№ 17601
гр. София, 15.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110158233 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по молба на М. Б. Х., ЕГН **********,
срещу „***********“ ЕООД, ЕИК *********. В исковата молба са изложени твърдения за
нищожност на сключения между страните Договор за потребителски кредит №
********/18.11.2020 г., както и е направено искане за присъждане на сума, представляваща
недължимо платена сума.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на исковата молба. С него
ответникът сочи основания за недопустимост на исковите претенции съгласно чл. 126, ал.1
ГПК поради наличие на висящо дело между същите страни, на същото основание и за
същото искане, и искането за прекратяване на производството е частично основателно.
Извършена е справка по гр.д. № *****/2023г. по описа на Софийски районен съд, 159 с-в, от
която се установи, че съдът е сезиран с искове за прогласяване нищожността на конкретни
клаузи от Договор за потребителски кредит № ********/18.11.2020 г., предвиждащи
допълнителни услуги, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
381,78 лв., представляваща недължимо платена сума за допълнителните услуги.
По отношение на исковете за нищожност на целия договор, съдът смята, че е налице
правният интерес от воденето им, когато с договора се смущава правното положение на
лицето, търсещо защита. Ето защо за ищеца е налице интерес нищожността на целия
договор да бъде установена със сила на пресъдено нещо, независимо от това, че е предявил
и установителни искове за прогласяване нищожността на конкретни клаузи от договора.
Във връзка с кумулативно съединения осъдителен иск за връщане на недължимо
платените суми, с молба с вх. № 18092/20.01.2025г. и молба с вх. № 25718/24.01.2025г.
ищецът е конкретизирал, че претендираната сума недължимо платена възнаградителна
лихва. Интересът от иска по чл. 55 ЗЗД също е налице, тъй като в случая не става въпрос за
обективен идентитет между предявените осъдителни искове в различните производства,
поради разликата във вида на претендираните суми.
Съдът съгласно чл. 126 ГПК следва да уважи възражението на ответника за
прекратяване на производството по обективно съединения иск в условията на евентуалност
за прогласяване нищожността на клаузите в договора, предвиждащи заплащане на
допълнително възнаграждение за услуги. Допълнително с молба с вх. № 92258/14.03.2025г.
ищецът е изяснил, че не поддържа евентуалния иск за прогласяване нищожност на клаузите,
предвиждащи заплащане на допълнително възнаграждение за услуги.
Следва да се допусне искането на ищеца с правно основание чл. 214, ал. 1 ГПК за
изменение на размера на предявения осъдителен иск, чрез увеличение до пълния му размер
1
от 96,19 лева.
Следва да се приемат като допустими, относими и необходими представените от
страните писмени доказателства.
Искането на ищеца по чл. 190 за задължаване на ответника да представи справка от
счетоводството си за всички извършени плащания, в т.ч. платежни нареждания за погасени
вноски по договора, разписки, извадка от счетоводните книги, следва да бъде уважено,
доколкото посочените документи касаят установяване на правнорелевантни факти по
делото.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи
договора за потребителски кредит, вкл. Договор за допълнителна услуга, погасителния план
към него и СЕФ, следва да бъде оставено без уважение, доколкото ищецът не излага
твърдения, че не разполага с преписи от същите. В случая се касае за документи, с които
ищецът би следвало да разполага, за което свидетелства и фактът, че заверени преписи на
част от тях са представени с исковата молба. Следователно ищецът би могъл да представи
посочените документи по делото, ако желае същите да бъдат приети като писмени
доказателства, съответно непредставянето им от негова страна при наличие на такава
възможност, не може да обоснове основание за задължаване на насрещната страна да ги
представи.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.
Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се
снабди със справка от БНБ относно сключени договори между ищеца и „***********“ АД
следва да се отхвърли, тъй като посочената справка е неотносима към предмета на делото.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството в частта по предявения в условията на евентуалност
иск за прогласяване нищожността на клаузите в договора, предвиждащи заплащане на
допълнително възнаграждение за услуги.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване на
производството в останалата му част.
ДОПУСКА на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на размера на предявения
осъдителен иск, чрез увеличение до пълния му размер от 96,19 лева.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в едноседмичен срок от
връчване на настоящото определение да представи по делото справка от счетоводството си
за всички извършени плащания, в т.ч. платежни нареждания за погасени вноски по
договора, разписки, извадка от счетоводните книги, като ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че
непредставянето на документите ще бъде преценявано от съда съгласно чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 400 лева., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА вещо лице Л. Б..
2
УКАЗВА на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, че следва да изготви
заключението след представяне и проверка на документите, намиращи се у ответника,
касаещи извършените плащания по процесния договор.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение, по силата на което да се снабди със справка от БНБ относно сключени
договори между ищеца и „***********“ АД.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.06.2025г. от
09.50 часа, за които дата и час да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора, ведно със становище на ответника.
Вещото лице да се уведоми след внасяне на депозит за определеното му
възнаграждение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, както следва:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК за прогласяване за нищожен на договор за потребителски кредит № ******** от
18.11.2020 г., сключен между ищеца М. Б. Х., ЕГН ********** и ответника “***********”
ЕООД, ЕИК *********, поради неспазване на предвидената в закона форма, евентуално на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 ЗПК и чл. 19 ЗПК за
прогласяване нищожността на договора, сключен с потребител поради противоречие със
закона, както и кумулативно съединен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1,
предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 96,19 лева, представляваща недължимо платена сума
за възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски
кредит № ******** от 18.11.2020 г. Сочи се, че съгласно договора кредиторът предоставя на
потребителя парични средства в размер на 600,00 лева. Сочи се, че съгласно договора
ищецът щял да ползва и допълнителни услуги „****“ и „*****“, за които същият следвало
да заплати възнаграждение в общ размер на 600,00 лева. Счита, че договорът е нищожен,
поради изложените в исковата молба съображения. Смята, че не е спазена предвидената в
закона форма на договора, като е нарушено изискването за спазване на определен формат и
размер на шрифта. Твърди, че не му е предоставено копие от Общите условия, както и че не
е подписал договора на всяка страница, във връзка с което били нарушени изискванията на
ЗПК. Твърди, че в договора е посочена само абсолютната стойност на ГПР, като липсвала
ясно разписана методика на формиране на ГПР, поради което счита, че не е ясно по какъв
начин е формиран ГПР, неясни са компонентите, както и математическият алгоритъм, по
който се формира годишното оскъпяване на заема, както и че размерът на ГПР многократно
надхвърля допустимия. Твърди, че договорът не е формулиран по ясен и недвусмислен
начин, поради което, в качеството си на потребител, не е могъл да прецени икономическите
последици. Твърди, че договорът предвижда заплащане на такси за услуги, които не са
изпълнявани от дружеството-ответник, а са свързани с действия по усвояване и управление
на кредита, каквито законодателят забранява. При тези твърдения моли съда да прогласи
нищожността на договора, както и да осъди ответника да заплати сума в размер на 96,19
лева, представляваща недължимо платена възнаградителна лихва. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва
допустимостта настоящото производство на основание чл. 126 ГПК. Моли производството
да бъде прекратено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
3
По иска с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК:
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е
сключил договор за потребителски кредит № ******** от 18.11.2020 г. с ответника и
неговото съдържание, както и че същият не е в предписаната от закона форма.
По искa с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
В тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума.
В тежест на ответника е да докаже, че е налице валидно правно основание за
получаването, съответно задържане на полученото.
По предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, ЗЗД,
вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП:
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е
сключил с ответника договор за потребителски кредит № ******** от 18.11.2020 г. със
соченото в исковата молба съдържание, както и че същият противоречи на закона, води до
негово заобикаляне, респективно – накърнява добрите нрави.
На основание чл. 153 ГПК, във връзка с влязло в сила решение № 2108 от
10.02.2025г., постановено по гр.д. № *****/2023г. по описа на Софийски районен съд, 159 с-
в, ненуждаещи се от доказване са фактите за наличие на сключен между страните Договор за
потребителски кредит № ********/18.11.2020г.
СЪДЪТ указва на страните на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК, че ще изследва и
служебно ще се произнесе по наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за
кредит, съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. №
1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като им дава възможност в срок до о.с.з. да изразят
становището си в тази насока.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да иска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да оттегли
иска.
УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 238, ал. 2 от ГПК ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
4
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5