Р
Е Ш Е Н И Е
№………/…………….2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на шести март две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Д. ПИСАРОВА
При участието на
секретаря Дарина БАЕВА, като разгледа докладваното от
съдията т.дело №1255/2018г. по описа
на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава XXXII ГПК
/Търговски спорове/.
Производството
е образувано по искова молба на КТМ ГАРД
ЕООД, ЕИК *********, Варна, представлявано от управител Ж Ж, чрез адв.И.З.
от ВАК срещу Е.Г.П., ЕГН ********** и К.В.П.,
ЕГН **********,***.Михайловски №22, ет.5, ап.9, А.С.А., ЕГН **********,***, Д.П.Ч.,
ЕГН **********,*** и Д.С.В., ЕГН **********,***,
за обявяване за недействителен спрямо ищеца на договор за
дарение, обективиран в нот.акт №120, том 41, вх.рег.№16621 от 27.06.2018г. на
СВп, с който първите двама ответници Е.П. И К.П. даряват на А.А., Д.Ч. и Д.В.,
съответно на първата 2 043 кв.м.
ид.ч., на втория 4 000 кв.м. ид.ч. и на третата 1 000
кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №10135.2573.281, находящ се в
гр.Варна, к.к.Чайка, м.Баба Алино, с площ от 7 043
кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана
територия и начин на трайно ползване – друг вид застрояване, при граници: имот
№388, имот №272, имот №1125, имот №12, имот №11, имот №9, имот №387 и имот №8.
С исковата молба ищецът твърди, че е
кредитор на ответниците. Обосновава
това си качество с твърдения, че има вземане от
ответниците за реституция, вреди и пропуснати ползи. Твърди, че
сключил с първите двама ответници П. договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в нот.акт №98/2014г. на нотариус Св.Д, по който заплатил
сумата 9 000 лева продажна цена. Твърди, че впоследствие ответниците
предявили искове срещу КТМ Гард ЕООД за унищожаване на договора и евентуален
иск за прогласяването му за нищожен като с решение по т.дело №102/2015г. на
ВОС, ТО, договорът бил прогласен за нищожен поради противоречие с добрите
нрави. Ищецът твърди, че при сключване на договора ответниците продавачи са
действали недобросъвестно като единствената им цел е била да получат продажната
цена, а не действителното прехвърляне собствеността върху имота. За да обоснове твърдяното, ищецът сочи, че същите са сключили
повече от 40 сделки с недвижими имоти, поради което не може да се приеме, че
нямат представа за продажната цена и сделките с подобни
имоти; не са действали при грешка, измама, насилие или
крайна нужда. Поради това, ищецът твърди, че е понесъл и
други вреди – в размер на заплатените такси и данъци за
прехвърляне на имота, заплатена неустойка по договор с трето лице Елме ЕООД, обусловено от нищожността на сделката, а така също и
пропуснати ползи в размер на евентуално получената при продажба на имота от КТМ
Гард на Елме ЕООД, цена от 75 000 евро.
Твърди, че
на 27.06.2018г. ответниците П. дарили на останалите трима ответници ид.части от имота, предмет на нот.акт №98/2015г., което обосновава и тяхната пасивна легитимация по иска. Ищецът
твърди, че с тази сделка ответниците П. увреждат интересите на КТМ Гард ЕООД
тъй като сделката е безвъзмездна. Ищецът сочи, че
дарителите П. са знаели към датата на извършеното дарение, че са
длъжници на ищцовото дружество като въпреки липсата на
имущество и наличието на множество задължения и ипотеки, ответниците са се
разпоредили с имота, с което са намалили възможността на кредитора да се
удовлетвори от секвестируемото им имущество. Ищецът прави
довод, че знанието на ответниците следва от обстоятелството, че същите са страна по
т.дело №102/2015г. както и по гр.дело №3388/2015г. на ВОС. Увреждащата
кредитора сделка „дарение” е обективирана в НА
№120/27.06.2018г. на нотариус Росица Табакова, чиято недействителност се
търси с предявения конститутивен иск по отношение на КТМ ГАРД ЕООД ведно с
присъждане на сторените разноски.
С допълнителна искова молба от
10.12.2018г. ищецът оспорва възражението за недопустимост на иска. Твърди, че
установяване на вземанията на ищеца от ответниците е предмет на друго дело,
поради което изложените аргументи и представени доказателства не са относими
към висящия спор. Излага се становище за неоснователност на искането за
съединяване на делата поради разлика в страните, а и поради липса на връзка
между тях. Оспорва се и искането на
ответниците за спиране на производството до
приключване на спора по т.дело №1348/2018г. на ВОС
поради обезпечителния характер на иска по чл.135 ЗЗД. Оспорват се всички
възражения по
неоснователността на иска.
Поддържа се твърдение, че дарителите П. са знаели за увреждането на ищеца
посредством сделката, предмет на иска по чл.135 ЗЗД. Ищецът се позовава на общото процесуално представителство на
ответниците П. по делото както и по т.дело №102/2015г. от адв.С.З., последния и
приносител на нот.покана, което сочи, че дарителите са знаели за
обстоятелствата относно спора по т.д.
№102/2015г.
С
определение №3565/11.10.2018г. съдът е приел, че нередовностите по исковата
молба са отстранени, вкл. исковата молба е вписана в СВп съгласно 114 от ЗС и
чл.11 от ПВп.
В съдебно заседание искът се поддържа на изложените основания чрез адв.И.З..
Претендират се сторените разноски/прилага списък/.
В срока за
отговор ответниците, всички
представлявани от адв.Ст.З., и чрез преупълномощения
и действащ заедно с първия, адв.Б.Ж., оспорват
иска. Твърди се недопустимост на иска поради липса на интерес
от иска.
Твърди се, че ищецът няма вземане от ответниците към датата на
завеждане на иска за връщане на продажна цена от 9 000 лева по сделката в
НА №98/2015г. Оспорва се знанието за възникване вземането на ищеца и
увреждането посредством извършеното дарение. Относно вземането на ищеца в
размер на 9 000 лева се твърди погасяването му преди
завеждане на настоящия спор, чрез изявление за извънсъдебно прихващане на
ответниците П. до КТМ ГАРД ЕООД съгл.чл.104 ЗЗД, с тяхно
насрещно вземане в размер на 17 770.56 лева, въз основа на решение по ТД
№102/2015г. на ВОС.
Относно
останалите вземания на ищеца, ответниците твърдят, че същите са неоснователни
тъй като не са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД за противоправно поведение на
ответниците при сключване на договора за ПП от 2015г., не са налице
действително претърпени вреди от ищеца, липсва вина и причинно-следствена
връзка в поведението на ответниците.
С отговора
на исковата молба се прави искане за спиране
на производството по т.дело №1255/2018г. по описа на ВОС, до приключване на
висящия пред същия съд спор по т.дело №1348/2018г., което ще определи
качеството „кредитор” на ищеца. Приоритетно, ответниците поддържат искане за присъединяване по реда на чл.213 ГПК на настоящия спор към т.дело №1348/2018г., висящо пред ВОС, за
постановяване на общо решение по делата. /ответниците излагат съображения за
приложението на чл.213 ГПК/
Отделно от
изложеното, ответниците изразяват становище по неоснователността на
конститутивния иск по чл.135 ЗЗД. Поддържат, че не са налице предпоставките за
уважаване на иска тъй като не са могли да знаят, че са нанесли вреда на ищеца
както че същия се намира с трето лице ЕЛМЕ ЕООД в някакви взаимоотношения.
Плащането на неустойката е извършено евентуално след сделката, поради което не
е могло да бъде известно на ответниците. /изв.на 03.07.2018г./ След тази дата,
едноличен собственик на Елме и на КТМ ГАРД е едно и също лице Балик Тур АД, ЕИК
*********. Поддържа се, че договорът от 25.10.2014г. /за проектиране и строителство/ не е бил известен на ответниците П., поради което и същите не са могли да знаят, че нанасят вреда. От друга
страна, завеждането на иск по никакъв начин не представлява противоправно
поведение на същите. Поддържа се твърдение, че в договора от 25.10.2014г. се
цитират несъществуващи строителни книжа за имота, за свързаност на двете
дружества, за липса на капацитет за извършване на строителна дейност по
отношение на двете договарящи страни Елме и КТМ Гард.
Съгласно допълнителен отговор, чрез адв.З. се поддържат направените вече
възражения ведно със съответни доказателствени искания.
В съдебно заседание ответниците, чрез двамата си пълномощници адв.С.З. и
адв.Б.Ж., поддържат отговора си ведно с исканията за спиране на производството
до приключване на спора по т.дело №1348/2018г. на ВОС и/или присъединяването на
двете дела за общо разглеждане.
С определение от 05.02.2019г. съдът се е произнесъл по направените от
ответниците искания като ги е оставил без уважение. Въз основа на допълнителни
аргументи, с протоколно определение от 06.03.2019г. съдът е отказал да измени
постановеното вече определение по искането за спиране и присъединяване.
Към
момента не е постановено решение по обявеното за решаване ТД №2/2017г. на ОСГТК
на ВКС, т.2 относно наличието на преюдициалност на спора за качеството
„кредитор” спрямо иска по чл.135 ЗЗД. /също и по ТД №1/2017г. на ОСГТК на ВКС
относно порока на съдебно решение, постановено при наличие на основание за
спиране/.
Въз основа на твърденията, възраженията и доводите на страните, събраните
доказателства, ценени в тяхната съвкупност и по вътрешното си убеждение, съдът
намира за установено следното:
С договор за покупко-продажба в НА №98, том IV, рег.№9510, №360 от 18.09.2014г. на нотариус Св.Д, Е.Г.П. и К.В.П. са
продали на КТМ Гард ЕООД, представлявано от Давид З., собствения си, придобит в
СИО недвижим имот ПИ №10135.2573.281, находящ се в к.к.Чайка, м.Баба Алино, с
площ от 7 043 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана територия, с
начин на трайно ползване – друг вид залесяване, за сумата от 9 000 лева. В
акта е посочена данъчна оценка за същия имот в размер на 211 366.10 лева.
С решение от 01.11.2016г. по ТД №102/2015г. на ВОС, съдът е отхвърлил иска
на Е. и К. П. срещу КТМ Гард ЕООД за унищожаване на договора, обективиран в НА
№98/2014г. на нотариус Св.Д, поради крайна нужда и явно неизгодни условия
съласно чл.33 от ЗЗД. Със същото решение е обявенанищожността на същия договор
поради противоречието му с добрите нрави, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Това
решение е потвърдено в обжалваната част по иска за прогласяване нищожността на
договора, с решение от 06.07.2017г. по в.т.дело №264/2017г. на ВнАС. С
определение №286/04.06.2018г. по т.дело №2835/2017г. на Първо отделение на ТК
на ВКС, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на ВАпС.
С нот.акт №85, том първи, рег.№883, нот.дело №85/27.06.2018г. ответниците Е.П.
и К.П. са дарили различни ид.части от същия недвижим имот на останалите трима
ответници, както следва: на А.А., Д.Ч. и Д.В., съответно на първата 2 043
кв.м. ид.ч., на втория 4 000 кв.м. ид.ч. и на третата 1 000
кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №10135.2573.281, находящ се в
гр.Варна, к.к.Чайка, м.Баба Алино, с площ от 7 043
кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана
територия и начин на трайно ползване – друг вид застрояване, при граници: имот
№388, имот №272, имот №1125, имот №12, имот №11, имот №9, имот №387 и имот №8.
С отговора на исковата молба е представен изпълнителен лист от
18.06.2018г., издаден по ТД №102/2015г. на ВОС, с който КТМ ГАРД ООД е осъден
да заплати на Е.П. и К.П. сумата от 12 320.56 лева разноски по делото
ведно с 5 450 лева разноски за въззивната инстанция.
Видно от удостоверение за размера на дълга на л.99, въз основа на
изпълнителния лист е било образувано изп.дело на ЧСИ Ст.Данова, рег.№718 в
КЧСИ, под №335/2018г., по което предмет на принудително изпълнение е имущество
на КТМ Гард ООД за сумата от 19 775.94 лева.
Ответниците са представили по делото и изявление за прихващане,
обективирано в нот.покана рег.№5313, том 2, акт №176 на нотариус П.Симеонова,
рег.№335 в НК, Варна, с което ответниците Е. и К. П. са отправили изявление за
прихващане до КТМ Гард ЕООД, сумата от 9 000 лева цена за обявената за
нищожна сделка по покупко-продажба на имота ведно със законните лихви в размер
на 788.95 лева, да бъдат прихванати с присъдените на ответниците разноски за
съдебното производство в размера по представения изпълнителен лист, издаден по
т.дело №102/2015г. на ВОС. Изявлението за прихващане е отправено чрез нотариуса
на 07.08.2018г. като след прилагане на чл.47 ГПК за връчването му, е прието за
редовно достигнало до ищеца на 25.09.2018г. /вж.л.101/
От проведения разпит на св.И.Ф., помощник нотариус при П С, рег.№335 в НК,
се установява, че същия е извършил връчването на поканата – прихващане на
адреса на управление на ищцовото дружество по реда на чл.50, ал.4 вр.чл.47 ГПК.
Установява се трикратно посещение на адреса, вкл. в почивен ден както и
събиране на информация, че не е известна фирмата на адреса. Според свидетеля,
на място не е имало индикация за фирмата. При връчването на третото посещение,
свидетелят е залепил уведомление на входната врата на апартамента и пуснал
екземпляр от него в пощенската кутия.
От изслушаната по делото Съдебно-графологическа експертиза, се установява,
че подписите под текстовете „К.В.П.” и „Е.Г.П.” са изпълнени от лицата,
посочени за техни автори – ответниците П..
Въз основа на горната фактическа установеност съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.135 ЗЗД, за обявяване относителната
недействителност на извършена от ответниците сделка на дарение, по отношение на
ищеца, който твърди да е кредитор на ответниците – прехвърлители/дарители по
атакуваната сделка в НА №85/27.06.2018г. на нотариус Р.Табакова, рег.№148 в
НК. Обосновава вземане от реституция на
цената по обявената за нищожна сделка както и вземане за вреди и пропуснати
ползи, обусловени от прогласената нищожност. Твърди се общ правопораждащ факт
за тези вземания – обявената нищожност на покупко-продажбата на недвижим имот.
Съгласно приложимата норма на чл.135 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда,
ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е
възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за
увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни
лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на
недействителността. Знанието се предполага до доказване на противното, ако
третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Когато
действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само
ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да
увреди кредитора.
С оглед характера на иска като вид обезпечение за кредитора както и поради
предназначението му като конститутивен иск да предизвика промяна в чужда правна
сфера, интересът от иска следва да се предполага и не е предмет на преценка за
допустимостта на иска. /освен в случая, когато промяната вече е настъпила
поради друго обстоятелства а не съдебно предявенаната претенция както и ако
атакуваното действие на длъжника е недействително/ Страните не са навели такива
твърдения и доводи. Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците,
че за кредитора липсва интерес от иска, съответно същия е недопустим поради
липса на вземане. Качеството на ищеца на кредитор представлява материална
предпоставка на иска и се преценява по същество, а не при проверка
допустимостта му.
Съдът се придържа към преобладаващата съдебна практика
/напр. гр.
дело № 1863/2010 г., четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 879/2010 г., трето г. о.,
ВКС; гр. дело № 171/2009г., четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 754/2009г.,
четвърто г. о., ВКС; гр.дело №4996/2013г. на Трето г.о.; Постановление
№1/29.03.1965г. на Пленума на ВС/, според която искът по
чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за
недействителни по отношение на себе си действията, с които длъжникът го
уврежда. Това право възниква за кредитора по силата на закона при установен
фактически състав - наличието на действително вземане, което не е прекратено или
погасено по давност, без да е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо;
титулярът на парично или непарично вземане по отношение на длъжника има
качеството на кредитор и може да си служи с павловия иск; възникването на
правото по чл. 135 ЗЗД не се обуславя от установяване на вземането с влязло в
сила съдебно решение; правоотношенията, от които произтича вземането на
кредитора не са предмет на делото по павловия иск; съдът по павловия иск не
може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като
кредитор; в производството по павловия иск съдът изхожда от положението, че
вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти освен, ако вземането
е отречено със сила на присъдено нещо; в производството по павловия иск
длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношенията,
които легитимират ищеца като кредитор; съдът не може да спре производството по
чл.135 ГПК, за да изчака решението по предявения иск за вземането, нито може да
задължи ищеца да предяви вземането си с иск.
В случая, атакуваната сделка е безвъзмездна - дарение, поради което по арг.
от цитираната по-горе разпоредба на чл.135 ЗЗД, в тежест на ищеца е възложено
установяване единствено знанието за увреда /субективния елемент/ на дарителите Е.
и К. П., не и на останалите приобретатели. В този смисъл е без значение и
обвързаността на дарители и надарени по арг. от чл.135, ал.2 ЗЗД и ал.1,
предложение предпоследно.
Безспорно в случая,
дарението от 27.06.2018г. е извършено след възникване вземането на ищеца –
кредитор въз основа на влязлото в сила решение по т.дело №102/2015г. по описа
на ВОС, ТО, с което е обявена нищожността на придобивната му сделка по НА
№98/18.09.2014г. на нотариус Св.Д, рег.№363 в НК. Решението е влязло в законна сила
на 04.06.2018г. Атакуваното действие на дарение е извършено след установяване
нищожността на покупко-продажбата. Според разясненията в Постановление №
1/28.05.1979 г. по гр.д.№ 1/1979 г. на Пленума на ВС, първият фактически състав
на чл.55, ал.1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване, на нещо, като още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз
основа на нищожен акт/договор/, както и когато предаването е станало и без
наличието на някакво правоотношение.
Съгласно чл.297 ГПК,
влязлото в сила решение е задължително за съда, който разглежда настоящия иск.
Съгласно чл.298 ГПК, влязлото в сила решение е обвързващо по задължителен начин
и за страните по него. В този смисъл, решението по ТД №102/2015г. на ВОС се
явява косвено доказателство за знанието на дарителите относно вземането на КТМ
Гард ООД въз основа на недействителната сделка. Решението дава основание и за
претендираната реституция от ищеца.
Безспорно в съдебната
практика се приема, че вземането на кредитора не е предмет на иска по чл.135 ЗЗД като не е необходимо също то да е изискуемо и ликвидно. Правно ирелевантно
за правото на кредитора по чл.135 ЗЗД е от какъв фактически състав е възникнало
вземането му спрямо длъжника както и дали то е парично или не. В случая, ищецът
се позовава на възникнало в негова полза действително парично вземане.
/реш.№165/19.05.2016г. по т.дело №883/2014г. на второ т.о. на ВКС/ Ищецът
установява качеството си на кредитор единствено като материална предпоставка,
но без главно и пълно доказване съществуването му. Достатъчно е то да следва от
фактическите му твърдения. Качеството кредитор може да е оспорено, но то не
става предмет на конститутивния иск по чл.135 ЗЗД и не може да бъде изследвано
и отречено в настоящия процес. Тези възражения на ответниците са неотносими към
спора, те не засягат материалното право на кредитора да иска отмяна на
увреждащата го сделка. Поради това съдът не следва да се произнася инцидентно
по същите.
Съгласно постоянната съдебна практика, предявяването на
самостоятелен иск по чл.135 ЗЗД, извън производството по установяване вземането
на кредитора, е допустимо като правоотношението, от което произтича вземането в
този случай не става част от предмета на спора. Установяване качеството
кредитор на ищеца не предполага пълно и главно доказване на това обстоятелство.
Посредством допустимите доказателства, ищецът следва да формира обоснован извод
за съществуване на неудовлетворено негово притезание спрямо длъжника доколкото
същото произтича от твърдените факти и се установява от събраните
доказателства. В производството по чл.135 ЗЗД съдът следва да приеме, че
вземането съществува ако то произтича от твърдените факти. Обратното може да се
приеме единствено при отричане на вземането със сила на пресъдено нещо. В този
смисъл, всички възражения на длъжника във връзка със съдържанието на
правоотношението му с ищеца, със съществуване на вземането, неговата изискуемост,
вкл. погасяването му, се явяват неотносими към спора по Павловия иск.
/реш.328/23.04.2010г. по гр.дело №879/2009г. на Трето г.о. на ВКС, реш. по
гр.дело №171/2009г. на IV г.о. на ВКС, макар да
съществува и практика в обратен смисъл – реш. По гр.дело №4626/2007г. на Второ
г.о. на ВКС и др./ Именно във връзка с противоречивата практика на ВКС по
обусловеността на иска по чл.135 ЗЗД от иск за съществуване на вземането на
кредитора е образувано ТД №2/2017г. на ОСГТК на ВКС, по което не е налице произнасяне
към момента. Първоинстанционния съд не може и да спре производството по делото
до произнасяне на ВКС с тълкувателно решение тъй като това правомощие е
възложено единствено на ВКС.
Решението на ВОС, въз
основа на което ищецът твърди да е възникнало вземането му от ответниците, сочи
като пасивно материално легитимирани именно продавачите, дарители на имота - П..
Същите се явяват длъжник на ищеца по исковете му за вреди и пропуснати ползи от
обявената за нищожна сделка. Пасивно легитимирани като задължителни техни
другари са и договарящите ответници А.А., Д.В. и Д.Ч..
Моментът на възникване на
вземането на ищеца няма практическо значение тъй като в случая е неприложима
хипотезата на чл.135, ал.3 ЗЗД.
Пред настоящия съд е висящо т.дело №1348/2018Г. на ВОС, предмет на което е
иск на КТМ
ГАРД ЕООД, ЕИК *********, Варна, представлявано от управител Ж Ж, срещу Е.Г.П.,
ЕГН ********** и К.В.П., ЕГН **********,***, с идентичен адрес ***, за осъждане
на ответниците да заплатят следните: сумата от 9 000
лева, представляваща продажна цена по НА №98/18.09.2014г. като получена без
основание, след прогласяване нищожността на сделката поради противоречие с
добрите нрави по т.дело №102/2015г. на ВОС, ТО ведно със законна лихва от
подаване на исковата молба на 03.09.2018г. до изплащане на сумата; за
осъждането им да заплатят сумата от общо 252 521.09 лева претърпени
вреди, от които 8042.39 лева за заплатени данъци, такси по изповядване на
сделката в цитирания по-горе нот.акт, 97 791.48 лева – неустойка по
договор за проектиране и строителство от 25.10.2014г., сключен с трето лице за
изпълнение върху имота, предмет на сделката както и сумата от 146 687.22
лева, представляващи пропуснати ползи от прекратяване на договора за
проектиране и строителство ведно със законна лихва върху главницата от подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
С оглед на изложеното по-горе относно материалните предпоставки по иска,
съдът намира, че възраженията на ответниците срещу вземанията на ищеца не
следва да бъдат обсъждани в настоящия спор. Същите са предмет на цитираното
по-горе производство за установяване на вземането на КТМ Гард. Дори да бъдат
обсъдени по конститутивния иск, по същите не се формира сила на пресъдено нещо.
В този смисъл, ако и съдът да приеме, че възражението/изявлението за материално
прихващане, от ответниците по отношение претенцията за връщане платената цена
за имота в размер на 9 000 лева, е произвело действие към датата на
връчване на нотариалната покана на 25.10.2016г., то с този извод не отпада
качеството на ищеца на кредитор доколкото същия се позовава и на други вземания
срещу същите длъжници. Основателността на тези вземания, респ. възможността
извън реституцията по чл.55 вр.чл.34 ЗЗД да се претендират вреди и пропуснати
ползи като последица от нищожността, не е предмет на настоящото производство.
В този смисъл, установяване точния размер на вредите от прогласената за
нищожна сделка, вкл. по разваления договор за СМР с третото лице Елме ЕООД, на
са предмет на иска. Същите са предмет на висящото производство по т.дело
1348/2018г. между част от страните. Поради това съдът не обсъжда договорът за
проектиране и строителство от 25.10.2014г., приложен на л.25 по делото, сключен
между КТМ Гард ООД и Елме ЕООД за построяване на жилищна сграда в имота,
предмет на покупко-продажбата в НА №98/2014г. Договорът е сключен след
придобиване на имота със срок за изпълнение до 25.10.2016г. Представена е и
покана до ищеца от страна на изпълнителя по договора Елме ЕООД за заплащане на
неустойка съгласно чл.10 от договора в размер на 50 000 евро едновременно
с прекратяване действието на договора занапред както и доказателства за заплащане
на същата по сметка на съдоговорителя.
По обективната предпоставка: Всяко отчуждаване на имот без значение
чрез каква правна форма води до намаляване имуществото на длъжника като
затруднява изпълнението на задължението му към кредитора. Без значение също се
явява и преценката дали длъжникът притежава достатъчно имущество, от което
кредитора би могъл да се удовлетвори както и обективното наличие на друго
имущество. /решение по гр.дело №5981/2014г. на IV г.о. на ВКС и др./ Във всички случаи, в които длъжникът се
лишава от свое имущество, намалява го или извършва други правни действия, с
които се създават трудности за удовлетворение на кредитора, в т. ч. опрощаване
на дълг, обезпечение на чужд дълг и др., кредиторът разполага с възможността да
обяви действията за относително недействителни / в този смисъл и решения по гр.
д. № 551/2010 г., III г. о. на ВКС; гр. д. № 2301/2014 г., IV г. о. ВКС; гр. д.
№ 754/2009 г. IV г. о. ВКС/.
По субективния елемент
от фактическия състав: Както съдът отбеляза по-горе, доколкото
атакуваната сделка е безвъзмездна, то знанието като материална предпоставка по
иска, следва да бъде установено по отношение на дарителите, не и на техните
приобретатели. С оглед участието на ответниците П. като ищци по цит.дело
№102/2015г. на ВОС, същите не могат да не знаят за породените от нищожността
последици. Нищожната сделка, в смисъл на абсолютната нищожност, не поражда
целените правни последици, т.е. не може да доведе до прехвърляне на собственост
в полза на ищеца – купувач КТМ Гард. Това от своя страна поражда право на
реституция на даденото по сделката за всяка от страните съгласно чл.34 ЗЗД.
В тази връзка дори съдът
да приеме, че е налице извършено валидно материално прихващане с отправената до
ищеца нот.покана, връчена чрез залепване на уведомление на адреса съгласно
чл.47 вр.чл.50, ал.4 ГПК, на 25.09.2018г., това вземане не изчерпва
основанията, на които ищецът претендира, че е кредитор на ответниците.
Евентуално, би се погасило вземането до размера от 9000 лева, представляващи платената
по нищожната сделка цена от КТМ Гард ЕООД. По изложените вече съображения съдът
не дължи разглеждане на тези отношения, а освен това е налице и висящност на
т.дело №1348/2018г. на ВОС, чийто предмет са именно паричните претенции на
ищеца от ответниците П..
Когато вземането на
кредитора е възникнало преди извършване на действието, в случая на сделката по
дарение, длъжниците знаят за увреждането, тъй като с това си действие намаляват
обективно секвестируемото си имущество – предмет на удовлетворяване за
кредитора. Знанието им в този случай дори не зависи от субективното им
отношение към извършеното увреждащо действие. /гр.дело 3396/2014г. на ВКС,
решение по т.дело №3484/2014г. на второ т.о./ известната на съда
Към знание на ответниците сочи и висящността на друг
спор, свързан с нищожността на сделката - по гр.дело №3388/2015г. на ГО на ВОС,
образувано през м.12.2015г. по иск на Е.П. и К.П. срещу ЕЛМЕ ЕООД като
правоприемник на КТМ Гард ЕООД, с правно основание чл.108 ЗС, за същия недвижим
имот, предмет на недействителната сделка по покупко-продажба. Производството по
иска е било спряно до приключване на т.дело №102/2015г. на ВОС, ТО за обявяване
недействителността/нищожността/ на сделката с КТМ Гард ЕООД. Към момента е налице
висящност и на гр.дело №419/2019г. на ВОС, образувано по разделения насрещен
иск на Елме ЕООД срещу Васил В. и Кристина Василева, за атакуване на покупко
–продажбата в НА №33/22.08.2014г. на нотариус Св.Д, въз основа на която
последните са продали на Е.П. и К.П. процесния недвижим имот, поради
нееквивалентност на престациите и противоречие с добрите нрави. Водените и
висящи към момента производства между ищеца и първите двама ответници
безусловно сочат на знанието им за увреждащия характер на сделката на дарение
спрямо кредитора КТМ Гард ЕООД.
Страната,
която е поискала отмяната по чл.135 ЗЗД установява качеството си на кредитор
като материална предпоставка, без да провежда пълно и главно доказване на
правата си, от които черпи правния си интерес. Увреденият има интерес от Пвловия
иск, когато в резултат на предявяването му ще бъде променено действителното
правно положение - с прогласяване на недействителност на увреждащата сделка ще
се промени правната сфера на ответника по иска. Ако се касае до недвижим имот,
с отменяване на атакуванато действие, кредиторът ще може да насочи взискането
си срещу този имот. Увреденият кредитор
няма интерес от Павловия иск и той е недопустим, когато
правната промяна вече е настъпила на друго основание - напр.
