РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. Бургас, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на трети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Даниел Н. Марков
ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ
при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова
в присъствието на прокурора Румяна Иванова Славова (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212100600695 по описа за 2021 година
С присъда № 260062/19.04.2021г. по НОХД№ 2996/20г., Районен съд-
Бургас е признал подсъдимия СТ. К. Д., ЕГН ********** за невиновен в това
, че на 26.12.2019г. в игрална зала „Ларж“, находяща се в гр.Бургас,
обл.Бургас, ж.к.“Лазур“, бл.№160, повредил противозаконно чужда движима
вещ- компютърна конфигурация, марка „Lenovo Ideal Centre AIO520“,
собственост на „Казино Ларж“ЕООД, ЕИК *********, като счупил дисплей-
LCD модул на стойност 751, 04лв - престъпление по чл.216, ал.1 от НК,
поради което и на основание чл.304 го оправдал по така повдигнатото
обвинение. Съдът е постановил веществените доказателства да останат по
делото за срока на неговото съхранение, а направените по делото разноски да
останат в полза на държавата.
В срока по чл.319, ал.1 от НПК присъдата е протестирана от прокурор
от Районна прокуратура –Бургас. Според въззивния протест постановената
присъда е неправилна и незаконосъобразна, които оплаквания са
аргументирани със съображения единствено за нарушения на процесуалните
1
правила относно формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд
при оценката на доказателствата. Предлага се въззивният съд да упражни
правомощията си по чл.336, ал.1, т.2 от НПК, като отмени
първоинстанционната присъда и постанови нова, с която подсъдимият да
бъде признат за виновен по вмененото му с обвинителния акт престъпление
по чл.216, ал.1 от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура –Бургас не поддържа
протеста. Счита, че при проведеното първоинстанционно производство
фактическата обстановка е изяснена и е несъмнено доказано, че деянието на
подсъдимия е осъществено по непредпазливост, поради което правилно БРС
се е позовал на отсъствието на предпоставките по чл.218в от НК.
По делото е депозирано от защитника допълнително изложение по
чл.322 от НПК, според което подаденият от прокурора протест е
неоснователен. Развити са доводи в подкрепа на кредитираните показания на
свид.Н. по отношение на преценката й за съборена „без да иска“ от
подсъдимия компютърна конфигурация и за неотносимост на останалите
свидетелски показания, касателно същия факт. Според изложението записът
от охранителните камери потвърждавал изводите на БРС по въпросите за
вината, поради което се моли за потвърждаване на атакуваната присъда.
Редовно призованият подсъдим не участва във въззивното разглеждане
на делото.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, на основание чл. 314,
ал. 1 от НПК, приема следното:
В мотивите към протестираната присъда БРС е приел от фактическа
страна, че на посочените в обвинителния акт дата и място подс. Д. се ядосал,
че друго лице е спечелило премия, отишъл до бара и започнал да обяснява, че
бил играл на различни машини в игралната зала, но друг е спечелил. По
същото време - докато се обяснявал, той „ръкомахал и показвал“ и така,
замайвайки с ръката си, съборил намиращата се около бара компютърна
конфигурация. Приел е, че деянието е извършено по непредпазливост, защото
нанасяйки удар върху веща подсъдимият не е целял повреждането й, поради
което е квалифицирал поведението му като престъпление по чл.216, ал.6 от
2
НПК. Съгласно чл.218в, т.1 от НК това престъпление се преследва по тъжба
на пострадалия, каквато не е подадена от собственика на веща и не е
направено искане по реда на чл.287, ал.5 от НПК, поради което и БРС е
оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
1. Въззивната инстанция намира, че фактическите констатации на
първоинстанционния съд и правните изводи въз основа на тях, са направени
при допуснати съществени процесуални нарушения при събиране, проверката
и оценката на събраните по делото доказателства, което е довело и до
неправилно приложение на закона.
Разпоредителното заседание по делото е проведено на 11.03.2021г. след
четири поредни насрочвания за 28.09. 2020г.; 05.11. 2020г.;17.12.2020г. и за
01.02.2021г., в три от които е била предоставяна възможност на подсъдимия
да възстанови вредите и сключи споразумение, а за последната дата е бил
нередовно призован. За същите четири дати призовките на ощетеното
юридическо лице са били връчвани на лица, посочени като служители , без да
е ясно дали е изпълнено изискването по чл.180, ал.5 от НПК. За
разпоредително заседание на дата 11.03.2021г. управителят му не е бил
призоваван, а му е връчено съобщение само да представи банкова сметка за
възстановяване на вредите, което той е сторил – л.л.34,35, 41 от НОХД№
2996/20г. на БРС. Въпреки това съдът е приел, че неявяването на
представител на ощетеното юридическо лице е след редовното му
призоваване за заседание.
В разпоредително заседание на 11.03.2021г., защитникът на
подсъдимия и подсъдимият са изразили становище делото да се разгледа по
реда на чл.371, т.1 от НПК, като бъде разпитана единствено свид.А. Н. БРС е
постановил определение производството да продължи по реда на
диференцирана процедура по чл.371, т.1 от НПК и го е насрочил за
12.04.2021г., когато с резолюция съдията-докладчик го е отсрочил за
19.04.2021г.
На последната дата предварително изслушване по реда на чл.371-чл.372
от НПК, съдържащи императивните предписания за отклонение от
стандартния модел на наказателния процес, с които първостепенният съд е
длъжен да се съобрази, не е проведено. Липсва прецизиране за кои
3
доказателствени материали се отнася съгласието на защитника и подсъдимия
за използването им при постановяване на присъдата, липсва и определение
по чл.372, ал.3 от НПК на съда за одобряването му, включващо и съдебната
преценка, че съответните действия са извършени по реда и условията на
НПК.
След разпита на свид.Н., по искане на защитата и на основание чл.281,
ал.5, вр. ал.1,т.2 от НПК са били прочетени показанията й „в частта, касаеща
момента на нанасяне на удара върху монитора“. Подсъдимият е дал
обяснения, че бил ръкомахал, бил афектиран, и бутнал компютъра, но не било
нарочно. Преди приключване на съдебното следствие, БРС на основание
чл.283 от НПК, е постановил бланкетно определение за прочитане на
протоколите и другите документи, „съдържащи факти, имащи значение за
изясняване обстоятелствата по делото.“
Видно от мотивите в основата на фактическите и правните си изводи
БРС е поставил единствено показанията на свид. Н., дадени в съдебното
производство, в които същата неколкократно е твърдяла, че подсъдимият бил
бутнал компютъра „без да иска“. Показания й обаче противоречат
съществено на разказаното от нея в досъдебното производство и това е
налагало прочитането им на основание чл.281, ал.1,т.1 от НПК. В съдебно
заседание тази свидетелка изобщо не е заявявала , че не си спомня някакви
обстоятелства, поради което и неправилно първоинстанционният съд се е
позовал на т. 2 от същата алинея за частично приобщаване на показанията й
от досъдебното производство.
Не е изяснена в мотивите на присъдата причината показанията на
свид.А. Н. в съдебно следствие да се различават значително от показанията й
в досъдебното производства, с оглед всички възможни фактори за
деформиране на възприятията или на възпроизвеждането им. Това се е
налагало още и защото в съобщаваното от нея се съдържа лично оценъчно
впечатление за факта на въздействие върху компютърната конфигурация,
която лична оценка зависи не само от интелектуално-познавателната
способност на възприемащия субект.Напълно безкритично и без ясни
съображения БРС е ценил като убедителни показанията на свид.А. Н. в
съдебно следствие.
4
Тези й показания противоречат и на показанията на свидетелите
очевидци - С. Д. и Г. А., от които е видно, че при първоначалното си
приближаване до бара подсъдимият с движение на ръката си е съборил
поставените върху него чаши и пепелници (факт, който свид.Н. изобщо
пропуска в разказите си), след това е тръгнал към изхода, но веднага се
върнал и с другата си ръка е замахнал и съборил компютъра. БРС изцяло е
игнорирал съдържанието на показанията на тези очевидци, както и на
останалите свидетели, с аргумента, че освен свид.Н., всички останали не са
участвали в разговора й с подсъдимия и в разпитите си не съобщавали дали
бутането на компютъра било целенасочено действие или неволна постъпка.
Всъщност от показанията на свидетелите се установява, че разговор между
свид.Н. и подсъдимия е нямало, защото последният е псувал и се е
възмущавал, че не той е спечелил премията, поради което и възприятията на
вербалните му реакции нямат решаващо значение. Невербалните му реакции
са ясно посочени действия – замахнал с ръка и бутнал/съборил компютъра,
което е координирано телодвижение и е напълно различно от ръкомахане.
Пренебрегнати са посочените от свидетелите С. Д. и Г. А. фактически данни,
които се отнасят до главния факт от кръга на обстоятелствата от предмета на
доказване в процеса - конкретното деяние и начина на извършването му.
На следващо място, съобщеното в отделните гласни доказателствени
източници не е проверено заедно с веществените доказателства по делото и
съпоставено с тях. Налице е съществена празнота при събирането, проверката
и оценката на доказателствените източници, от съществено значение за
изхода на делото. Кога, как и доколко съдебният състав се е запознал, както е
отразено на л.5 в мотивите „със съдържанието на въпросния запис“, не става
ясно. Видно от съдебния протокол от 19.04.2021г., приложената по делото
флаш памет „Data Traveler“, 8GB, не е била предявявана на страните, а
съдържащите се файлове не са били възпроизвеждани в съдебно заседание.
Тук е необходимо да се напомни , че одобреното от съда съгласие ( каквото в
това съдебно производство изобщо липсва) е ограничено само до прочитане
на съответните заключения и протоколи за разпит – чл.373, ал.1 от НПК. При
това разглеждане на делото, единствените обективни фактическите данни за
извършеното престъпление, съдържащи се върху техническия носител, не са
били събрани по установения от закона ред и по този начин съдът освен, че е
5
нарушил чл.13 от НПК, сам се е лишил от възможността да формира
вътрешното си убеждение след обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото.
Прегледът на извършената от първата инстанция процесуална дейност
разкрива груби процесуални нарушения по допускане, събиране, проверка и
оценка на доказателствения материал. Те са ограничили правото на
прокуратурата, да поддържа и докаже обвинението, тъй като уличаващите
подсъдимия в инкриминираното деяние доказателства не са проверени и
оценени наред с всички доказателства, а при оценката на част от тях,
съдържанието им е изведено противно на действителния им смисъл.
Нарушени са чл. 103, ал. 1от НПК и чл. 107 от НПК. Вътрешното убеждение
на предходната инстанция за обстоятелствата по чл.102 от НПК не е основано
на пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по
делото, както изисква чл. 14 от НПК. При изготвяне на мотивите към
присъдата контролираният съд е пренебрегнал и изискванията на чл. 305, ал.
3 от НПК. С оглед на тези съображения, възраженията в протеста срещу
доказателствената дейност на БРС имат своето основание.
2. Напълно неясни са съображенията на БРС, от които е извел липсата
на умисъл у подсъдимия. За характера и степента на вината са от значение не
последващите обяснения на дееца, а конкретното му психическо отношение
към деянието и към предизвикания резултат към момента на извършването
му. От прочита на мотивите към присъдата не става ясно в крайна сметка
какво приема БРС, че подсъдимият е извършил – ръкомахал и случайно
бутнал монитора, каквито са приетите факти, отразени на л.3 от мотивите;
или целенасочено го е ударил, но не искал да го повреди („ …тъй като е
нанесъл удар с ръка върху веща, но не е целял нейното повреждане.“- правни
изводи на л.5 от мотивите). В последната от двете взаимоизключващи се
хипотези не е ясно на какви обективни факти съдът базира извода си за целта
и намеренията на подсъдимия да извърши това последно увреждащо
телодвижение, след като при предходното му замахване той вече е съборил
намиращите се на бара чаши и пепелници и се е чул шум от счупване. Изцяло
липсва яснота какво е било представното съдържание на дееца при
осъществяване на деянието му, както и обуславящия ги доказателствен
анализ.
6
Съдебната практика е категорична, че задължението за мотивираност на
съдебния акт е основно задължение както по отношение на фактите, така и по
отношение на правните въпроси, поставени за разрешаване по делото, а без
съмнение въпросът за вината по чл.301, ал.1, т.1 от НПК е точно такъв.
Мотивите са средството, предоставено на страните да разберат
действителната воля на съда, а на въззивната инстанция – да упражни
контролните си правомощия. В случая при формулирането на фактическите и
правните изводи са допуснати противоречия и неясноти по основни
констатации и изводи, което възпрепятства настоящата инстанция да разбере
действителната воля на първостепенния съд. Посочения порок се приравнява
на липса на мотиви, явяващо се съществено нарушение по смисъла на чл.348,
ал.3, т.2 от НПК. То съставлява абсолютно основание за отмяна на
атакуваната присъда, дори при законосъобразно проведено производство
пред първата инстанция, каквото в това съдебно производство не е сторено.
Същото не може да бъде санирано от въззивната инстанция чрез излагането
на заместващи мотиви, защото това би довело до подмяна изцяло на
първоинстанционното производство и лишаване страните от една инстанция
при разглеждане на делото.
Констатираните съществени процесуални нарушения не могат да бъдат
отстранени от въззивната инстанция, но са отстраними при новото
разглеждане на делото, тъй като са свързани с правилното приложение на
процесуалния закон. Новото разглеждане на делото следва да започне от
стадия „Предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото
в съдебно заседание“.
С оглед на това присъдата следва да се отмени изцяло, което прави
безпредметно обсъждането по същество на оплакванията изложени в жалбата
на подсъдимия.
Мотивиран така и на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и т.
2 от НПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 260062/19.04.2021г., постановена по НОХД№
2996/20г. по описа на Районен съд-Бургас.
7
ВРЪЩА делото на първата инстанция за ново разглеждане от друг
съдебен състав от стадия „Предаване на съд и подготвителни действия за
разглеждане на делото в съдебно заседание“.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8