворила вратата на колата, от моста отгоре
паднало голямо парче бетон върху главата на ищцата, като я ударило в предната й част
откъм челото. Поддържа, че в следствие на удара потекло голям обем от кръв, което
ищцата видяла в отражението на стъклото на дясната врата, като веднага се обадила на
телефон 112. Ищцата споделя, че й станало лошо, тъй като има непоносимост към
кръв. Твърди, че видяла на близо две момчета и ги помолила за помощ, след което се
обадили на телефон 112 повторно.
Поддържа, че се е обадила на нейния баща, който работи в гр. Елин Пелин, като
последния също се обадил на телефон 112. Изтъква, че кръвта не спирала да тече, като
продължавала да притиска челото си. Сочи, че малко по – късно пристигнала
полицейска патрулка, които взели данните, както на ищцата, така и на двете момчета,
които останали с нея и от полицията съставили преписка с вх. № 225000-10505 по
описа на 1 РУП - СДВР. Посочва, че линейката все още не е била пристигнала, като
дори попитала полицията дали може да я закара до най – близкото спешно отделение,
но те отказали.
Ищцата поддържа, че е звъннала на своята майка, която работи в близост до
адреса на инцидента и на нейните колеги, като директорът на отдел „Човешки
ресурси" пристигнал на мястото на инцидента, за да е от помощ, а по – късно
1
пристигнала и нейната майка, заедно с мъжа си, които били пребледнели от
притеснение, тъй като докато разговаряли по телефона ищцата им казала, че се
страхува.
Сочи, че по – късно пристигнал нейния баща, с когото тръгнала към спешното
отделение на болница „София Мед“, като в същото време се обадила да откаже
линейката. Споделя, че докато пътувала към болницата, се притеснявала дали няма да
обръснат и шият главата й. Посочва, че била приета в спешното отделение, където
почистили раната, прегледали я обстойно и споделили, че не е голяма и няма нужда да
бъде шита. Твърди, че била превързана, след което и сложили инжекция срещу тетанус
и я изпратили за рентгенова снимка. Поддържа, че все още не е могла да се успокои,
като телефонът й не спирал да звъни от притеснени колеги и приятели.
Твърди, че в спешното отделение дала подробни показания пред служители на 1-
во РПУ, за това какво се е случило, като ищцата им показала и снимки. Заявява, че
рентгенът показал, че всичко е наред и лекарите я изписали, за да почива на тъмно и
студено, като й казали, че може да се появи световъртеж и гадене в следващите дни.
Заявява, че след като се прибрала у дома, не е могла да спи, като от деня на
инцидента до настоящия момент сънува кошмари. Споделя, че дни след инцидента
получила световъртеж и болки в главата, като през повечето време си почивала, тъй
като й пречила светлината. Заявява, че всяко усилие да се върне към нормалния си
начин на живот било съпътствано от физически дискомфорт и страх от повторение на
инцидента.
Твърди, че започнала да излиза навън, като изпитвала панически страх и тревога
да минава в близост до сгради, мостове и тесни пространства, като при най – малкото
шумолене на листа непрекъснато се оглеждала какво се случва отгоре и дали нещо
няма да й падне върху главата. Сочи, че това състояние и влияело на качеството на
живот, като ограничавало свободата й на движение и увеличило нивата на стрес и
безпокойство. Посочва, че тези страдания засегнали и нейното самочувствие и
увереност.
Ищцата твърди, че обмисля да започне терапия, за да се справи със страха и
тревожността, които продължават да я съпътстват. Сочи, че инцидентът оставил
дълбок отпечатък върху психическото й състояние, което се отразило и на нейната
работоспособност, тъй като ежедневно минавала покрай мястото на инцидента.
Твърди, че дълго време след инцидента продължила да изпитва силни физически и
емоционални страдания. Изтъква, че след преживения инцидент често изпитва
световъртеж и силни главоболия, които сериозно ограничават ежедневните й дейности.
Изтъква, че от момента на инцидента паркира на различно място. Сочи, че
мостът, от който е паднало бетонното парче, е общинска публична собственост и
Столична община, като нейн собственик, счита, че следва да носи отговорност да я
2
поддържа в безопасно състояние.
Счита, че на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС вр. § 7, ал. 1, т. 7 от ПЗР на
ЗМСМА, като собственик на поземления имот и на процесния мост - Столична
община, има задължение да го поддържа в техническо състояние в съответствие с
изискванията за достъпна среда на населението. Също така счита, че имуществената
отговорност на общината произтича и от разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗОС, съгласно
която имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в
общината, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Заявява,
че ответника чрез своите служители и/или отговорни лица, натоварени с дейността по
стопанисване и поддържане в изправно състояние на имотите, вещите и строежите
общинска собственост, не е положила дължимата грижа да обезопаси и/или обозначи
по какьвто и да е начин моста, от който се е откъснало бетонното парче, по начин, че
да бъдат предотвратени увреждания за минувачите през този район.
Посочва, че бездействието на ответника е в противоречие с принципа „да не се
вреди другиму" и е в пряка причинно - следствена връзка с претърпените от ищцата
вреди, които подлежат на възмездяване в пълен размер, като в случая, счита, че са
налице предпоставките за ангажиране на гаранционнно-обезпечителната отговорност
на Столична община по чл. 49 от ЗЗД, тъй като причинените неимуществени вреди на
ищцата са в резултат на бездействието на съответните длъжностни лица за изпълнение
на задълженията, които произтичат от закона и изразяващи се в неподдържане в
изправно състояние и необезопасяване на процесния мост, което е необходимо за
нормалното използване от гражданите на общинската пътна инфраструктура.
Изтъква, че е налице неизпълнение на задължението на общината да поддържа
пътната инфраструктура в изправно и безопасно за ползване състояние с грижата на
добър стопанин. Сочи, че е без значение кое е конкретното длъжностно лице, което е
бездействало, тъй като Общината е отговорна за вредите, които са причинени от нейни
служители и в случаите, когато не е установено от кои служители конкретно са
причинени вредите.
Заявява, че многократно опитали да решат спора извънсьдебно, но последвал
отказ за изплащане на обезщетение от страна на Столична община, което обуславя
правния интерес на ищцата от депозиране на настоящата искова молба.
Счита, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,
съдът следва да вземе предвид всички конкретно установени обстоятелства по всеки
един правен спор.
Моли съда при определяне на размера на обезщетението на неимуществени вреди
/болки и страдания/, да вземе предвид физическите болки от удара и начина, по който
инцидента повлиява на психическото здраве на ищцата, емоционалната травма, както
и наличието на остатъчни негативни последици от претърпяното.
3
Счита, че по критерият справедливост, залегнал в нормата на чл. 52 ЗЗД, и
предвид трайно установената съдебна практика, както и нарасналия инфлационен
индекс и обезценяването на парите, моли, съдът да уважи предявения иск за
претендираната сума от 10 000 лева.
Заявява, че ответникът не е възмездил ищцата за претърпените от нея вреди и е в
забава от датата на инцидента - 30.05.2024г., съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Посочва, че
ответникът дължи законна лихва върху главницата считано от датата на инцидента до
окончателното изплащане на паричното задължение.
Моли съда да осъди Столична община, да заплати на ищцата обезщетение в
размер на 10 000 лева за претърпените неимуществени вреди по сметка: IBAN:
BG79UBBS81551015864870 BIC: UBBSBGSF Банка: Обединена Българска Банка АД,
Титуляр: В. Я. М., а именно претърпените болки и страдания, ведно със законната
лихва за периода от датата на деликта – 30.05.2024 г. до окончателното погасяване на
задължението.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Столична община е подал отговор на
исковата молба, с който моли съда да отхвърли предявения иск, като недоказан или да
намали размера на претендираното обезщетение. Изтъква, че Столична община не е
отговорна за настъпилия инцидент, тъй като не се представят никакви доказателства в
тази връзка. Заявява, че прави възражение за съпричиняване, в случай, че съдът
приеме твърденията на ищцата за мястото на настъпване на ицидента и претърпените
от нея вреди.
Изтъква, че полученото при инцидента нараняване не е засегнало трайно
организма, като увреждането не е създало временна или постоянна опасност за живота
и здравето, като последното е напълно възстановено от ищцата. Сочи, че извършените
медицински манипулации, не крият риск от усложнения на здравето на ищцата.
Твърди, че в конкретния случай раната на ищцата не е била шита, а само й е поставена
превръзка. Поддържа, че не е налице допълнително влошаване на здравето,
оперативни интервенции или някакви други усложнения. Поддържа, че и травмата на
ищцата не е довела до загуба на трудови и социалния умения и навици или до
изменения в личността.
Счита, че претендираният размер на поисканото обезщетение е прекомерен в
сравнение с претърпяното нараняване и възстановителния период, като моли съда в
случай, че уважи иска, съществено да намали размера на уважената претенция.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
По тези съображения и на основание чл. 146 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
4
СЪДЪТ приема представените от ищеца писмени доказателства.
ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по доказателствата след изслушване на страните.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, като те могат да вземат становище по него
и дадените със същия указания най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11-07-2025г.
от 11:20ч, за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5