Р Е Ш Е Н И Е
№
………./ .06.2020 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в, в публично заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Петя Петрова
като разгледа докладваното от младши съдия Стойнов
въззивно
гражданско дело № 263 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 268 ГПК,
образувано по подадена въззивна жалба от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, гр. Варна,
чрез адв. Н.Г., срещу Решение № 5546 от 09.12.2019 г., постановено по гр.д. №
9230/2019 г. по описа на ВРС, XIV с-в, с което първоинстанционният съд е ПРИЕЛ
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ж.П.А. с ЕГН ********** и Д.И.Д.
с ЕГН **********, двамата наследници на Илия Д. *** не дължат на „Енерго - Про
Продажби” АД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. ”Вл.Варненчик”
258, Варна тауърс Г, с ЕИК *********, сумата
2 342.21 /две хиляди триста четиридесет и два лева и 21 ст./ лева, претендирана от ответника по фактура от
14.05.2019 г. за цена на ел.енергия за
периода 26.04.2017 г. – 25.04.2018 г., по партида с кл.№ ********** за обект на
потребление в село Долище, община Аксаково, съгласно становище на ЕРП „Север“
от 10.05.2019 г. за начисляване на ел.енергия по КП № 778/03.05.2019 г. на БИМ,
по предявения отрицателен установителен иск, на осн. чл. 124 ГПК.
Жалбоподателят „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД счита
постановеното решение за незаконосъобразно и неправилно, като моли за неговата
отмяна и присъждане на разноски. Сочи, че е налице правно основание за съществуването
на вземането на ответника, а именно чл. 50 ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Излага, че са изпълнени всички предпоставки за възникване на правопораждащия
фактически състав – наличието на договорно отношение между страните, изпълнение
от страна на ответника на задълженията му по договора, надлежно извършена
проверка на СТИ на ищеца и документирането и́, законосъобразно изчисляване
на количеството потребена ел.енергия, остойностяването и фактурирането и́.
Твърди, че към момента на проверката електромерът е бил в метрологична годност
и правилно е отчел изразходваната електрическа енергия в скрития регистър
1.8.3. в размер на 13042 квтч, на стойност 2 342,21 лв. Сочи, че в случай, че
се приеме, че чл. 50 ПИКЕЕ е неприложим, то тогава сумата се дължи съобразно
чл. 183 ЗЗД.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемите Ж.П.А. и Д.И.Д.,
чрез адв. Р.С., депозират писмен отговор, с който оспорват жалбата. Излагат
подробни съображения за незаконосъобразност на проведената процедура по ПИКЕЕ.
Молят за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
По предмета на така предявения иск се излагат следните
твърдения от страните:
В исковата
молба се твърди, че през м.април 2019 г. при извършена справка на текущата
сметка ищците установили, че ответникът е издал
фактура за ел.енергия за посочения период на стойност 2342.21 лева, въз
основа на протокол от техническа проверка на електромера и извършена корекция на сметка за минал период.
Оспорват изцяло дължимостта на сумата, начислена за минал период, оспорват и
съставеният констативен протокол, методиката и начина по който е начислена
сумата, като считат същите за неправилни и незаконни. Към датата на проверката
с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм.дело № 2385/2016 г. на ВАС са отменени
ПИКЕЕ, приети по т. 3 от протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР,
обн.ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51
от акта. С решение № 2315/21.02.2018 г. по адм.дело № 3879/2017 г. на ВАС са
отменени и чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ, приети по т. 3 от
протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР, обн. ДВ бр. 98 от
12.11.2013 г., с изключени е на чл.48, чл. 49, чл. 50 и чл.5 1. Поради това към
момента на проверката липсва приложим материален закон, по силата на който да
бъдат установявани случаите на неизмерена или неправилно измерена
ел.енергия. Към датата на издаването на
становището за начисление на електрическа енергия и протокола за проверка не е
имало действащи Общи условия, регламентиращи отношенията между страните във
връзка с установяване случаите на неизмерена или неправилно измерена
ел.енергия. Ако е имало такива, то това
са били Общите условия на „Енерго Про Продажби" АД и „Електроразпределение
Север" АД приети през 2007 г.
Общите условия от 2007 година не са съобразени с изискванията на чл. 98а,
ал. 2, т. 6 (досежно „Енерго Про Продажби" АД) и чл. 104а, ал. 2, т. 5
(досежно „Електроразпределение Север" АД) от Закона за енергетиката,
където е посочено, че Общите условия трябва да съдържат задължително ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата
по чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4
от Закона за енергетиката, КЕВР следва да одобри Общите условия предвидени в
този закон, които след одобряването трябва да бъдат публикувани в най-малко
един централен и един местен всекидневник съгласно правилата на чл. 98а, ал. 3
от Закона за енергетиката (за „Енерго Про Продажби" АД) и чл. 104а, ал. 3
от Закона за енергетиката ( за,,Електроразпределение Север" АД). Тоест, за
да са в сила Общите условия на двете дружества от 2014 г. следва да са
осъществени кумулативно и двете предпоставки - решение на КЕВР, с което да
бъдат одобрени и да бъдат публикувани в най-малко един централен и един местен
всекидневник. След като са налице решения на Върховния административен съд, с
които са отменени решенията на КЕВР, с които са одобрени Общите условия от 2014
г. то липсата на една от императивните предпоставки за действието им е
отпаднала, считано от датата на влиза в сила на съдебните актове, и тези ОУ вече
не могат да бъдат прилагани. Ищецът посочва решения на ВКС във връзка с
изложеното. Счита, че действащите Общи условия на ответното дружество и на
„Електроразпределение Север" АД са приети през 2007 г. и същите не са
съобразени с измененията на Закона за енергетиката в сила от 2012 г., което
съгласно цитираното решение на ВКС в т.1.3. от исковата молба обосновава
неоснователността и незаконосъобразността на претендираната сума от ответника. Освен
изложеното ищците твърдят, че по отношение на процесния електромер не е
извършвана периодична проверка в нормативно определения срок. Този срок е
определен в чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията, където е посочено, че
периодичността на последващите проверки се определя със заповед на председателя
на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в
"Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. В
конкретния случай такава се явява заповед № А-102/05.03.2010 г., която на
основание чл. 43, ал. 3 от Закона за измерванията посочва, че последващи
проверки на средствата за измерване за еднофазен ток се извършват в срок от
една до четири години, преди изтичане на срока на предходната проверка в
зависимост от мощността. Това е разписано в т. 26 от цитираната заповед. В
задължение на „Електроразпределение Север" АД собственик на ел.
съоръженията и в частност на средството за търговско измерване, както по силата
на закона така и по силата на собствените си Общи условия е да извършва такива
периодични проверки. В тази връзка „Електроразпределение Север" АД, не е
проявило грижата за добросъвестно изпълнение на договорните си задължения по
смисъла на чл. 63 от ЗЗД и не може да се приеме, че неизправността в
измервателния уред е причинена от потребителя на електрическата енергия/ищец, а
напротив същата се дължи на неизпълнение задълженията на посоченото дружество. В посочените решения на ВКС се
отрича възможността ответното дружество
да коригира сметките на абонатите при липса на действащи Правила по чл. 83, ал.
1, т. 6 от ЗЕ, а и на алтернативно основание следва да бъде обърнато внимание,
че същата разпоредба е нищожна. Неравноправният характер на така извършената
корекция от ответника следва от липсата на предвидена както на нормативна в
лицето на приети разпоредби в действащи ПИКЕЕ, така и на договорна възможност
да бъде проведена корекционна процедура в полза на потребителя в случаите на
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на уреди,
съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3. Изрично в чл. 104а, ал. 2, т. 5,
б."Б" от ЗЕ е указано, че Общите условия на „Блектроразпределение
Север" АД и в чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „Б" от ЗЕ (относно Общите
условия на „Енерго Про Продажби" АД) следва да съдържат възможност за
корекция на сметка както в полза на крайния снабдител, така и в полза на
потребителя. Това обаче не е предвидено нито нормативно, нито договорно, а на
практика никога не се е случвало. Ищците считат, че разпоредбите на чл. 38 от
ОУ на „Електроразпределение Север" АД от 2007 г. изм. през 2009 г. са
нищожни, противоречащи на императивни правни норми, регламентиращи правилата за
разпределение на риска при продажба на родово определени вещи, освен това
противоречат на интереса на потребителя. За потребителя не е съществувала
обвързваща действителна клауза, по силата на която да се дължи процесната сума,
а и потребителят не се е съгласявал с процедура за едностранно и без негово
участие преизчисляване за минал период на сметките за месечно доставената и
отчетена посредством средството за търговско измерване електрическа енергия.
Прилаганата от дружеството процедура за начисляване на „корекционни суми"
върху вече платени месечни сметки е неправомерна и се обосновава на нищожни
правни норми като в случая са налице
и предпоставките, посочени в чл. 143
от ЗЗП. Оспорва документите на ответното дружество въз основа на които е
издадена процесната фактура. От тези фактически твърдения ищецът обосновава
правния си интерес от предявеният иск.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба с който
изразява становище за допустимост на иска, но оспорва същия като неоснователен
и възразява срещу същия. Твърденията са, че за него е налице е правно
основание за възникването на оспорваното материално право, което е предмет на
отрицателния установителен иск, депозиран от ищеца, а именно вземането на
„Енерго - Про Продажби" АД към ищеца за реално доставена и потребена
електрическа енергия на стойност 2342.21 лева, дължима по ф-ра № **********/14.05.2019
г. Процесната сума представлява цената
на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия в размер на
13042.2 квтч, натрупана в скрития регистър
и се дължи от ищеца на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 79, ал. 1,
вр.чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Не оспорва твърденията, че между страните
съществува валидно договорно правоотношение, по силата, на което ищецът е
потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия.
Потвърждава обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на
средството за търговско измерване на посочения в исковата молба адрес, както и
че резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол. Сочи следните
възражения срещу иска и факти от които ответникът черпи права: Разпоредбите на
Общите условия имат обвързваща сила между страните по настоящия спор, тъй като
те се намират в продажбено правоотношение относно продажбата на електрическа
енергия, като правата и задълженията им се уреждат от Закона за енергетиката,
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР по
т. 3 от Протокол № 147 от 14.10.2013 г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 от ЗЕ
във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, Общите условия за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Енерго - Про
Мрежи" АД /одобрени с Решение ОУ-05/21.07.2014 г. на ДКЕВР/, Общите
условия на ДПЕЕЕМ на „Енерго - Про Мрежи" АД (одобрени с Решение ОУ-060 на
ДКЕВР от 07.11.2007 г., изменени и допълнени с Решение ОУ-004/06.04.2009 г. на
ДКЕВР) и Общите условия на ДПЕЕ на „Е.ОН България Продажби" АД -
праводател на „Енерго - Про Продажби" АД /одобрени с Решение ОУ-061 на
ДКЕВР от 07.11.2007 г./.Общите условия на „Енерго - Про Мрежи" АД и
„Енерго - Про Продажби" АД са годен източник на облигационни задължения
между ищеца и двете енергийни предприятия на основание чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД.
Обвързващото им действие, равнозначно на силата на закона, е последица от
следните юридически факти: Общите условия са съставени, а след това и одобрени
по надлежния ред от ДКЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, чл. 89, ал. 1 вр.
с чл. 94, ал. 3 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката
(Приета с ПМС № 124 от 10.06.2004г.). Общите условия са действащи към датата на
извършване на проверката на средството за търговско измерване и са издадени на
основание чл. 98а от ЗЕ. Същите са публикувани, съгласно изискването на чл.98а,
ал.З от ЗЕ в един централен и в един местен всекидневник, както и на интернет
страницата на ответното дружество. Липсва допълнително писмено споразумение
между страните по реда на чл. 98а, ал. 5 от ЗЕ и чл. 93, ал. 3 от Наредбата за
лицензиране на дейностите в енергетиката, резултат от изразено несъгласие на
потребителя с Общите условия чрез внесено при оператора на
електроразпределителната мрежа заявление с предложение за други специални
условия в 30-дневен срок от влизането им в сила.Приетите и одобрени по
съответния ред Общи условия са задължителни за ползвателя на основание чл. 98а,
ал. 4 от ЗЕ без да е необходимо изричното му писмено съгласие. Налице е
основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена
електрическа енергия. Страните по настоящото дело са и страни по облигационно
правоотношение по договор за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Енерго - Про Мрежи" АД. Ответното
дружество изпълнява поетите по договора задължения добросъвестно и точно в
количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява
непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обекта на
ищцата. Съгласно подадено от абоната
заявление дружеството има задължение да му
достави ел.енергия измервана с една или две скали и се отчита по
регистър 1.8.1 и 1.8.2 и показанията са видими, както за абоната, така и за
служителя. Неотчетената, но консумирана ел.енергия от абоната е отчетена в
скрит регистър 1.8.3 и същата следва да се заплати от последния. Твърди, че
ищцата не е заявявала доставка на ел.енергия по три скали. На 25.04.2018 г. в изпълнение на чл. 44 от
ПИКЕЕ е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на
ищеца от служители на „Енерго - Про Мрежи" АД, в присъствието на ищцата.
Дружеството няма вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение предварително
да известява потребителите за проверките, които извършва, реализирайки правата
си на собственик, тъй като подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по
предотвратяване на неправомерните въздействия върху измервателните системи и
средствата за търговско измерване. „Енерго - Про Мрежи" АД е дружество с
основен предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна
мрежа, чрез която извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на
обособена територия, при наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004
г., издадена от ДКЕВР. Дружеството е оператор на разпределителна мрежа по
смисъла на § 1, т. 346, б."а" от ДР на ЗЕ и собственик на средствата
за търговско измерване в според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и съобразно чл. 44 от
ПИКЕЕ има право да извършва технически проверки на място на измервателната
система и на средствата за търговско измерване. Съгласно чл. 41 от ПИКЕЕ и чл.
34, ал. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ, на средствата за търговско измерване се извършват
първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията и
нормативните актове към него. Дружеството следи за техническото състояние на
измервателните уреди като резултат на такава проверка е и констатираното
несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа енергия от абоната.
„Енерго - Про Мрежи" АД изпълнява договорните си задължения добросъвестно,
съобразно изискването на чл. 63 ЗЗД. За извършената проверка е съставен
Констативен протокол. При проверката са извършени замервания с еталонен
калибриран уред и е установено, че в скрит
регистър 1.8.3 има показания в
размер на 13042 квтч, която не се отчита и не се заплаща от абоната. Процесният
електромер е демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална
опаковка, пломбиран с пломба и е предоставен за метрологична експертиза в БИМ. Констативният
протокол за техническа проверка отразява действителното фактическо положение,
той е съставен в съответствие с разпоредбите на чл. 47 от ПИКЕЕ и чл. 59 от ОУ
на ДПЕЕЕМ и подписан от двама свидетели, които не са служители на
електроразпределителното дружество. Извършената проверка на електромера на неговата цялост и функционалност,
притежава съответната юридическа стойност. Безспорно в имота на ищеца е
консумирана електрическа енергия, която не е заплатена. Ако абонатът е потребил
електрическа енергия в количество, различно от отчетеното, той дължи
заплащането му по силата на договорната връзка. Експертизата е извършена от
Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни
уреди". За извършената експертиза е съставен Констативен протокол №
778/03.05.2019 г., съгласно който е
установено при софтуерно прочитане, че е осъществявана външна намеса в тарифната
схема на електромера, наличие на преминала
енергия на тарифа 1.8.3., която не е визуализирана на дисплея и наличие на
преминала ел.енергия в размер на 13042.2 квч. Констатирано е също така, че
електромерът не съответства на техническите характеристики. Констативният
протокол на БИМ е официален
свидетелстващ документ, който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с
материална, обвързваща съда доказателствена сила. Съставено е становище за начисляване на електрическа
енергия от 10.05.2019 г. за период от една година преди датата на проверката.
При липса на данни за техническа неизправност на електромера извън извършената
манипулация, следва да се приеме, че установеното след разчитане на скрития
регистър количество енергия е реално доставено и консумирано от абоната.
Начислена е сума, представляваща стойност на доставена и употребена от ищеца
електроенергия. Несъответствието в измерването е установено едва при
извършената техническа проверка, поради което неостойностеното количество е
допълнително начислено на абоната. Това количество електроенергия не
представлява служебно начисление от страна на електроразпределителното
дружество, а е реално потребено количество, което е отчетено от средството за
търговско измерване, но при месечното отчитане на показанията на електромера не
е било фактурирано. Съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ, в случаите на установяване на несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните от клиента количества електроенергия, операторът на съответната
мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното
количество и преминалите количества за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период, не по-дълъг от една година. Процесната сума се
дължи от ищеца като насрещна престация по договора за доставка на електрическа
енергия, сключен с ответното дружество и представлява левовата равностойност на
консумираната в обекта електрическа енергия. Процесната фактура е издадена след
остойностяване на засечени показания по реален отчет. Съгласно разпоредбата на
чл. 200, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да плати цената
на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка
на електрическа енергия. Съобразно чл. 16, т. 2 от ОУ на ДПЕЕ /2014 г./ и чл.
17, т. 2 от ОУ на ДПЕЕ /2007 г./ . от които страните са обвързани, потребителят
е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия.
Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически
изводи:
Не е
спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че на 25.04.2018
г. служители на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД са извършили проверка на СТИ
фабр. № 1115031500788990 на обект на наследодателя на ищците Илия Д. Арнаудов,
находящ се в с. Долище, общ.
Аксаково. Електромерът е демонтиран, пломбиран и е изпратен за проверка в БИМ при
показания в регистър 1.8.3 от 013042 кВТч. Тези обстоятелства са обективирани в
Констативен протокол № 1104664, който е подписан от съпругата на Илия Арнаудов и
служителите на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД. От Констативен протокол за
метрологична експертиза на средство за измерване № 778/03.05.2019 г. на
Българския институт по метрология, РО Русе, се установява, че при софтуерно
четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на
преминала енергия на тарифа 3 – 013042,2 kWh, която не е визуализирана на
дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики, отговаря на
изискванията за точност при измерване на електроенергия. Електромерът не
съответства на техническите характеристики. На основание извършената проверка
от ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД е
изпратено уведомление до абоната, с което го уведомяват, че е направено
преизчисление на количеството потребена електрическа енергия. От представеното
становище за начисление на електрическа енергия от 10.05.2019 г. се установява,
че е начислена общо 13 042 кВТч енергия за периода 26.04.2017 г. – 25.04.2018 г.,
която е на обща стойност 2 342,21 лв., съобразно Фактура № ********** от 14.05.2019
г., изпратена на абоната. От Констативен протокол № 11160862/20.11.2015 г. се
установява, че процесният електромер е монтиран с нулеви показания за дневна и
нощна тарифи.
От
заключението на допуснатата по делото СТЕ се установява, че СТИ е било в
метрологична годност. Електрическата енергия натрупана в регистър 1.8.3 в
размер на 13 042 kWh е отчетена от
процесното СТИ. Извършените от ответника изчисления на дължимата сума са
математически точни.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че ищците не дължат процесната сума, представляваща стойността на служебно
начислена електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване или
неправилно/неточно измерване на електрическа енергия.
Няма твърдения в тази
насока, а и от служебния контрол на въззивния съд по чл. 269 ГПК се установява,
че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което
предметът на проверка следва да се ограничи съобразно изложените във въззивната
жалба оплаквания по правилността му.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката
/в редакцията и́ след измененията в ДВ, бр. 38 от 08.05.2018 г./, устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в
правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително реда и начините за преизчисляване на
количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, реда и начина
за обслужване на средствата за търговско измерване, както и създаването,
поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
Преди това изменение на Закона
за енергетиката в разпоредбата на чл. 83 не е фигурирала възможност в ПИКЕЕ да
бъдат уредени хипотези за измерване на показания в невизуализиран регистър на
СТЕ.
Доколкото към настоящия момент разпоредбите на Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013
г. /ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г./., са отменени изцяло с Решение № 1500 от
06.02.2017 г. на ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. и Решение № 2315 от 21.02.2018 г.
по адм.д. № 3879/2017 г. на ВАС /обнародвано в бр. 97 от 23.11.2018 г., в сила
от 23.11.2018 г./, то настоящият състав приема, че изменението на разпоредбата
на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ касае бъдещите ПИКЕЕ, които КЕВР ще одобри
упражнявайки делегираните си законови правомощия. След
измененията на ЗЕ и отмяната на ПИКЕЕ от 2013 г. КЕВР е издала нови ПИКЕЕ
(обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), в които вече фигурира ред за
преизчисляване на количеството електрическа енергия, за която има измерени
показания в невизуализиран регистър /чл. 1, ал. 1, т. 7, чл. 47, ал. 1, чл.
55/.
В отменените ПИКЕЕ не се съдържат разпоредби, които да уреждат реда и
начините на преизчисляване при неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване. Да се приеме обратното би означавало, че
законодателят с новата редакция на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ
урежда нещо, което вече е уредено, което би било израз на лоша законодателна
техника при нарушаване на принципите за необходимост и стабилност, уредени в
чл. 26 от Закона за нормативните актове.
Все още действащият към датата на проверката чл. 50 ПИКЕЕ предвижда,
че при установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната
група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия,
операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като
разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите
количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването
й, но за период, не по-дълъг от една година.
Съдът приема, че този текст е неприложим по отношение на отчетените
показания в скритите регистри, а касае други хипотези на несъответствие на
данните. В Решение № 21 от 01.03.2017 г. по т.д.№ 50417/2016 г., I г.о. на ВКС
е прието, че и и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6
ЗЕ /ДВ бр. 54/2012 г./ и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г. е допустимо операторът
на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребената електрическа енергия
за минал период, когато действително доставената електрическа енергия погрешно
е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени в
информационната база данни за техническите параметри на средството за търговско
измерване. В мотивите към решението се изследва въпросът, че разпоредбата на
чл. 50 ПИКЕЕ се прилага в хипотези на грешно отчитане на действителното
потребление на електрическата енергия, когато грешката се дължи на дефект в
измервателното устройство. ВКС приема, че хипотезата на неправомерна намеса в
СТИ, когато доставчикът е доказал реалното количество на доставката и разликата
между заплатеното и действително дължимото, е сходна, но в този случай не се
прилага чл. 50 ПИКЕЕ, а корекцията се извършва по реда на някоя от другите разпоредби.
В настоящия казус не се установява дефект в измервателното устройство,
а точно обратното. Според протокола от БИМ и становището на вещото лице СТЕ е
било технически изправно, поради което правилно е отчитало преминалата през
него електрическа енергия. Не беше доказано и наличието на грешно въведени в
информационната база данни технически параметри на електромера.
Дори да се приеме, че чл. 50 ПИКЕЕ може да служи за основание за
служебно коригиране на сметката на потребителя, то същият не може да се
приложи, защото останалите действащи разпоредби на ПИКЕЕ към датата на
проверката не могат сами по себе си да покрият всички изисквания за надлежно
извършване на процедурата за корекция. На основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародване на
съдебното решение, което в случая за ПИКЕЕ е сторено в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017
г. Следователно разпоредбите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са неприложими
към настоящия случай, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е
извършена на 25.04.2018
г. В отменените разпоредби се съдържат процедурни правила за надлежно
извършване на проверката, която служи като основание за коригиране на сметката.
След отмяната на чл. 41-44 и чл. 47 ПИКЕЕ липсва ред и предпоставки за
извършване на проверка за метрологичната, функционална и техническа изправност
на СТИ, както специални изисквания за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Извършените от ответника
в тази връзка действия към този момент не са изрично регламентирани, поради
което и не са основани на закона. Дори да не е отменен законовия текст, който
предвижда коригирането на сметката по определена методика, то след отмяната на
текстовете, които уреждат процедурата за констатиране на отклоненията в
нормалното отчитане, е изключена възможността за прилагането му. Доколкото
законодателят не е предвидил друг ред, освен този по ПИКЕЕ, по който да се
извърши проверката и коригирането на сметката, то доставчикът няма правомощия
да извършва такива действия и извършването им няма юридическа стойност. Този
извод се налага и предвид строгата регулация и държавен контрол над енергийния
сектор с цел да бъдат защитени потребителите от неправомерни действия на
монополистите.
Предвид горното съставения от служителите на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД констативен протокол следва да се цени от съда единствено като частен
документ, който в случая не носи подписа на потребителя, поради което
установените в него факти не го обвързват.
По отношение на коригирането на сметката на потребителя въз основа на
показания в невизуализиран регистър съдът приема, че принципите на измерване на
преминалото количество електрическа енергия също се регулират от ПИКЕЕ,
съобразно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. С договора за присъединяване към
електрическата мрежа клиентите от дадената група избират тарифността на
измерване количеството електрическа енергия, като операторът на съответната
мрежа е длъжен да монтира измервателни уреди, които да съответстват на писмено
заявения избор на клиента. /чл. 11, ал. 1 ПИКЕЕ (отм.)/ Съобразно чл. 19, ал.
1, т. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически
мрежи, в договора за присъединяване се включват клаузи за тарифите за измерване
на електрическата енергия. В случая, видно от доказателствата по делото, на ищеца
битов потребител е монтиран електромер, който измерва преминалата ел.енергия с
две скали при зони в денонощието – дневна и нощна. Цената на преминалата и
употребена електрическа енергия се определя съобразно конкретната тарифа,
според месеците и часовете когато е била използвана.
В противоречие с уговорените между страните и регулираните от КЕВР
тарифи и способи на отчитане на преминалата ел.енергия ответникът претендира
цена за технологични разходи по отчетена в „скрит“ /невизуализиран/ регистър
енергия. От данните по делото не се събраха доказателства ищецът да се е
съгласявал с такъв начин на отчитане и остойностяване на енергията, а и такъв
не е законово регламентиран. Именно право на ползвателя на мрежата е да избира
начина на измерване на ползваната електрическа енергия между утвърдените
тарифи, съобразно предвиденото в чл. 15, т. 2 от действащите Общи условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД /Одобрени с Решение №
ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР. Изменени и допълнени с Решение №
ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР/.
В чл. 10, ал. 1 ПИКЕЕ /отм./ и чл. 32, ал. 2 от Наредба № 6 от
24.02.2014 г. е предвидено, че операторът на съответната мрежа е длъжен да
осигурява на страната, която купува електрическа енергия, възможност за контрол
на показанията на средствата за търговско измерване. Същевременно, според чл.
662 от Наредба за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /Изм., ДВ, бр.
86 от 27.10.2017 г./ електромерът трябва да има показващо устройство -
електромеханичен регистър или електронен дисплей. Когато е възможно,
показващото устройство трябва да е видимо за потребителя и действащата в
момента тарифа трябва да е показана (индикирана). В случаите на няколко стойности,
представяни от единичен дисплей, трябва да е възможно показване на съдържанието
на всички съответни памети. При изобразяване на паметта трябва да е възможно
идентифицирането на всяка използвана тарифа.
Отчитането в скрития регистър е в противоречие с подзаконовите
нормативни актове. След като показанията се отчитат в „скрит“ регистър няма как
потребителят да бъде информиран за консумираната от него ел.енергия и за
цената, която дължи за нея. Задължението за предоставяне на информация на
потребителя (за отчетената стойност на ел.енергията и за нейната цена) от
страна на доставчика е от ключово значение за този вид правоотношения и
нарушаването му винаги води до опорочаване на процедурата по ценообразуване и
корекция на сметка.
Ако целта на „скрития“ регистър е да отчита преминала ел.енергия,
която поради манипулиране на електромера не е отчетена от редовните регистри,
то способите и процедурите, чрез които тази енергия впоследствие следва да се
заплати от потребителя и на какви цени, следва да са изрично законово
регламентирани. Такава законова уредба е липсвала към момента на проверката,
поради което ответникът няма право да преизчислява дължимите от потребители
суми на база на стойностите в невизуализиран регистър, без значение кога и как
енергията е преминала през електромера, дори и да се установи, че е реално
потребена.
По делото не се установи безспорно, че към момента на монтирането на
СТИ показанията в скрития регистър са били нулеви. Твърдението, че при нулеви
показатели на другите тарифи, не е възможно в скрития регистър показателите да
са други, е невярно. Това е така, защото достъп до софтуера преди монтирането
имат само служителите на ответното дружество и производителя чрез съответните
пароли и е технически възможно да се извърши манипулация и начисляване без
потребителя да може да разбере за това, доколкото показанията на тарифите, по
които нормално се отчита използваната от него ел.енергия, са нулеви при
монтирането. Именно, за да се избегне начисляването на суми и заплащането на
ел.енергия, която потребителят не е могъл да проследи, че е изразходвал, СТИ са
конструирани така, че да има възможност на видим дисплей да се изобразяват
съответните стойности. Този извод се потвърждава и от разпоредбите на Наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол. Електромерите технически притежават повече
тарифи за отчитане на положителна активна енергия, в случай, че се въведе
допълнителна тарифа (извън върхова, дневна и нощна), която да може да бъде
използвана без да се налага смяна на устройството. В този смисъл този „скрит“
регистър не се използва по техническото му предназначение и по този начин
създава предпоставки за манипулиране, като негативните последиците от това
следва да се възложат в тежест на по-силната страна в правоотношението –
доставчика на ел.енергия.
Към горното следва да се добави и това, че за да се манипулира
електромерът по този начин е необходим специализиран софтуер, до който имат
достъп само дружеството, което стопанисва СТИ и БИМ. Също така, за да се
оперира с този софтуер до степен, която би позволила манипулация на регистрите,
са необходими специални технически и компютърни познания, които средният
потребител не притежава.
Настоящият състав е запознат със
становището на ВКС /Решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/2018 г., III
г.о. и Решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018 г., III г.о./ във
връзка с наличието на основание за корекция на сметката на потребителя при
констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от
него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от
17.7.2012 г. и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от
16.11.2013 г. и за възможността електроразпределителното дружество да извършва
корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47
ПИКЕЕ от 2013 г. с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм.дело № 2385 от
2016 г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от
действително потребената електрическа енергия.
Съставът на ВОС не споделя тази незадължителна съдебна практика в частта,
с която се приема, че дружеството има основание да претендира суми от
потребителя по силата на чл. 183 ЗЗД. Извън посочените по-горе в мотивите на
настоящия съдебен акт множество съображения за това, възприемането и́ би
довело до неприложимост на изричната правна уредба, в която е предвиден
специален ред за провеждане на процедурата по корекция на сметка. Политиката на
законодателя във връзка с енергетиката е да урежда отношенията между
енергийните дружества и ползвателите на мрежата чрез специални императивни
правни норми, като при наличието на празнота в тази уредба тя следва да се
запълни по законодателен ред или чрез провеждане на съответните административни
процедури, а не чрез прилагане по аналогия на общите правила на ЗЗД.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира предявения
отрицателен установителен иск за недължимост на претендираната сума за
основателен. Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди
изцяло.
С оглед изхода
на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
разноските извършени в хода на въззивното производство. Въззиваемите са
претендирали адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., за която сума е представен
договор за правна защита и съдействие. Процесуалният представител на въззивника
е релевирал своевременно възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което възражение е неоснователно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за МРАВ (след изменението с ДВ бр. 45 от 2020
г.) минималното адвокатско
възнаграждение съобразно материалния интерес на делото е 280,53 лв., а следва
да се има предвид и факта, че въззиваемите са двама. Въпреки липсата на
съществена фактическа и правна сложност на делото възнаграждението не следва да
се редуцира до минимума. Въззивникът претендира адвокатско възнаграждение в
размер на 936 лв. с ДДС, което е повече от два пъти по-високо от претендираното
от въззиваемите. В тази хипотеза приложение намира и практиката на ВКС изразена
в Определение № 3 от 5.01.2015 г по ч.гр.д. № 7153/2014 г., IV г.о. на ВКС,
според която възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна е неоснователно когато направилата го страна сама е оценила
високо фактическата и правната сложност на делото и е поискала по-високо
адвокатско възнаграждение за своя процесуален представител.
Водим от горното,
настоящият състав на Варненския окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 5546 от 09.12.2019 г., постановено по гр.д. № 9230/2019 г. по описа на ВРС,
XIV с-в.
ОСЪЖДА
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, „Варна Тауърс
–Г“, бул. „Владислав Варненчик” 258, ДА ЗАПЛАТИ на Ж.П.А., ЕГН ********** и Д.И.Д.,
ЕГН **********, двамата с адрес: ***, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.