О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№IV-1204
30.04.2020
г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на тридесети април две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия
Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 979 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл. 317 вр. чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Главна дирекция „Национална полиция“ към МВР, представлявана
от директора Христо Терзийски, чрез юрисконсулт Христина Маркова, с адрес за
призоваване: гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 1, против Решение № 3309 от
29.11.2019 г. по гр. д. № 6119/2019 г. на Районен съд – Бургас, с което
въззивникът е осъден да заплати на А.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 1 335, 69 лева, представляваща дължимо и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд от общо 207, 78 часа, получени
след преизчисляване с коефициент 1. 143 на положения от него за периода от
29.07.2016 година до 29.07.2019 година нощен труд, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на
29.07.2019 година до окончателното й плащане, както и сумата от 207, 51 лева,
представляваща общ размер на лихви за забава върху главницата от последно число
на месеца, следващ всяко тримесечие за периода от 30.10.2016 година до деня
предхождащ датата на подаване на исковата молба - 28.07.2019 година.
Във въззивната жалба се навеждат
оплаквания, че обжалваното решение е неправилно. Излагат се съображения, че по
отношение на държавните служители в МВР действа специална нормативна уредба,
поради което не налице празнота, която да налага приложението на Кодекса на
труда и НСОРЗ. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 9 НСОРЗ е неприложима, тъй
като не са налице две от нейните четири предпоставки: продължителност на
нощното работно време, по-малка от дневното, и трудово възнаграждение,
заработено по трудови норми. Навеждат се доводи за неприложимост на коефициента
1, 143 и поради това, че за служителите на МВР не е налице съотношение 8 ч.
дневен труд към 7 ч. нощен труд, а 8 ч.
дневен труд към 8 ч. нощен труд, при което се получава коефициент 1. Оспорва се
изводът на съда, че неприлагането на правилата на КТ и НСОРЗ би поставило
държавните служители в МВР в по-неблагоприятно положение от лицата, работещи по
трудови правоотношения. Излагат се съображения относно приложението на чл. 46,
ал. 1 ЗНА. Представена е правна консултация от проф. Мръчков.
Въззивникът моли съда да отмени
обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените
искове. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната
жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от
надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен
интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити, поради което е
процесуално допустима.
В
законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемия, който е получил препис от нея чрез адвокат Д..
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивната жалба на Главна
дирекция „Национална полиция“ към МВР, представлявана от директора Христо
Терзийски, чрез юрисконсулт Христина Маркова, с адрес за призоваване: гр.
София, бул. „Александър Малинов“ № 1, против Решение № 3309 от 29.11.2019 г. по
гр. д. № 6119/2019 г. на Районен съд – Бургас, съобразно мотивната част на настоящото
определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
Определението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.