№ 1096
гр. Велико Търново, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20244110100804 по описа за 2024 година
Иск с правно основание чл. 439,ал.1 от ГПК ,вр. с чл.124,ал.1 от ГПК
Ищецът Р. И. Е. твърди, че е издаден изпълнителен лист от 28.09.2012 г.
по търговско дело № 351/2010 г. на ВТОС срещу ЕТ „ Тибея- Р. И.“ в полза
на ответника, въз основа на който е образувано изп.дело № 744/2012 г. по
описа на ЧСИ М.Глушкова, преобразувано под № 720/22 г. по описа на ЧСИ
Д.Колева. Посочва, че в периода 28.02.2013 г.- 11.07.2018 г. не са
предприемани изпълнителни действия, а към момента едноличният търговец е
заличен. Излага , че към датата на получаване на уведомление от 5.02.2024 г.
за насрочване на опис, претендираните вземания са погасени по давност,
която е изтекла, считано от 28.02.2013 г. С оглед горното моли съда да приеме
за установено, че не дължи на ответника сумата от 23945,23 лева, от които
9625,09 лева главница, 13905,39 лева законна лихва върху главницата за
периода 29.03.2010 г.- 22.02.2024 г. и разноски от 414,75 лева. В съдебно
заседание чрез пълномощника си адв.Ч. от ВТАК поддържа претенцията.
Ответникът ЗАД „ Алианц България“ АД е депозирал в срок отговор на
исковата молба, в който заявява неоснователност на иска. Оспорва
твърдението за изтекла погасителна давност на процесните вземания. Излага,
че по изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия,
последното от които е от 10.01.2024 г. Твърди, че давността е прекъсвана
1
многократно и не е изтекла и моли съда да отхвърли иска. Претендира
разноски. В съдебно заседание не изпраща представител. С писмено
становище на процесуалния представител поддържа отговора на исковата
молба.
След като обсъди становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Издаден е изпълнителен лист № 166/28.09.2012 г. по т.д.№ 351/2010 г. на
ВТОС, с който е осъден Р. И. Е., едноличен търговец „ Тибея- Р. И.“ да заплати
на ЗАД “Алианц България“ , гр.София сумата от 9625,09 лева
застрахователно обезщетение на лизингодателя по договор за лизинг на лек
автомобил с лизингополучател Р. И. Е., ведно със законна лихва върху
вземането от 29.03.2010 г. до окончателното изплащане и 414,75 лева разноски
по делото. Въз основа на изпълнителния лист и подадена молба вх.№
6022/24.10.2012 г. е образувано изпълнително дело № 744/2012 г. по описа на
ЧСИ М.Глушкова рег.№ 730 в КЧСИ с район на действие ВТОС. На 11.11.2012
г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника. На 19.11.2012 г.
е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Юробанк и Еф Джи
България“ АД. На 18.02.2013 г. е насрочен опис и оценка на движими вещи по
седалище и адрес на управление на длъжника. На 14.02.2014 г. взискателят е
поискал да се наложи запор върху сметките на длъжника. На 27.01.2016 г.
взискателят е поискал налагане на запор на сметките на длъжника, а на
18.01.2018 г. е поискал налагане на запор и насрочване на описи. На
11.07.2018 г. взискателят е поискал опис на движими вещи. На 1.08.2018 г. е
наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „ Юробанк България“
АД. На 7.02.2020 г. е поискано налагането на запор и насрочването на опис на
движими вещи на длъжника. На 9.10.2020 г. е насрочен опис и оценка на
движими вещи на длъжника. На 14.01.2022 г. взискателят е поискал
насрочване на опис на движими вещи и налагане на запор на сметките на
длъжника. Видно от съобщение до взискателя от 23.03.2022 г.
изпълнителното дело е преобразувано под № 720/2022 г. по описа на ЧСИ
Д.Колева с рег.№ 728 в КЧСИ с район на действие ВТОС, поради загуба
правоспособността на ЧСИ М.Глушкова. На 28.03.2022 г. ЧСИ Д.Колева е
насрочила опис на движими вещи на длъжника , който да се извърши на
2
13.05.2022 г. На 19.04.2022 г. е наложен запор върху банковите сметки на
длъжника в „ ОББ“ АД. С молба от 10.01.2024 г. взискателят е поискал
налагане на запор, възбрана на движими и недвижими вещи на длъжника. На
23.01.2024 г. е насрочен опис за 20.03.2024 г. на движими вещи на длъжника.
На 22.02.2024 г. е издадено удостоверение за размера на дълга, който към
20.02.2024 г. е в общ размер от 34135,42 лева , от които главница- 9625,09 лева;
лихви -13905,39 лева; разноски по гр.дело- 419,75 лева, вкл. начислени суми
за такси по ТЗЧСИ , разноски по изп.дело и присъединени публични
вземания.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл. 439 от ГПК дава възможност на длъжника по
изпълнителното дело да оспори чрез иск изпълнението, като се позовава на
факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. Настоящият
иск се основава на твърдения за факти, възникнали след издаване на
процесния изпълнителен лист, именно изтичането на предвидената в закона
давност, което обуславя неговата допустимост съобразно предвидените в чл.
439 ГПК условия. Оспорва се вземане, което е признато по съдебен ред с
издаването на заповедта за изпълнение, поради което то се погасява с изтичане
на общата петгодишна давност съгласно чл. 117,ал.2 от ЗЗД. В конкретния
случай следва да се съобразят задължителните постановки на ППВС №
3/18.11.1980 г., ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР
№ 3/28.03.2023 г. по т.д.№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като изпълнително
дело №744/2012 г. на ЧСИ М.Глушкова е образувано през 2012 година.
Според ППВС № 3/18.11.1980 г. погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
В т. 10 от ТР № 2/26.06. 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността
– налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочване и извършване на продан и т.н. ,
както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на
3
изпълнителното дело, изпращане на призовка за доброволно изпълнение,
извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка,
проучване на имущественото състояние на длъжника, набавяне на документи
и книжа и др. Върховният съд е приел, че в рамките на изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа, или
бездейства, като не иска предприемането на действия във връзка с
принудителното изпълнение и в този аспект с т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. по
т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е обявено за изгубило сила ППВС №
3/18.11.1980 г., с което е направено противоположно по смисъл тълкуване.
Последното ТР № 3 по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС дава
задължителното разрешение, че погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. В настоящото производство се установи, че изпълнително дело № 744
е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г. на ВС през 2012
година. Както бе посочено по-горе, погасителната давност за вземания по
изпълнителни дела, образувани до приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС не е текла съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. на ВС
и такава съобразно ТР № 3/28.3.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС е започнала да тече от 26.06.2015 г. След тази дата са
извършени множество изпълнителни действия, годни да прекъснат давността:
запор върху банкови сметки на 1.08.2018 г. ; насрочен опис и оценка на
движими вещи на длъжника на 9.10.2020 г.; насрочен опис на движими вещи
на 28.03.2022 г. по преобразуваното изп.дело № 720/22 г . на ЧСИ Д.Колева;
наложен запор върху банкови сметки на 19.04.2022 г. ; насрочен от 23.01.2024
г. опис на движими вещи на длъжника за 20.03.2024 г. Всяко от тези
изпълнителни действия е прекъсвало давността, от която е започвала да тече
нова петгодишна давност, която към момента не е изтекла. За пълнота на
изложението следва да се посочи, че през цялото време от образуването на
изпълнителното дело през 2012 година и до момента взискателят е имал
активно поведение, тоест не е настъпвала перемпция по силата на закона, а
заличаването на ЕТ от Търговския регистър е ирелевантно обстоятелство, тъй
като физическото лице, осъществявало търговска дейност като едноличен
търговец отговаря с цялото си имущество. Изложеното води до извода, че
погасителната давност за вземането срещу ищеца по процесния изпълнителен
4
лист не е изтекла. Иска е неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на делото на основание чл. 78,ал.3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78,ал.8 от ГПК, вр. с чл.
25,ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ на 200 лева при
съобразяване фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 439, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване на установено, че Р. И. Е. с ЕГН ********** от с.*** НЕ ДЪЛЖИ
на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК ********* , седалище и адрес на
управление гр. София, район Лозенец, ул.“ Сребърна“ № 16 сумите от 9625,09
/ девет хиляди шестстотин двадесет и пет лева и 9 ст./ главница; 13905,39 /
тринадесет хиляди деветстотин и пет лева и 39 ст./ законна лихва върху
главницата за периода 29.03.2010 г.- 22.02.2024 г. и разноски от 414,75 /
четиристотин и четиринадесет лева и 75 ст./ по изпълнителен лист №
166/28.09.2012 г., издаден по т.д.№ 351/2010 г. на ВТОС, поради погасяването
им по давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Р. И. Е. с ЕГН ********** от с.*** да заплати на ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК ********* , седалище и адрес на
управление гр. София, район Лозенец, ул.“ Сребърна“ № 16 сумата от 200 /
двеста/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ВТОС, чрез ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5