№313
Гр. Пловдив, 16.02.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, I
състав, в публично съдебно заседание на седми февруари две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА
МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от съдия Матеева адм. дело № 2932 по
описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 – 178 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във
връзка с чл.107 ал.2 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвтП/.
Образувано
е по жалба на Д.М.Ш., ЕГН **********,***, чрез адв. Н.А., срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № РД-14-4276 от 21.10.2022
г., издадена от началник отдел „Контрол“ към Регионална дирекция "Автомобилна администрация" – Пловдив
към ИА „Автомобилна администрация“ - София, с която на оспорващия е наложена
принудителна административна мярка по чл.106а ал.1 т.7 б."а" от
ЗАвтП – временно
отнемане на издаденото му удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил №
027200 за срок от една година.
Оспорващият
твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради допуснато съществено нарушение
на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон.
Счита, че липсват предпоставките, визирани в нормата на чл.106а ал.1 т.7 б."а" от
ЗАвтП, за прилагане
на мярката. В жалбата се излагат доводи, че по време на проверката жалбоподателят
не е извършвал таксиметров превоз на пътници срещу заплащане, поради което и не
е включил таксиметровия апарат в режим на регистриране на превоза. Твърди се
още, че административният орган не е събрал необходимите за изясняване на
фактите и обстоятелствата от значение за случая доказателства, в това число
сведения и обяснения от пътниците за това дали са заплатили превоза и така е
издал процесната заповед при неизяснена фактическа обстановка. От съда се иска
да отмени оспорената заповед и се претендира присъждане на разноски по делото.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. А., който поддържа
жалбата.
Ответникът
по жалбата – началник отдел „Контрол“ в РД „АА“ – Пловдив, редовно призован, не
се явява, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на
жалбата.
Съдът,
като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
На
07.10.2022 г. около 19:40 ч., в гр. Пловдив, на бул. "Свобода" № 25, служители
на РД "Автомобилна администрация" – Пловдив спрели за проверка
оспорващия, който управлявал лек таксиметров автомобил "***", от
категория М1, с рег. № ***, с разрешение от общ. Пловдив № 01293, с пътна
книжка серия АН № 2029 и пътен лист № 00007/07.10.2022 г., при което
установили, че при извършване на таксиметров превоз на 2 бр. пътници М.Р. и
Ц.Р., Д.Ш. не включва електронен таксиметров апарат № ЕС025573 с фискална памет
№ 46097558, с който е оборудван автомобилът.
При
тези данни проверяващите приели, че водачът е извършил нарушение на
разпоредбата на чл.38 предл. 1 от Наредба № 34 от
1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от министъра на транспорта /Наредба № 34/, за
което и му съставили Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
334915 от 07.10.2022 г. Актът е надлежно връчен на водача, който го е подписал без
възражения.
На
21.10.2022 г., въз основа на описаните в АУАН факти, началник отдел „Контрол“
при РД „АА“ – Пловдив, издава оспорената заповед, с която спрямо оспорващия, на
основание чл.107 ал.1 от ЗАвтП е приложена ПАМ по чл.106а ал.1 т.7 б."а" от с.
з. – временно
отнемане за срок от една година на издаденото му удостоверение на вода на лек
таксиметров автомобил.
Като
фактическо основание за издаване на заповедта административният орган е
посочил, че въз основа на АУАН № 324915 от 07.10.2022 г., приема за установено,
че оспорващият Ш. на 07.10.2022 г. е извършил таксиметров превоз на пътници с
лек таксиметров автомобил "***" с рег. № РВ 5324 РК, в гр. Пловдив, като
не е включил в режим на регистриране на превоза монтирания в таксиметровия
автомобил електронен таксиметров апарат № ЕС025573 с фискална памет № 46097558.
Заповедта
е връчена на оспорващия на 28.10.2022 г., а жалбата е подадена директно до
настоящата инстанция на 11.11.2022 г. по пощата, видно от приложения по делото
плик.
В
съдебно заседание на07.02.2022 г. са разпитани като свидетели лицата: Г.Г.З. и М.М.Р..
От
показаният на свидетеля З. се установява, че се познава с жалбоподателя, тъй
като е автомонтьор и му поддържа колата. З. сочи, че на 07.10.2022 год. му се
обадил за услуга - да закара негови приятели до с. Царацово. Жалбоподателят е
таксиметров шофьор. Приятелите му са М.Р.
и Ц.Р., на които е кум. Помолил жалбоподателят да ги закара до с. Царацово и тогава
са го спрели даяджии да го проверят.
От
показанията на свидетеля Р. се установява, че не познава жалбоподателя. Познава
Г. З.а, който му е кум. Видял жалбоподателя за първи път и той го закарал една
вечер до с. Царацово - било миналата година, октомври месец. Обадил се на кума
си да му свърши услуга, тъй като имал личен повод. Бил финансово затруднен и го
помолил да го закара до с. Царацово, но кумът му казал, че трябва да гледа
децата и ще се обади на негов приятел да свърши услугата. Обадил му се по-късно
и казал, че човекът ги чака пред МОЛ-а. Колата била такси. Свидетелят твърди,
че не е платил нищо, както казал, бил финансово затруднен.
В
хода на съдебното производство е приобщена административната преписка по
издаване на оспорената заповед и са приети като доказателства: - заверено копие
на АУАН № 324915/07.10.2022 г.; заверено копие на пътен лист № 00007/07.10.2022
г от пътната книжка на водача; заверено копие на Заповед № РД-01-553/23.11.2021
г. на изпълнителния директор на ИА“ АА“ – София; заверено копие на предложение
от главен специалист Гергана Христева за прилагане на ПАМ и заверено копие на
фискален отчет за 07.10.2022 г.
При
така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата,
като подадена от надлежна страна, в предвидения в чл.149 ал.1 от АПК срок и срещу индивидуален
административен акт, подлежащ на оспорване, съгласно разпоредбата на чл.107 ал.2 от ЗАвтП., е процесуално допустима.
Съдът
намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изпълнение на
предоставените му по закон правомощия. Съгласно разпоредбата на чл.107 ал.1 от ЗАвтП принудителните административни мерки
по чл.106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от
него длъжностни лица. В приложената по делото Заповед № РД-01-553 от 23.01.2021
г. на изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация" са
посочени длъжностните лица, които са упълномощени да прилагат ПАМ по чл.106 и чл.106а от ЗАвтП. Сред тях са и началниците на отдел
„Контрол“ в РД "Автомобилна администрация", какъвто е авторът на
оспорената заповед и настоящ ответник по делото.
Същата
е издадена в установената от закона писмена форма съгласно чл.59 ал.1 от АПК, и е мотивирана, съобразно
разпоредбата на чл.107 ал.1 от ЗАвтП. Доколко фактическите основания,
изложени в оспорената заповед са доказани и дали са подведени под съответната
правна норма е въпрос за материална законосъобразност на оспорената заповед.
При
издаването й обаче са допуснати съществени процесуални нарушения на
разпоредбите на чл.35 и чл.36 ал.1 от АПК, които са самостоятелно основание за
нейната отмяна. Те се изразяват в това, че преди издаването й административният
орган не е събрал необходимите доказателства за изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая, в това число сведения и обяснения от
пътниците в таксиметровия автомобил за това, дали те са заплатили превоза или е
била уговорена цена за превоза; дали автомобилът е бил с табелка „такси“ или е
била свалена или същата е светела като работеща/неработеща.
Един
от основните белези, които характеризират един превоз като "таксиметров",
съгласно легалната дефиниция, дадена в §1 т.26 от ДР на ЗАвтП, е неговата възмездност, т. е. той
се извършва срещу заплащане. По делото липсват доказателства, въз основа на
които, това обстоятелство да е било надлежно установено от страна на
административния орган. При проверката, извършена от контролните органи, същите
са констатирали, че в автомобила има пътници и без да съберат техните или на
водача обяснения, са приели за установено, че е осъществен таксиметров превоз.
Съгласно чл.35 от АПК административният акт се издава,
след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. В
настоящия такъв обаче, началникът на отдел „Контрол“ при РД "Автомобилна
администрация" – Пловдив не е предприел необходимите действия да изясни
фактическата обстановка, при която е извършен процесния превоз, както и не е
изпълнил задължението си по чл.36 ал.1 от АПК служебно да събере относимите към
случая доказателства. Съгласно разпоредбата на чл.44 ал.1 от АПК административният орган може да
изисква сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за
изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и
те не могат да бъдат установени по друг начин.
В
случая, обстоятелството дали превозът е осъществен срещу заплащане или не, е от
съществено значение, тъй като то определя характера на превоза Вярно е, че по
преписката е налице акт за установяване на административно нарушение, който
като официален документ, съставен от длъжностни лица в кръга на службата им,
има формална доказателствена сила, но в същия този акт, няма никакви фактически
констатации, че превозът на пътниците се извършва срещу заплащане / било то
платена или уговорена цена/. Тези обстоятелства е следвало да бъдат изяснени от
административния орган, в т. ч. чрез изискване на сведения от страна на
пътниците по реда на чл.44 ал.1 от АПК. Той не е направил това и по този
начин е издал оспорената заповед без да е изяснил фактическата обстановка.
Горният извод се подкрепя и от
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, които съдът
кредитира като коректни и безпристрастни, от които безспорно се установява
неизпълнение на задължение по чл.36 ал.1 от АПК.
На
следващо място и независимо от горното, заповедта противоречи и на материалния
закон.
Съгласно
разпоредбата на чл.106а ал.1 т.7 б."а" от ЗАвтП на водач на лек таксиметров
автомобил, който извършва таксиметров превоз на
пътници без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на
превоза, се отнема временно за срок една година удостоверението на водач на лек
таксиметров автомобил.
Според
разпоредбата на чл. 38 от Наредба № 34 от 1999 г. за
таксиметров превоз на пътници, след наемане на автомобила, водачът
задължително включва таксиметровия апарат и превозва пътника по най-краткия
маршрут, освен ако пътникът не пожелае друго. Легално определение на понятието
таксиметров превоз е дадено с §1 т.26 от ДР на ЗАвтП, съгласно който, "Таксиметрови
превози" са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от
регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на
регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места,
включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да
изпълнят пътуване до определена от клиента цел. От анализа на тези норми
следва, че процесната ПАМ се налага при наличието на две кумулативни
предпоставки: извършване на таксиметров
превоз на пътници от водача и невключен таксиметров апарат в режим на
регистриране на превоза.
Не
е спорно, че монтираният в лекия автомобил "***" с рег. № ***таксиметров
апарат не е бил включен в режим на регистриране на превоза.
Спорен
по делото обаче е въпроса дали процесният превоз има характеристиките на
обществен и таксиметров по смисъла на §1 т.1 и т.26 от ДР на ЗАвтП. В настоящия случай съдът намира, че
не е доказано по безспорен и несъмнен начин, че оспорващият е извършвал
таксиметров превоз. От съставения АУАН се установява, че в процесния автомобил е
имало две лица, без да се посочва дали таксито е с табелка работещ/неработещ.
Действително,
обозначаването с табела "не работи", поставена на предното стъкло
вдясно на автомобила и свалянето или закриването с калъф на знака
"Такси" е задължение на водача при преустановяване на работа,
съгласно чл.46 ал.1 от Наредба № 34. Това нарушение обаче, не е основание за
налагане на процесната мярка.
За
да бъде приложена ПАМ по чл.106а ал.1 т.7 б."а" от
ЗАвтП ,административният
орган е длъжен да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за извършване
на плащане за услугата по превоза. Заключението за възмездност на процесния
превоз административният орган е направил единствено въз основа на
обстоятелството, че при проверката в автомобила са били установени двама
пътника. Органът черпи данни за наличието на осъществен таксиметров превоз,
единствено от съставения срещу оспорващия АУАН № 324915 от 70.10.2022 г. В него
обаче, както беше посочено по-горе, изобщо липсва констатацията, че превозът е
заплатен или е уговорена цена. В същото време, каза се, това обстоятелства се
опровергава от събраните по делото писмени такива – обясненията на единия пътник,
от които се установява, че оспорващият не е извършвал превоза срещу заплащане.
В тях се сочи, че не се познават с шофьора, а той е направил услуга на кума им,
който поради обективна невъзможност не е могъл да помогне и всъщност е направел
услуга, като е помолил Ш. да ги закара до с.Царацово, за което, заедно с другия
пътник, не са плащали за превоза.
Ето
защо съдът намира, че не е доказано наличието на възмездна таксиметрова услуга,
за да е налице "таксиметров превоз" на пътници. След като превозът не
е таксиметров, то за оспорващия не е било налице задължение да включи
монтирания в автомобила електронен таксиметров апарат в режим на регистриране
на превоза.
С
оглед на изложеното съдът счита, че административният орган не доказа по
несъмнен и безспорен начин фактическите предпоставки по чл.106а ал.1 т.7 б."а" от
ЗАвтП за издаване на
оспорената заповед, поради което, същата не съответства на материалния закон.
По
тази причина тя се явява и постановена в противоречие с целта на закона, тъй
като съгласно чл.106а ал.1 от ЗАвтП налагането на ПАМ има за цел да
преустанови административните нарушения, а в случая не е доказано, че описаното
в нея нарушение е извършено.
По
изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед следва да бъде
отменена.
При
този изход на спора и предвид претенциите на жалбоподателя за присъждане на
разноски по делото, съдът намира, че такива му се следват и същите се
констатираха в размер на 610.00 лв., от които 10.00 платена държавна такса, и
600.00 лв. адвокатско възнаграждение, съобразно представения по делото договор
за правна защита и съдействие от 01.11.2022 г.
Воден
от горното и на основание чл.172 ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, I състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Д.М.Ш., ЕГН **********,***,
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-4276 от
21.10.2022 г., издадена от началник отдел „Контрол“ към Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" – Пловдив.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" да заплати на Д.М.Ш., ЕГН **********,***,
сумата от 610.00 /шестстотин и десет/ лева, разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: