РЕШЕНИЕ
Номер ІІ-220 23.04.2021 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори
въззивен граждански състав
На: двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
Секретар Ани Цветанова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 2556 по описа за 2020 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е по въззивната жалба от „ДАЙВЪР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, ж.к.“Меден рудник“, бл.440, вх.Г, ет.4, ап.75,
подадена чрез пълномощник адв.Веселина Демирева, с
което е прието за установено, че „ДАЙВЪР“ ЕООД дължи на ищеца „СЕМ 2001“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Несебър, кв.“Чайка“ № 58, ет.5, ап.2, представлявано от управителя Вера Р., на основание чл.124, ал.1,
вр.
чл.422 ГПК, вр. чл.55, ал.1, предл.трето, чл.84, ал.1 и чл.86 ЗЗД, сумата в размер от 1000
лв. – главница, представляваща платено на отпаднало основание
възнаграждение по фактура № *60/16.04.2018
г., издадена на основание договор за посреднически услуги от 14.05.2018 г. и допълнително споразумение към него от
17.09.2018 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 12.11.2019 г. до окончателното й изплащане, за които
вземания ищецът се е снабдил със
заповед № 4321/13.11.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена
по ч.гр.д.№ 9637/2019 г. по описа на
БРС. С решението „ДАЙВЪР“ ЕООД е осъдено
да заплати на „СЕМ 2001” ЕООД направените по делото и в заповедното производство разноски в размер от
751.13 лв.
Във въззивната
жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно. Счита се за
неправилен извода на съда, че ответника не е доказал изпълнение, изразяващо се
в извършване подбор на персонал по договор от 14.05.2018 г. и допълнително
споразумение към него от 17.09.2018 г., което е довело до разваляне на договора
от страна на ищцовото дружество. В тази връзка се
сочи, че за да приеме тези изводи, районният съд неправилно е преценил
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и изявленията на
страните в представените от тях документи и такива, направени в съдебно
заседание, за което въззивникът след собствен анализ на доказателствата излага
в жалбата подробни съображения относно овластяване на „Ерник“
ЕООД да изпълни поетите задължения по договора вместо ответника и съгласие от
страна на ищеца да приеме това изпълнение. Сочи се също, че „Дайвър“ ЕООД е едно от дружествата, управляващи Агенция за
подбор на персонал с търговско наименование „Ерник“,
поради което и кореспонденцията се е водила от общата за двете управляващи
дружества електронна поща на самата Агенция за подбор на персонал. Според
въззивника, от събраните по делото доказателства е установено наличието на
овластяване от страна на ищеца по чл.283, ал.2 ЗЗД и с подписване на
допълнителното споразумение той се е съгласил и е овластил „Ерник“
ЕООД да предостави изпълнение по договора от 14.05.2018 г. вместо ответното
дружество, което се потвърждава и от приемането на изпълнението. По отношение
на претендираното от ищеца връщане на платено възнаграждение от 1000 лв.
въззивникът сочи, че тази сума е дължима като такса за извършения подбор на
персонал, извършването на който се потвърждава от събраните доказателства.
Поради това се счита, че възможността на ищеца да развали договора се е
погасила именно поради факта на самото му изпълнение и не е налице основание за
връщане на платената по договора сума. Изложени са съображения и относно
точното изпълнение на задължението за извършване на подбор и представянето на
ищеца на кандидатури, за което е платена таксата от 1000 лв., като се сочи, че
евентуалното назначаване на предложените кандидати при ищеца е основание да се
дължи допълнителна такса в размер на 250 лв. за всяко от назначените лица,
която е различна от от таксата за подбор, но в случая страните са се споразумяли такава допълнителна такса да не се дължи. По
горните съображения, моли въззивния съд да отмени решението на БРС и да
отхвърли предявените установителни искове. Не са направени доказателствени
искания. Претендира се присъждане на направените в двете производства разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „СЕМ 2001“ ЕООД, подаден чрез пълномощник адв.Златина Билянова, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна, както и
наведените в нея доводи. Изложени са съображения за основателност на исковата
претенция и се изразява съгласие с изводите на районния съд. Mоли съда да отхвърли въззивната жалба
като неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноски.
Въззивната
жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в
законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването, поради
което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.
С оглед
изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните
по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема
за установено следното:
Първоинстанционното производство пред БРС е образувано по
исковата молба на „Сем 2001“ ЕООД против „Дайвър“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание с чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.55, ал.1, предл.трето
ЗЗД, за приемане
за установено по отношение на
ответника, че същия дължи на
ищеца сумата от
1000
лв. – главница,
представляваща платено на отпаднало основание
възнаграждение по фактура № *60/16.04.2018
г., издадена на основание Договор за посреднически услуги от 14.05.2018 г. и допълнително споразумение към него от
17.09.2018 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от
12.11.2019 г. до окончателното
й изплащане, за които вземания в полза на ищеца е издадена
Заповед № 4321/13.11.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
9637/2019 г. по описа на
БРС.
Установителният иск по чл.422 ГПК е
допустим, като подаден в срока по чл.415 ГПК, в резултат на своевременно
депозирано от длъжника писмено възражение против издадената заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 9637/2019 г. на БРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните са
били в договорви правоотношения по сключен между тях Договор за посреднически услуги от 14.05.2018 г., съгласно който ответникът е поел
задължението да извърши подбор на персонал чрез методиките на директно търсене,
търсене в база данни и търсене по обява и предварителна селекция на кандидати,
с цел подпомагане на ищеца за избор на най-подходящия персонал за свободните
позиции в предприятието му за сезон 2018 г. Ищецът твърди, че на 15.05.2018 г.
е платил на ответника дължимото по договора възнаграждение в размер на 1000 лв.
за подбор на персонал по 5 свободни позиции за 2018 г., но ответникът не е
изпълнил задължението си. Поради това, между страните е подписано допълнително
споразумение от 17.09.2018
г., с което те се договорили срещу вече
платеното възнаграждение от 1000 лв. ответника да извърши подбор на персонал от
5 души за сезон 2019 г., но и това задължение не било изпълнено от ответника. Твърди
се, че ищецът е изпратил нотариална покана до ответника за възстановяване на
платеното възнаграждение от 1000 лв., но сумата не е върната от него, поради
което същата е платена на отпаднало основание и моли за установяване на дължимостта й от ответника. Ищецът е ангажирал писмени и
гласни доказателства.
В депозирания отговор ответникът е оспорил предявения
иск като неоснователен с твърдението, че е изпълнил задълженията си по договора
и споразумението към него, поради което платеното му от ищеца възнаграждение е
дължимо. В тази връзка са изложени подробни съображения и е направено искане за
отхвърляне на исковата претенция. Ангажирал е писмени и гласни доказателства.
Безспорно
установено е по делото, че страните са обвързани от облигационно правоотношение
по сключен между тях Договор за посреднически услуги от 14.05.2018 г. Съгласно чл.
1 от договора, ответникът „Дайвър“ ЕООД се е задължил
по възлагане на ищеца „Сем 2001“ ЕООД да извърши
подбор на персонал чрез методиките на директно търсене, търсене в база данни и
търсене по обява и предварителна селекция на кандидати, с цел подпомагане на
ищеца за избор на най-подходящия персонал за свободните позиции в предприятието
му, срещу поетото от ищеца задължение по чл.3 от договора да заплати на
ответника такса за подбор на персонал за всяка заявена позиция съгласно
Приложение № 2 към договора. Отделно от посочената такса за подбор, ищецът се е
задължил да заплати на ответника и комисионна в случай, че след провеждане на
среща с посочения от кандидат, същият бъде избран /нает/ на съответната
длъжност. В задължение на ответника е уговорено при изпълнение на задълженията
си да предостави на ищеца данни за кандидатите, желаещи да заемат предлаганата
от ищеца свободна позиция – образование, специалност, трудов стаж,
професионална квалификация, допълнителна квалификация, знания и умения, физическа
пригодност и др. (раздел V-ти от договора).
Не се спори, че
ищецът е отправил заявка до ответника (л.11), с която е заявил за търсене 5 бр.
свободни работни позиции, като е посочил и изискванията, на които следва да
отговарят кандидатите, както и мястото на работа. Съгласно приложение № 2 към
договора (л.12) ищецът се е задължил да заплати на ответника такса за подбор на
персонал в размер на 200 лв. на човек, за всяка от петте позиции, или общо
сумата от 1000 лв., както и комисионна от по 250 лв. за всеки назначен кадър. В
съответствие с уговореното, с платежно
нареждане от 15.05.2018 г. (л.14) ищцовото дружество
е заплатило на ответника по банков път дължимата такса за подбор в общ размер от
1000 лв., съгласно издадената от посредника фактура № *60/16.04.2018 г.
По делото не се
спори също, че ответникът не е изпълнил задължението да извърши подбор на
персонал за сезон 2018 г., като с писмо от 14.06.2018 г. (л.15), изпратено по
електронна поща до ответника, ищецът е поискал връщане на платената сума от
1000 лв. поради неизпълнение на поетите с договора задължения. От писмото е
видно, че същото е изпратено на електронен адрес ***
Безспорно е, че
впоследствие към сключения договор за посредничество от 14.05.2018 г. страните
по него са подписали допълнително споразумение на 17.09.2018 г. (л.16), с което
са се съгласили срещу платената от „Сем 2001“ ЕООД
такса за подбор на персонал по издадената фактура № *60/04.05.2018 г., посредникът
„Дайвър“ ЕООД ще осигури за сезон 2019 г. общо 5
работника /персонал от третите страни/, като за извършената услуга ищецът няма
да заплаща комисионна. От допълнителното споразумение е видно, че същото е
подписано от възложителя, а за ответника-посредник е подписано от Ергюл Мехмед-Б. – управител на „Ерник“
ЕООД. Впоследствие, с нотариална покана, връчена на ответника на 10.10.2019 г.,
ищецът отново е поискал връщане от ответника на платената сума от 1000 лв.
поради неизпълнение.
За установяване
на твърденията си за изпълнение на задълженията си по договора за
посредничество и допълнителното споразумение към него, ответникът е представил
електронна кореспондеция, водена между страните в периода от 22.01.2019 г. до 29.05.2019 г.,
съгласно която ищецът е посочил изискванията си към кандидатите на заявените
позиции, а ответника му е изпращал данните на предложените кандидати за
съответните работни позиции. От приложената кореспонденция е видно, че същата е
извършвана от ищеца от електронен адрес verishotel@gmail.com към ответника
на електронен адрес info@ernik-bg.com, и обратно.
И двете страни
по делото са ангажирали гласни доказателства – св.С. К.(*на управителя на ищцовото дружество и управител на стопанисвания от него хотел
„Верис“ в к.к.Слънчев бряг)
и св.П. Д.(служител в Агенция за подбор на персонал към „Ерник“
ЕООД).
В показанията си
св.К.е заявява, че между страните по делото е бил сключен договор за набиране
на персонал за 2018 г., необходим за хотел „Верис“,
но тъй като ответникът не успял да намери персонал, страните подписали анекс
към договора за набиране на персонал за 2019 г., като допълнителното
споразумение било подписано между г-жа Р. и г-жа Б., като договорката била
платената сума за 2018 г. да се приспадне за 2019 г. Заявила е също, че
кореспонденцията между двете дружества се водела по телефон и чрез имейл, като
свидетелката изпратила писмо до фирма „Ерник“ ЕООД
какъв тип персонал им е нужен за 2019 г. св.К.е заявила пред съда, че не е
имала никакви контакти по телефон или имейл с ответника „Дайвър“
ЕООД и последния не е правил никакви предложения за подбор на персонал, нито е
изпращал кандидатури, а такива предложения за персонал са получани
от „Ерник“ ЕООД, без да имат договор с тази фирма, но
предложените кандидати не били одобрени, тъй като били неподходящи.
В показанията си
св.Д.е заявила, че фирма „Ерник“ ЕООД се управлява от
няколко дружества, между които е и ответника „Дайвър“
ЕООД. Заявила е, че постъпила е на работа в Агенцията през м.януари 2019 г., но
от колежката си знае, че има сключен договор между „Дайвър“
ЕООД и „Сем 2001“ ЕООД през 2018 г., а в края на
летния сезон на 2018г. страните са сключили споразумение за подбор на персонал
от трети страни – У. и М., като са постигнали уговорка ищеца да не заплаща
друга такса за подбор за 2019 г. Заявила е също, че още през м.януари 2019 г.
ищецът изпратил по имейл информация с неговите изисквания, като свидетелката
водила кореспонденцията по имейл и общувала с *
на г-жа Р.. св.Д.е изнесла данни, че още през през м.февруари 2019 г. са изпратили
на ищеца двама кандидати от У. и М. за позиция „администратор“ и „сервитьор“ – С.
Н.и А. М., които не били одобрени от ищеца, защото не владеели български език,
като ищецът поставил допълнителни изисквания, с което се затруднило намирането
на кандидати от трети страни. Поради това изпратили на ищеца други кандидати Г.
Н.и Т. К. за позицията „администратор“, но и те не били одобрени, а по-късно
изпратили с всички подготвени документи А. Г.за позиция „сервитьор“, но от
страна на ищеца отказали да го посрещнат. Предложен бил и С. Г., който бил
назначен за „барман“, но впоследствие сам напуснал, поради лошо отношение към
него и несключване на трудов договор. Свидетелката е заявила също, че за
позицията „готвач“ била предложена кандидатурата на М.
К., на 53 г., която първоначално била одобрена, но
впоследствие отхвърлена от ищеца с обяснението, че е твърде възрастна, въпреки
поставеното изискване за тази длъжност за възраст до 55г.
При горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за
безспорно между страните
наличието на валидно сключен между тях договор за посреднически услуги от
14.05.2018 г. и допълнително споразумение към него от 17.09.2018 г., както и
заплащането от ответника в изпълнение на договора на сумата от 1000 лв. в полза
на ответника. Прието е, че сключеното към договора от 14.05.2018 г.
допълнително споразумение от 17.09.2018 г. е подписано за ответника „Дайвър“ ЕООД от
лицето Ергюл Мехмед-Б. – управител на „Ерник“ ЕООД, без данни за изрично упълномощаване от
ответното дружество да го представлява, но предвид липсата на данни ответникът
да се е противопоставил на действията на Б., допълнителното споразумение валидно
е обвързало страните съгласно чл.301 ТЗ. Районният съд е приел, че за
процесният договор има белезите на договор за поръчка и за него важат правилата
на чл. 280 и сл. ЗЗД и тъй като по принцип договорът за поръчка се
сключва с оглед личността на довереника, разпоредбата на чл.283, ал. 1 ЗЗД
задължава ответика да извърши възложеното му действие
лично. В тази връзка, от
свидетелските показания и приложената електронна кореспонденция е прието за установено,
че фактическите действия по подбор на персонал за сезон 2019 г. са извършвани
от трето по договора и допълнителното споразумение лице – „Ерник“
ЕООД, а не от ответника „Дайвър“ ЕООД, за който
липсват данни да извършвал каквито и да е действия по изпълнение на договора,
липсват и твърдения ищецът да е дал правомощия на ответното дружество да
извършва подбора чрез третото лице „Ерник“ ЕООД,
респ. ответникът да е възложил изпълнението на задълженията си по договора на
това дружество. Поради това, БРС е приел, че действията, извършени от „Ерник“ ЕООД за подбор на кадри за ищеца са възникнали в
резултат на отделно неформално правоотношение помежду им, без възлагане от
ответника, то това правоотношение не подлежи изследване по делото. В тази
връзка, съдът е формирал извод, че ответникът не е доказал да е изпълнил
задълженията си по сключения с ищеца договор и допълнителното споразумение към
него, поради което е неизправна страна, като направеното от ищеца изявление по
електронната поща и връчената нотариална покана, достигнали до знанието на
ответника, следва да се тълкува като изявление за разваляне на облигационното
правоотношение между страните по смисъла на чл.87, ал.2 ЗЗД, ведно с искане за
връщане на платената по договора сума
„на отпаднало основание“. Предвид това, съдът е приел, че договорът между страните
е прекратен с едностранното изявление на ищеца, поради което на основание
чл.55, ал.1, предл.трето ЗЗД ищецът има спрямо
ответника вземане за връщане на платената по договора и споразумението към него
сума от 1000 лв., която ответникът неоснователно е задържал след прекратяването
му. По тези съображения, районният съд е уважил
установителния иск по чл.422 ГПК като основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При
тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за
валиден и допустим съдебен акт.
С оглед събраните
по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира
въззивната жалба за основателна. Настоящата
инстанция не споделя
правните изводи на
районния съд за неоснователност на предявения иск, като намира,
че същите са формирани при
неправилна преценка на фактическата обстановка и на събраните по делото
доказателства, довела до постановяването на неправилно и незаконосъобразно решение.
От съвкупната
преценка на събраните по делото
писмени доказателства, свидетелските показания и изявленията на страните, въззивният
съд намира за установено
по
несъмнен начин по делото, че
ответникът е
изпълнил задълженията си да извърши
подбор на персонал за ищеца по сключения между страните договор за
посреднически услуги от 1.0.2018 г. и допълнително споразумение към него от
17.09.2018 г.
В конкретния случай,
районният съд неправилно е приел, че сключеният между страните договор за
посредничество
имал белезите
на договор за поръчка и за
него важали правилата
на чл. 280 и сл. ЗЗД. От съдържанието на процесния договор е видно, че със
същият ищецът е възложил на ответникът, а последния се е задължил да извърши
фактически действия по подбор на кандидати за персонал на ищцовото
дружество, а срещу извършваната дейност възложителят се задължил да заплати на
посредника такса за подбор на персонал за всяка заявена позиция, съгласно
приложение № 2 към договора (по 200 лв. на човек), а след назначаването на
кандидат на съответната длъжност да заплати на посредника комисионна за всеки
назначен кадър. Престацията по договора е определена
по волята договарящите, като в случая е видно, че изпълнението от страна на ответника се изразява в предоставянето на резултата от труда
на посредника да извърши подбор на кандидати за персонал на
ищеца, т.е. липсва възлагане на правни действия, а единствено извършването на
фактически такива. В този смисъл, сключеният
между страните договор за посреднически услуги от 14.05.2018 г. е вид договор за изработка и за него следва да се приложат
правилата на чл.258 и сл. ЗЗД, а не както неправилно е прието от БРС
приложението на правилата по договор за поръчка. Ето защо, настоящата инстанция
намира, че за конкретния спор е неприложима нормата на чл.283, ал.2 ЗЗД,
касаеща лично извършване на действията от довереника по договор за поръчка,
поради което формираният въз основа на нея извод от БРС за основателност на иска
е неправилен.
Следва да се има предвид, че при договорите за изработка, независимо от
предмета на престацията, изпълнителят се избира с оглед на притежаваните или
предполагаеми специални знания и умения в областта на възложената работа, което
не предполага сключването на договора с оглед на личността. Преценката за заместимост или незаместимост на
престацията се извършва според конкретните уговорки между страните. При
договорите, сключени с оглед на личността, определяща е не спецификата на
задължението – изработване на продукт на интелектуален труд или извършване на фактически
действия, а възлагането на работата за изпълнение именно на лицето-длъжник по
договора, като договарянето е мотивирано от особените характеристики на
длъжника и затова при личната незаместима престация
личността и личните качества на изпълнителя са превърнати в съществен елемент
на договора (чл.73 ЗЗД). Настоящият казус обаче не е такъв. От събраните по делото доказателства и с оглед постигнатите
между страните уговорки, се налага извода, че в случая процесният договор за посреднически
услуги от 14.05.2018 г. не е сключен с оглед на личността на изпълнителя – „Дайвър“ ЕООД, тъй като водещ в договорките между
страните е фактическия резултат и не се касае за
лична незаместима престация. Поради това е допустимо заместване
при извършване на действията и не може да се приеме, че е налице забрана
изпълнението на фактическите действия по извършване подбор на кандидатите да
бъде възложено на трето лице (напр. – подизпълнител на длъжника).
С оглед изложеното, въззивният съд приема за установено от доказателствата
по делото, че задълженията по процесния договор са били изпълнени от ответника,
като фактическите действия по подбор за извършени от трето лице – „Ерник“ ЕООД, като това е осъществено със знанието на
ищеца-възложител. В случая, по делото е безспорно, че кореспонденцията между
страните във връзка със сключения договор за посредничество е извършвана по
имейл, като от доказателствата по делото е видно, че ищецът е изпращал
съобщенията си към ответника на електронен адрес info@ernik-bg.com, на който адрес
е изпратил и първото си изявление от 14.08.2018 г. (л.15) за връщане на
дадената по договора сума. Безспорно е също, че допълнителното споразумение от
17.09.2018 г. е сключено към договора за посреднически услуги от 14.05.2018 г.
между страните по делото, като същото е подписано от представител на
възложителя, а за посредника е подписано от Ергюл
Мехмед-Б. – управител на „Ерник“ ЕООД, като
електронната кореспонденция във връзка с изпълнението на договора е продължила
да се осъществява по електронен път на адрес info@ernik-bg.com, който е на
посоченото дружество. Следователно, ищецът е бил в известност за участието на
третото лице в изпълнението на фактическите действия по договора от страна на
ответника и не се противопоставил, като е без значение какви са отношенията на
последния с третото лице. Поради това, не може да се приеме, че подборът на
кандидатите е бил извършен в резултат на отделно неформално правоотношение
между „Сем 2001“ ЕООД и „Ерник“
ЕООД, още повече, че от свидетелските показания се установява, че между тези
дружества липсва каквато и да била договорна връзка, като такива твърдения не
са изложени и в исковата молба, поради което приетият в обратния смисъл извод
от БРС е неправилен.
Във връзка с горното, БОС намира за неправилен извода
на районния съд, че тъй като подбора бил извършен от трето лице, по делото останало
недоказано изпълнението на поетите от ответника задължения по договора и
допълнителното споразумение към него. Както бе
посочено по-горе, предмет на договора за изработка, какъвто в случая е
процесният договор за посреднически услеги, е престирането на определен трудов резултат, поради което при
неточно изпълнение, включително и когато работата е извършена от лице, различно
от длъжника, възложителят следва да заяви възражението си относно изпълнението
на работата от третото лице при приемането й. В този смисъл, липсата в случая
на възражение от страна на ищеца презюмира одобрение
на работата, независимо от несъгласуваното заместване на ответника-изпълнител. След
като подборът на кандидати за персонал на ищцовото
дружество е бил извършен, съобразно уговорките в сключения между страните
договор ищецът дължи възнаграждение на ответника, щом като при приемане на
работата не е направил възражение за неправилно с оглед на личността на престиращия изпълнение. По същата причина, ищецът не
разполага с правото едностранно да прекрати или да развали договора поради
неизпълнение, на основание, че изработката е осъществена от трето лице, но от
името на длъжника, доколкото договорът не е бил сключен с оглед на личността на
изпълнителя и е приел изпълнената работа. В този смисъл, изводът на БРС, че
договорът е развален е неправилен, като изявлението на ищеца за разваляне на
договора не е произвело действие.
Предвид горното, въззивният съд намира, че ответникът е изпълнил
задълженията си по договора за посреднически услуги и допълнителното
споразумение към него, платената от ищеца за подбор в размер на 1000 лв. не е
недължимо платена и договорът не е развален поради неизпълнение, поради което
ответникът не дължи връщане на сумата. Ето защо, предявеният иск по чл.422 ГПК,
вр. чл.55, ал.1 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Поради несъвпадане
на изводите на двете инстанции, решението на БРС следва да бъде отменено,
включително и в частта за разноските и вместо него да се постанови решение за
отхвърляне на предявения иск.
При този изход на делото и направените от двете страни
искания по чл.78 ГПК, съдът намира, че на въззиваемото
дружество такива не му се следват, като същото следва да заплати на въззивника
сумата от 325 лв. за направените разноски в двете съдебни инстанции (300 лв. –
адвокатско възнаграждение пред БРС и 25 лв. – държавна такса за въззивното
обжалване).
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло
решение № 260024/13.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 26/2020 г. по описа на РС
– Бургас, , като ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „СЕМ 2001“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Несебър, кв.“Чайка“ № 58, ет.5, ап.2, представлявано от управителя Вера Р., предявен против „ДАЙВЪР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, ж.к.“Меден рудник“, бл.440, вх.Г, ет.4, ап.75,
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.55, ал.1, предл.трето ЗЗД, за
приемане за установено че ответникът дължи на ищеца сумата в размер от
1000
лв. – главница, представляваща платено на отпаднало основание
възнаграждение по фактура № *60/16.04.2018
г., издадена на основание Договор за посреднически услуги от 14.05.2018 г. и допълнително споразумение към него от
17.09.2018 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 12.11.2019 г. до окончателното й изплащане, за които вземания
ищецът се е снабдил със заповед
№ 4321/13.11.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена
по ч.гр.д.№ 9637/2019 г. по описа на
БРС.
ОСЪЖДА „СЕМ 2001“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище
и адрес на управление гр.Несебър, кв.“Чайка“ № 58, ет.5, ап.2,
представлявано от управителя Вера Р., да заплати на „ДАЙВЪР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, ж.к.“Меден рудник“, бл.440, вх.Г, ет.4, ап.75, сумата от
325 лв. – направени разноски
пред двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване (чл.280, ал.2 ГПК).