№ 55
гр. Плевен, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20244400500551 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 68 от 22.05.2024година, постановено по гр.д. № 890/2023г.
Кнежански районен съд е признал за установено, на основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1
от ГПК, че Б. Б. И. с ЕГН ********** и адрес: с. ***************, има наследствено
задължение към „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Околовръстен път” № 260, представлявано от изп. директор Д.
Ш. и прокурист М. В., произтичащо от Договор за издаване на кредитна карта от 15.12.2005
год., в размер на 5 382.85 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от
22.06.2023год.; 179.55 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 06.07.2022 год. до
20.07.2022 год.; 19.84лв. – мораторна лихва за периода от 06.07.2022 год. до 11.06.2023 год.;
31.61 лв. – такси за периода от 23.06.2022 год. до 25.07.2022 год.; 431.00 лв. – обезщетение
за уведомяване за периода 20.04.2023 год. – 17.05.2023 год., за които суми е издадена
Заповед № 325 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 22.06.2023 год.
по ч. гр. дело № 490/ 2023 год. по описа на РС – Кнежа, до размера на приетото по опис
наследство. Ответницата е осъдена, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, направените в исковото производство разноски в размер на
1 679.80лв., както и разноските в заповедното производство по ч. гр. дело № 490/2023год. по
описа на РС Кнежа, в размер на 843.59 лв.
1
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Б. Б. В.а,
чрез пълномощника и адв.П. Х. от САК. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното
решение е недопустимо в една част и неправилно и незаконосъобразно – в друга, като
ответницата моли то да бъде обезсилено, респективно отменено и искът срещу нея
отхвърлен, в съответните посочени в жалбата части. Съображенията за това са изложени
подробно във въззивната жалбата, които накратко се свеждат до следното: Издадената на
22.06.2023г. заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 490/2023г., III гр. с-в, PC-Кнежа срещу Б. И.,
Е. В. и В. В. е спрямо всеки от наследниците на И. В. И. /при условията на разделност/ и
спрямо всеки от тях се претендират следните суми: 1794,28 лв. - главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2023г.; 59,85 лв. - договорна
възнаградителна лихва за периода от 06.07.2022г. - 20.07.2022г.; 6,61 лв. - мораторна лихва за
периода от 06.07.2022г. до 11.06.2023г.; 10,53 лв. - такси за периода от 23.06.2022г. до
25.07.2022г.; 143,67 лв. - обезщетение за уведомяване за периода от 20.04.2023г. до
17.05.2023г. - вземания на ищеца, произтичащи от договор за издаване на кредитна карта,
сключен с наследодателя им.Изтъква се също, че във връзка с вписаните от двама от
наследниците - Е. В. и В. В., откази от наследството на И. В. И., ищецът е оттеглил, на
основание чл. 232 от ГПК исковете си спрямо тях и исковото производството по гр.д. №
890/2023г. на КРС, в тази му част е прекратено. Същевременно ищецът е направил
изменение на иска си на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, увеличавайки неговия размер по
отношение на Б. И., като спрямо нея е заявяна претенция за цялото наследствено задължение
по кредита, а не за 1/3 от него, така както е издадена заповедта за изпълнение. Въззивницата
е направила изрично възражение за недопустимост на така направеното изменение на иска
по реда на чл. 214 от ГПК, но първоинстанционният съд го е допуснал, намирайки го за
процесуално допустимо. Жалбоподателката счита, че решението в частите, в които съдът е
признал, че тя дължи сумите над размерите, за които е издадена заповедта за изпълнение и
над размерите, за които е първоначално предявен установителния иск, се явява недопустимо
и като такова следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Счита, че
решението в тази му част е постановено в противоречие с тълкувателната практика на ВКС,
а именно – т.11.6 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение на останалата част от решението, е взето становище, че то е
неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, със събраните доказателства
и с константната съдебна практика, като се излагат следните съображения: Разпореждане №
344 от 23.09.2022г. по гр.д. № 537/2022г., I гр. с-в, PC-Кнежа и Удостоверение изх. №
1073/26.09.2022г. по ч.гр.д. № 537/2022г., РС- Кнежа за приемане наследството на И. И. по
опис, са приети като доказателства по делото и не са оспорени от ищеца „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“АД. С цитираното разпореждане е прието, че приживе наследодателят на
ответницата не е притежавал никакво движимо и недвижимо имущество. При тези
доказателства, жалбоподателката моли да бъде прието, че не е придобила нито права, нито
задължения по силата на наследяването и затова претенцията на банката е следвало да бъде
отхвърлена.Позовава се на съдебна практика като твърди, че ограничаването, по силата на
2
чл.60 ал.2 ЗН, на отговорността за наследствен дълг до размера на наследеното имущество
се преценява на общо основание в исковото производство. Исковете се уважават до размера
на приетото по опис наследство, а ако е установено, че наследството е с нулева стойност -
исковете се отхвърлят. Навежда довода, че въпросът относно размера на отговорността на
наследник, приел наследството по опис, може да стои пред съдебния изпълнител само в
хипотезата на чл.429 ал.2 ГПК - когато изпълнителният лист е бил издаден срещу
наследодателя. Поддържат се и другите аргументи изложени пред първоинстанционния съд,
за отхвърляне на исковата претенция спрямо ответницата.Въззивникцата моли съда да
обезсили решението на РС-Кнежа и да прекрати производството по делото, в частта му, с
която съдът е признал за установено, че Б. В.а дължи: сумите над 1794,28 лв. - главница,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2023г.; над 59,85 лв. -
договорна възнаградителна лихва за периода от 06.07.2022г. - 20.07.2022г.; над 6,61 лв. -
мораторна лихва за периода от 06.07.2022г. до 11.06.2023г.; над 10,53 лв. - такси за периода
от 23.06.2022г. до 25.07.2022г.; над 143,67 лв. - обезщетение за уведомяване за периода от
20.04.2023г. до 17.05.2023г., а също и да отмени решението, в частта му, с която е признал за
установено, че Б. В.а дължи сумите: 1794,28 лв. - главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.06.2023г.; 59,85 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода
от 06.07.2022г. - 20.07.2022г.; 6,61 лв. - мораторна лихва за периода от 06.07.2022г. до
11.06.2023г.; 10,53 лв. - такси за периода от 23.06.2022г. до 25.07.2022г.; 143,67 лв. -
обезщетение за уведомяване за периода от 20.04.2023г. до 17.05.2023г. и да постанови друго
по същество за отхвърляне на иска като неоснователен. Моли да бъдат присъдени
направените от Б. В.а разноски по делото, както в първоинстанционния съд, така и в
настоящото въззивно производство.
Въззиваемата страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД представлявано от изп.
директор Д. Ш. и прокурист М. В. ация Плевен”ЕАД, чрез пълномощника им адв. Х. Х. И.
от САК, е взела становище, че жалбата е неоснователна, по съображенията изложени в
отговора на л.21 и сл. от делото.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид
направените от страните доводи, прецени събраните пред първата инстанция писмени
доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и
основателна.Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен установителен иск по
чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на Б. Б. И., Е. И. В. и В. И. В., че като
наследници на И. В. И., ЕГН **********, б.ж. на с.*********, починал на 20.07.2022г.
дължат на кредитора „Юробанк България“ АД, всеки поотделно по 1/3 част от общия размер
на наследственото им задължение, произтичащо от сключения от наследодателя им Договор
за издаване на кредитна карта „Euroline“ от 15.12.2005 год., а именно, че всеки от
наследниците дължи по 1 794.28 лв., главница, ведно със законна лихва за периода от
22.06.2023год. до изплащане на вземането; 59.85 лв.- договора лихва за периода от
06.07.2022 год. до 20.07.2022 год.; 6.61 лв. - мораторна лихва за периода от 06.07.2022 год.
3
до 11.06.2023 год.; 10.54 лв. - такса за периода от 23.06.2022 год. до 25.07.2022 год. и друго
допълнително вземане за периода от 20.04.2023 год. до 17.05.2023 год. в размер на 143.67
лв., за които суми срещу тях е издадена заповед за изпълнение на парично задължение чл.
410 от ГПК № 325/22.06.2023 год по приложеното ч.гр.дело № 490/2023год. на РС –
Кнежа.Ответниците са депозирали своевременно отговори на исковата молба, с които е
оспорено наличието на облигационно отношение между страните. Наведени са доводи за
вписване на приемане по опис на наследството от страна на съпругата на И. И. нея и на
вписване на отказ от наследство от страна на синовете на длъжника. Ответницата е
възразила, че съпругът и не е притежавал движимо и недвижимо имущество, а само вещи за
лична употреба, респ. че не е придобила нито права, нито задължения по силата на
наследственото правоприемство. Оспорено е и наличието на облигационна връзка между
наследодателя И. И. и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, поради липса на валидно сключен
договор между страните. Твърди се, че липсват доказателства за сключване на договор и
издаване, както и за предаване, а също и за последващо преиздаване на кредитна карта.
Твърди се, че наследодателя не е бил запознат с ОУ преди да ги приеме. Наведени са и
доводи за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните суми и за
нищожност на клаузите за договорна (възнаградитгтелна) лихва поради противоречие с
добрите нрави.
Пред първоинстанционния съд е било безспорно, пред настоящата инстанция
също, че кредитора „Юробанк България“ АД е подал заявлението по чл. 410 от ГПК на
22.06.2023г. и то е било уважено, като е издадена посочената по-горе заповед за изпълнение,
Безспорно е, че в срока по чл.414 ГПК длъжниците са депозирали възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, по повод на което съдът е указал на кредитора, че може
да предяви иск относно вземането си, в едномесечен срок, като довнесе дължимата ДТ.В
посочения срок е подадена искова молба, която поради това е допустима и няма спор, че
следва да бъде разгледана по същество.
Безспорно е установено от приложените в делото писмени доказателства,
ССчЕ и признанията на страните, че със Заявление от 15.12.2005год. И. В. И. е поискал
издаване на кредитна карта BG EUROLINE, при приложените ОУ за издаване и използване
на карта EUROLINE. Установено е, че с Договор за продажба на предприятие от 24.03.2005
год. „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД е продало на „Българска Пощенска банка“ АД
картовото предприятие и тези промени са вписани в Регистъра за търговски дружества. Не
се оспорва активната легитимация на ищеца „Юробанк България“ АД, с което дружество на
11.04.2017год. наследодателят И. В. И. е подписал допълнително споразумение към
договора за издаване на кредитна карта, а с приемо-предавателен протокол от 14.07.2020год.
е получил и новоиздадена му кредитна карта MASTERCARD CASH сер. № 1810753.
Безспорно е, че картодържателят И. В. И. е починал на 20.07.2022год. и че негови
наследници по закон са ответницата Б. Б. И. – съпруга и двамата му синове Е. И. В. и В. И.
В..
Безспорно е установено и това, че с разпореждане № 344 от 23.09.2022 год. по
4
ч.гр.дело № 537/2022 год. По описа на РС – Кнежа, е разпоредено да се впише в особената
книга за приемане на наследство при Районен съд – Кнежа волеизявлението на ответника Б.
Б. И. за приемане по опис на наследството, останало след смъртта на наследодателя И. В.
И., б.ж. на с. *********, поч. на 20.07.2022 год., състоящо се само от вещи за лична
употреба,. Не се спори и по това, че съгл. удостоверения по ч.гр.дело № 587/2023 год. и
ч.гр.дело № 588/2023год. по описа на РС-Кежа, другите двама наследници – синовете на
наследодателя Е. И. В. и В. И. В. са направили откази от наследството на И. В. И., и
отказите са вписани в особената книга, водена в РС – Кнежа под № 34/02.08.2023г. и
№35/02.08.2023г.
Спорно е дължи ли ответницата сумите, за които е уважен иска, допустимо ли
е изменението на иска, което е приел РС-Кнежа за нещо различно от предмета и
основанието на издадената заповед за изпълнение в полза на кредитора „Юробанк
България“ АД. Погасено ли е част от вземането по давност?
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното : В първото по делото
съдебно заседание, поради оттегляне на иска и на основание чл. 232 от ГПК, съдът е
прекратил производството по отношение на ответниците Е. И. В. и В. И. В. и това
определение е влязло в сила. В същото съдебно заседание е допуснато поисканото от
банката, на основание чл. 214, ал.1 от ГПК, изменение на иска срещу ответницата Б. Б. И.,
като съдът е приел да се произнесе с решение, с което да признае за установено
съществуването на вземане на банката, респ. задължение на И., произтичащо от Договор за
издаване на кредитна карта от 15.12.2005 год., сключен от наследодателя и И. В. И., което
наследствено задължение е в размер съответстващ на пълния претендиран в заповедното
производство размер спрямо тримата наследници по закон.
За да постанови обжалваното решение, РС е приел, че между ищеца и
наследодателя на ответницата е съществувало валидно облигационно правоотношение,
произтичащо от посочения по-горе договор за издаване на кредитна карта, по което
кредитополучателят (картодържател) е неизправна страна - не е извършил в срок дължимата
насрещна престация, поради което е приел, че съществува вземане на ищеца за исковите
суми. В мотивите е прието, че след направените откази от наследството на И. В. И.,
съгласно чл. 53 от ЗН, частите на отказалите се наследници Е. и В. И.и В.и уголемяват дяла
на наследника – ответник Б. Б. И.. От своя страна съпругата Б. Б. И. е приела наследството и
приемането е вписано в особената книга по чл. 49, ал.1 от ЗН при РС – Кнежа. Посочено е,
че описът на наследството има значение за отговорността на наследника по отношение
задълженията на наследодателя му пред кредиторите и доказателствено значение за обема
на оставеното в наследство имущество.
Приемайки, че извършеното от ответницата Б. И. приемане на наследството по
опис е валидно и че неговото правно действие е да ограничи отговорността на наследника до
размера на полученото наследство, тъй като съгласно чл. 60, ал.2 от ЗН наследникът, който е
приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство и няма
имуществена отговорност към кредиторите на наследодателя си за задължения, които
5
надхвърлят по размер актива на полученото наследство, все пак е уважил иска, без да се
занимава с въпроса за активите на наследството. Приел е освен това, че въпросът относно
приемането на наследството по опис е относим към съществото на спора и е предмет на
разглеждане в исковото производство, но необосновано не го е разгледал в същото това
исково производство. Въззивният съд споделя извода на РС, че „Именно по пътя на исковия
процес следва да се установи дали ответникът е легитимиран да отговаря за дългове на своя
наследодател и в какви рамки“. Решаващия съд е приел, че „за разрешаването на
материално правния спор е от значение само установяването на обема на отговорността на
ответника, доколкото той е упражнил своето право да ограничи тази своя отговорност за
наследствените дългове на своя наследодател“, но „не е предмет на проверка каква е
конкретната стойност на активите на приетото наследство, налични ли са в него права, които
да послужат за удовлетворяване на кредиторовото вземане и пр.“ В случая, обаче, се
установява, че наследодателят не е оставил никакво имущество - нито движимо, нито
недвижимо и не стои въобще въпроса за неговото оценяване, тъй като въпросното
наследство няма активи. Ако банката твърди нещо различно от установеното с
удостоверението и разпореждането по ч.гр.д.№ 537/2022г. по описа на РС-Кнежа, то нейна е
тежестта да докаже, че ответницата е наследила актив, по-голям от задължението по
издадената срещу нея заповед за изпълнение, за да стане на това основание носител на
задължението. Такива доказателства липсват, поради което искът се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен изцяло досежно сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение, и за които в изпълнение на указанията на заповедния съд, е предявен
иска/преди приемане на изменението му./ Не следва, поради това, да бъдат разглеждани
другите възражения на ответницата, доколкото се уважава генералното и възражение, че не е
носител на въпросното задължение, като част от приетото наследство на съпруга и.
Досежно другата част от обжалваното решение, в което е уважен иска по
чл.422 ГПК, за увеличения размер на исковата претенция, въззивния съд изцяло споделя
доводите във въззивната жалба, че това изменение на иска е недопустимо, респ. решението в
тази му част също е недопустимо. Съобразно мотивите по точка 11.6. от ТР № ТР № 4/2013г.
от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС „В производството по иска, предявен по
реда на чл.422, респ. чп.415, ал.1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на
иска по чл.214 ГПК - за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго
основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за
увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича
вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може
да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата
между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер
на вземането, при условията на чл.210, ал.1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това
производство.“Приетото от РС, под формата на изменение на иска по чл. 214 от ГПК, е
свързано не само с увеличаване на размера му, което само по себе си е недопустимо в такова
специално исково производство с оглед цитираната тълкувателна практика. То
същевременно представлява и промяна на основанието, като към първоначалното
6
основание/наследство/ е добавено и ново основание /отказ от наследство/, което изменение е
недопустимо, по аргумент от чл.214, ал.1 ГПК, който не допуска едновременно изменение и
на основанието, и на искането. Вместо да предяви осъдителен иск, банката е предприела
увеличение на първоначално предявения спрямо съпругата на длъжника установителен иск.
Уважавайки такъв иск, РС е постановил недопустимо решение, което следва да бъде
обезсилено в тази му част – за разликата над размера на вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение и пълния размер на претенцията, за който съдът се е произнесъл
уважавайки един недопустим установителен иск. Производството по делото в тази му част
следва да бъде прекратено, като няма пречка банката да предяви осъдителен иск за спорното
си вземане в отделно производство.
При този изход на делото следва да бъде осъдена въззиваемата страна да
заплати направените от въззивницата разноски пред настоящата инстанция в размер на
1100.03лв., съобразно договора за правна помощ и съдействие/на л.9/ и списъка по чл.80,
ал.1 ГПК/на л.69/, както и направените пред РС-Кнежа такива в размер на 1090лв., от които
400лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното производство, 550лв. за адвокатско
възнаграждение в исковото производство и 140лв. за възнаграждение на ВЛ в същото
производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 68 на Кнежански районен съд, постановено на
22.05.2024г. по гр.д. № 890/2023г. по описа на съда, в частта му, с която е признато за
установено, на основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, че Б. Б. И., с ЕГН
********** има наследствено задължение към „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ до размера
:1794,28 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2023г.;
59,85 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от 06.07.2022г. - 20.07.2022г.; 6,61 лв.
- мораторна лихва за периода от 06.07.2022г. до 11.06.2023г.; 10,53 лв. - такси за периода от
23.06.2022г. до 25.07.2022г.; 143,67 лв. - обезщетение за уведомяване за периода от
20.04.2023г. до 17.05.2023г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Околовръстен път” № 260,
представлявано от изп. директор Д. Ш. и прокурист М. В., против Б. Б. И. с ЕГН **********
и адрес: с. ***************, за признаване за установено, на основание чл. 422, ал.1, вр. чл.
415, ал.1 от ГПК, че ответницата дължи на ищеца сумите : 1794,28 лв. - главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2023г.; 59,85 лв. - договорна
възнаградителна лихва за периода от 06.07.2022г. - 20.07.2022г.; 6,61 лв. - мораторна лихва за
периода от 06.07.2022г. до 11.06.2023г.; 10,53 лв. - такси за периода от 23.06.2022г. до
25.07.2022г.; 143,67 лв. - обезщетение за уведомяване за периода от 20.04.2023г. до
7
17.05.2023г., за които суми е издадена срещу нея Заповед № 325 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 22.06.2023 год. по ч.гр. дело № 490/ 2023год. по описа на
РС – Кнежа, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОБЕЗСИЛВА решение № 68 на Кнежански районен съд, постановено на
22.05.2024г. по гр.д. № 890/2023г. по описа на съда, в частта му, с която е признато за
установено, на основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, че Б. Б. И. с ЕГН
********** има към „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК000694749, наследствено
задължение, над размерите :1794,28 лв. до 5 382.85 лв. - главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 22.06.2023г.; 59,85 лв. до 179.55 лв. - договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 06.07.2022г. - 20.07.2022г.; 6,61 лв. – до 19.84лв.
мораторна лихва за периода от 06.07.2022г. до 11.06.2023г.; 10,53 лв. до 31.61 лв. - такси за
периода от 23.06.2022г. до 25.07.2022г.; 143,67 лв. – до 431.00 лв. обезщетение за
уведомяване за периода от 20.04.2023г. до 17.05.2023г., като НЕДОПУСТИМО и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 и ал.4 от ГПК „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Околовръстен
път” № 260, представлявано от изп. директор Д. Ш. и прокурист М. В., да заплати на Б. Б.
И. с ЕГН ********** и адрес: с. *********, Плевенска област, ул. **********, разноски по
делото в размер общо на 2 190.03лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на
основание чл.280, ал.3, т.1 и чл.274, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8