непротивопоставимост на сделката следва от поредността на вписванията в
нотариалните книги, както и когато действителното правно положение съвпада с
целената правна промяна, или когато увреждащата сделка е
непротивопоставима на друго основание. Тези изключващи
допустимостта на производството обстоятелства не са налице. Неоснователно е
възражението на ответниците, че поради липса на кредиторово вземане, липсва
интерес от иска и същия е недопустим. Както бе посочено, страната която
предявява иска по чл.135 ЗЗД, установява качеството си на кредитор като
материална предпоставка като не провежда пълно и главно доказване на правата
си. Качеството и може да е спорно, но не може да бъде отречено в инициирания от
ищеца процес по чл.135 ЗЗД. Това качество ще бъде решено със сила на пресъдено
нещо по т.дело 1348/2018г. на ВОС. В този смисъл, възраженията на ответниците
по съдържанието на сочените от ищеца претенции, са неотносими към разрешаване
по същество на настоящия спор.
С
иска по чл.135 ЗЗД не се засяга обвързващата сила на увреждащата сделка в
отношенията между сключилите я страни. Те продължават да бъдат валидно
обвързани от нея и след уважаване на иска по чл.135 ЗЗД увреждащата сделка се
счита несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с
оглед на това негово качеството. Ако впоследствие това негово качество бъде
отречено (по т.дело №1348/2018г.) или отпадне (напр. поради погасяване с
прихващане и др.), непротивопоставимостта губи смисъл. Затова съдът, който е
сезиран с иска по чл. 135 ЗЗД, може да вземе предвид единствено влязло в сила
решение, с което се отрича качеството кредитор. В производството по иска по чл.
135 ЗЗД длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на
отношения, които легитимират ищеца като кредитор. Защитата си като длъжник по
тези отношения ответникът може да осъществи само по иска за вземането.
С оглед на горното, съдът намира предявения иск за основателен като
дарението следва да бъде обявено за недействително спрямо кредитора – ищец.
Поради този изход от спора, разноски се следват на ищеца съобразно
установеното в списъка по чл.80 ГПК. В полза на ищеца поради уважаване на иска
му и на основание чл.78, ал.1 ГПК се следват разноски в размер на 6 069.80
лева. Не са правени възражения за прекомерност на адв.възнаграждение, поради
което не дължи произнасяне по чл.78, ал.5 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИЕЛНА по отношение на кредитора – ищец
КТМ ГАРД ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ж.И.Ж.сделката, обективирана в
НА №85, том първи, рег.№883, дело №85/27.06.2018г. на нотариус Р.Табакова,
рег.№148 в НК, с която Е.Г.П., ЕГН ********** и К.В.П., ЕГН **********,***,
с идентичен адрес *** даряват на ответниците А.С.А., ЕГН **********,***,
Д.П.Ч., ЕГН **********,*** и Д.С.В., ЕГН **********,***, съответно на първата 2 043
кв.м. ид.ч., на втория 4 000 кв.м. ид.ч. и на третата 1 000
кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №10135.2573.281, находящ се в
гр.Варна, к.к.Чайка, м.Баба Алино, с площ от 7043 кв.м., с трайно
предназначение –урбанизирана територия и начин на трайно ползване – друг вид
застрояване, при граници: имот №388, имот №272, имот №1125, имот №12, имот №11,
имот №9, имот №387 и имот №8 ведно със сторените разноски, на основание чл.135 ЗЗД.
ОСЪЖДА Е.Г.П.,
ЕГН ********** и К.В.П., ЕГН **********,***, с идентичен адрес ***, А.С.А.,
ЕГН **********,***, Д.П.Ч., ЕГН **********,*** и Д.С.В., ЕГН **********,***, да заплатят на КТМ ГАРД ЕООД, ЕИК *********, Варна, сумата от 6 069.80 лева, представляващи
сторените по делото съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2
седмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Апелативен съд
–Варна.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: