Решение по дело №1737/2020 на Районен съд - Ямбол

                                               Р  Е Ш  Е  Н  И  Е  №260007/14.8.2020 г.

 

град Ямбол, 14.08.2020 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Ямболският районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМЧО ДИМОВ

 

 

при секретаря Й.П.

в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия Димчо Димов гражданско дело № 1737 по описа за 2020 година на ЯРС, за да се произнесе съобрази следното:

           

            Производството е по реда на чл. 7 и сл. от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.

            Образувано е по молба от Й.П.В. с ЕГН ********** ***, с искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу С.Е.С. с ЕГН ********** ***.

Молителката сочи, че двамата със С.Е.С. са живеели на съпружески начала почти две години, като от това съжителство било родено детето К. С.С., родена на *** год. в гр.Б.. Преди около 3 години двамата се разделили и оттогава не живеели заедно.

С молбата се твърди, че в периода от 20.07.2020 год. до 26.07.2020 год. молителката е подлагана на системен психически и емоционален тормоз и непрекъснати обиди от страна на ответника. С молбата, молителката твърди, че на 24.07.2020 год. С.Е.С. отправил към нея заплаха с думите: „ще ти счупя зъбите, ще ти счупя човката“.

Като част от причините за влошените с ответника междуличностни отношения, молителката излага наличието на спор досежно режима на лични контакти на баба по бащина линия с детето.

В съдебно заседание молителката се явява лично и  с процесуален представител по пълномощие адв.И.С. ***, като се подържа молбата за издаване на заповед за защита от домашно насилие. Претендират се разноски.

В съдебно заседание ответникът по молбата се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв.Я.П. от АК Я., като молбата се оспорва и се иска нейното отхвърляне.

            Съдът, като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

            За доказване на твърденията си, молителката е ангажирала декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, както и писмени доказателства, от които се установява, че от съвместното съжителство на страните е родено детето К.С.С., род. на *** год. Установява се още, че с решение № *** год. постановено по гр.дело № *** год. по описа на ЯРС, е определен режим на лични контакти на бабата по бащина линия с детето К.С.. Установява се още, че молителката е подала до съда молба за тълкуване на така постановеното съдебно решение досежно определения на бабата режим на лични контакти с детето, както и че при ДСИ при РС Я. е образувано изп.дело № *** год., по което е било изпратено уведомление до молителката да спазва режима на лични контакти постановен със съдебното решение, по която покана молителката е депозирала отговор.

            Видно от представената по делото справка от „***“ Б.: на ***.2020 год. в 17.23 часа е регистрирано повикване от мобилен телефон от лице представило се с имена С.С., а на ***.2020 год. в 09.29 часа от мобилен телефон от лице представило се с имена Й. С..

            Представени са и два броя докладни записки изготвени от служители на РУМВР Я., видно от които служители на полицията са посетили съответно на 24.07. и 25.07.2020 год. сигнали за възникнали между страните скандали свързани с желанието на бащата да вземе детето.

            По искане на молителката са събрани и гласни доказателства, чрез разпит в качеството им на свидетели лицата Я. М. Ж. и Е.С.В. /*** на молителката/ видно от които на 24.07.2020 год. в гр.Я. пред жилището, апартамента в който се намирало детето и баба му по майчина линия – св.В., около 17.00 часа, възникнал скандал между страните, при който се стигнало до блъскане от страна на ответника по вратата на апартамента, а в последствие и влизане на ответника в апартамента. Повода бил желанието на ответника да види детето като видимо същият бил афектиран /разярен по думи на св.В./.  

            По делото от страна на ответника е ангажирано като писмено доказателство съдебно медицинско удостоверение № *** год. издадено от д.р Т.А.Ч. – ***на СМДЛ „*** С.. Видно от същото при прегледа ответника заявил, че на 24.07.2020 год. бившата му съпруга му е нанесла удари в областта на корема, гърба и други области на тялото му , като в  ръката си е държала връзка ключове. При прегледа било установено повърхностно кръвонасядане със зеленикавожълтеникав цвят с неясни граници, с размери 1-2/3 см., в областта на долната лява половина на корема, като при натиск се установяват болки. Подобно кръвонасядане се установило и в областта на дясната половина на корема на симитрично място. Установило се и наличието на кръвонасядане със същата характеристика, със запетайковидна форма, с охлузване на кожата по повърхността му, в процес на заздравяване, с тъмносивкавокафеникав цвят, с размери 1-2/3 см., в областта на долната лява половина на гърба, като при натиск се установяват болки, които са били по-слабо изразени. Заключението е, че описаните увреждания са получени вследствие действието на твърди, тъпи или тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по начин и време, както съобщава освиделствания. Същите добре отговарят да са получени по едно и също време.  Уврежданията са причинили на освидетелствания временно разстройство на здравето неопасно за живота.

С оглед установените по делото факти и като взе предвид специалните правила в производството по ЗЗДН, както и общите приложими такива, съдът приема от правна страна следното:

Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по подадената молба.

Молбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона преклузивен едномесечен срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН, от лице от което ответника има дете, разгледана по същество искането на молителката е неоснователно, по следните съображения:

Не всяко нарушение на лични блага представлява домашно насилие. Безспорно по делото се ангажираха данни за налично укоримо поведение от страна на ответника предимно на 24.07.2020 год. изразяващи се в предизвикване на скандал, блъскане, тропане по вратата на чужд нему апартамент, което е достигнало и до знанието на съседи, свидетели на случилото се.

Но в конкретния случай се установява, че повод за възникналите скандали, са споровете на страните досежно режима на лични контакти и преди всичко тези на бабата по бащина линия с детето и как следва да се тълкува постановеното от съда съдебно решение по режима на лични отношения на бабата с детето. Майката на молителката, св.В. в съдебно заседание заявява, че когато майката на ответника я няма, последният е различен като поведение. Установява се също така по делото, че на 24.07.2020 год. при възникналия скандал, не друг а сам ответника търси съдействие на органите на полицията. Възникналите спорове между страните, желанието на ответника да се реализират правата му на родител, както и тези на майка му по отношение режима на лични контакти с детето, настоящия съдебен състав счита, че не могат сами по себе си да се тълкуват като психическо и емоционално насилие върху молителката.

Още повече, че наред с това по делото се установява, че на 24.07.2020 год. молителката е нанесла телесни увреждания на ответника. Не може да се разглеждат като акт на домашно насилие действия, в случаите когато и двете страни са участвали в конфликт, при който са разменени обидни и заплашителни реплики от едната страна и причиняване на телесни повреди от другата страна. В този смисъл, съдът кредитира съдебномедицинското удостоверение доколкото липсват доказателства, които да го опровергават, като ирелевантен е момента в който е издадено, щом заключението е че причинените увреждания отговарят да са получени по начин и време съобщени от освидетелстваното лице.

По тия съображения съдът счита, че не е доказан конкретен акт осъществен от ответника по делото, който да покрива изцяло признаците на акт на домашно насилие по смисъла на ЗЗДН, и в този ред не са налице условията за налагане на мерките, предвидени за защита срещу домашно насилие по отношение на С.Е.С., поради което молбата на Й.П.В. следва да се отхвърли като неоснователна.

Относно разноските и държавните такси:

При този изход на делото и на основание чл.11, ал.3 ЗЗДН молителката следва да бъде осъдена да заплати дължимата държавна такса в размер на 25 лева.

В полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 200 лева.

Водим от горното и на основание чл.15, ал.1 ЗЗДН, съдът

                                                          

Р   Е   Ш   И:

 

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата на Й.П.В. с ЕГН ********** *** за постановяване на мерки за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие срещу С.Е.С. с ЕГН ********** ***.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Й.П.В. с ЕГН ********** *** да заплати на С.Е.С. с ЕГН ********** *** сумата от 200 лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл.11, ал.3 ЗЗДН, Й.П.В. с ЕГН ********** *** да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол държавна такса в размер на 25,00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ямбол в 7-дневен срок от връчването му на страните.

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: