Решение по дело №39/2019 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 ноември 2019 г. (в сила от 3 декември 2019 г.)
Съдия: Велемира Денчева Димитрова
Дело: 20194210100039
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р      Е      Ш     Е     Н     И     Е

 

                                                439

 

                                  гр. Габрово 07.11.2019 год.

 

                            В      ИМЕТО      НА      НАРОДА

 

ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛЕМИРА  ДИМИТРОВА

                                                                                                                                          при секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията Димитрова гр. дело № 39 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е  с правно основание чл.422 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 09.01.2017 г. е подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение 1 от същата дата, сключен на основание чл. 2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., със страни „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, с ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК *********, по силата на които вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД от А.П.П., произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № 1446639 одобрен на 08.04.2014 г. и подписан на 09.04.2014 г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор, което вземане е индивидуализирано в Приложение 1 от 09.01.2017 г. към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 09.01.2017 г.

Съгласно чл. 4.3. от рамковия договора за цесия, Агенция за събиране на вземания, в качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което Агенция за събиране на вземания има изрично пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. В изпълнение на договорните задължения и изискванията на закона на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД с Изх. № УПЦ-П-УКФ/ 1446639 от 19.01.2017 г. посредством Български пощи ЕАД с известие за доставяне, което писмо се е върнало в цялост с отбелязване „Непотърсена". На ответника е изпратено и второ Уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-УКФ/1446639 от 05.09.2017 г. от името на „УниКънсюмър Файненсинг" ЕАД, посредством куриерска фирма Лео Експрес с товарителница № 67362221 и известие за доставяне, което писмо е получено от А.П. на 11.09.2017 г. в 11:52 часа.

Към исковата молба ищецът представя заверени копия от уведомленията за извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД с Изх. № УПЦ-П-УКФ/1446639 от 19.01.2017 г. и с изх. № УПЦ-С-УКФ/1446639 от 05.09.2017 г. и моли съдът да връчи същата на ответника, ведно и с исковата молба и приложенията към нея, като се позовава на практиката на ВКС съгласно която ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД.

Процесното вземане произтича от одобрен на 08.04.2014 г. и подписан на 09.04.2014 г. Договор за потребителски паричен кредит № 1446639 /Договорът/ между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, в качеството му на Кредитор и А.П.П. в качеството му на Кредитополучател. Договорът е сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Общите условия /ОУ/, при които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД предоставя потребителски кредити. Цитираните ОУ са неразделна част от договора за кредит. С подписването на Договора, Кредитополучателят удостоверява че му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна на Кредитора, получил е екземпляр от ОУ, запознат е с тях и безусловно ги приема.

При условията на Договора, Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя потребителски паричен кредит с главница /обща стойност на кредита/ от 11 327,58 лв. /единадесет хиляди триста двадесет и седем лева и петдесет и осем стотинки/, която сума включва чистата стойност на кредита от 10 050,00 лв. /десет хиляди и петдесет лева/, комисионна /такса за разглеждане на кредита/ от 301,50 лв. /триста и един лева и петдесет стотинки/ и еднократна застрахователна премия от 976,08 /деветстотин седемдесет и шест лева и осем стотинки/. Чистата стойност на кредита от 10 050,00 лв. /десет хиляди и петдесет лева/ е преведена на дата 09.04.2014 г. по посочена от Кредитополучателя банкова сметка, ***то си по договора.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от ОУ към Договора, усвоената парична сума, от датата на отпускане на кредита, за срока на действие на Договора се олихвява с възнаградителна лихва, месечния размер на която е фиксиран за срока на Договора. Лихвата се начислява от датата на отпускане на кредита, като към датата на подписване на договора страните са договорили годишен лихвен процент в размер на 11,49 % /единадесет цяло и четиридесет и девет стотни процента/. Така, към датата на подписване Договора, страните са постигнали съгласие възнаградителната лихва да е в общ размер на 5 212,02 лв. /пет хиляди двеста и дванадесет лева и две стотинки/.

Подписвайки Договора, Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи са посочени в погасителен план, който е неразделна част от договора за кредит. Или общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на Договора е в размер на 16 539,60 лв. /шестнадесет хиляди петстотин тридесет и девет лева и шестдесет стотинки/, която съгласно клаузите на Договора е платима на 84 /осемдесет и четири/ броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 196,90 лв. /сто деветдесет и шест лева и деветдесет стотинки/, като първата погасителна вноска е дължима на 21.05.2014 г., а последната е с падеж на 21.04.2021 г., съгласно погасителен план, неразделна част от Договора, в който е посочен размерът и падежът на всяка отделна погасителна вноска. Размерът на всяка месечна погасителна вноска включва съответната част от главницата на отпуснатия кредит и договорната лихвата върху нея към момента на предоставяне на кредита /чл. 3, ал. 2 от ОУ към Договора/.

Съгласно чл. 16, ал. 1 от ОУ към Договора, при забава в плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми, същият дължи на Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 365 /триста шестдесет и пет/ дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На посоченото основание, на длъжника е начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 1 566,64 лева /хиляда петстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/ за периода от 21.06.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 21.04.2021 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план/, но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 16, ал. 2, б. „а" от Общите условия, неразделна част от договора за кредит, съгласно който кредиторът има право да обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер при неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихва/. „Агенция.за събиране на вземания" ЕАД в Уведомлението за цесия по реда на чл. 99 от ЗЗД, изпратено до ответника е съобщил на същия, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора го кани да изплати или разсрочи задължението си, като ако не изплати или разсрочи задължението си, срещу него ще бъдат предприети съдебни действия за събиране на дължимите суми, както и на гърба на уведомлението изрично е посочено, че вземанията по процесния договор са изцяло изискуеми. Уведомлението за цесията и за обявяване на предсрочната изискуемост е получено от А.П. на 11.09.2017 г. в 11:52 часа.

Кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до подаване на заявлението в съда, е в размер на 4161,37 лв., с която са погасени, както следва: 2014,26лв. възнаградителна лихва, 2125,41 лв. главница и 21,70 лв. лихва за забава.

Предвид изложеното за Агенция за събиране на вземания ЕАД възникнал правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което е депозирано Заявление за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу А.П.П. в деловодството на Районен съд - гр. Габрово. Съдът е образувал ч.гр.д. № 1910/18 г., издал е Заповед за изпълнение и е връчил същата на длъжника съгласно разпоредбите на ГПК. На 02.11.2018 г. ищецът получил съобщение с указание на съда, в съответствие с чл. 415, ал. 1 от ГПК, че Агенция за събиране на вземания ЕАД може да предяви иск за установяване на вземането си, в резултат на което депозира настоящата искова молба като моли съдът да признае за установено, че А.П.П., като Кредитополучател по Договор за потребителски паричен кредит № 1446639 одобрен на 08.04.2014 г. и подписан на 09.04.2014 г., дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК *********, следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1910/18 г. по описа на PC - гр. Габрово, а именно:

-8 843,38 лв. /осем хиляди осемстотин четиридесет и три лева и тридесет и осем стотинки/ - неизплатената главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 21.06.2016 г. до 21.04.2021 г., по отношение на които на основание чл. 16, ал. 2, б."а" от ОУ към Договора е обявена предсрочна изискуемост преди датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда;

-611,31 лв. /шестстотин и единадесет лева и тридесет и една стотинки/ - договорна /възнаграителна/ лихва, дължима за периода от 21.06.2016 г. до 9.01.2017 г.;

-1 566,64 лв. /хиляда петстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/, лихва за забава дължима за периода от 21.06.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда /04.10.2018 г./

-законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист /04,10,2018 г./. до окончателното погасяване на дълга, както и да му присъди сторените и предявени разноски по ч.гр.д.№ 1910/18 r. по описа на PC - гр. Габрово.

В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи комулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове предявени срещу А.П. Петковсе прави искане съдът, да постанови осъдително решение за същите суми.

Моли, също така да му бъдат присъдени и направените съдебно деловодни разноски и в настоящото производство.

В законния срок е постъпил отговор от  особения представител на ответника, чието становище е, че предявеният иск е неоснователен и недоказан по следните съображения :

            На първо място се оспорва твърдението, че кредитодателят е уведомил ответника за обявяването на вземането спрямо него за предсрочно изискуемо. Особеният представител заявява, че не може да се приеме, че с връчването на исковата молба и уведомлението по чл. 99 ал.3 от ЗЗД  на особения представител назначен от съда, кредитора е уведомил надлежно длъжника за извършената цесия

            Особеният представител на ответника не оспорва, че съществува облигационно отношение между последния и УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД,ЕИК ********* за паричен кредит. Оспорва обаче твърдението на ищеца, че предмет на иска е вземането на първоначалния кредитор спрямо ответника по представения към исковата молба договор за цесия. В приложеният към исковата молба индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия / от 09. 01.2017 г. и Приложение № 1, което съдържа номера на договори не може да се извлече конкретна информация относно основанието и размера на конкретното вземане, както и длъжника за който се отнася .

Обстоятелството, че в това приложение фигурира номер на договор, който съответства на номера на договора на ответника не е достатъчно да индивидуализира прехвърленото вземане. Неопределяемоста на прехвърлените вземания води до недействителност на цесията поради недействителността на продажбата т.е поради липса на предмет по смисъла на чл. 26 , ал.2 ЗЗД.

        Оспорва се представеното пълномощно от УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД , ЕИК *********, което е без дата и нотариална заверка , с което е упълномощил цесионера „Агенция за събиране на вземания „ ЕАД , ЕИК ********* да уведоми всички длъжници за сключения рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г. от който ищеца черпи права за уведомяване на длъжника .

       Особеният представител на ответника прави искане съдът да се произнесе относно нищожността неравноправните клаузи в договора за потребителски кредит № 1446639 , съобразно практиката на съда на ЕС и директива 93/1 З/ЕИО на съвета от 05.04.1993 г.,тъй като те не са индивидуално уговорени и са еднотипни бланкови договори, на който съдържанието не може да се променя от потребителя.

      Оспорва договорената възнаградителна лихва договорена между страните в размер на 5 212,02 лв. посочена в чл. 7 , ал.1 от ОУ на договора, поради противоречие с добрите нрави, по- конкретно с принципа на справедливост, който в гражданските правоотношения изисква защитаване на интересите и равнопоставеност на субектите.

По отношение на осъдителните искове предявени при условие на евентуалност , прави искане съдът да го отхвърли като неоснователни и недоказани.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :

                По делото е приложено ч.гр.д. №1910/2018г. на ГРС, по което въз основа на заявление с вх. № 8312/04.10.2018г. е издадена в полза на „Агенция за събиране на вземания" ООД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 5064/05.10.2018г. против длъжника А.П.П. за сумата 8 843.38 лева главница, ведно със законната лихва считано от 04.10.2018г., сумата 611.31 лева представляващи договорна лихва за времето от 21.06.2016г. – 09.01.2017г., сумата 1566.64 лева мораторна лихва за периода  21.06.2016г. – 04.10.2018г. както и за сумата 320.43 лева разноски включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

От страна на ищеца са представени копие от Договор за потребителски паричен кредит № 146639 одобрен на 08.04.2016 г. и подписан на 09.04.2016 г., ведно с погасителен план и общи условия; заверено копие от Сертификат за застраховка „Кредитна Протекция Плюс"; искане за комунално плащане и съгласие за директен дебит от 09.04.2016г. заверено копие от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 20.12.2016 г.;заверено копие от Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 09.01.2017 г. с Приложение № 1 към него; заверено копие от Потвърждение за извършена цесия; заверено копие от Пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД; заверено копие от Уведомително писмо за извършената цесия и за предсрочна изискуемост, ведно с известие за доставяне, върнато като непотърсено от „ Български пощи” и Уведомително писмо за извършената цесия и за предсрочна изискуемост, заедно с разписка от „Лео експрес” , връчено лично на кредитополучателя на 09.09.2017г.

От представените писмени доказателства се установяват изложените в исковата молба твърдения относно сключването на Договор за потребителски паричен кредит № 146639 одобрен на 08.04.2016 г. и подписан на 09.04.2016 г.

По силата на договора заемодателят се е съгласил да предостави на ответника заем в размер на 10 050,00 лв., който заемателят да върне за срок от осемдесет и четри месеца, на месечни вноски платими на 21-во число на месеца за периода от 21.05.2014 г. до 21.04.2021 г., на 84 равни месечни вноски, всяка в размер на 196.90 лева, съгласно подписан от ответника погасителен план, приложен към делото. Уговорени са фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 11.49%  и  ГПР от 13.11%. Ответникът се е задължил да върне сума в общ размер на  16 539.60 лева, в която  освен главницата и договорната лихва са включени също такси за разглеждане на кредита в размер на 301.50 лева и застраховка по кредита със застрахователна премия в размер на  976.08 лева.

Уговорен е начин на усвояване на кредита - превод по банкова сметка *** „Уникредит Булбанк” АД, чиито  номер е посочен от кредитополучателя.

По делото е представен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД  и „Агенция за събиране на вземания" ООД от 20.12.2016 г., по силата на който първото дружество се задължава да прехвърля ежемесечно на второто чрез отделни договори за цесия просрочени и изискуеми вземания, произхождащи от договори за потребителски парични и стокови кредити, сключени с физически лица, които не се погасяват редовно, индивидуализирани в приложение 1 към всеки отделен месечен договор за цесия, срещу заплащането на определена цена.

Представени са и Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 09.01.2017 г.  заедно с извлечение от приложение № 1/09.01.2017 г. към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 09.01.2017 г. сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД  и „Агенция за събиране на вземания" ООД. В приложението е описано вземането спрямо ответника по процесния договор, като същото е подробно индивидуализирано чрез номера и датата на договора за потребителски паричен кредит, имената и ЕГН на ответника - длъжник, размера на дължимите главница и лихви, общия размер на задължението по кредита и покупната цена на вземането.

По силата на издадено от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД пълномощно, “Агенция за събиране на вземания“ АД е упълномощена да уведоми всички длъжници по вземания , които дружеството е цедирало на 09.01.2017г., за извършената цесия, а на цесионера е издадено от страна на цедента  потвърждение за извършената цесия.

В писмо, адресирано до ответника, ищецът, действайки като пълномощник на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, е направил изявление, че въз основа на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 09.01.2017 г.  и приложение № 1/09.01.2017 г.  към него, на „Агенция за събиране на вземания“ АД са прехвърлени всички вземания по Договор за потребителски паричен кредит № 1446639 сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" и А.П.П.. Към 05.09.2017 г. задълженията възлизат на 10 087.27 лв., като е направено изявление за обявяване на цялото вземане по договора за заем за предсрочно изискуемо и ответникът е поканен да го заплати в 5-дневен срок от получаването на поканата на посочена сметка. Писмото е изпратено чрез куриера  „ Лео експрес”  и видно от обратната разписка към товарителницата е връчено на лично на  А.П.П. на 09.09.2017г.

От представеното по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, прието от съда за обосновано и законосъобразно и неоспорено от страните, се установява, че на 09.04.2014г. по сметка на ответника А. Петров Петров в „Уникредит Булбанк” АД е преведена сумата по отпуснатия кредит в размер на 10 050 лева.

Съгласно заключението, кредитополучателят е обслужвал редовно кредита до 21.05.2016г., като е изпаднал в забава от 21.06.2016г.

На 09.01.2017г.  вземането спрямо него е цедирано от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД в полза на “Агенция за събиране на вземания“ АД. След датата на цесията в полза на новия кредитор няма направени  вноски, като към датата на подаването на Заявление по чл. 410 от ГПК от цесионера размера на падежиралата главница по кредита е  8 843.41 лева, на падежиралата договорна лихва 2 763.39 лева, а на дължимата лихва за забава  от датата на предсрочната изискуемост до  депозирането на заявление по чл. 410 от ГПК -1 050.27 лева.

При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна , че предявените искове с основание чл. 422 от ГПК са частично основателни .

От събраните по делото доказателства се установява, че е възникнало валидно  облигационно правоотношение между ответника, в качеството на заемател и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, в качеството на заемодател, по сключен между тях Договор за потребителски паричен кредит № 1446639 / 09.04.2014г. като ответникът не е оспорил, че заемодателят е изпълнил основното си, произтичащо от договора задължение да му предостави уговорената сума в размер на 10 050.00 лв. Видно от признанието на ищеца първоначално кредитът е обслужван, като кредитополучателят е погасил  задължения в размер на  4 161.37 лева, от които 2 014.26 лв. възнаградителна лихва, 2 125.41 лв. главница и 21.70 лева лихва за забава. Така сключеният договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит.

С получаването на сумата по кредита за заемателя е възникнало задължението да върне главницата, като и да заплати дължимата възнаградителна лихва, такса за разглеждане на кредита и застрахователна премия, като плащането си извърши на 84 месечни вноски, всяка от 196.90 лв. или общо сумата 16 539.50 лева, включваща възнаградителна лихва с фиксиран размер от 11.49 % . при ГПР 13.11 %

Съгласно чл. 9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави следва да се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота и се използва недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. По отношение размера на възнаградителната лихва в съдебната практика се приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на такава е действително, не следва да бъде по-голям от трикратния размер на законната лихва. (В този смисъл решение № 906/30.12.2004 г. по гр. дело № 1106/2003г., ІІ г.о., ВКС, решение № 378/ 18.05.2006г. по гр. дело № 315/2005г., ІІ г. о., ВКС, решение № 1270/ 09.01.2009 г. по гр. дело № 5093/ 2007г., ІІ г.о., ВКС, определение № 901/ 10.07.2015 г. по гр. дело № 6295/ 2014 г., ІV г. о., ВКС и др.).

Към датата на сключване на процесния договор, договорната лихва по него не надхвърля трикратния размер на законната лихва, с оглед на което, клаузите, с които последната е уговорена не противоречат на добрите нрави.

По отношение на претенцията за дължима въз основа на договора за потребителски кредит такса за разглеждане на кредита в размер на 301.50 лева съдът счита, че същата не е нищожна, доколкото е допустима съобразно чл. 10а от ЗПК / в редакцията му към датата на подписване на договора/.

Съдът намира, че Договор за потребителски паричен кредит № 1446639 / 09.04.2014г. е в съответствие с чл. 11 т.11 от ЗПК доколкото съдържащата се в погасителния план, подписан от ответника информация е разбираема и недвусмислена като е конкретизирано какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от главницата и лихвата.  Към датата на сключване на договора редакцията на чл. 10 ал.1 от ЗПК не е предвиждала изискване за размера на шрифта, на който е напечатан договора.

Възраженията на особения представител на ответницата, че договора за цесия между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД  и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД не е произвел действие спрямо ответника, тъй като цесията не му е съобщена, е неоснователно. Налице е уведомление от страна на цедента, изпратено от упълномощения от него цесионер, с което  цесията е съобщена лично  на длъжника А. Петров Петров, като със същото писмо му е обявена и предсрочната изискуемост на кредита.

Предвид горното и с оглед заключението на съдебно счетоводната експертиза  предявеният иск е основателен и доказан в частта му досежно  размера на претендираната главница от 8 843.41 лева.

Видно от заключението на съдебно счетоводната експертиза падежиралата редовна лихва за периода  21.06.206г. – 09.01.2017г. е в размер на 569.92 лева, като до този размер е основателен предявеният установителен иск, а за горницата над  него до  пълния предявен размер от 611.13 лева искът следва да бъде отхвърлен. По отношение на претендираната лихва за забава претенцията е основателна  за периода 21.06.2016г. до депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК /04.10.2018г./ до размер на 1 050.27 лева. Над този размер , до размера от 1 566.64 лева предявеният установителен иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Ответникът следва да заплати на ищеца 304.21 лева разноски в заповедното производство и 1 135.46  лева разноски в исковото производство, съобразно уважената част на исковете.

Предвид уважаването на исковете по чл. 422 от ГПК съдът не следва да се произнася по  евентуалните искове с основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Водим от гореизложеното, съдът

 

                                   Р     Е     Ш     И     :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.П.П., ЕГН **********, с адрес *** представляван по делото от особения представител адвокат С.И. ***, че по Договор за потребителски паричен кредит № 1446639/09.04.2014г., сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД  , същият дължи на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”Д - р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда “Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова С. и Мартин Деспов Деспов, в качеството им на управители,  сумата 8 843.41 лева /осем хиляди осемстотин и четиридесет  и три лева и четиридесет и една стотинки/ главница, ведно със законната лихва считано от 04.10.2018г., сумата 569.92 лева / петстотин шестдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/ договорна лихва за периода  21.06.2016г. - 09.01.2017г.  и сумата 1 050.27 лева /хиляда и петдесет лева и двадесет и седем стотинки/ - лихва за забава за периода от 21.06.2016г. до 04.10.2018г., за което е издадена Заповед за изпълнение № 5064/05.10.2018г. по ч. гр. д. № 1910/2018г. по описа на Габровски РС, на осн. чл. 422 от ГПК.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК ********* против А.П.П., ЕГН ********** иск с основание чл. 422 от ГПК в частта му досежно искането да бъде признато за установено, че по Договор за потребителски паричен кредит № 1446639/09.04.2014г., сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД  А.П.П. дължи договорна лихва за периода  21.06.2016г. – 09.01.2017г.  над установения размер от 569.92 лева до пълния предявен размер от 611.13 лева, както и лихва за забава за периода от 21.06.2016г. до 04.10.2018г. над установения размер от 1 050.27 лева до пълния предявен размер от 1 566.64 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА А.П.П., ЕГН **********, с адрес *** представлявана по делото от особения представител адвокат С.И. *** ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”Д - р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда “Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова С. и Мартин Деспов Деспов направените в заповедното производство разноски в размер на 304.21 лева / триста и четири лева и двадесет и една стотинки/, както  и 1 135.46  лева / хиляда сто тридесет и пет лева и четиридесет и шест и две стотинки/ разноски в исковото производство, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.

Препис от решението да бъде връчен на страните.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ  :