№ 2125
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110204452 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „М. 2000 М“ ЕООД с ЕИК **********
против наказателно постановление (НП) № 14 от 24.01.2023 г., издадено от
инж. И.М.П., в качеството на Директор на Регионална инспекция по
околната среда и водите - София (РИОСВ - София), с което за нарушение на
чл. 17б, ал. 2, вр. чл. 34и, ал. 13 от Закона за чистотата на атмосферния въздух
(ЗЧАВ), на основание чл. 34и, ал. 13 от ЗЧАВ му е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева.
Недоволно от НП е останало дружеството-жалбоподател, което
обжалва същото, като твърди, че НП е издадено при допускане на сериозно
нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че дружеството
не е извършило претендираното нарушение, дори счита, че изобщо липсва
нарушение на закона. В жалбата се прави анализ на използваното в закона
понятие „монтаж“. Навеждат се съждения, че административнонаказващия
орган недопустимо смесва понятията „механичен монтаж“ и „монтаж по
смисъла на Регламент (ЕС) №517/2014г.“, което е довело до направените
грешни изводи и издаването на незаконосъобразния наказателен акт, предмет
на настоящото производство. Жалбоподателят констатира, че никъде в
българското законодателство, включително в ЗЧАВ, не се изяснява в какъв
смисъл е употребено понятието „монтаж“ когато става дума за уреди,
съдържащи флуоросъдържащи парникови газове. Отбелязва се, че
съдържанието и смисълът му следва да се извежда от дефиницията, която му
1
се дава именно в Регламента - чл. 2, т. 20, чието приложение се въвежда със
ЗЧАВ. Жалбоподателят сочи, че монтажът на оборудване като стационарни
термопомпи от вида, който е монтиран в сградата на лицето-жалбоподател до
РИОСВ - г-жа Пашалиева-Риажи, се състои от едно тяло, с херметически
затворен съд с вредния за околната среда газ и за техническия му монтаж не е
необходимо притежаването на документ за правоспособност, съгласно
изискванията на чл. 10, параграф 6 от Регламент (ЕС) 517/2014, тъй като
лицата, извършващи монтажа нямат досег с него. В тази връзка
жалбоподателят счита, че дружеството-жалбоподател няма задължението да
притежава документ за правоспособност съгласно изискванията на чл. 10,
параграфи 5 и 7 от Регламента и на Наредбата по чл. 17, ал. 2. В жалбата се
добавя, че въпреки липсата на задължение по посочените текстове,
дружеството след приключване на монтажа на процесния обект, е изпратило
квалифициран инженер, който притежава описания сертификат за работа с
такива газове, който посетил обекта и извършил проверка на монтажа, в
резултата на което има изготвен протокол за възложена работа. В резултат на
горепосоченото в жалбата се установява, че АУАН е издаден на основание
деяние, което не представлява нарушение. Допълва се, че същия е връчен в
разрез със процесуалните правила, регламентирани в ЗАНН. Навеждат се
доводи за липса на свидетели при съставянето на АУАН както и за нарушение
на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, което е от вида на съществените процесуални
нарушения. Жалбоподателя констатира, че Наказателното постановление в
по-голяма си част дублира съдържанието на АУАН, което води до
присъствието на същите пороци и в него, но са установени и допълнителни
такива. Жалбоподателят счита, че предвид пороците на АУАН е следвало да
бъде приложен чл. 52, ал.4 от ЗАНН и да се проведе допълнително
разследване за установяване на фактите по АУАН. В заключение в жалбата се
релевира, че следва да се прави разграничение между видовете монтаж на
уреди, съдържащи фреон и че в случаите, когато става дума за технически
монтаж на еднотелни уреди, при които няма досег до херметически
затворения съд с опасния газ не е необходимо техническото лице да
притежава сертификат за боравене с оборудване, съдържащо
флуоросъдържащи парникови газове, защото реално такова не се
осъществява. Отправя се искане към съдебния състав за допускане на
съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпроси, решаващи
спора по същество, а също така и да бъде допуснат един свидетел при
условията на довеждане, с който да бъдат установени обстоятелства,
посочени в жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, представлява
се от управителя М.П. лично и от адв. Д. К. с пълномощно по делото, които
поддържат жалбата и становището, изразено с нея, представят доказателства
за направени разходи и претендират разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк. Б.,
който моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на НП като
2
законосъобразно и правилно, при спазване на материалния и процесуален
закон. По същество изразява становище, че съдът не следва да гради изводи
единствено върху заключението на експертизата, тъй като липсва
категоричност в нея. Прави възражение за прекомерност.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 02.09.2022 г. във връзка с постъпила жалба, била извършена
проверка от експерти на РИОСВ – София, сред които и свид. Х. С. К.-Т. на
длъжност „главен експерт“ в РИОСВ - София. Проверка била извършена в
офиса на „М. 2000 М“ ЕООД в гр. София на базата на поискани от
проверяващите и представени им документи. Установено било, че е извършен
монтаж на термопомпена инсталация в частен имот от служители на
дружеството, без дружеството да притежава документ за правоспособност
(сертификат), който се издавал от Българска браншова камара по
машиностроене на основание чл. 17б, ал. 2 от ЗЧАВ. Наличието на такъв
сертификат било установено чрез проверка в регистър на Камарата, в който
проверяваното дружество не фигурирало. Според свидетеля К.-Т.
