РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Свиленград, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20245620200810 по описа за 2024
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № BG2024/1000-
305/НП от 23.05.2024 година на И.Д. Заместник-Директор на Териториална
дирекция Митница Бургас, в частта, с която на Е. Д. (Е.C.), роден на
********** година в град Сакария, Република Турция от
**************************, със съдебен адрес: град Свиленград,
бул.„България” № 42, област Хасково, чрез адвокат Д. З., за нарушение на чл.
234а, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 44 009.11 лв. (пункт I).
В останалата си част по пункт II и пункт III, НП е влязло в сила, тъй
като не е обжалвано.
Жалбоподателят Е. Д. чрез процесуалния си представител – адвокат С.
Х., моли за отмяна на обжалвания акт в частта по пункт I, тъй като намира
1
същия за неправилен и незаконосъобразен - НП било издадено от
некомпетентен орган, не била изяснена фактическата обстановка, различна
била описаната фактическа обстановка в Акта и в НП, размерът на Глобата
бил неправилно определен и т.н. Алтернативно от Съда се иска да намали
размера на Глобата до минимално предвидения такъв. Претендират се
разноски по делото.
В съдебната фаза, редовно призован, респ. уведомен, жалбоподателят
не се явява. За него се явява процесуален представител – адвокат Д. З.,
преупълномощена от адвокат С. Х., която пледира пред Съда за отмяна на
обжалвания акт, тъй като липсвал субективният елемент от състава на
нарушението (видно от Писмото на транспортната фирма се касаело за грешка
и общ тонаж като този посечен в Акта и в НП не можел да бъде натоварен,
защото общият допустим тонаж бил до 18 000 кг) и тъй като описаната в Акта
и в НП фактическа обстановка не кореспондирала на действителната такава
(стоката не можела да бъде разтоварена преди момента на проверката, защото
митническата пломба била с ненарушена цялост и защото достъпът до
товарното помещение при този вид превозно средство бил само от към
вратата). Не е представен Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалваното
НП (въззиваемата страна) – И.Д. Заместник-Директорът на Териториална
дирекция Митница Бургас, редовно призован на посочения съдебен адрес,
респ. уведомен, не се явява, но изпраща представител – Старши юрисконсулт
Ц. Д., който сочи че НП в обжалваната част е издадено законосъобразно и че
не са допуснати процесуални нарушения при издаването му. Моли същото да
бъде потвърдено в обжалваната част. Представя Писмени бележки, в които
подробно аргументира тезата си за потвърждаване на НП в обжалваната част.
Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско
възнаграждение. Не е представен Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение
-Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат
представител и не вземат становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
2
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 21.01.2024 година около 20.25 часа на Митнически пункт (МП)
„Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Изходящи товарни
автомобили”, на път от Федерална Република Германия за Република Турция,
пристига товарна композиция, състояща се от влекач марка „Скания” с турски
регистрационен № *************** и полуремарке марка „Кроне” с турски
регистрационен № *************** (със Свидетелства за регистрация,
издадени в Република Турция и приложени по делото, ведно с надлежни
преводи на български език), като моторното превозно средство (МПС) е
управлявано от жалбоподателя - турски гражданин.
За превозваните стоки шофьорът представя Единен административен
документ (ЕАД) - Транзитна митническа декларация по официален образец
Т2 с МРН № 24DE890473992337К1/19.01.2024 година и прилежащи
документи, с които декларира превозваната от него стока с общо тегло
19 341.9 кг., като с посочената Транзитна митническа декларация в позиция
едно са декларирани 12 броя колета с бруто тегло 6 080.04 кг. по код
КН320649.
Товарният автомобил е претеглен и регистриран на електронна везна,
при което митническите служители констатират несъответствие между
теглото, отчетено на везната с Контролен лист и теглото на декларираната
стока по представените документи, като разликата е около 6 000 кг., т.е. 6
тона.
Превозното средство е насочено за пролъчване с рентгенова
апартурата, като при извършения ренгенов контрол не са маркирани зони с
подозрение.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ, на дата 22.01.2024 година в
11.30 часа в изпълнение на служебните си задължения митническите
служители – свидетелят П. Г. П. и колегата му Д. Светозаров Т. и в
присъствието на жалбоподателя извършват физически контрол (митническа
проверка) на товарното помещение на композицията, като го разпломбират,
при който констатират, декларираната стока по посочената Транзитна
митническа декларация в позиция едно липсва. При проверката се установява,
че останалите декларирани стоки в Транзитната декларация са налични.
3
Проверката приключва в 13.30 часа на същия ден.
За извършеното действие е съставен Протокол за извършена
митническа проверка № 24BG001015М004245/22.01.2024 година, който
Протокол е подписан от двамата митнически служители и от жалбоподателя.
В Протокола жалбоподателят в графата, касаеща възражения е посочил, че
няма такива – по-точно е изписал на турски език думата „няма”, за която няма
извършен превод, но е не е необходимо, тъй като чрез гугъл-преводача,
наличен в интернет-пространството бе извършен превод на тази дума от
страна на Съдебния състав и отделно на всички е известно значението на
турската дума „yok”.
В Личното си обяснение, изискано на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от
ЗМ от митническите служители за нуждите на проверката, каквото и дава в
писмена форма жалбоподателят (придружено с надлежен превод на български
език), същият собственоръчно вписва, че натоварил превозното средство с 28
палета с общо тегло 13 261 тона, като навярно с Декларацията са сгрешили
броя на палетите и теглото.
При тези фактически обстоятелства, след непредставянето на
декларирана стока по посочената Транзитна митническа декларация, в този
смисъл открито деяние – отклонение на стоки от митнически режим транзит в
нарушение на разпоредбите на чл. 233, § 3 от Регламент (ЕО) № 952/2013 на
Европейския парламент и Съвета за създаване на Митнически кодекс на
Съюза, като не са изпълнени установените с нормативните актове и
определените от митническите органи условия и неговият извършител – Е. Д.
в качеството на представител на превозвача, свидетелят Х. Ж. В. престъпва на
основание чл. 230 от ЗМ на дата 26.01.2024 година към съставянето на Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) №
BG26012024/1000/М-239 против жалбоподателя Д., като посочва следната
правна квалификация на нарушението: чл. 234а, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗМ. След
съставянето на АУАН, жалбоподателят е запознат със съдържанието му чрез
извършване на превод на турски език от присъстващо на место лице и е
връчен лично, като с подписа си Е. Д. удостоверява получаването на
екземпляр от него, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ,
датирана от 26.01.2024 година, като жалбоподателят сочи, че има възражения
като е обяснил станалото в Личното си обяснение.
4
Предвид констатираното нарушение е задействан на 23.01.2024
година нов ЕАД - Транзитна митническа декларация по официален образец Т2
с МРН № 24ITQ3J08000759T3, с която се декларира процесната стока,
състояща се от 12 броя колета с бруто тегло 6 080.04 кг., която е доставена
(пристигнала) в Република Турция видно от отметката, направена от служител
на Свободна зона Анталия.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок (видно от служебно
извършената справка в интернет-страницата на куриерската фирма „Еконт”)
постъпва Възражение, в което е посочено, че АУАН бил издаден от лице, което
не е присъствало на проверката, грешна била датата на проверката, посочена в
Протокола за това, шофьорът бил само приносител на документите,
съпровождащи стоката, в условията на евентуалност се иска прилагане на чл.
28 от ЗАНН и т.н. Твърди, че била налице явна фактическа грешка при
изготвяне на транспортната документация, което се потвърждавало от
Писмото на логистичната фирма, изготвила документацията. Към
Възражението е приложено посоченото Писмо с превод на български език, в
което се сочи, че има допусната грешка от фирмата относно пратка от 12
пакета, 680 кг.
Във връзка с Възражението са изискани Разяснения от митническите
служители, участвали при съставяне на АУАН, които и дават в писмен вид.
Според даденото Становище с рег.№ 32-744834 от 19.02.2024 година
на митническите служители от Комисията, извършила оценяването,
стойността на стоката - предмет на нарушението, възлиза на 44 009.11 лв.
съгласно § 1, т. 38 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗМ.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, И.Д. Заместник-Директорът на Териториална
дирекция Митница Бургас в качеството на наказващ орган с делегирана
компетентност, издава процесното НП № BG2024/1000-305/НП на 23.05.2024
година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, но прецизира правната квалификация на
нарушението - чл. 234а, ал. 1 от ЗМ. Обжалваното НП е редовно връчено на
съдебния адресат – адвокат С. Х. на 12.09.2024 година (същата дата е
посочена и в Жалбата) по пощата с Обратна разписка. Известието за
доставяне, надлежно оформено – датирано и подписано, се намира приложено
5
в Административнонаказателна преписка (АНП) като е посочено, че е връчено
лично на процесуалния представител. Възражения относно начина и формата
на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Както вече бе посочено в Акта, така и в НП, е прието за установено,
че жалбоподателят Е. Д. е извършил административно нарушение, тъй като е
отклонил стоки от митнически режим транзит в нарушение на разпоредбите
на чл. 233, § 3 от Регламент (ЕО) № 952/2013 на Европейския парламент и
Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, не е изпълнил
установените с нормативните актове и определените от митническите органи
условия, като деянието е квалифицирано от АНО с разпоредбата на чл. 234а,
ал. 1 от ЗМ. За това нарушение на основание чл. 234а, ал. 1 от ЗМ на
нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 44
009.11 лв. (100 % от стойността на стоките).
Описаната в Акта и в НП фактическа обстановка се установи от
събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по
издаването му № 305/30.01.2024 на Териториална дирекция Митница Бургас,
както и от показанията на изслушаните в съдебното заседание, проведено на
04.11.2024 година свидетели Х. Ж. В. и П. Г. П., както и от Заключението на
вещото лице по назначената Съдебно-икономическа експертиза.
Приетата – приложена по преписката Заповед № ЗАМ – 502/32 –
817160 от 15.04.2024 година на Директора на Агенция „Митници” доказва
материалната компетентност на АНО по отношение на И.Д. Заместник-
Директора на Териториална дирекция Митница Бургас. С цитирана Заповед,
наказващият орган по закон - Директорът на Агенция „Митници” делегира
правомощията да издават НП по реда на ЗМ на Заместник-Директорите на
Териториалните дирекции. Персоналното заемане на тази длъжност от
издателя на процесното НП – Красимир Н. Фучеджиев, е служебно известно
на Съда, а и е приложена и Заповед № 108 от 09.02.2024 година на Директора
на Агенция Митници. Т.е. И.Д. Заместник-Директорът на Териториална
дирекция Митница Бургас се явява носител на санкционна власт, делегирана
му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон
съгласно чл. 231 от ЗМ – Директорът на Агенция „Митници” по надлежния
ред с индивидуален административен акт - Заповед.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
6
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст (видно от датата
на депозирането й в Деловодството на АНО), от надлежно легитимирано за
това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален
представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното
нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен
(спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и
девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 79 б от ЗАНН, Съдът констатира, че процесната
Глоба не е платена – видно от Писмо с вх.рег.№ 8539 от 04.10.2024 година и
Служебна бележка от 27.09.2024 година. Ето защо производството не подлежи
на прекратяване поради влизане в сила на НП в обжалваната част в резултат на
плащане на финансовата санкция.
В ЗАНН не се предвижда задължително участие на преводач в
административнонаказателното производство - във фазата на установяване на
нарушението, извършено от лице, което не владее български език. Съгласно
чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване
и връчване на Призовки и Съобщения, извършване на опис и изземване на
вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица,
изчисляване на срокове, както и за производството пред Съда по разглеждане
на Жалби срещу НП, на Касационни жалби пред Административния съд и
Предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Ето защо
субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението
за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй
като са приложими за производството по обжалване на НП пред Съда.
Безспорно е, че при установяване на нарушението както българските
граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език имат
7
правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно с това право на
невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за
наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач.
Преценката дали липсата на превод на АУАН представлява съществено
процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава
единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане
правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита
следва да се разглежда през принципа за върховенство на закона, отразен в чл.
6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи и предвид чл. 47 и чл. 48, § 2 от Хартата на основните права на ЕС,
доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото
на свободно движение на чужди граждани. Следва да се има предвид че
правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на
разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на
справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а
последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред
Районния Съд. В Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 20.10.2010 година относно правото на устен и писмен превод в
наказателното производство е предвидено, че при налагане на санкции за леки
нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след
пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на
информация важи единствено за производството по обжалване пред Съд.
Разгледана в своята цялост, цитираната Директива установява безусловно
задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното
производство, като за извършените административни нарушения такова
задължение липсва. Затова, сама по себе си, липсата на превод на АУАН, не
може да обуслови съществено процесуално нарушение в
административнонаказателното производство. Отделно от това по делото
жалбоподателят е представляван от адвокати. Т.е. лицето е организирало
адекватно защитата си срещу процесното НП. Съществени са само тези
нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до друг резултат. В
случая дори и да се приеме, че липсата на превод на АУАН, е нарушение, то
поради факта, че наказаното лице е имало възможност да се защити, то тази
липса по никакъв начин не е довела до нарушаване на правата му и не се е
отразила на законосъобразността на НП.
8
В конкретния случай Съдът счита, че е имало извършен превод на АУАН,
тъй като съгласно показанията на свидетелите – митнически служители, които
както вече бе посочено се ползват с кредит на доверие, АУАН е бил преведен
на турски език на нарушителя. От показанията на свидетелите – митнически
служители, става ясно, че лицето, извършило превода е провело с
жалбоподателя смислен разговор на турски език, от който за свидетелите –
митнически служители не са възникнали съмнения, че жалбоподателят
разбира случващото се в момента. Дори и да не се възприеме изложеното в
предходното изречение и дори да не е имало надлежно назначен преводач при
съставяне на АУАН, респ. при връчването му, то от АУАН се установява, че
жалбоподателят се е запознал с АУАН, удостоверил е това с подписа си. В
нито един момент жалбоподателят не е заявил, че не разбира случващото се в
момента. Правилно НП не е преведено, тъй като е връчено на съдебен адресат
за получаването му – българският адвокат С. Х., който е процесуален
представител на жалбоподателя съгласно изричното изявление на последния,
направено в писмен вид (Пълномощно) и изявлението във Възражението,
където като адрес за контакти е посочен служебния адрес на адвокат Х..
Отново за пълнота следва да се посочи, че липсата на формален писмен и
изричен акт за назначаването на преводач в конкретното производство, не
представлява съществено процесуално нарушение. ЗАНН не изисква и не
задължава административния орган да издаде такъв акт, освен това, след като
е доказано, включително потвърдено от показанията на разпитаните
свидетели, че фактически е бил извършен превод от български на турски език
на жалбоподателя и обратно и такъв реално е извършен, то спазено е
изискването на процесуалния закон. Поради това Съдът приема, че в случая е
извършено валидно и редовно предявяване на АУАН по смисъла на чл. 43, ал.
1 от ЗАНН.
Настоящият въззивен състав счита, че не е задължително в
административното производство да бъде използван лицензиран, т.е. заклет,
преводач, тъй като подобно изискване липсва както в ЗАНН, така и в
субсидиарно приложимия НПК. Както е сторено и в конкретния случай. Не е
налице нарушаване правата на Е. Д., тъй като актосъставителят В. е разяснила
на жалбоподателя чрез присъстващия преводач съдържанието на Акта на
говорим от него език, а именно: турски, с което е изпълнено процесуалното
9
действие по предявяване по смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Актът и е
прочетен и предявен, като нарушителят Е. Д. не е направил изявления за
неразбиране на съдържанието му, което е още едно доказателство, че
съдържанието на АУАН и нарушението за което му е съставен му е станало
ясно. При тези данни и след като актосъставителят В. се е убедила, че
жалбоподателят е разбрал съдържанието на предявения му Акт, Съдът
приема, че в случая не е нарушено правото му на защита в
административнонаказателния процес. С оглед изложеното, изводът на
настоящият Съдебен състав е че на жалбоподателя Е. Д. е осигурена
възможност да разбере фактите и обстоятелствата от проверката, правните
последици от нея и правата си. Тези изводи на Съда не се променят и предвид
липсата на Декларация от страна на преводача относно верността на
извършения превод и относно отговорността по чл. 290, ал. 2 от НК, която се
носи при устен и писмен превод, предвид гореизложеното.
Действително в АУАН са посочени служебните адреси на свидетелите
по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН Т. и П. вместо лични, но този реквизит следва да е
наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посочените
лица. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена,
датата на раждане, месторабота и длъжност, както и служебен адрес, е налице
пълно индивидуализиране на посочените лица и не е наличен проблем с
тяхната индивидуализация, т.е. с тяхната самоличност, респ. призоваването
им в съдебно заседание. От друга страна констатираният пропуск не
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно
правната теория и константната съдебна практика, съществено е това
нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло
или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение,
недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на
поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай
не е налице. По изложените съображения, Съдът не намира че е налице
съществено процесуално нарушение предвид факта, че в Протокола за
извършена митническа проверка в обстоятелствената част е посочена
погрешно датата на проверката, тъй като тази дата е посочена правилно както
в АУАН, така и в НП и тъй като точно в Протокола са посочени дата и час на
започване и на приключване на проверката. Отделно от това Протоколът за
извършена проверка е вътрешноведомствен документ на Агенция „Митници”,
10
служещ за анализ на риска и погрешното посочване в него на данни не води до
незаконосъобразност на НП, тъй като този документ не е задължителен такъв
за настоящото административнонаказателно производство.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1,
б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
231 от ЗМ. Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се
съставят от митническите органи. В процесния казус е установено, а и не е
спорно между страните, че към 26.01.2024 година актосъставителят Х. Ж. В. е
заемала длъжността „Старши инспектор” в Териториална дирекция Митница
Бургас към Агенция „Митници”, т.е. била е митнически орган. В тази насока е
и изявлението на свидетеля В., направено в открито съдебно заседание,
проведено на 04.11.2024 година. Лицето, подписало НП – Красимир Н.
Фучеджиев, заема към момента на издаването му длъжността „И.Д.
Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас” и деянието
е извършено в зоната на отговорност на Митница Бургас. Поради това същият
се легитимира като компетентен орган по смисъла на чл. 231 от ЗМ. С оглед
наведеното възражение за липса на териториална компетентност на АНО
следва да се отбележи следното: съгласно чл. 232а, ал. 1 от ЗМ, при нарушение
по 234а, състоящо се в отклонение на стоки от митнически режим транзит, ако
не е известно местоизвършването на нарушението, то се счита за извършено в
района на отправното митническо учреждение и в него се разглежда
административнонаказателната преписка; а съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1,
когато в получаващото митническо учреждение (ПМУ) е установено
отклонение от митнически режим транзит на част от превозваната стока,
нарушението се счита за извършено в това митническо учреждение и в него се
разглежда административнонаказателната преписка. В конкретния случай МП
„Капитан Андреево” е получило статут на ПМУ по транзитната операция, тъй
като транзитната операция е била обработена в системата за транзит и
приключена с несъответствие в това митническо учреждение - съгласно
разпоредбата на чл. 37, § 5 от Допълнение I от Конвенцията за общ транзитен
режим: „Транзитната операция може да завърши в митническо учреждение,
различно от предвиденото в Транзитната декларация. Това митническо
учреждение става ПМУ”. Няма как да е налице завършване на режима
„транзит” чрез представяне на стоките в ПМУ в съответствие с митническото
законодателство поради факта, че стоките, които следва да достигнат до ПМУ
11
не съответстват на декларираното в Транзитна митническа декларация, т.е.
налице е несъответствие с митническото законодателство - отклонение от
режим „транзит”, а оттам и невъзможност режимът „транзит” да завърши
правилно, поради което в това митническо учреждение (МП „Капитан
Андреево”), което е част от Териториална дирекция Митница Бургас, се
разглежда АНП.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Действително в НП е прицизирана правната квалификация на деянието,
което съставлява нередовност на АУАН. Сама по себе си тази нередовност е
предпоставка за постановяване на незаконосъобразно НП. Възможно е
независимо от допуснатата нередовност чрез събраните в хода на
производството доказателства да се установи извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, при които обстоятелства
нередовността на АУАН е без значение предвид чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
Формално регламентираното производство по ЗАНН не следва да бъде
абсолютизирано до степен, изключваща винаги прилагане нормата на чл. 53,
ал. 2 от ЗАНН. Т.е. дори в конкретния случай да се приеме, че съдържанието
на АУАН не е достатъчно прецизно, налице са предпоставки за прилагане
нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Казано по друг начин за да се окачестви едно
процесуално нарушение като съществено е от значение дали при допускането
му по някакъв начин се ограничават или препятстват правата на някоя от
страните в процеса и конкретно в случая тези на жалбоподателя. Погрешното
посочване в АУАН на правната квалификация по никакъв начин не засяга
правата на някоя от страните, и конкретно на жалбоподателя да разбере за
какво нарушение се съставя Акта и въз основа на какви данни, тъй като
фактическата обстановка е точно и ясно посочена. Ето защо тази нередовност
не може да се приеме за съществено процесуално нарушение.
Разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се произнесе
по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други
длъжностни лица от същото ведомство. Видно е, че АНО е изпълнил
12
задълженията си относно преценка на възраженията и събраните
доказателства, и изясняване на спорните факти и обстоятелства във връзка с
Възражението на жалбоподателя, направено в нарочен документ, наименуван
„Възражение” и това, направено в съответната графа в АУАН – изискани са
Писмени разяснения от актосъставителя и от свидетелите на Акта. Следва
също да се отбележи, че при издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата
на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да се
произнася изрично, в самото НП, по направените възражения; т.е. самото
обсъждане от страна на АНО на възраженията не е задължително да
съставлява реквизит на издаденото от него НП. В посочения смисъл е
Решение от 29.04.2014 година, постановено по КАНД № 111/2014 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора Точкова. Но
независимо от изложеното АНО се е произнесъл по наведените възражения с
НП, като ги е преценил за неоснователни.
Действително в АУАН имената и адреса на нарушителя, а в НП – адреса
му, са изписани на латиница, но предвид факта, че в НП са посочени и на
кирилица имената, и са посочени коректно, точно и ясно дата на раждане и
Държава, както и номерът, кога и къде е издаден Паспорта му, Съдът приема,
че е налице пълно индивидуализиране на посоченото лице и не е наличен
проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност.
Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият
орган не е изписал конкретната хипотеза на чл. 234а, ал. 1 от ЗМ, не води до
различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на
наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде,
кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти са
надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 234а, ал. 1 от ЗМ. Т.е. налице
е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа
страна и законовата разпоредба, която е нарушена.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът
излага следващите правни съображения:
1. От правна страна, при анализа на АУАН и НП, Съдът констатира
наличието на процесуално основание за отмяна на атакуваното НП. Съгласно
чл. 42 и 57 от ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са
описание на фактическите признаци на нарушението и посочване на
13
нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен
акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието. В
същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че
АУАН е Акта в административнонаказателното производство, аналогичен на
Обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на
доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни
фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между
инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната
правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се
брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита
изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административнонаказателния процес, т.е. от момента на съставяне и
предявяване на АУАН. В този смисъл са и задължителните указания на
имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2
от 07.10.2002 година по н.д.№ 2/2002 година, ОСНК на ВКС, в което е прието,
че сред задължителното съдържание на Обвинителния акт е пълното, точно и
ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на
правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа
формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или
правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и
непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице. Доколкото с
АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение,
гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на
основание чл. 84 от ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.
НП от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от
компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното
административно нарушение. То се явява аналога в
административнонаказателния процес на Присъдата от общото наказателно
производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и
съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН. В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на
основополагащото ППВС № 1/ 1953 година, съгласно което всеки
правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен
субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на
всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени,
14
както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в
самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.
От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на
изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6
от ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение,
както за дееца, така и за Съда начин всички правни норми (, предписващи
конкретно материално правило за поведение), които според контролните
органи са нарушени. В обратния случай, ако в АУАН и НП не са посочени
всички нарушени материалноправни норми, или посочването им не е
достатъчно пълно, точно и ясно, така че нарушителят реално да бъде запознат
с правните рамки на повдигнатото му административно обвинение, - или
посочените правни норми не въвеждат достатъчно конкретно по съдържание
позитивно правило за поведение, включително и когато като нарушена е
посочена бланкетна правна норма, без бланкета да е запълнен с посочването
на конкретните разпоредби, към които препраща; - или за преценка за
съставомерността на деянието на Съда се налага сам да издири и приложи
допълнителни правни норми, които не са надлежно предявени на дееца, НП
следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото
на защита на наказания субект да разбере кои са правните норми, които
квалифицират извършеното от него като противоправно и наказуемо деяние.
Такъв е и процесния случай. Както АУАН, въз основа на който е
издадено, така и НП страдат от недостатък във формата, който рефлектира
върху правото на защита на санкционираното лице и представлява
процесуално нарушение от категорията на съществените. Изложените в АУАН
и НП (след прецизиране на обвинението) факти са подведени под
разпоредбата на чл. 234а, ал. 1 от ЗМ, която има следното съдържание: „Който
отклони временно складирани стоки или стоки, декларирани за митнически
режим или реекспорт, като не изпълни установените в нормативните актове
или определените от митническите органи условия, се наказва с Глоба – за
физическите лица, или Имуществена санкция – за юридическите лица и
едноличните търговци, от 100 до 200 на сто от митническата стойност на
стоките, или при износ – стойността на стоките – предмет на нарушението.”.
Цитираната разпоредба е бланкетна, което изисква в АУАН и в НП да бъде
посочено коя от съдържащите се в нея две алтернативни хипотези е
15
осъществена, и по какъв начин.
В случая, в АУАН митническите органи са вписали, че с деянието си,
извършено в периода 19.01.2024 година до 22.01.2024 година, установено на
22.01.2024 година на МП „Капитан Андреево”, Е. Д., като е отклонил стоки,
поставени под режим транзит, а именно: стоките от първа позиция на
Транзитна митническа декларация Т2 с МРН №
24DE890473992337К1/19.01.2024 година с код по КН 320649 - 12 колета с
бруто тегло 6 080.04 кг, в нарушение на разпоредбите на чл. 233, § 3 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за
създаване на Митническия кодекс на Съюза, не е изпълнил установените с
нормативни актове и определените от митническите органи условия, е
осъществил състава на нарушението по чл. 234а, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗМ.
Впоследствие, в издаденото НП, квалификацията на нарушението е
прецизирана, предвид, че липсващата стока не е акцизна, като деянието е
определена като нарушение по чл. 234а, ал. 1 от ЗМ. Като нарушен отново е
посочен чл. 233, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент
и на Съвета за създаване на Митническия кодекс на Съюза, а като
неизпълнени установените с нормативни актове и определените от
митническите органи условия.
Въпреки извършената на основание чл. 54 от ЗАНН корекция на
квалификацията на нарушението, и в АУАН и в НП като нарушени са вписани
като осъществени и двете алтернативни хипотези от състава на нарушението
по чл. 234а, ал. 1 от ЗМ без да е посочено от страна на контролните органи кои
точно определени от митническите органи условия не са спазени от
нарушителя, за да бъде прието от тях, че е осъществена и втората хипотеза на
деянието.
В случая, въпреки подробното изложение в обстоятелствената част на
НП досежно извършената проверка, изисканите и проверени документи,
дадените от санкционираното лице обяснения и т.н., единствената
формулирана фактическа констатация за обосноваване на обвинението за
извършено административно нарушение по чл. 234а, ал. 1 от ЗМ, се свежда до
приетото неизпълнение на установеното с нормативен акт (чл. 233, § 3 от
Регламент № 952/2013) задължение за шофьора, като представител на
превозвача, да представи стоките в непроменено състояние на получаващото
16
митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките,
предприети от митническите органи за тяхното идентифициране, доколкото на
МП „Капитан Андреево” при проверката е установени липсата на стоките от
позиция 1 на представения MРН. Нито в АУАН, нито в обжалваното НП е
посочено от страна на АНО с кое точно действие или бездействие
жалбоподателят е нарушил определени от митническите органи условия, кои
конкретни условия не са изпълнени, в какво се изразява неизпълнението на
тези условия и т.н. Правоприлагането по принцип, и в частност
административнонаказателното такова, не може да почива на предположения
и респ. осъществяването на съставомерните от обективна страна елементи на
нарушението не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или
правната логика.
Такова посочване и описание на нарушените конкретни условия, които
да представляват нарушение на втората, посочена в диспозитивите на
обжалваните актове, липсват и в обстоятелствената част както на АУАН, така
и на НП. Тази липса на надлежно посочване на факти, които да могат да се
субсумират под конкретна хипотеза на нормативната разпоредба, при която
въззивната инстанция би могла да преодолее този недостатък „запълвайки“
бланкетната норма, поради което и за Съда не съществува възможност да
коригира посочения недостатък.
Настоящият Съдебен състав приема, че недостатъчно пълното и ясно е
описание на административното нарушение, което не само е затруднило
правото на защита на наказаното лице, но и препятства осъществяването на
съдебната проверка за законосъобразност, поради което нарушението следва
да се квалифицира като съществено и достатъчно основание за отмяна на НП в
обжалваната част.
Ето защо, настоящия Съдебен състав приема, че съдържанието на НП не
съответства на императивните изисквания по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН за
описание на нарушението от фактическа и от правна страна и, че НП не
съдържа изискуемото се описание на нарушението с посочване на всички
фактически обстоятелства, свързани с обективни признаци от състава на
нарушението и тяхната правна квалификация, като основен елемент от
императивния реквизит на НП.
2. Освен горното нарушение на процесуалните правила при
17
издаването на НП, Съдът констатира и нарушение на материалноправните
изисквания към този вид санкционни актове, предвид установената липса на
основен елемент от състава на административното нарушение, а именно: в
съдебната фаза на обжалването, от страна на жалбоподателя в съдебно
заседание беше представена ЕАД - Транзитна митническа декларация по
официален образец Т2 с МРН № 24ITQ3J08000759T3, задействана на
23.01.2024 година (т.е. 4 дни след задействане на процесната) с посочено в
кл.S17 място на товарене - Германия, с която се установява, че липсващата в
товарното помещение на превозното средство стока по Фактура
CD22107082/15.01.2024 година, състояща се от 12 броя колета с бруто тегло
6 080.04 кг., е натоварена на превозно средство с регистрационен № 34NT7473
и изпратена от същия изпращач към същия получател с дестинация Република
Турция. В съдебно заседание на 09.12.2024 година беше представена, ведно с
превод на български език същата Митническа декларация, с отбелязвания, че
стоката е доставена (пристигнала) в Република Турция видно от отметката,
направена от служител на Свободна зона Анталия. Тези документи са приети
като доказателства по делото като тяхната доказателствена сила не е оборена
от страна на АНО, поради което липсва основание същите да не бъдат
кредитирани от Съда.
Представените документи удостоверяват информация за
декларираните пред митническите органи стоки, за това, че за същите е
задействан съответния митнически режим, в случая транзит, както и
доставянето им до посочената като крайна дестинация държава, в случая
Република Турция. Ето защо, тази Декларация има доказателствена стойност в
контекста на митническите процедури и като неоспорена, Съдът я приема
като доказателство за описаните в нея обстоятелства, които установяват, че
процесната стока въобще не е била натоварена на транспортно средство с
регистрационен № 07APJ334 и не е била включена в превоза, осъществен по
процесната Транзитна декларация с МРН № 24DE890473992337К1,
задействана на 19.01.2024 година. Видно от приложеното към МРН №
24DE890473992337К1, и представено от декларатора - шофьор на провозното
средство при проверката, осъществена на МП „Капитан Андреево” Договор за
международен автомобилен превоз (CMR), същият съдържа като предмет на
Договора една позиция стоки - 26 колета, 13 261.86 кг. Обстоятелството, че на
транспортно средство с регистрационен № 07APJ334 е била натоварена само
18
една позиция стоки се потвърждава и от писмо на фирма „Валкер Логистикс”
- фирмата, изготвяла документите, в което се потвърждава натоварването на
останалата стока - 12 палета на друго превозно средство. Фирмата пояснява,
че документът Т-2 е бил създаден погрешка. Този документ също не е оспорен
от страна на АНО. В Протокол за извършена митническа проверка №
24BG001015M004245/22.01.2024 година изрично е вписано, че митническа
пломба S2034647, обезпечаваща стоките в товарното помещение, е била с
ненарушена цялост при започване на проверката.
Понятието за отклонение от митнически надзор по смисъла на
общностното право многократно е било предмет на тълкуване и според
практиката на Съда на ЕО, трябва да се разбира като обхващащо всяко
действие или бездействие, което има за последица, макар и временно, да
възпрепятства достъпа на компетентния митнически орган до стоката под
митнически надзор, т.е. отклоняването обхваща всеки съзнателен,
целенасочен, волеви акт или неположена дължима за целите на режима грижа,
която има за последица настъпването на обективни условия, възпрепятстващи
осъществяването на контрола. Действително в практиката на СЕС (Решение от
1 февруари 2001 година по дело D.Wandel, С - 66/99; Решение от 11 юли 2002
година по дело Liberexim, С - 371/99; Решение от 29 април 2004 година по
дело British American Tobacco, С-222/01, всички посочени в Решение от 3
април 2008 година, С - 230/2006 по дело Militzer & Munch GmbH с предмет
преюдициално запитване на основание чл. 234 ЕО и др.) фактът, че са
изпълнени обективни условия като например физическата липса на стоката
под митнически надзор или временното отделяне на документа за транзит Т1
от стоките, за които се отнася, се разглежда като отклонение от митнически
надзор. Но, както беше посочено, настъпването на тези обективни условия,
възпрепятстващи осъществяването на контрола, се явява последица от
неправомерно действие (съзнателен, целенасочен, волеви акт) или
бездействие (неположена дължима за целите на режима грижа). Отнесени към
конкретния случай, наличието на съставомерност на деянието и на
административнонаказателния състав по чл. 234а, ал. 1 от ЗМ е обусловено не
само от установяването на физическа липса на стоки под митнически надзор,
но и че тази липса е последица от конкретно неправомерно
действие/бездействие, съставляващо неизпълнение на установените в
нормативните актове или определените от митническите органи условия.
19
Описаните по-горе документи - приети и неоспорени от страна на АНО
доказват липса на неправомерно действие от страна на шофьора по време на
превоза, тъй като същият изпълнява задълженията си по Договора за превоз с
дължимата грижа по отношение на поетия по Договора ангажимент, като
допуснатата грешка в изготвянето на Транзитната декларация не може да му
се вмени във вина, доколкото е категорично установено, че поради
ненатоварването на стоката на превозното средство не би могло да бъде
извършено отклонение на стоки, още повече, това да бъде в резултат на
съзнателен, целенасочен, волеви акт на шофьора, с който е целял
настъпването на общественоопасните последици. По аргумент от чл. 114 от
Конвенцията за общ транзитен режим, при все, че е констатирана липса на
стоки, митническо задължение не възниква, ако нередностите нямат реално
въздействие върху правилното функциониране на митническия режим, при
условие че: - не представляват опит за неправомерно отклоняване на стоката
от общ транзитен режим; - не предполагат груба небрежност от страна на
заинтересованото лице; и всички необходими формалности за узаконяване на
стоката са извършени впоследствие. Обстоятелствата и доказателствата в
настоящия случай покриват изцяло изискуемите от Конвенцията условия,
които в кореспонденция с доказателствата за липса на субективен елемент
позволяват да се приеме, че не възниква задължение, респ. не е извършено
административно нарушение отклонение на стоки. Вината е основен
субективен елемент от състава на административното нарушение (чл. 6, ал. 1
от ЗАНН) и липсата на субективният елемент прави деянието несъставомерно,
което дава основание на Съда да приеме, че жалбоподателят не е извършил
деяние, съставляващо административно нарушение, което налага и
отпадането на административнонаказателната му отговорност.
Действително за шофьора, като водач на товарен автомобил съгласно
чл. 8, ал. 1 от Конвенция ЧМР възниква задължение да извърши проверка за
броя на колетите и брутото тегло на стоките, натоварени в товарния
автомобил, който управлява. Предвид предоставения му в случая Договор за
превоз, същият е натоварил на превозното средство 26 колета с тегло 13
261.86 кг., с което е изпълнил посоченото по-горе задължение, като предвид
факта, че MРН се задейства електронно и към момента на товаренето
шофьора няма достъп до този документ, то не би могло към момента на
товаренето от него да се изисква знание за допуснатата грешка, респ.
20
разминаване в декларираното, за да извърши и съответните вписвания в графа
18 на ЧМР. Т.е., в контекста на изложеното и съобразно конкретно
установеното по делото, жалбоподателят не следва да бъде държан отговорен
относно верността и точността на данните в придружаващите стоката
документи.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Съдът би приел, че обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е
издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна; че е
спазена административната процедура по съставяне на Акта и издаване на
обжалваното НП; че са спазени формата и редът при постановяването им; че
при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при
издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН. Предвид изложеното
биха липсвали предпоставки за отмяна на процесуално основание.
Правилна би била и дадената от АНО материалноправна
квалификация на извършеното нарушение. Съдът би приел, че правилно АНО
е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Е.
Д., тъй като би приел, че разпоредбата на чл. 233, § 3 на Регламент №
952/2013 година, е с адресат, както превозвача на стоките, така и получателя
им, като същото задължение се предвижда и за титуляря на режима
съгласно чл. 233, § 1 на Регламент № 952/2013 година. Съдът би приел, че
жалбоподателят е отклонил стоки от митнически режим транзит, като не е
изпълнил установените с нормативните актове и определените от
митническите органи условия. Отклоняването на стоки на които е даден
митнически режим е съществено нарушение на правилното функциониране на
режима транзит. Разпоредбата на чл. 234а, ал. 1 от ЗМ, е императивна за всяко
лице, което отклони стоките, на които са дадени митнически режим или
митническо направление, като не изпълни установените в нормативните
актове или определените от митническите органи условия и срокове.
Периодът на извършване на нарушението е с начало датата на
издаване на ЕАД, а именно: 19.01.2024 година и с край: дата на установяване
на нарушението: 22.01.2024 година, когато е извършена физическата
митническа проверка.
Мястото на извършване на нарушението е ПМУ, в което е приета
21
ЕАД: Т2 с МРН № 24DE890473992337К1 и е установено отклонението на
митническия режим транзит на част от стоката, а именно: МП „Капитан
Андреево”.
Деянието, извършено от Е. Д. би било съставомерно и по субективен
признак. Съдът би приел, че Е. Д. е действал виновно под формата на
небрежност като ако не му е било известно несъответствието в количеството
(тонажа) на превозваните стоки, както и в броя на палетите, е следвало да
знае, в който случай незнанието не изключва виновността.
В този ред на мисли би било неоснователно възражението, наведено в
Жалбата, касаещо неизяснена фактическа обстановка; както и това, наведено
от адвокат З. в пледоарията й пред настоящия Съдебен състав, касаещо
несъответствие между описаната фактическа обстановка и действителната
такава.
По убеждение на решаващия Съдебен състав, процесното
административно – митническо нарушение не би разкрило характеристиките
на маловажен случай по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от Допълнителната
разпоредба на ЗАНН и не би могло да се квалифицира като такъв.
Наложеното на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на
44 009.11 лв. (пункт I) би било определено при правилно приложение на
съответната санкционна разпоредба, като същото АНО е индивидуализирал в
минималния размер, формиран от 100 % от стойността на стоката. Ето защо
така наложеното с обжалваното НП наказание Съдът би намерил за
необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание.
По разноските:
С оглед изхода на делото, искането на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
По делото не се констатираха да са направени разноски от страна на
жалбоподателя, поради което и това искане следва да се остави без уважение.
По отношение на Решението в частта за разноските страните не могат
да искат изменение, тъй като по делото не бяха представени Списъци на
разноските.
22
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т.
1 и ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № BG2024/1000-305/НП от 23.05.2024 година на И.Д.
Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас, в частта, с
която на Е. Д. (Е.C.), роден на ********** година в град Сакария, Република
Турция от **************************, за нарушение на чл. 234а, ал. 1 от
ЗМ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 44 009.11 лв.
(пункт I).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Териториална дирекция
Митница Бургас с адрес: град Бургас, ул.„Княз Александър Батенберг” № 1, за
присъждане на разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. Д. (Е.C.), роден на
********** година в град Сакария, Република Турция от
**************************, за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване
на Съобщението за постановяването му, с Касационна жалба на основанията,
предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
23