РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 22.06.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора ЦВЕТОМИР
ПАПУРКОВ като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 50 / 2023 год. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 13 от 23.02.2023 г., постановено по АНД № 111/2022 г., Луковитският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 11-2200016 от 21.04.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) гр. Ловеч, с което на „Транстекс 2020“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Иван Вазов“ № 10А, офис 14, представлявано от С.А.А. – управител, в качеството му на работодател, е наложена на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ), във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, като законосъобразно.
Недоволно от така постановеното решение е останало „Транстекс 2020“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Иван Вазов“ № 10А, офис 14, представлявано от С.А.А. – управител, което чрез адв. А.С. от ПАК, е подало касационна жалба с твърдения за нарушение на материалния закон. Твърди се, че РС неправилно е приел съществуването на трудово правоотношение между дружеството-касатор и лицето, позовавайки се на попълнената от М. декларация. Отрича се извършването на административното нарушение. Развиват се и доводи за нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. Всички доводи на касатора в касационната жалба не сочат допуснати от РС нарушения, а по същество са доводи за отмяна на наказателното постановление, като същите са развити и пред районния съд. В заключение се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго решение, с което да се отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът не се представлява, като лисва и писмено становище.
Ответникът по касационната жалба – Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Ловеч се представлява от юрк. Д., който намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила, като претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Представителят на прокуратурата дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, решението на РС законосъобразно и обосновано, поради което моли да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С наказателно постановление № 11-2200016 от 21.04.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) гр. Ловеч, на „Транстекс 2020“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Иван Вазов“ № 10А, офис 14, представлявано от С.А.А. – управител, в качеството му на работодател, е наложена на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда КТ), във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.
При проверка на законосъобразността на първоинстанционното решение касационната инстанция е обвързана само със сочените от касатора касационни основания - чл. 218, ал. 1 от АПК, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Видно е, че решението на РС е валидно и допустимо.
Наведените в касационната жалба основания във връзка с незаконосъобразност на НП са развити и пред първоинстанционния съд, като видно от мотивите на решението на РС, на всички твърдения на касатора, първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които касационната инстанция намира за законосъобразни и не следва да повтаря.
В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, предвид това, че всички доводи на касатора относно незаконосъобразност на наказателното постановление са били релевирани и пред районния съд, който е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, като е изложил подробни мотиви, включително и относно довода на касатора, развит и пред РС, относно ненадлежно връчване на АУАН. Касационната инстанция напълно споделя подробните мотиви на РС за липса на допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и неговото връчване, както и мотивите на РС, че АУАН е бил връчен два пъти на нарушителя, поради което не е нарушено правото на защита на наказаното лице, като дори след първото връчване АУАН е достигнал до наказаното дружество с оглед и датата на подаване на възражението срещу него. Правилни са мотивите на РС, че: „Въпреки това, макар и ненужно, връчването на акта е повторено, с което за съда остава пълната убеденост, че в този етап на административнонаказателното производство не са допуснати никакви нарушения, които да са засегнали правата на жалбоподателя.“ Тези мотиви на РС напълно съответстват на събраните доказателства, които РС подробно е анализирал, поради което е достигнал до правилен и обоснован извод за законосъобразност на НП, който се споделя от настоящата инстанция, която следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Допълнително касационната инстанция споделя и мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление и по същество, т.к. правилно РС е анализирал всички писмени и гласни доказателства и е изложил мотиви кои гласни доказателства кредитира и по какви съображения. Ето защо касационата инстанция намира, че административното нарушение е доказано, като следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Във връзка с изложеното касационната инстанция приема, че изводите на решаващия състав за наличие на трудово правоотношение в настоящата хипотеза са правилни и не противоречат на материалния закон, поради което е налице нарушение от страна на касатора на разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ и АНО законосъобразно е ангажирал административнонаказателната му отговорност. Наложената имуществена санкция е близка до минималния размер. Така определеното административно наказание отговаря на целите на закона, очертани в чл. 12 от ЗАНН.
Отделно съгласно специалната разпоредба на чл. 415в от КТ в случая не е приложима разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, т.к. нарушението е извършено след влизане в сила на 27.01.2012 г. на разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ, съгласно която: не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и ал. 3 и чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ. Поради това, предвид изричната разпоредба на чл. 415в, ал. 2 от КТ, който е специален закон по отношение на чл. 28 от ЗАНН, който се явява общ такъв, няма как да се прилага института на маловажност на случая по общия закон - чл. 28 от ЗАНН при наличие на изричната забрана в специалния закон - чл. 415в, ал. 2 от КТ.
Относно размера на наложената с наказателното постановление имуществена санкция, касационната инстанция намира, че същият отговаря на изискванията на чл. 27 от ЗАНН, а отделно наложената с процесното наказателно постановление имуществена санкция е близка до минималната, предвидена в разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ.
Ето защо касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал.2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че решението на РС е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
При този изход на делото основателна е претенцията на
ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание действащата в момента редакция на чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 37
от
Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, чийто размер с оглед правната и фактическа сложност на делото и
обстоятелството, че ответникът е заявил претенция от 80 лв., в същия размер
претенцията следва да бъде уважена.
На основание гореизложеното и чл. 63в от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13 от 23.02.2023 г., постановено по АНД № 111/2022 г. на Луковитския районен съд.
ОСЪЖДА „Транстекс 2020“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Иван Вазов“ № 10А, офис 14, представлявано от С.А.А. – управител, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) гр. Ловеч юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. /осемдесет лева/ разноски за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: