Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 07.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 415 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 435804 от 22.06.2018 г. по гр.д.№ 42335/2015
г. по описа на СРС, І ГО, 44 състав са отхвърлени предявените от „ОЗК - З.” АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, срещу „ЗАД А.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, искове с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД съответно за сумата от 2 978,36 лв., представляваща непогасен остатък
от регресно вземане за възстановяване на платено по имуществена застраховка
застрахователно обезщетение за щети по л.а. Тойота Корола, с рег. № ******, причинени
при ПТП на 20.05.2014 г. в гр. София, и ликвидационни разноски за неговото
определяне, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба - 17.07.2015 г. до окончателното й изплащане, и за сумата от
307,55 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
11.07.2014 г. до 16.07.2015 г. С решението ищецът „ОЗК - З.” АД е осъден да
заплати на ЗАД „А.“ АД сумата от 250
лева, представляващи, деловодни разноски.
Недоволен от постановеното решение с което
исковете по чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени е
останал ищецът - „ОЗК - З.” АД,
който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва при твърдения, че
решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила. По-конкретно поддържа, че в проведеното съдебно
заседание в първоинстанционното производство процесуалния представител на ищеца
е оспорил автотехническата експертиза и е поискал по реда на чл. 200, ал. 3 ГПК
да се назначи допълнителна или тричленна експертиза, но съда е отказал, като в
тази връзка цитира решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което
се приема, че при оспорване съдът е длъжен да назначи нова експертиза по реда
на чл. 200, ал. 3 ГПК, която да определи действителната средна пазарна цена на
застрахованото МПС, доколкото вещото лице, изготвило приетата пред СРС
експертиза не е направило проучване по отношение на средния пробег на
автомобилите, които са взети предвид от вещото лице в заключението му,
съпоставен с техническите параметри на процесното МПС. Претендира разноски. При
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение на насрещната страна по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК и моли то да
бъде редуцирано съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК.
С протоколното определение от
21.11.2019 г. настоящият съдебен състав е оставил без уважение искането на
въззивника ищец за назначаване на повторна АТЕ, която да определи
действителната пазарна цена на застрахованото МПС.
Въззиваемата страна – ЗАД „А.“ АД, оспорва
въззивната жалба по съображения изложени в депозирания по реда на чл. 263, ал. 1
от ГПК писмен отговор. По-конкретно поддържа, че вещото лице правилно е
определило действителната стойност на увредения автомобил и правилно СРС не е
допуснал повторна експертиза. Претендира разноски за юрк.възнаграждение.
Съгласно чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по
допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е
произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; №
95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г.
на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09
г.на ІV г.о) въззивният съд се
произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа
на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността
само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК
е основание за касиране на въззивното решение.
Пред Софийски районен съд са предявени искове с правно
основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „ОЗК - З.” АД, ЕИК ****** срещу ЗАД „А.“ АД, ЕИК ****** за заплащане на сумата
от 2 978,36 лв., представляваща непогасен остатък от регресно вземане на ищеца за
възстановяване на платено по имуществена застраховка застрахователно
обезщетение за щети по л.а. Тойота Корола, с рег.№ ******, причинени при ПТП на
20.05.2014 г. в гр. София, и ликвидационни разноски за неговото определяне,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -
17.07.2015 г. до окончателното й изплащане, и за сумата от 307,55 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 11.07.2014 г. до
16.07.2015 г. Ответникът е подал
писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК с който изразява становище за
неоснователност на исковите претенции. Не оспорва наличието на валидно към
датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена за л.а. Сеат Ибиза, е рег.№ СО 6657 АН,
както и вината на водача му за настъпване на ПТП и механизма на същото, описан
в съставения протокол за ПТП. Не спори и относно извършеното от ищеца плащане
на застрахователно обезщетение за щетите по увредения л.а. Тойота Корола, е
рег.№ ******, по сключена за автомобила имуществена застраховка, действаща към
датата на ПТП. Оспорва регресната претенция по размер, който намира за завишен
спрямо действителната стойност на причинените щети. Възразява също, че и
водачът на л.а. Тойота Корола има принос за настъпилите вреди поради управление
на автомобила с по-висока от разрешената скорост, с оглед на което
претендираното обезщетение следва да се редуцира с процент на съпричиняване. С
тези доводи моли за отхвърляне на предявените искове и претендира за присъждане
на направените по делото разноски.
По иска по чл. 213, ал.
1 КЗ /отм./.
Съгласно чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение
и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател
по застраховка "Гражданска отговорност" до същия размер. Видно от
законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1) наличие
на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по
договор за имуществено З., в изпълнение на който 2) застрахователят да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е
възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата, респ.
договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност".
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени
доказателства се установява механизма на процесното пътно-транспортно
произшествие – на 20.05.2014 г. около 09:05 часа, лек автомобил марка „Сеат
Ибиза“ с рег.№ ******се движи по улица „3020-та“ с посока от улица“3019-та“ към
улица „Кукуш“ и пред № 46, поради движение с несъобразена скорост с релефа на
пътя /остър десен завой/, водачът реализира ПТП с насрещно движещият се лек
автомобил „Тойота Корола“ с рег.№ ******. В следствие на това ПТП за
застрахованото по „Каско“ МПС - лек
автомобил „Тойота Корола“ с рег.№ ****** настъпили вреди, за които ищецът, като
застраховател по имуществена застраховка „автокаско“ заплатил на собственика на
застрахования автомобил сумата от 7 515 лева – застрахователно обезщетение с
включени 15 лв. ликвидационни разноски по определянето му, а по регреса на
ищеца ответникът му възстановил сумата от 4 536,64 лева.
Спорният
въпрос по делото е за размера на подлежащите на обезщетяване от
ответника вреди, по който въпрос въззивният съд намира следното:
Функционалната обусловеност на отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" от
застрахованата отговорност на прекия причинител предполага размерът на
отговорността на застрахователя да е идентичен с размера на отговорността на
делинквента, ако не е надхвърлена застрахователната сума - чл. 223 КЗ
/отм./. Според чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане,
като целта на обезщетението е да постави увредения в имущественото състояние,
което той е бил преди деликта. Следователно, принципът за пълна обезвреда
изисква обезщетението за имуществени вреди да бъде в размер на разходите, които
са необходими за възстановяване на увреденото имущество в състоянието от преди
увреждането. При положение обаче, че разходите за поправка са близки или
надвишават стойността на цялата увредена вещ, е икономически необосновано да се
обезщетяват тези разходи, вместо да се обезщети стойността на цялата вещ, с
което увреденият би могъл да си купи вещ със същото качество. Ето защо в
подобна хипотеза размерът на обезщетението е равен на действителната стойност
на цялата увредена вещ към момента на увреждането.
Видно от заключението на вещото лице по САтЕ (л. 69) действителната стойност
на лек автомобил „Тойота Корола“ с рег.№ ****** към момента на ПТП е била 5 325
лева, а след приспадане на годните
части, останали след ПТП от лекия автомобил, които са в размер на 22,8% от
общата стойност на автомобила, размерът
на действително претърпените вреди, които са причинно-следствена връзка от
претърпяното ПТП и за които ищецът е следвало да плати застрахователно
обезщетение са в размер на 4 111 лева. Съгласно заключението на
приетата и неоспорена от страните САтЕ,
при ПТП на 20.05.2014 г. на лек автомобил „Тойота Корола“ с рег.№ ****** е
нанесена тотална щета по смисъла на
чл. 193 от КЗ, като е икономически нецелесъобразно възстановяването му, защото
стойността на ремонта надхвърля със 70% действителната стойност на лекия
автомобил към датата на ПТП. Ето защо размерът на дължимото обезщетение не може да надхвърли
стойността на целия автомобил. Меродавна за действителната стойност на
автомобила не е застрахователната му стойност /тази, която е била определена
при сключване на застрахователния договор/, а още по-малко - застрахователната
сума /която лимитира обема на отговорността на застрахователя/, а единствено -
актуалната му пазарна стойност към датата на застрахователното събитие.
Същевременно, от тази действителна стойност следва да бъде приспадната остатъчната стойност на увреденото имущество, за да се
получи размера на дължимото обезщетение. Увреденият автомобил, макар и да не
може да се използва по предназначение, има остатъчна имуществена стойност
/най-малкото на пазара на метални отпадъци или стойността на неувредените части/,
която остатъчна стойност представлява имуществена полза за ищеца, причинена от
вредоносното деяние. Ако тази имуществена полза не бъде приспадната, би се нарушил основен принцип при
обезщетяването на вреди - обезщетението да доведе до изравняване на имущественото
състояние на увредения, в сравнение с това отпреди увреждането, но не и да го
надвиши. В подобна хипотеза следва да се извърши компенсация между вредите и
ползите, причинени от един и същ вредоносен факт, за да се получи стойността на
дължимото обезщетение (compensatio lucri cum damino ). Ето защо при тотална щета застрахователят има право да приспадне тази
остатъчна стойност от размера на дължимото обезщетение. Според заключението
на АТЕ остатъчната стойност на запазените части на автомобила – запазените и годни части,
останали след ПТП от лекия автомобил е в размер на 22,8% от общата стойност на
автомобила или 5 325 лв. – 22,8% е равно на 4 111 лв. От представените пред
първоинстанционния съд доказателства се установява, че застрахователното дружество
е определило и изплатило застрахователно обезщетение в размер на 7 500 лв. и
ликвидационни разноски за определянето му в размер на 15 лв. видно от приложеното
платежно нареждане. Не се
спори между страните, че ответникът е извършил частично погашение - до размера
от 4 536,64 лв., с прихващане на негови насрещни вземания съгласно
сключено между страните споразумение от 23.02.2015 г.
Спорът между страните е концентриран върху това дали пълният претендиран
от ищеца размер на вземането му по регреса съответства на размера на
претърпените вреди, за които ответникът отговаря на основание чл. 213, ал. 1 КЗ
/отм./.
Настоящият съдебен състав кредитира експертното заключение на вещо лице Й.Й.като
компетентно изготвено, поради което приема фактическите му констатации, че
действителната стойност на увредения автомобил към датата на застрахователното
събитие, определена на база средни пазарни цени, е в размер от 5 325 лв.
Посочената стойност експертът е определил съпоставяйки възможно най-широк кръг от
офертни цени за продажба на автомобили със средно ниво на оборудване и като е
съобразил онези технически характеристики на сравняваните автомобили, които са
от значение за определяне на пазарната им цена. Съгласно експертното заключение
се установяват налични запазени части на автомобила, които са 22,8% от
действителната му стойност или 1 214 лв. Следователно дължимото обезщетение при
тотална щета, съизмеримо с действителната стойност на автомобила към датата на
ПТП след приспадане на запазените части, възлиза на сумата от 4 111 лв., поради
което правилно първостепенния съд е приел за съответна на размера на вредата
към релевантния момент съобразно изискването на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ и
доколкото същата не надвишава платеното от ищеца застрахователно обезщетение,
което определя обема на регресното му право, отговорността на ответника по
регреса е до размера от 4 111 лв. Установява се от САТЕ още, че стойността на
обичайните разноски за определяне на застрахователното обезщетение е в размер на
15 лв. или вземането на ищеца по регреса е в общ размер от 4 126 лв. Доколкото извършеното от ответника погашение по
извънсъдебно предявената му регресна претенция е в по-голям размер, правилно
първостепенния съд е отхвърлил искът по чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ изцяло, като
неоснователен.
И пред настоящата съдебна инстанция останаха недоказани възраженията на
въззивника ищец относно използваните критерии за целите на съпоставителното
изследване, доколкото същият не ангажира доказателства за по-високо в сравнение
със стандартното ниво на оборудване на процесния автомобил, а средният пробег
вещото е неотносим при определяне на цената. Същото се касае и до възражението
за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на увредения автомобил,
доколкото не се ангажират доказателства същия да е нарушил правилата на ЗДвП
нито пък за шофиране с превишена скорост.
Относно иска по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД
С оглед неоснователността на главния иск и
обусловеността на претенцията за мораторна лихва от него искът при квалификацията
на чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде също отхвърлен.
В упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК
въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
С оглед
изхода на спора пред въззивната истанция и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК на
въззиваемата страна следва да бъдат заплатени сторените пред настоящата
инстанция разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
При
тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 435804 от 22.06.2018 г. по гр.д.№ 42335/2015
г. по описа на СРС, І ГО, 44 състав, вкл.в частта за
разноските.
ОСЪЖДА „ОЗК - З.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на „ЗАД А.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 100 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.