(актосътавител) АУАН бил съставен на 20.10.2022 г., установеното
нарушение било на основание констатациите направени в констативен
протокол, съставен за установените от проверката обстоятелства. К.-Т. в
съдебно заседание заявява, че на място в частния имот проверка не е
извършвана. Заявява също, че инсталацията била монтирана през 2020 г., а
проверката, която извършили била през 2022 г. Експертът на РИОСВ заявява,
че не притежава техническо образование, а също така не е правена проверка
на място в частния имот и не знае дали при монтажа е имало работа с
флоросъдържащи газове. Свидетелят подчертава, че проверката е извършена
по документи, които са и предоставени от жалбоподателя, набляга на факта,
че няма съответното образование, за да прецени дали при монтажа на тази
термопомпена система са извършвани действия, които водят до нарушаване
на херметичното затваряне и работа с опасни за атмосферата газове. За
пореден път К.-- Т. подчертава, че не е присъствала на монтажа, спазвала е
стриктно текста на закона и работила само по представените документи,
като не знае дали е имало досег до фреоновата част на инсталацията.
Уточнява, относно записаните в акта свидетели, че единият е присъствал на
извършената в офиса проверка, а другият е свидетел по съставянето на акта. В
допълнение свидетелят съобщава, че актът е съставен в отсъствието на
нарушителя, тъй като същия е уведомил АНО, че няма да може да присъства
на датата и часа, обявени за съставяне на акта, поради което в взето решение
актът да бъде връчен чрез Общината.
Безспорно се установя, че с писмо изх. № 9581/10.10.2022 г. на МРРБ,
РИОСВ – София, е изпратена покана до „М. 2000 М“ ЕООД да се яви на
20.10.2022г. в офиса на РИОСВ София за съставяне на АУАН, която покана е
получена от дружеството на 12.10.2022 г.
АУАН бил предявен на нарушителя чрез СО - Район Сердика на
3
21.11.2022 г. (лично на управителя на дружеството М.П.). В срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не подал писмени възражения. Въз основа на
съставения АУАН инж. И.М.П., в качеството на Директор на РИОСВ -
София, издал обжалваното наказателно постановление № 14 от 24.01.2023 г.,
с което за нарушение на чл. 17б, ал. 2, вр. чл. 34и, ал. 13 от Закона за
чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), на основание чл. 34и, ал. 13 от
ЗЧАВ на дружеството-жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:
гласни - показанията на свидетеля К.-- Т. - актосъставител, заключението на
изготвената СТЕ, прието от съда след изслушване на вещото лице, както и
писмените такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Доказателствената
съвкупност е изчерпана, доколкото никоя от страните няма искания за
събиране на други доказателства, и съдът служебно не установи такива, които
биха спомогнали за разкриване на обективната истина.
Въз основа на горепосочения доказателствен материал не се
установиха по несъмнен и еднопосочен начин всички факти, включени в
предмета на доказване - чл. 102 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Съдът кредитира
показанията на свид. К.-Т., доколкото същата е присъствала на извършената
проверка и споделя лични наблюдения и заключения. Доколкото обаче
същата няма необходимото образование, за да констатира извършено от
нарушение от вида на това, предмет на делото, както и с оглед явното
непознаване на материята, установено в показанията , то нейните показания
имат значение единствено относно процедурата по съставяне и връчване на
АУАН. Свид. К.-Т. е приела, че нарушението е осъществено само на база
писмени доказателства – договор между физическото лице, подало сигнала до
РИОСВ – София, като възложител, и дружеството-жалбоподател, като
изпълнител, за термопомпа „Геоток“, както и протокол за въвеждане в
експлоатация на термопомпена сиситма, от които е видно, че термопомпено
оборудване е монтирано на адрес в с. Волуяк на 12.11.2020 г. от дружеството-
жалбоподател. Актосъставителят не е изследвала въобще какъв вид е
термопомпата, съдържа ли някакви флуоросъдържащи газове, ако да – какви,
какво количество, както и всички други характеристики на оборудването.
От показанията на допуснатия по искане на дружеството-жалбоподател
свид. Г. Ц. – управител на “ГЕОТОК“ ЕООД – производител на
термопомпеното оборудване, за което се твърди, че е монтирано от
юридическо лице, което не притежава документ за правоспособност по чл. 17,
ал. 2 от ЗЧАВ, се установява, че действително термопомпа, произведена от
неговата фирма, е била монтирана на посочения в АУАН и НП адрес на
посочената дата. Свид. Ц. дава подробности за характеристиките на
термопомпата, като твърди, че тя работи с фреон - 1,5 кг, който е
херметически затворен в корпус и монтажът на термопомпата представлява
4
поставянето и на земята в сградата и свързването й с ток и вода. Сочи, че при
монтажа на конкретната термопомпа, която е от едно тяло, не се налага
работа с фреон, тъй като той е херметически затворен и никой няма достъп до
него.
От заключението на вещото лице К., изготвила допусната СТЕ, която е
посетила адреса на монтаж на място, се установява, че на посочения адрес е
монтирана термопомпа „Геоток – 13 вода-вода“, а не посочената в цитирания
в АУАН и НП договор – „Геоток – 12 вода-вода“. Същевременно, в протокола
за въвеждане в експлоатация е посочена термопомпа „Геоток – 13 вода-вода“,
както и в издадената гаранционна карта. Потвърждава, че монтираната
термопомпа е от едно тяло, както и че фреонът в нея е в херметически
затворен хладилен контур, който няма директен достъп до другите системи, и
до който монтажникът няма достъп по време на свързване на останалите
елементи от инсталацията. Изрично е посочено, че при монтажа на
термопомпата не се изисква свързване с друго тяло, съдържащо
флуоросъдържащи газове, и не са необходими монтажни операции и
дейности, носещи рискове от изтичане на такива газове в атмосферата.
Вещото лице изрично е посочило, че монтажът на процесната термопомпа не
може да се приеме за монтаж по смисъла на чл. 2, т. 20 от Регламент (ЕС) №
517/2014 г.
От правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно
легитимирана страна - наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащо на обжалване НП. Следва да се
отбележи, че констативния протокол за извършена проверка е с дата
02.09.2022 г. АУАН е съставен на 20.10.2022 г., а НП е издадено на 24.01.2023
г. НП, като видно от приложената разписка, е връчено на 30.01.2023 г.
Жалбата е била подадена чрез АНО на 08.02.2023 г., видно от поставения
върху нея печат с входящ номер.
По приложението на процесуалния закон:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя:
арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН (в производството по
чл. 59 от ЗАНН)
63 от ЗАНН районният съд действа като въззивна инстанция, тъй като
НП, макар и да представлява акт на изпълнителната власт, разкрива
характеристиките и на юрисдикционен акт - с него се решава въпросът
относно наличието на правонарушение, неговия автор и отговорността,
която следва да понесе извършителя).
В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex
officio (служебно) констатира съгласно чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313 - 314 от
5
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН е издаден от компетентен орган. Същото
не бе установено относно НП. Съгласно чл. 43, ал. 3 от ЗЧАВ наказателните
постановления се издават от министъра или от оправомощени от него
длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на
актосъставителите. В конкретния случай наказателното постановление е
следвало да бъде издадено от Министъра на околната среда и водите или от
оправомощено от него лице. АНО е предоставил доказателства за
компетентността на актосъставителя К.-Т., съобразно предоставената Заповед
№ РД-15/07.02.2022 г. на директора на РИОСВ - София, но не е предоставен
акт на Министъра за упълномощаване на административнонаказващия орган,
което поставя под съмнение компетентността му.
Следва да бъде отбелязано, че същевременно съдът констатира, че при
съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати груби съществени
нарушения на процесуалните правила. Настоящия състав на съда счита, че
АУАН не отговаря на изискването на чл. 42, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗАНН. Съдът
счита, че извършената проверка от РИОСВ – София и обективираните в
констативен протокол № ККФОС- ХК-05/02.09.2022 г. факти и обстоятелства
са описани неясно и непоследователно с липси във фактологията. От така
описаното не става ясно от какви точно доказателства проверяващите са
направили обоснован извод за извършено нарушение, какъв е механизмът на
извършеното нарушение и конкретните обстоятелства при които е извършено.
Описано е повърхностно, без точни факти – не е правена проверка на място,
не е изследвано какъв е вида на монтираната термопомпа, какъв монтаж е
правен и т. н., което е довело до невъзможността наказания да разбере какво
точно е извършеното от него нарушение и въз основа на какви доказателства
е констатирано, което е съществено процесуално нарушение довело до
ограничаване правата на жалбоподателя. Съдът намира за необходимо да
отбележи, че е незаконосъобразно и недопустимо елементи от обективната
и/или от субективната страна за което и да е нарушение да не са посочени в
текстовото изписване на нарушението, а да се извеждат чрез пресмятане, по
подразбиране или предположение. Тези обективни и/или субективни
елементи е задължително да бъдат изписани в словесното изложение на
нарушението и за да се обоснове преценката за съставомерност на деянието
на посоченото лице по съответно цитираната квалификация на Закона и да
бъдат спазени императивните разпоредби на ЗАНН.Следва да се отбележи, че
в НП е посочено, че в издадения АУАН не е допусната нередовност
съобразно чл. 42 от ЗАНН. Съдът счита, че АНО не е изпълнил задължението
си по чл. 53 от ЗАНН, като не е установил по несъмнен начин факта на
извършеното нарушение и вината на извършителя. АНО не се е възползвал
също така от дадената му в закона възможност в чл. 53, ал.2 от ЗАНН да
санира допуснатата нередовност в АУАН като извърши собствена проверка и
констатира фактите и обстоятелствата описани в акта.
Съдът счита за неоснователни съжденията на жалбоподателя по
отношение на липсата на свидетели при съставянето на АУАН. Видно от
6
приложения по делото АУАН №184/2022г. на РИОСВ - София, свидетели са
Станко Алипиев и Божин Мандулев. Същите са индивидуализирани с
необходимите реквизити и са се подписали в качеството си на свидетели.
Така посочената липса на коректно описание на нарушението, както и
липсата на компетентност на наказващия орган, представляват поотделно и в
съвкупност съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат
да бъдат отстранени в съдебната фаза и предвид характера на настоящето
производство. С оглед на това НП се явява незаконосъобразно, и като такова
подлежи на отмяна, тъй като не може да породи правновалидни последици и
не може да служи за ангажиране на административно наказателната
отговорност в случая на дружеството жалбоподател.
Отделно от изложеното, съдът намери и че от материално правна
страна не е извършено посоченото нарушение с оглед установеното в
показанията на свид. Ц. и заключението на вещото лице, че съдържащият се в
термопомпата фреон е в херметически затворен, монтажникът няма достъп до
него и монтажът на процесната термопомпа не може да се приеме за монтаж
по смисъла на чл. 2, т. 20 от Регламент (ЕС) № 517/2014 г. Ето защо съдът
прие, че нарушение не е извършено въобще от обективна страна.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК право на
присъждане на разноски има жалбоподателя, като относно определяне на
размера приложим се явява ГПК на основание чл. 144 от АПК. Съобразно
чл.78, ал. 5 от ГПК и с оглед направеното възражение за прекомерност, съдът
съобрази, че може да намали размера на поисканите разноски за адвокатско
възнаграждение на жалбоподателя, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съобразно
чл. 36, ал. 2 от ЗАдв размерът не може да бъде да бъде по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Съобразно чл. 8, ал. 1 вр чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения този праг е 1750 лв.
Ето защо поисканото от жалбоподателя възнаграждение от 1500 лв.
дори е под минималния праг, съответно не са налице основания за
намаляването му.
Спазено е и изискването на чл. 80 от ГПК, като преди приключване на
последното заседание по делото е представен списък на разноските.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1, ал. 3 и чл. 63д
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 14 от 24.01.2023 г.,
издадено от инж. И.М.П., в качеството на Директор на Регионална
инспекция по околната среда и водите - София (РИОСВ - София), с което за
нарушение на чл. 17б, ал. 2, вр. чл. 34и, ал. 13 от Закона за чистотата на
атмосферния въздух (ЗЧАВ), на основание чл. 34и, ал. 13 ЗЧАВ на „М. 2000
7
М“ ЕООД с ЕИК ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на
15 000 (петнадесет хиляди) лева.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околна среда и водите – София
към МОСВ да заплати на „М. 2000 М“ ЕООД с ЕИК ********** сумата от
1500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща направени по делото
разноски за адвокат.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд - София-град в 14-дневен срок от съобщението, че
е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8