№ 12928
гр. София, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110101132 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба вх.№ 3979/05.01.2024 г. на С. П. Д., ЕГН **********, гр.
София, ж.к. Овча купел, бл. 21 вх. А, ет. 2, ап. 4, срещу „.” ЕАД, ЕИК ., адрес: гр.София, ул.
„Ястребец” № 23Б, представлявано от . – изпълнителен директор, с която е предявен отрицателен
установителен иск по чл. 124, ал.1 във връзка с чл. 439, ал. 2 от ГПК, за установяване недължимост
на сумата от 4320.13 лв., поради погасяване на вземането по давност.
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е образувано изпълнително дело
№ 20228560401026 на ЧСИ Биляна Богданова, въз основа на изпълнителен лист, издаден на
04.05.2022 г. въз основа на Заповед за изпълнение от 20.09.2017 г., постановена по ч.гр.д. №
65010/2017 г. по описа на СРС, 78 състав. В уточнителна молба твърди, че между издаването на
заповедта за изпълнение и издаването на изпълнителния лист били изминали много повече от три
години, поради което вземането било погасено по давност. Моли съда да установи тези
обстоятелства. Претендира разноски.
В отговора си по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответната страна
оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Счита, че давностният срок не е изтекъл,
същият е бил прекъсван с предприемане на различни принудителни действия за събиране на
вземането по изпълнителното производство. Счита, че давностният срок по отношение на
установено с влязъл в сила съдебен акт вземане е петгодишна. Оспорва иска и моли съда да го
отхвърли, като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е изискал заверен препис на изпълнително дело № 20228560401026 на ЧСИ Биляна
Богданова, рег. № 856 на КЧСИ и с район на действие СГС и ч.гр.д. № 65010/2017 г. по описа на
СРС, 78 състав. От последното се установява, че на 14.09.2017 г. ответното дружество е подало
1
заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу ищеца, като е образувано
ч.гр.д. № 65010/2017 г. по описа на СРС, 78 състав. Заповедта е била издадена за сумите, както
следва: 1907.74 лв. главница за доставена на длъжника топлинна енергия за периода месец май
2013 г. – месец април 2015 г., лихва в размер на 399.40 лв. за периода от 15.09.2014 г. до 15.08.2017
г., законна лихва върху главницата, считано от 14.09.2017 г. до изплащане на вземането, и
разноски в общ размер на 96.14 лв. Върху заповедта е отразено, че същата е влязла в сила на
21.11.2019 г. Приложени са решение на СРС, постановено по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК,
постановено по гр.д. № 85057/2018 г. и въззивно решение от 21.11.2019 г., постановено по в.гр.д.
№ 6035/2019 г. по описа на СГС. С въззивното решение е изменено частично
първоинстанционното и е уважена изцяло исковата молба за сумите, които са претендирани. На
04.05.2022 г. в полза на заявителя е издаден изпълнителен лист за претендираните суми, като
същият е получен на 22.05.2022 г., видно от отбелязването върху заповедта.
От изискания препис от изпълнително дело № 20228560401026 на ЧСИ Биляна Богданова,
рег. № 856 на КЧСИ и с район на действие СГС се установява, че същото е било образувано срещу
ищеца на 01.06.2022 г. по молба на ответника, като на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ на
съдебния изпълнител е възложено проучване имущественото състояние на длъжника и
определяне начина на изпълнението.
На 19.12.2023 г. е изпратено запорно съобщение до „ОББ“ АД, като с писмо от
04.01.2024 г. банката е признала вземането, но е посочила, че сумите не могат да бъдат
преведени, поради липса на авоари.
На 03.01.2024 г. на ищеца е връчено лично съобщение за образуваното изпълнително
производство. На 08.01.2024 г. ищецът е изпратил съобщение по електронната поща на съдебния
изпълнител, като е навел възражение, че вземането е погасено по давност и че е предявил иск за
установяване по съдебен ред на това обстоятелство. До ищеца е изпратено съобщение от съдебния
изпълнител относно това, че съдебният изпълнител не е компетентен да конС.ра наличието или
липсата на правопогасяващия юридически факт на изтекла погасителна давност и че липсват
процесуални предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433,
ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 439 от ГПК.
На 02.04.2024 г. в деловодството на ЧСИ Богданова е входирано писмото, с което е изискан
заверен препис от изпълнителното дело за целите на настоящото производство.
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника вземане срещу ищеца, което е част от вземане в по-голям
размер. При отрицателен установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите
спорното право факти - такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр
на оспореното право. Ответникът по отрицателния установителен иск е в положението, в което би
се намирал като ищец по иск за защита на оспореното право - той дължи установяване на
основанието, от което правото е възникнало, както и на неговия размер и доколкото проведеното
от него доказване е неуспешно, ще понесе неблагоприятните последици от правилата,
разпределящи доказателствената тежест. Същите задължават съда да счита недоказаните факти за
неосъществили се и съобразно този извод да даде защита на твърденията на ищеца. Съответно
ищецът по отрицателен установителен иск е в положението, каквото би имал като ответник по
предявен осъдителен или положителен установителен иск относно спорното право, ако ищецът
наведе правоизключващи, правопогасяващи или други възражение срещу правото на ответника,
2
ищецът носи и доказателствената тежест да установи своите възражения.
С Тълкувателно Решение № 3/28.03.2023 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2020 г.
по описа на ВКС, ОСГТК е прието, че „погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.“
Видно от изисканото и приложено копие на изпълнително дело на ЧСИ Богданова, същото е
образувано на 01.06.2022 г. Съдът счита, че за периода от датата на образуване на изпълнителното
производство на давността е спряла да тече, предвид това, че взискателят е възложил на съдебния
изпълнител да извършва справки, проучване на имущественото състояние на длъжника и да
определи начина на изпълнение. След тази дата давността е започнала отново да тече и на
04.01.2024 г. е спряна, поради приетия и наложен запор от „ОББ“ АД върху сметките на длъжника,
ищец по настоящото производство.
Предвид това, че вземането е установено с влязъл в сила на 21.11.2019 г. съдебен акт –
въззивното решение, постановено по в.гр.д. № 6035/2019 г. по описа на СГС, съдът счита, че то се
погасява с петгодишна давност, независимо от характера на вземането (чл.117, ал. 2 от ЗЗД). С
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на 14.09.2017 г. от ответното дружество, давността
относно вземанията, предявени с него спира да тече до приключване на съдебното производство,
което поради постъпило възражение от длъжника е преминало към исково производство по реда на
чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК. Докато тече съдебното производство давностен срок не тече,
съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД. Така, давностният срок е бил спрял през
периода от 14.09.2017 г. до 21.11.2019 г., когато с окончателният съдебен акт на СГС заповедта е
била потвърдена и е влязла в сила. От 22.11.2019 г. започва да тече нова давност.
От деня, следващ датата на влизане в сила на заповедта - 22.11.2019 г. - до датата а
образуване на изпълнителното производство пред ЧСИ Богданова - 01.06.2022 г. - е изтекъл
период малко по-дълъг от две години и шест месеца. С образуването на изпълнителното
производство давността спира, съгласно Тълкувателното решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. 2/2013
г., на ОСГТК, ВКС, когато е обявено за изгубило значение ППВС № 3/ 1980 г., като отново
започва да тече нов давностен срок, който е прекъснат на 04.01.2024 г. с налагане на запор
върху сметките на ищеца в „ОББ“ АД. Не е изтекъл и двугодишен срок за прекратяване на
изпълнителното производство по реда на чл. 433, т. 8 от ГПК.
Следва да се вземе предвид и спирането на давността по време на пандемичната обстановка
в страната и обявеното извънредно положение, свързано с нея през 2020 г., уредено в чл. 3 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, съгласно който се спира
течението на давностните срокове за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. – два месеца и една
седмица.
При преценка дали е изтекла петгодишната погасителна давност, съдът взе предвид, че от
датата на последното принудително действие, предприето от съдебния изпълнител на 04.01.2024 г.
(налагане на запор на банкови сметки на длъжника в „ОББ“ АД) до датата на приключване на
устните състезания на 13.05.2024 г. по настоящото производство, съобразявайки и спирането на
течението на давностните срокове по чл.3 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, следва да се приеме, че давността за процесното вземане не е изтекла.
Съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на
иска, които са от значение за спорното право.
3
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че възможността да се събере
принудително вземането не е погасена чрез изтекла погасителна давност, поради което исковата
претенция е недоказана и неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.
При този изход от спора, само ответникът има право на разноски, като същият е направил
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи такова, на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК в минимален размер от 50 лв., предвид липсата на фактическа и правна
сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно заседание със събиране само на писмени
доказателства, които са преимуществено изискани служебно от съда. Ищецът няма право на
разноски при този изход от спора.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. П. Д., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Овча купел,
бл. 21 вх. А, ет. 2, ап. 4, срещу „.” ЕАД, ЕИК ., адрес: гр.София, ул.„Ястребец” № 23Б,
представлявано от . – изпълнителен директор отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 във връзка с чл. 124, ал.1 от ГПК за установяване недължимост на сумата
от 4320.13 лв., поради погасяване на вземането по давност, като неоснователен.
ОСЪЖДА С. П. Д., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Овча купел, бл. 21 вх. А, ет. 2,
ап. 4 да заплати на „.” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ,
УЛ. „ЯСТРЕБЕЦ” № 23Б, представлявано от ., сума в размер на 50.00 лв. (петдесет лева) за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4