МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 52/26.11.2019 ГОД. ПО НЧХД № 196/2019 ГОД.
ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД - ГР. КУБРАТ
Наказателното производство е
образувано по тъжба на С.С.М. ***, с която е обвинил С.М.А.
от с. с., в това, че на 16.08.2019 г. в ***, Разградска област, му причинил
лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без
разстройство на здравето - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
В съдебно заседание повереникът на тъжителя поддържа обвинението и моли
подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което
е обвинен. Претендира с оглед степента на обществена опасност на деянието и
дееца, на подсъдимия да бъде наложено предвиденото за това престъпление
наказание с оглед постигане на целите визирани в чл. 36 от НК, както и за
уважаване на предявения граждански иск в пълен размер.
Подсъдимият С.М.А. се явява лично и се
признава виновен по така повдигнатото му с тъжбата обвинение. Признава, че на
16.08.2019 г. в питейно заведение в *** е влязъл в пререкание с тъжителя и му
нанесъл удари с юмруци, тъй като дни преди това М. и баща му нанесли побой на
сина му.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Подс.С.М.А. е
49-годишен, с българско гражданство, неосъждан, женен, със средно образование,
безработен.
Подсъдимият и частния тъжител
живеели в ***.
От
обясненията на подс.А. и св. Б. М. се установява, че
на 16.08.2019 год. вечерта около 20:00 часа тъжителят посетил питейно заведение
в ***. Бил на бара, за да си вземе безалкохолната напитка, която поръчал,
когато влязъл А. и потърсил сметка от С.М. защо предните дни с баща му са
нанесли побой на неговия син. Тъжителят не искал да влиза в пререкание с
подсъдимия и нищо не отговорил, а направил опит да си вземе питието, при което А.
го хванал за тениската, изкарал го на улицата пред заведението, където му
нанесъл няколко удара с юмруци в областта на главата и корема, след което го
повалил на земята и ритнал с крак. Когато наоколо се притекли техни съселяни,
подсъдимият прекратил побоя.
Тъжителят
се прибрал в дома си. Пред своите родители и съпруга – св.Б. М. С. М., който
бил с насинено око, раздърпана тениска, скъсан ланец, разказал, че е бит от
подсъдимия. Съпругата му позвънила на тел.112, но от полицията не се отзовали.
Поради това на следващия ден тъжителят и баща му посетили РУМВР – Кубрат,
където подали жалба за нанесения побой.
Полицейски
служител събрал сведения от участниците в инцидента и очевидци, въз основа на
които съставил Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство, който ведно
с цялата преписка внесъл в РС–Кубрат. Образуваното АНД № 188/2019 г. приключило
с решение, с което А. бил признат за виновен в това, че на 16.08.2019 г. е
осъществил противообществена проява по чл. 1, ал. 2 от УБДХ.
На
19.08.2019 г. тъжителят бил освидетелстван от съдебен лекар в гр. Русе, който
издал приложеното СМУ № 8231/2019 г.
От изготвената
съдебно-медицинска експертиза се установява, че пострадалият С.С.М. е получил следните увреждания: охлузвания на челото, кръвонасядане на клепачите на лявото око; повърхностно
нараняване на лигавицата на горна устна; одрасквания в ляава
лопатъчна и лява поясна
област; охлузване в областта на дясна криста илиака; кръвонасядане в дясна лопатъчна област; дребни кръвонасядания
на дясна мишница. По своята медико-биологична характеристика описаните
травматични увреждания са обусловили болка и страдание. Установените увреждания
са резултат на действието на твърди тъпи предмети и по давност могат да бъдат
получени при инцидент на 16.08.2019 г. Същите могат да бъдат получени както е
посочено в тъжбата, а именно при удари с юмруци и с ритници и при падане от
собствен ръст. При такива увреждания, като получените от пострадалия,
обичайният възстановителен период е около 1-2 седмици в зависимост от индивидуалните
особености.
Изготвената СМЕ съдът
кредитира изцяло като обоснована, компетентно извършена и неоспорена от
страните.
По доказателствата:
Възприетата
от съда фактическа обстановка се доказва по непротиворечив начин от събраните
по делото и преценени по реда на чл.14 от НПК доказателства: от обясненията на
подсъдимия, показания на свидетелката Б. М., съдебно-медицинската експертиза,
съдебно-медицинско удостоверение, доказателства по АНД № 188/2019 г. по описа
на РС–Кубрат, справка за съдимост.
Всички
доказателства – писмени и гласни сочат единно и безпротиворечиво,
че на инкриминираната дата подсъдимият е нанесъл побой на тъжителя С.С.М., в резултат на който му причинил телесни увреждания,
довели до болка и страдание.
Между
така анализираните доказателства, събрани на съдебното следствие – обяснения на
подсъдимия, показания на свидетелката Б. М., обективните находки в медицинското
освидетелстване и съдебно-медицинската експертиза съществува обективна връзка,
а направеният и единствено възможен извод е, че именно подсъдимия е автор на
инкриминираното деяние, за което е обвинен с тъжбата.
От
правна страна:
Встъпвайки
на общата доказателствена плоскост на изложената
фактическа обстановка, съдът прие, че подс.А. е
извършител на вмененото му във вина престъпление с тъжбата, поради което и го
призна за виновен в това, че на 16.08.2019 година в с. Звънарци, обл.Разград, е причинил на С.С.М.
лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание - охлузвания на челото, кръвонасядания
на клепачите на ляво око,
повърхностно нараняване на лигавицата на
горна устна, одрасквания в лява лопатъчна и лява поясна област, охлузване в областта на дясна предкитка,
кръвонасядания в дясна лопатъчна област и дребни кръвонасядания на дясна мишница – престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
В
обективно отношение с престъплението са засегнати обществените отношения,
гарантиращи телесната неприкосновеност и запазване на човешкото здраве.
Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез активни действия – удряне
с юмруци и ритници, поваляне на земята. Вследствие на посоченото упражнено
физическо насилие тъжителят М. е получил телесни увреждания - охлузвания на
челото, кръвонасядания на клепачите на
ляво око, повърхностно нараняване на лигавицата на
горна устна, одрасквания в лява лопатъчна и лява поясна област, охлузване в областта на дясна предкитка,
кръвонасядания в дясна лопатъчна област и дребни кръвонасядания на дясна мишница.
Посочените телесни увреждания се квалифицират като болки и страдание по смисъла
на чл. 130, ал. 2 от НК и т.1 6 от ППСВ № 3/1979 година, като изцяло в тази
насока е и експертното заключение на вещото лице по изготвената СМЕ.
Подсъдимият
А. е осъществил деянието при форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11,
ал. 2, пр. 1-во от НК. Същият е съзнавал ясно, че с неправомерното си поведение
умишлено причинява телесно увреждане на пострадалия
М.. Същият е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици от това свое противообществено поведение и е искал пряко настъпването
на тези последици. Подсъдимият С.М.А. желаел настъпването на общественоопасните последици - увреждане здравето на друг
човек, тъй като е съвсем логично, че с нанесените удари, това неминуемо ще
доведе до настъпване на телесни увреждания у пострадалото лице. Следва да се
посочи, че към момента на извършване на описаното в тъжбата престъпление подсъдимия
е била наказателноотговорен субект - пълнолетен,
разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките
си. В хода на съдебното производство не са събрани доказателства, които да
водят до извод за наличие на конкретни психични заболявания, изключващи
наказателната му отговорност. Още повече, че в хода на съдебното следствие и
целия наказателен процес подсъдимият е взел активно участие, депозирайки
обяснения и отговаряйки на зададените въпроси.
По
наказанието:
Съобразявайки
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема, че процесното престъпление е осъществено от подсъдимия при
наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Съдът счита за
смекчаващи вината обстоятелства за дееца чистото му съдебно минало,
съдействието за разкриване на обективната истина, признание за виновност.
Отегчаващи вината обстоятелства - няма.
Съдът,
след като съобрази, че за престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, или пробация,
или глоба от сто до триста лева, че подсъдимият С.М.А. не е освобождаван от
наказателна отговорност по чл. 78а от НК, както и предвид обстоятелството, че с
престъплението не са причинени имуществени вреди и той не е бил в пияно
състояние, прие, че са налице всички законови предпоставки за прилагане на
разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК по отношение на дееца, като същият бъде
освободен от наказателна отговорност и му се наложи административно наказание в
предвидените от закона предели. Воден от изложените правни съображения, съдът
призна подсъдимия С.М.А. за виновен в това, че е осъществил състава на
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, след което на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го освободи от наказателна отговорност, като му наложи административно
наказание „глоба” в размер на 1000.00
лева.
При
индивидуализиране размера на административното наказание „глоба”, съдът се
ръководи от ниската степен на обществена опасност на дееца и сравнително
по-високата степен на обществена опасност на самата престъпна проява.
Съдът счете, че макар и определено в самия
законов минимум, административното наказание би могло да изиграе своя
възпитателен и поправителен ефект спрямо подсъдимия. Освен това, с него би
могло да се въздейства възпитателно и предипредително
и върху останалите членове на обществото, същите да се въздържат от подобни
противообществени прояви, несъвместими с установения в страната правов ред (в
каквато насока е и т. нар. „генерална” превенция на закона).
ПО ГРАЖДАНСКИЯ
ИСК
В настоящия наказателен процес съдът допусна
и прие за съвместно разглеждане предявения от тъжителя С.С.М.
граждански иск в размер на 2 000.00 лева, с който се претендира обезщетение на
причинените с престъпното деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от деня на увреждането - 16.08.2019 година до окончателното изплащане на
сумата.
Гражданският иск черпи правното си основание
от разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД. Безспорно от събраните по делото
доказателства се установява, че противоправното
поведение на подсъдимия С.М.А. и извършеното от него престъпление по чл. 130,
ал. 2 от НК се намира в причинно–следствена връзка с настъпилите от
престъплението травматични телесни увреждания у тъжителя. От това следва, че претенцията
на ищеца за обезщетение, с оглед нанесени неимуществени вреди се явява
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Ето защо съдът в случая се ръководи от характера и вида на
получените телесни увреждания, които са били обект на изследване в назначената
в хода на съдебното следствие СМЕ. От заключението на вещото лице е видно, че
тъжителят е получил следните травматични увреждания: охлузвания на челото, кръвонасядания на
клепачите на ляво око, повърхностно нараняване на лигавицата на горна устна,
одрасквания в лява лопатъчна и лява поясна област, охлузване в областта на дясна предкитка, кръвонасядания в дясна
лопатъчна област и дребни кръвонасядания
на дясна мишница. Причинените му телесни увреждания съобразно
заключението на експерта покриват медико-биологичната квалификация на лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК и обуславят чувство на
„причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето”. Съобразявайки
наличието на описаните телесни увреждания у пострадалия, съдът прие, че
житейски оправдано е да се приеме, че пострадалият към момента на извършеното
спрямо него престъпно деяние, е изпитал силен страх и психически дискомфорт, предизвикан от проявената спрямо него физическа
агресия от страна на дееца. Предвид изложеното, съдът приема, че ищецът
действително е претърпял неимуществени вреди, вследствие на причинените му
телесни увреждания, които подлежат на обезщетяване. От това следва, че предявеният
граждански иск е доказан по основание, тъй като е налице противоправно
поведение на подсъдимия, претърпяна щета и причинна връзка между тях.
Предвид изложеното, след като
съобрази заключението на вещото лице по назначената СМЕ за характера и вида на
нанесените телесни увреждания у ищеца, които покриват медико-биологичната
квалификация на лека телесна повреда, изразяваща се в „причиняване на болка и
страдание без разстройство на здравето”, съдът намира, че по справедливост на
основание чл. 52 от ЗЗД следва да присъди сумата от 800.00 лева срещу подсъдимия,
като обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищцата С.С.М., вследствие на извършеното спрямо него престъпление по
чл. 130, ал. 2 от НК. За разликата над уважения размер от 800.00 лева до пълния
размер на иска от 2 000.00 лева, предявеният иск се явява неоснователен и
недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен. Съдът приема, че следва да
присъди и законната лихва върху уважената част от иска, считано от датата на
настъпване на увреждането - 07.08.2019 година, до окончателното изплащане на
сумата.
Подсъдимият С.М.А., на основание чл.189, ал.3 от НПК,
следва да заплати на пострадалия направените от него разноски по производството
в общ размер на 932.00 лева, а по сметка
на Районен съд – Кубрат държавна такса върху уважения граждански иск в размер
на 50.00 лева.
Така мотивиран съдът
постанови присъдата си.
Председател: /П/ Ал.
Великова