№ 172
гр. Нова Загора, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело
№ 20202220100892 по описа за 2020 година
Съдът в настоящото производство е сезиран с искова молба от „Теленор България“ ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес
Парк София, сгр.6, чрез пълномощника си адв.З.Й. Ц. от САК против М.Г.И. с адрес: ***, за
установяване на вземането, произтичащо от издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 268/2020 г. по описа на Районен съд - Нова Загора за суми в общ
размер на 296.64 лв., представляващи общ сбор на дължимите суми, съгласно фактури №
********** от 05.09.2018 г., ********** от 05.10.2018 г. и ********** от 05.12.2018 г.,
както и законна лихва, от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателно
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 25.05.2018 г. между М.Г.И. и „Теленор България” ЕАД били
сключени Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг. Съгласно договора
за мобилни услуги на клиента били предоставени мобилен телефонен номер ********** със
стандартна месечна абонаментна такса 18.99 лв. с вкл.ДДС или 15.82 лв. без вкл.ДДС и
мобилен телефонен апарат NOKIA 2 Black. Предоставянето на устройството било уредено
от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е
92.77 лв. с вкл.ДДС. За ползването й, на основание чл.3, ал.1 от договора за лизинг,
лизингополучателят се задължавал да извърши една първоначална лизингова вноска в
размер на 24.00 лв. с вкл.ДДС, платима към датата на сключването на договора, както и 23
месечни лизингови вноски в размер на 2.99 лв. с вкл. ДДС всяка, като било предвидено те да
се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни
услуги чрез номера.
Посочва се, че към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползвания от М.Г.И.
мобилен номер се прилагали следните условия:
1
За мобилен номер - за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор
за мобилни услуги № ********* от 25.05.2018 г.
За мобилен телефонен апарат NOKIA 2 Black - условията, договорени в Договор за
лизинг от 25.05.2018 г.
Твърди се, че ответникът не изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3
броя фактури, издадени в периода от месец септември до месец декември 2018 г. и във
всяка от тях били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от
различни договори, сключени между него и клиента.
Фактура № ********** от 05.08.2018 г., с падеж 20.09.2018 г. била издадена за отчетния
период 05.08.2018 – 04.09.2018 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения
период: за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 15.82 лв., както и
потребени услуги в размер на 5.42 лв. /Други услуги с добавена стойност 5.00 лв., Кратки
текстови съобщения (SMS) 0.38 лв. и Разговори към „Грижа за клиента” 0.04 лв./, които
били в общ размер на 21.24 лв. без ДДС - 25.49 лв. с вкл.ДДС, лизингова вноска за мобилен
телефонен апарат NOKIA 2 Black - 2.99 лв. с вкл.ДДС. Общата сума начислена във
фактурата била 28.48 лв., като след приспадане на надвнесено плащане на задължение от
предходен отчетен период в размер на 3.88 лв., претендираната сума по фактурата е 24.60
лв.
Фактура № ********** от 05.10.2018 г., с падеж на 20.10.2018 г. била издадена за отчетния
период 05.09.2018 г. – 04.10.2018 г. и включвала следните задължения на клиента за
посочения период: за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 15.82 лв., както
и потребени услуги в размер на 0.75 лв. /такса за спиране на номер 0.75 лв./, които били в
общ размер на 16.57 лв. без ДДС - 19.88 лв. с вкл.ДДС, лизингова вноска за мобилен
телефонен апарат NOKIA 2 Black - 2.99 лв. с вкл.ДДС, а общата сума начислена във
фактурата била 22.87 лв.
Излага се, че след предсрочното прекратяване на сключения между страните договор за
мобилни услуги, при условията на който бил ползван процесния номер **********, по вина
на потребителя поради изпадането му в забава, операторът издал фактура № ********** от
05.12.2018 г., включваща задължение за заплащане на неустойка за предсрочното
прекратяване в размер на 195.35 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови
вноски за предоставеното с договора за лизинг мобилно устройство NOKIA 2 Black в общ
размер на 53.82 лв. с вкл.ДДС.
Прецизира се, че размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при
предсрочно прекратяване на процесния договор (преди 25.05.2020 г.) били уредени от
страните в т.11 от договора. Съгласно посочените клаузи, които имат идентично съдържание
в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички
стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на
първоначално предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не
2
можела да надвишава сумата от 3 стандартни месечни абонаментни такси за номера без
вкл.ДДС. В допълнение абонатът дължал и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от
месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в
случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките за
предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на
договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг
или срещу заплащане в брой).
Предвид изложеното неустойката за мобилния номер била в размер на 195.35 лв., а сумата
представлявала сбор от 3 стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл.ДДС (по
15.82 лв. всяка), а именно 47.46 лв., ведно с добавена разликата в размер на 147.89 лв. между
стандартната цена на NOKIA 2 Black без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова
листа към 25.05.2018 г. и дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от
25.05.2018 г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги.
Сочи се, че настъпването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски
било уредено в чл.12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като
предпоставка за упражняването на това право било неизпълнението на паричните
задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги.
Отбелязва се, че настъпването на предсрочната изискуемост на остатъка от цената на
лизинговата вещ не било обвързано с разваляне на договора за лизинг и не било довело до
никакви допълнителни задължения за лизингополучателя по договора за лизинг, тъй като в
който и момент след възникването му да е било реализирано това право на лизингодателя,
начислената сума е щяла да представлява механичен сбор от лизинговите вноски, дължими
до изтичането на договора. Доколкото устройството не било върнато, цената му не била
напълно изплатена и не били предприемани действия по разваляне на договора за лизинг (на
основание чл.10 от Общите условия), вкл. и от лизингополучателя, следвало да се отбележи,
че договорът бил запазил първоначално уговорения си срок на действие.
Уточнява се, че за мобилно устройство NOKIA 2 Black предсрочно изискуемият остатък от
лизингови вноски бил в общ размер 53.82 лв. с вкл.ДДС, равняващ се на 18 неначислени
лизингови вноски.
Така претендираната сума, начислена във фактурата била 249.17 лв.
Изискуемостта на вземанията на ищцовото дружество по всяка от фактурите настъпвала 15
дни след издаването й.
Посочва се, че поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на
паричните му задължения, от страна на „Теленор България” ЕАД било депозирано заявление
по чл.410 от ГПК до Районен съд - Нова Загора, въз основа на което било образувано частно
гражданско дело № 268/2020 г. и била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, а предвид разпореждането на съда в заповедното производство, с което били
уведомени, че издадената по делото заповед била връчена на длъжника - ответницата по
настоящото дело при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и в законоустановения срок предявили
3
и настоящия иск по чл.422 от ГПК.
Ищцовото дружество моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено
наличието на вземането му по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
частно гражданско дело № 268/2020 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, против
длъжника - ответницата М.Г.И. с ЕГН **********, както следва: 296.64 лв., представляващи
общ сбор на дължимите суми, съгласно фактури № ********** от 05.09.2018 г., **********
от 05.10.2018 г. и ********** от 05.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането.
Претендира деловодни разноски по заповедното производство в общ размер на 385 лв. - 25
лв. внесена държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение, както и всички разноски в
настоящото производство - държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатски хонорар в
размер на 360 лв. с вкл.ДДС.
Отправил е доказателствени искания с оглед становището на ответника и в случай на
преценка от страна на съда, да допусне назначаването на съдебно-счетоводна експертиза,
както и да се изиска и приложи към настоящото производство ч.гр.д.№ 268/2020 г. по описа
на Районен съд - Нова Загора.
Моли съдът да приеме като писмени доказателства представените заверени копия от
документи по опис.
Тъй като препис от исковата молба и приложенията към нея са били връчени на ответника
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, съдът е назначил на ответницата М.Г.И. особен представител,
а именно определения за целта от АК - Сливен адв.Р.П. А..
В срока по чл.131 от ГПК, ответната страна, чрез особен представител адв.П.А. от АК –
Сливен, преупълномощен от адв.А. е представила писмен отговор на исковата молба, с
който счита предявения иск за допустим, но го оспорва като недоказан и неоснователен.
Счита че не било ясно по какъв начин били определени сумите, за който се претендира в
исковата молба, че ответницата дължи на ищцовото дружество. От изложеното в исковата
молба не ставало ясно, дали М.Г.И. е извършвала плащания и в кой момент е спряла да
изпълнява задълженията към ищеца.
Постъпила е и молба-становище от ищцовото дружество, с която се поддържат предявените
искове и се посочва, че са налице действителни правоотношения между страните, породени
от релевирания договорен източник, а предвид липсата на изрично оспорване на
автентичността на представените документи, съдът е длъжен да приеме за автро ма
изявлението лицето, подписало документа.
Навежда, че безспорно се установява съществуването на валидни правоотношения, а
ответницата се е запознала с Общите условия на оператора, достъпни и публично и ги е
приела, разполагайки с необходимата степен на информираност.
Не било налице и оспорване на издадените фактури от страна на ответницата в
4
шестмесечния срок съгласно клаузата на чл.31 от ОУ, както и извънсъдебни или съдебни
действия във връзка с твърдението, че ищцовото дружество не й е предоставяло достъп до
мрежата си или съобщителни услуги.
Твърди се, че е налице едностранно предсрочно прекратяване на процесния договор, поради
виновното неизпълнение в срок на ликвидни и изискуеми договорни задължения, начислени
в последователно издадените фактури.
Излага се, че била изпратена покана за доброволно плащане от 06.11.2018 г. на посочения от
ответницата адрес, доставена на 14.11.2018 г., с което ищецът положил дължимата грижа да
сведе до нейното знание евентуалната неблагоприятна последица от неизпълнението на
договорните задължения.
Разяснява се още, че съгласно чл.11 от договора, неустойката не надвишавала сумата от 3
стандартни месечни абонамента без вкл.ДДС, а вследствие на нелоялното отношение на
клиента, се следвало заплащането и на отстъпката дадена му като такъв за устройството на
лизинг.
Изтъква се, че дори и да се приемело, че не били налице предпоставките за настъпване на
предсрочна изискуемост, към датата на формиране на силата на пресъдено нещо всички
вноски по процесния договор за лизинг са падежирали и са станали изискуеми.
Подчертава се също, че неполучаването на фактура, не освобождава абоната от заплащането
й в срок, а освен това клиента не желаел получаването на хартиена фактура, за което също
ползвал отстъпка.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
За установяване на вземанията си ищцовото дружество е представило следните писмени
доказателства: Договор за мобилни услуги № ********* с предпочетен номер +*** от
25.05.2018 г.; Договор за лизинг с предпочетен номер +*** от 25.05.2018 г. и Общи условия
към него; Общи условия на „Теленор България” ЕАД и Декларация-съгласие за приемането
им; Фактури ********** от 05.09.2018 г., ********** от 05.10.2018 г. и ********** от
05.12.2018; Покана за доброволно плащане от 06.11.2018 г.; Удостоверение от „Тип-Топ
куриер” АД за доставка; Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица
от 25.05.2018 г.; Пълномощно за сключване на договори за правна защита и съдействие и
фактура; Пълномощни за процесуално представителство; Документ за довнесена държавна
такса; Извлечение от А.Вп. - Търговски регистър за „Теленор България”ЕАД; Списък на
разноските по чл.80 от ГПК; Гр.д. № 1092 по описа на Районен съд – Нови пазар за 2020 г.;
Гр.д. № 1092 по описа на Районен съд – Нови пазар за 2020 г.; Ч.гр.д. № 268 по описа на
Районен съд – Нова Загора за 2020 г.
5
Видно от приетите доказателства по делото, между ищеца „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК
********* и ответницата М.Г.И. с ЕГН ********** на 25.05.2018 г. в гр.Сливен е сключен
Договор за мобилни услуги № ********* за срок от 24 месеца със стандартен месечен
абонамент в размер на 18.99 лв. и Договор за лизинг. Съгласно договора за мобилни услуги
на клиента е предоставен мобилен телефонен номер +*** и мобилен телефонен апарат
NOKIA 2 Black с IMEI ***, като изплащането на устройството било уредено от страните в
договора за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ, след приспадане на
първоначално платената сума от И. в размер на 24.00 лв. възлиза на 68.77 лв. с вкл.ДДС. За
ползването й лизингополучателят се задължавал да извърши 23 месечни лизингови вноски в
размер на 2.99 лв. с вкл.ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с
месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Видно от условията по сключеният договор за лизинг между страните, мобилното
устройство е предоставено на И. за временно и възмездно ползване, като в процесните
договори за лизинг е предвидена възможността да придобие собствеността върху тях при
допълнителни условия.
На 14.11.2018 г. ищеца е отправил писмена покана за доброволно плащане до ответницата, с
която я уведомява за общата стойност на задълженията й, както и че при неплащане в
посочения 10-дневен срок, ще й бъдат прекратени договорите за мобилни услуги и договора
за лизинг към номера +***, и към общия размер на дълга ще бъдат добавени неустойки за
посочения номер, поради неизпълнение на задълженията на потребителя като абонат на
мобилни услуги и начислени съгласно условията и сроковете, посочени в договорите.
На абоната е представена и информация в табличен вид, която онагледява какви ще са
предсрочно изискуемите суми във връзка с това, както и тези по оставащите лизингови
вноски.
След поканата и в посочения 10-дневен срок неизпълнението по горепосочените договори е
продължило, поради което мобилният оператор ги прекратява и начислява предвидените в
тях неустойки и дължими лизингови вноски, представляващи сума в общ размер на 296.64
лв., от които 195.35 лв. – неустойки за предсрочно прекратяване, 53.82 лв. – вноска за
лизинг и 47.47 лв. задължения от предходен период, обективирано във фактура №
********** от 05.12.2018 г.
Изискуемостта на вземанията на „Теленор България” ЕАД по всяка от фактурите е
настъпвала 15 дни след издаването й.
Поради липсата на действия на ответницата, насочени към изпълнение на паричните й
задължения, от страна на „Теленор България” ЕАД на 11.05.2020 г. е депозирано заявление
по чл.410 от ГПК до Районен съд – Нова Загора, въз основа на което е образувано частно
гражданско дело № 268/2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора и е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение № 112/13.05.2020 г. за претендираните главница в
размер 296.64 лв. и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането,
както и разноски в общ размер на 385.00 лв.
6
Заповедта е връчена на ответника по настоящото производство при условията на чл.47, ал.5
от ГПК. Предвид това, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за „Теленор България” ЕАД е
възникнал правен интерес от завеждането на установителен иск за вземанията на
дружеството срещу него.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК и чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
По същество съдът намира иска за основателен по следните съображения:
Беспорно се установи по делото е, че между страните съществуват облигационни
взаимоотношения. „Теленор България” ЕАД, в качеството си на мобилен оператор, продава
продукти и услуги на клиентите си при публично известни общи условия.
Не е спорно, че ищеца е изпълнявал поетите ангажименти по посочените договори, докато
ответницата не е изпълнила задълженията си по тях, като е просрочила погасяването на
паричните си задължения. Ответницата е допуснала забава в плащанията на главница по
издадените му фактури над 15 дни, което съгласно приетите от страните условия е довело до
предсрочна изискуемост и едностранно прекратяване на договора, съгласно подписаните от
двете страни условия.
При възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на ищеца бе да
докаже обстоятелствата на които се основава претенцията му и размера на задължението на
ответницата към него.
В тежест на ответната страна бе да докаже изплатила ли е задължението си изцяло или
частично за посочения период.
Съдът е приел събраните писмени доказателства, които счита за относими, допустими и
необходими.
С оглед така разпределената доказателствена тежест се ангажираха доказателства, от
съвкупният анализ, на които остана безспорно, че „Теленор България” ЕАД и М.Г.И. са
били обвързани от валидно облигационно отношение, съгласно което дружество й
предоставило мобилни продукти и услуги, а тя се е задължила да ги заплаща, в договорените
срокове, видно от доказателствата приложени по делото.
Съдът счита, че иска е допустим и основателен и не намира основания за оспорването му
като неоснователен и недоказан по следните съображения:
7
Съдът намира за неоснователно твърдението на особения представител, че не било ясно по
какъв начин били определени претендираните в исковата молба суми. Видно от
приложените по делото доказателства и обстоятелствената част на исковата молба, те
представляват, текущи задължения, неплатени лизингови вноски и неустойка,
представляваща стандартната цена на 3 месечни абонаметни такси без вкл.ДДС.
Относно другото наведено от особения представител твърдение, че не ставало ясно, дали
М.Г.И. е извършвала плащания и в кой момент е спряла да изпълнява задълженията към
ищеца, съдът намира същото за неоснователно, тъй като е видно, че ответницата е
направила последното си плащане в размер на 23.00 лв., както е отразено във фактура №
********** от 05.09.2018 г. след което не са постъпвали други плащания от нейна страна.
Ответната страна не е ангажирала доказателства за връщане на предаденото й мобилно
устройствата или погасяване на задълженията за лизингови вноски за него в уговорения
срок, следователно задълженията по него също са дължими, поради което искът се явява
основателен и следва да бъде уважен.
Предвид гореизложеното предявеният иск по отношение на главницата следва да бъде
уважен изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за
забавата. Това право принадлежи само за изправната страна по договора.
Относно разноските:
При този изход на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на съдебно-
деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с оглед на
представените доказателства за реално извършени такива и при спазване на правилата на
чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в размер на 685.00 лв. общо, от
които 25.00 лв. държавна такса, 300.00 лв. възнаграждение за особен представител и 360.00
лв. адвокатски хонорар.
Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от
резултата на спора. Ето защо, ответницата съобразно изхода от спорното исково
производство, дължи на ищеца направените в заповедното производство разноски в размер
общо на 385.00 лв., от които 25.00лв. държавна такса и 360.00 лв. адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда
6, с ЕИК ********* и М.Г.И. с ЕГН ********** и адрес: ***, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО на
„Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********, за СУМАТА 296.64 лв. /двеста деветдесет и
шест лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща общ сбор на дължимите суми,
съгласно Фактура № ********** от 05.09.2018 г., Фактура № ********** от 05.10.2018 г. и
Фактура № ********** от 05.12.2018 г., ведно със законната лихва върху вземанията,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК в Ч.гр.д. № 268 по описа на Районен съд – Нова
Загора за 2020 г.-11.05.2020г. до окончателно изплащане на вземането, СРЕЩУ М.Г.И. с
ЕГН ********** и адрес: ***, СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М.Г.И. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на
„Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********, СУМАТА от 685.00 лв. /шестстотин осемдесет
и пет лева/ за направените от него съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА, М.Г.И. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България“ ЕАД, с
ЕИК *********, СУМАТА от 385.00 лв. /триста осемдесет и пет лева/ за направените от
него разноски по ч.гр.дело 268/2020 г. по описа на Pайонен съд – Нова Загора.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
9