Р Е Ш Е Н И Е
№ 281
гр.
Русе,27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, V - ти състав, в открито заседание на 28 септември през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при участието на секретаря БИСЕРКА
ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното
от съдия ВЪРБАНОВА адм. дело № 245 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО), във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба
на О.И.Е. ***, депозирана чрез адв.-пълномощник М. Б., против Решение №
1040-17-43 от 21.04.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Русе, с което е
потвърдено Разпореждане № 171-00-2424-3 от 20.02.2023 г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка
с чл. 54а, ал. 4 от КСО и във връзка с чл. 1, ал. 1 и ал. 8 от НОИПОБ на
жалбоподателя е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.
54а от КСО. Релевират се доводи за допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, както и противоречие с
материалноправни разпоредби при издаване на оспореното решение и потвърденото с
него разпореждане. Иска се отмяна на оспорения акт и потвърденото с него
разпореждане и връщане на преписката за ново произнасяне. Претендират се
разноски по представен списък на разноските и приложени писмени доказателства
за реалното им извършване (л. 26 от делото).
Ответникът в
производството – Директорът на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуален представител,
оспорва жалбата като неоснователна. Оспорва твърдението за нарушение на
процедурата и за неправилно приложение на материалния закон. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като съобрази
събраните по делото доказателства, становищата на страните и релевираните от
тях доводи и след като извърши служебна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, във
връзка с чл. 146 от АПК, административният съд приема за установено следното:
По фактите
Административното
производство е образувано по подадено от О.И.Е. Заявление за отпускане на
парично обезщетение за безработица № 171-00-2424 от 25.09.2019 г., след
последно прекратено трудово правоотношение с „БЕРКАЙ 2010“ ЕООД, считано от
24.09.2019 г. (л. л.26 и сл. от преписката). В него заявителят е декларирал, че
за периода от 23.11.2013 г. до 24.09.2019 г. е работил в „БЕРКАЙ 2010“ ЕООД и е
бил командирован в Германия с последен период от 30.03.2019 г. до 30.06.2019 г.
По повод на
подаденото заявление е била извършена проверка в регистър трудови договори,
като е установено, че за Е. е подадено Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за
сключен на 21.11.2013 г. трудов договор с осигурителя „БЕРКАЙ 2010“ ЕООД. Договорът е сключен с основно
месечно възнаграждение 328.00 лева, а с допълнително споразумение от 01.04.2017
г. - 460.00 лева на длъжност „работник животновъд“.
От проверка в Регистъра на осигурените лица е
установено, че за периодите на заетост: от 01.09.2017 г. до 31.01.2018 г.; от
01.06.2018 г. до 31.08.2018 г.; от 01.11.2018 г. до 31.01.2019 г. и от 01.04.2019
г. до 30.06.2019г., включително лицето е осигурявано на максимален осигурителен
доход.
С цел изясняване на осигурителния статус на
жалбоподателя и предотвратяване неоснователно изплащане на парично обезщетение
за безработица с Писмо изх. № 1029-17-3765 от 02.10.2019 г. до ТП на НОИ -
Разград и приложен Сигнал № 1043-17-388 от 01.10.2019 г. е поискано да се
извърши проверка на осигурителя „БЕРКАЙ 2010“ ЕООД, за да се установи дали
лицето е упражнявало трудова дейност на територията на друга държава-членка и
има ли право на осигурителни плащания, като е посочено, че е необходимо да се
уточни дали има подадено искане за издаване на Удостоверение А1, дали такова е
издадено, постановен ли е отказ за издаването му или не е изразено становище на
НАП (л. л. 21 и 22 от преписката).
Жалбоподателят е уведомен с Писмо изх. № 1029-17-3748
от 01.10.2019г., че на основание чл. 26, ал. 1 от АПК по подаденото от него Заявление
вх. № 171-00-2424 от 25.09.2019 г. е образувано административно производство;
че се извършва проверка на осигурителя „БЕРКАЙ 2010“ ЕООД от контролните органи
на ТП на НОИ - Разград относно правилното прилагане на §1, ал. 1, т. 3 от
Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване и чл. 12, параграф
1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на съвета за
координация на системите за социална сигурност; както и че в тази връзка и с
оглед нормативно установеното задължение на административния орган да изясни
всички факти и обстоятелства от значение за случая, правото му на парично
обезщетение за безработица ще бъде преценено след постъпване на изисканата от
ТД на НАП информация (л. 20 от преписката).
В последствие с Разпореждане № 171-00-2424-1 от 07.03.2022
г. на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по отпускане на
обезщетение за безработица с мотив до
извършване на проверка на осигурител „Беркай 2010“ ЕООД във връзка с определяне
на приложимо законодателство от контролните органи на ТП на НОИ- Варна (л. 17
от преписката).
От Писмо вх. № 1029-17-998#5 от 18.01.2023 г. от
ТП на НОИ - Варна с приложен Констативен протокол № КП-5-03-01283170 от 16.01.2023
г. (л. л. 9 и 10 от преписката) са установени още следните обстоятелства:
С допълнителни споразумения към Трудов договор №
39 от 21.11.2013 г., на основание чл. 121а от КТ, работникът О.И.Е. е
командирован с цел изпълнение на трудовите си задължения в Германия със задача
хранене, обслужване, доене на крави и с място на командироване съответен град и
кравеферма в Германия, с посочено възнаграждение в евро на лицето за времето на
командироване за действително отработен час.
Командироването на О.И.Е. е прекратявано до
следващото отпътуване на работника.
За периодите на командироване за О.И.Е. от
осигурителя са внасяни осигурителни вноски във фонд Държавно обществено
осигуряване по реда на чл. 6а от КСО и са подавани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1
от КСО.
За периодите на прекъсване на командироването
осигуряването на лицето е провеждано по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО.
Прието е, че в случаите на командироване,
преценката относно изпълнението на задължителните условия във връзка с
определяне и удостоверяване на приложимото законодателство се извършва от
компетентната институция на изпращащата държава-членка - за България това е
компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
С Писмо вх. № 2153-03-50#9 от 05.08.2021 г. от ЦУ
на НАП - София е даден отговор за постъпило в Дирекция „Данъчно-осигурителна
методология“ искане от управителя на „БЕРКАЙ 2010“ ЕООД за прилагане на
разпоредбата на чл. 16 от Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския Парламент и
на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална
сигурност (Регламент (ЕО) № 883/2004) за 170 работници на дружеството. В
писмото на осигурителя обаче не били посочени никакви данни за конкретни лица,
периоди и приемащо предприятие на територията на другата държава, както нямало
и посочени мотиви, обуславящи сключването на споразумение за изключение,
съгласно цитираната по-горе разпоредба.
Прието е, че от извършената проверка ставало
ясно, че не е налице стартирана процедура за искане на споразумение за
изключение по чл. 16 от Регламент (ЕО) № 883/2004 нито за жалбоподателя, нито
за другите работници в дружеството „БЕРКАЙ-2010“ ЕООД.
След получаване на Констативен протокол №
КП-5-03-01283170 от 16.01.2023 г. производството по отпускане на обезщетение за
безработица на Е. е възобновено с Разпореждане № 171-00-2424-2 от 24.01.2023 г.
с мотив, че е извършена проверка на
осигурителя „Беркай 2010“ ЕООД във връзка с определяне на приложимо
законодателство от контролните органи на ТП на НОИ – Варна, съставен е Констативен
протокол № КП-5-03-01283170 от 16.01.2023 г. и е установено, че не
е налице стартирана процедура за искане на споразумение за изключение по чл. 16
от Регламент (ЕО) № 883/2004 за никой от работниците в дружеството „БЕРКАЙ
2010“ ЕООД (л. 7 от преписката).
Заедно с горецитираното разпореждане за
възобновяване на производството, на жалбоподателя е изпратено и Писмо изх. №
1029-17-998#6 от 26.01.2023 г., с което директорът на ТП на НОИ - Русе, на основание
чл. 31, ал. 5 от АПК уведомява жалбоподателя, че за установяване на приложимото
законодателство следва да депозира отделно искане по реда на Глава XII от ДОПК
до компетентната ТД на НАП. В писмото са посочени установените факти, че Е. е
бил страна по трудово правоотношение, възникнало в Р България, наето от
работодателя „БЕРКАЙ 2010“ ЕООД,
като е бил командирован от работодателя в друга държава-членка, за да
осъществява там дейност от името на същия работодател, поради което, спрямо
него е приложим Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета
от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност. Посочено
е, че според общите правила, уредени в чл. 11, § 1 и § 3, б. „а“ от Регламент
(ЕО) № 883/2004, лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на
законодателството само на една държава-членка, като спрямо лице, осъществяващо
дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка се
прилага законодателството на тази държава-членка. Уточнено е, че в чл. 12, § 1
от Регламент (ЕО) № 883/2004 е въведено изключение от горните общи правила, в
случаите на краткосрочно командироване, като е предвидено, че лице, което
осъществява дейност като наето лице в държава-членка от името на работодател,
който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този
работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на
същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата
държава-членка, при условие че предвидената продължителност на тази работа не
превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице. В
писмото са изложени още и установените при извършената проверка факти, че за
периоди, през които е бил командирован в Германия, от работодателя са подадени
данни в регистъра на осигурените лица, но не е подавано искане до НАП за
издаване на формуляр А1, няма издаден такъв и няма постановен отказ и/или
изразено становище относно приложимото законодателство. Указано му е, че в
разпоредбата на чл. 88, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, във
връзка с чл. 89, ал. 1 от ДОПК, удостоверения съгласно правилата за координация
на системите за социална сигурност, се издават по реда на Глава XII от кодекса, по искане на заинтересованото лице, отправено до компетентната териториална дирекция. Посочено
е, че институцията, компетентна да предостави атестация за приложимото
законодателство - преносим документ А1 (Удостоверение А1), установяващ, дали
работникът или служителят попада в обхвата на специалната разпоредба на § 12 от
Регламент (ЕО) № 883/2004, и при какви условия, е съответната ТД на НАП по
седалището на местното юридическо лице - работодател или териториалната
дирекция по постоянния адрес на физическото лице (чл. 8, ал. 1 от ДОПК). Изрично му е указано, че в настоящия случай се установява, че нито той, нито работодателят са
отправили искане за издаване на преносим документ А1, съответно не е постановен
влязъл в сила отказ да бъде издаден такъв документ. Посочено е още, че макар да
е препоръчително удостоверяването на приложимото законодателство да се извърши
преди командироването на работника в приемащата държава, няма пречка искането
за издаване на такъв документ да бъде подадено и след прекратяване на трудовото
правоотношение. В тази връзка и с оглед данните по случая, сочещи необходимост
от преценка на приложимото законодателство, съответно наличието на хипотезата
на § 12 от Регламент (ЕО) № 883/2004, му е указано, че в такива случаи се спира
производството по отпускане на паричното обезщетение за безработица, до
изясняване на въпроса с приложимото законодателство с издаването на
Удостоверение А1 от компетентната ТД на НАП или влязъл в сила отказ да бъде
издадено такова удостоверение, тъй като последният документ безспорно е от
значение за изясняване на случая. Посочено е, че към настоящия момент няма
данни за поискано издаване на Удостоверение А1 за него от „БЕРКАЙ 2010“ ЕООД. (л. 6 от преписката).
Разпореждането и писмото са получени видно от
известие за доставяне на 02.02.2023 г. на Ф.Ш.Е., съпруга на жалбоподателя, с
еднократно пълномощно (л. 5, гръб от преписката).
На дата 20.02.2023 г. е последвало издаването на
Разпореждане № 171-00-2424-3, с което е отказано отпускане на парично обезщетение
за безработица на Е. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 4
от КСО и във връзка с чл. 1, ал. 1 и ал. 8 от НОИПОБ с мотив, че не са представени в срок необходимите редовни
документи (Удостоверение A1),
а
представените и наличните данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 не дават основание за
отпускане на обезщетение (л. 5 от преписката).
Разпореждането за
отказ е връчено на Ф.Ш.Е.,
съпруга на жалбоподателя, с еднократно пълномощно на 17.03.2023 г. (л. 5, гръб
от преписката).
Във връзка с
изложените от ръководителя на осигуряването за безработица мотиви за отказ,
следва да бъде посочено, че в Писмо изх. № 1029-17-998#6 от 26.01.2023 г. на практика липсва изрично
указание към Е., че ако в определен срок – не е посочен такъв /по чл. 1, ал. 8
от Наредба за отпускане и изплащане на
паричните обезщетения за безработица - 15-дневен/ не представи в териториалното поделение на
НОИ – ТП на НОИ - Русе липсващите документи, в случая Удостоверение А1,
издадено от компетентната ТД на НАП – ТД на НАП - Варна, то преценката на
правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица ще бъде направена въз основа
на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Т.е. в писмото
изобщо не е указан срок за представяне на липсващ относим документ, както и не
са посочени последиците при непредставянето му в определения срок.
Разпореждане № 171-00-2424-3 от 20.02.2023 г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица е било обжалвано по административен
ред (л. 4 от преписката).
С обжалваното в
настоящото производство решение горестоящият орган е отхвърлил оспорването,
като е приел, че след като Е. не е представил в ТП на НОИ Удостоверение А1 от
компетентната ТД на НАП за периодите през които е бил командирован в Германия
или влязъл в сила отказ да бъде издадено такова удостоверение, след като и
работодателят му не е отправил искане за издаване на преносим документ А1, то
за периодите на командироване подаваните данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО не
могат да бъдат взети предвид, тъй като не е извършена преценка за изпълнението
на задължителните условия във връзка с определяне и удостоверяване на
приложимото законодателство.
Решение № 1040-17-43 от 21.04.2023 г. на
Директора на ТП на НОИ – Русе е връчено на жалбоподателя, чрез неговата
съпруга, на 26.04.2023 г. (л. 3, гръб от преписката).
Жалба пред АдмС – Русе срещу решението е
подадена чрез органа на 10.05.2023 г. (л. 3 от делото).
В хода на съдебното
дирене съдът е разпитал св. Ф.Е., съпруга на жалбоподателя, която свидетелства
за това, че в началото на тази година съпругът й получил писмо
от НОИ, в което било посочено, че трябва да представи документ А1. Първоначално
не разбрали за какво става дума. Свидетелката твърди, че съпругът й първо
отишъл в ТД на НАП – Варна, офис Русе, за да провери, оттам го пратили в ТД на НАП
– Варна, защото работодателят „Беркай 2010” имал седалище в гр. Варна. Свидетелства
за това, че отишли в гр. Варна, където една служителка от НАП им обяснила, че
оттам не можели да му издадат документ А1, защото трябвало да има договор с
немската фирма, а съпругът й нямал договор с немската фирма, а с „Беркай 2010”
ЕООД. Поради това такова Удостоверение А1 трябвало да поиска работодателят „Беркай
2010” да бъде издадено за съответния работник. Съпругът й се свързал с „Беркай
2010” ЕООД и им казал, че те трябвало да поискат издаване на документ А1. Заявява,
че му отговорили, че работели по въпроса, но нищо не се случило. Свидетелката
заявява, че нямали никакви писмени доказателства и входящи номера за това, че
са искали от ТД на НАП – Варна издаване на Удостоверение А1, тъй като там само
устно ги консултирала една служителка, след като й представили писмото от ТП на
НОИ - Русе.
Правни
изводи
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е от лице, адресат на индивидуален
административен акт, който акт засяга неговата правна сфера неблагоприятно и
има право на жалба. Жалбата е подадена и в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 54ж, ал. 1 от КСО, паричните обезщетения за
безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и
възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице,
определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт. По делото няма спор, че разпореждането е издадено от
компетентен по място, материя и степен орган, съобразно хипотезата на чл. 54ж,
ал. 1, предл. второ от КСО.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или
неправилно определяне, изменяне, спиране и прекратяване на обезщетенията за
безработица, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл. 117,
ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите
или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С
оглед това съдът приема, че оспореният административният акт е издаден от
компетентен орган - Директор на ТП на НОИ - Русе, в рамките на предоставените
му по закон правомощия и в рамките на неговата материална и териториална компетентност.
Решението е издадено в посочения едномесечен срок, при спазване
изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на
чл. 59, ал. 2 от АПК, приложима по силата на чл. 117, ал. 5 от КСО, включително
с подробно посочени фактически и правни основания за издаването му. В
изпълнение на специалната норма на чл. 117, ал. 5 от КСО, препращаща към общия
ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е
произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от
вида на посочените в чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО, т.е. не са налице
нарушения, свързани с формата, съдържанието и сроковете за издаване на
оспорения административен акт.
Разгледан по същество, оспореният акт е незаконосъобразен, като издаден при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалноправни разпоредби на закона, представляващи
отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, по следните
съображения:
По силата на чл. 54а, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за
безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски
във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди
прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в
Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не
получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168; не упражняват трудова дейност, за която
подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на
друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
По делото няма спор, че жалбоподателят е
гражданин на държава-членка на ЕС, страна по трудово правоотношение, възникнало
в Р България, наето от работодател - предприятие, което осигурява временна
работа, и командировано от работодателя в друга държава-членка, за да
осъществява там дейност от името на същия работодател, поради което, спрямо
лицето е приложим Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и
обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа:
определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на
периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения.
Основното правило при определяне на приложимото право, визирано в чл. 11,
т. 3, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, е, че лицата са подчинени на
законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си. С
други думи, лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно
заети в една държава-членка, са подчинени на законодателството на тази държава.
С цел избягване на неблагоприятни последици, които биха настъпили за
работниците, работодателите и институциите за социална сигурност, при прилагане
на основното правило са предвидени изключения, едно от което е въведено с
разпоредбата на чл. 12, § 1 от Регламент № 883/2004. Съгласно същата, лице,
което осъществява дейност като наето лице в държава-членка от името на работодател,
който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този
работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на
същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата
държава-членка, при условие че предвидената продължителност на тази работа не
превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице.
Същевременно, разпоредбата на чл. 14, параграф 1 от Регламент № 987/2009
въвежда уточнението, че за целите на член 12, параграф 1 от Регламент №
883/2004 лице, което осъществява дейност като наето лице в държава-членка от
името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е
командировано от този работодател в друга държава-членка, включва лице, което е
наето с цел да бъде командировано в друга държава-членка, при условие че
непосредствено преди да започне работа спрямо съответното лице вече се е
прилагало законодателството на държавата-членка, в която е установен неговият
работодател.
Съгласно уреденото в чл. 12 от Регламент № 883/2004 правило,
командированите работници остават подчинени на законодателството на
държавата-членка, в която обичайно упражняват дейността си, като последната
предоставя на посочените работници Удостоверение A1, предметът на което е да се
удостовери статутът им на осигурени лица в тази държава-членка.
По силата на чл. 5, § 1 от Регламент № 987/2009, документите, които са
издадени от компетентния орган на държава-членка, се приемат от институциите на
останалите държави-членки, доколкото не са отнети или обявени за невалидни от
държавата-членка, в която са били издадени.
С други думи, общият принцип на правна сигурност изисква, доколкото не е
отнето или обявено за невалидно от органите на държавата-членка, в която е било
издадено, Удостоверение A1 да обвързва социалноосигурителните институции и
юрисдикциите на държавата-членка, в която са командировани съответните
работници, при положение, че удостоверява, че тези работници са осигурени по
схемата за социална сигурност на държавата-членка, в която е установено тяхното
предприятие. Именно това е и смисълът Удостоверение А1 да бъде издавано преди
командироването на работника в приемащата държава, за да е налице
удостоверяване на приложимото законодателство преди този момент. Все пак няма
пречка искането за издаване на такъв документ да бъде подадено и след
прекратяване на трудовото правоотношение.
За издаването на този документ – Удостоверение А1, както националното
законодателство (чл. 88, ал. 2, във връзка с чл. 89, ал. 1 и сл. от ДОПК), така
и съюзното право (чл. 19, § 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския
парламент) е предвидил нарочен ред, като това не би могло да стане по служебен
път, както твърди процесуалният
представител на жалбоподателя.
Неоснователно е и възражението му, че издаването на такова удостоверение
може да бъде поискано само от работодателя. В подкрепа на правилния и обоснован
извод на органа за това, че издаването на въпросния документ може да бъде
поискано както от работодателя, така и от наетото от него лице, е както текстът
на чл.
19, § 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент, така и текстът
на разпоредбата на чл. 90, ал. 2, изр. трето от ДОПК, който предвижда, че ако искането за издаването на документа по
чл. 88, ал. 2 е направено от наето от работодателя лице, то екземпляр от
документа се изпраща на работодателя, както и на заинтересованите институции на
другите държави-членки.
Текстът на чл. 19, §
2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент предвижда, че по искане на съответното лице или на
работодателя компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство
е приложимо по силата на Дял II от основния регламент, предоставя атестация, че
такова законодателство е приложимо и, където е уместно, посочва до коя дата и
при какви условия.
Съгласно Препоръка № А1 от 18 октомври 2017 г. относно издаването на
атестацията, посочена в член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския
парламент и на Съвета (текст от значение за ЕИП и за Швейцария) (2018/C183/06),
принципът на лоялното сътрудничество, също така установен в член 4, § 3 от
Договора за Европейския съюз и уреден в член 76 от Регламент (ЕО) № 883/2004,
изисква от институциите да провеждат правилна оценка на фактите, които са от
значение за определяне на приложимото законодателство в областта на социалната
сигурност и следователно да потвърдят истинността на информацията, съдържаща се
в преносим документ А1. С тези документи се установява презумпция, че
притежателят е правилно свързан със системата за социална сигурност на
държавата-членка, чиято институция ги е издала.
От гореизложеното е видно, че за прилагането на изключението по чл. 12 от
Регламент № 883/2004 от общото правило за приложимото право се изисква да бъде
издадено Удостоверение А1 от съответната компетентна институция на изпращащата
държава. Компетентната институция за Република България е съответната
Териториална дирекция на НАП, като процедурата за издаването на цитираното
удостоверение е уредена в Глава XII на ДОПК, чл. 88 и следв.
Съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 2 от ДОПК, по реда на тази глава се
издават и удостоверения съгласно правилата за координация на системите за
социална сигурност, като документът по чл. 88 се издава по искане на
заинтересованото лице, отправено до компетентната Териториална дирекция
съобразно разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от ДОПК, а ал. 2 на чл. 89 гласи, че искането
може да се подаде чрез всяка териториална дирекция, както и да се подаде до
компетентната дирекция по електронен път или да се изпрати чрез лицензиран или
регистриран пощенски оператор.
Изложеното налага извода, че единствено от компетенцията на съответната ТД
на НАП е да прецени кое законодателство в областта на социалната сигурност е
приложимо, респ. това на изпращащата държава или това на държавата-членка,
където е упражнявало дейност командированото лице.
Вярно е, че ако е постановен отказ за издаване на Удостоверение А1 за
съответното лице, то се прилага общият принцип, че приложимо е законодателството
на държавата-членка, в която е положен трудът, като не се прилага българското
законодателство, по аргумент от чл. 11, § 3, т. „а“ от Регламент № 883/2004 г.
В случая обаче, видно от писмото на ТД на НАП - София такъв отказ не е издаван.
Териториалното поделение на НОИ, в случая ТП на НОИ – Русе, не разполага с
компетентност да извърши преценка, доколко в конкретния случай са налице
предпоставките за приложението на чл. 12, § 1 от Регламент № 883/2004, тъй като
по отношение на жалбоподателя не е налице издадено Удостоверение А1 или
постановен отказ да бъде издадено такова.
В тази връзка е и нормата на чл. 54, ал. 4 от КСО, според която,
длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 спира с разпореждане производството по
отпускането или изплащането на обезщетението за безработица, когато има данни,
които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване
изплащането на обезщетението и/или е необходимо изясняване на осигурителен стаж
и/или осигурителен доход при прилагане на разпоредбите на международен договор,
по който Република България е страна, или на европейските регламенти за
координация на системите за социална сигурност.
Според съда, при издаване на оспореното решение административният орган не
е изпълнил задълженията си, разписани в разпоредбите на чл. 35 от АПК и чл. 36,
ал. 1 от АПК, да издаде административния акт, едва след като изясни фактите и
обстоятелствата от значение за случая и обсъди възраженията на заинтересованите
граждани и организации, както и да събере всички относими доказателства.
Приложимото законодателство се установява в производството по издаване на Удостоверение
А1 по чл. 19 от Регламент № 987/2009, уредено в Глава XII на ДОПК. Отказът за
издаване на Удостоверение А1 може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщаването му пред съответния териториален директор, съответно, отказът за
издаване на Удостоверение А1 може да се обжалва пред административния съд по
местонахождение на териториалната дирекция в 7-дневен срок от съобщаването по
чл. 91, ал. 1 или от изтичането на срока по чл. 91, ал. 2 от ДОПК, съответно от
съобщаването по чл. 94, ал. 2 от ДОПК, като именно в едно такова производство
могат и следва да се съберат нужните доказателства, които са от значение за определяне
на приложимото осигурително законодателство съгласно европейските регламенти за
координация на системите за социална сигурност.
След като липсва подадено искане за издаване на Удостоверение А1, както от
страна на работодателя, така и от наетото от него лице, то правилно на основание чл. 31, ал. 5 от АПК е било указано на Е. с Писмо изх. № 1029-17-998#6 от 26.01.2023 г., че за установяване на
приложимото законодателство следва да депозира отделно искане по реда на Глава
XII от ДОПК до компетентната ТД на НАП. В писмото са посочени установените
факти, че Е. е бил страна по трудово правоотношение, възникнало в Р България,
наето от работодателя „БЕРКАЙ 2010“
ЕООД, като е бил командирован от работодателя в друга държава-членка, за да осъществява
там дейност от името на същия работодател, поради което, спрямо него е приложим
Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004
г. за координация на системите за социална сигурност. Изрично му е указано, че в настоящия случай се установява, че нито той, нито работодателят са
отправили искане за издаване на преносим документ А1, съответно - не е
постановен влязъл в сила отказ да бъде издаден такъв документ. Цитирани са и
относимите към казуса разпоредби.
В Писмо изх. № 1029-17-998#6 от 26.01.2023 г. на
практика обаче липсва изрично указание към Е., че ако в определен срок – не е
посочен срок /по чл. 1, ал. 8 от Наредба за отпускане и изплащане на
паричните обезщетения за безработица - 15-дневен/ не представи в териториалното поделение на
НОИ – ТП на НОИ - Русе липсващите документи, в случая Удостоверение А1,
издадено от компетентната ТД на НАП – в случая ТД на НАП - Варна, то преценката
на правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица ще бъде направена въз основа
на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО (отново
по арг. на чл. 1, ал. 8 от НОИПОБ). Т.е.
в писмото изобщо не е указан срок за представяне на липсващ относим документ,
както и не са посочени последиците при непредставянето му в определения срок,
още повече че именно непредставянето в срок на необходимите редовни документи
(Удостоверение А1) и тъй като наличните данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 не дават
основание за отпускане на обезщетение са мотивирали ръководителя по
осигуряването за безработица да постанови своя отказ. Според настоящия състав на съда по този начин административният орган е допуснал
съществено нарушение на процедурата, регламентирана в приложимия подзаконов
нормативен акт – НОИПОБ, която урежда процесуалните действия, които следва да
бъдат предприети при подадено заявление с липсващи документи, относими към
преценка на правото на заявителя, а именно че следва да бъде уведомен заявителя
и следва да му бъде указано какви документи следва да представи, да му се
предостави срок за това, както и да му се укаже какви биха били последиците при
непредставяне в срок на липсващия относим документ.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая предвидения
от чл. 1, ал. 8 от НОИПОБ 15-дневен срок за представяне на липсващия документ,
Удостоверение А1, би се оказал недостатъчен, предвид изложените по-горе
съображения за това, че съответния документ се издава в отделно нарочно
производство, съгласно което този документ се издава в 30-дневен срок от
постъпване на искането (чл. 90, ал. 2, изр. първо от ДОПК); отказът да бъде
издаден подлежи на обжалване както по административен, така и по съдебен ред
(чл. 92 и чл. 95 от ДОПК) и т.н. При това положение би следвало органът да спре
производството, ако в 15-дневния срок заявителят му представи надлежни писмени
доказателства за това, че е инициирал производство по издаване на Удостоверение
А1 по чл. 19 от Регламент № 987/2009, уредено в Глава XII на ДОПК до
приключването на това отделно производство с издаването на Удостоверение А1 или
с влязъл в сила отказ да бъде издадено такова удостоверение, и едва след това
да се произнесе с разпореждане за отпускане или не на парично обезщетение за
безработица.
В допълнение следва да се посочи, че съдът не може да преценява дали
съобразно събраните по делото доказателства е приложимо българското или
немското законодателство, защото законодателят е предвидил отделен ред за това
- компетентност на конкретен административен орган, съответно нарочно
административно производство за това, издаденият акт по което, в случай че
накърнява правата и законните интереси на работника, подлежи на обжалване по
административен и съдебен ред.
С оглед горното Решение
№ 1040-17-43 от 21.04.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Русе и потвърденото с него Разпореждане № 171-00-2424-3 от 20.02.2023 г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Русе
следва да бъдат отменени като незаконосъобразни и преписката да бъде върната на компетентния орган при ТП на НОИ – Русе –
ръководител на осигуряването за безработица за продължаване на процесуалните
действия и ново произнасяне по подаденото от Е. заявление, при съобразяване с
дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането
на закона.
По разноските
При този изход на спора и на основание чл. 120, ал. 2 от КСО при уважаване
на жалбата жалбоподателят има право да получи платеното от него адвокатско
възнаграждение за оказаната му правна помощ и процесуално представителство по
делото. Същото възлиза на 500 лева, за чието договаряне и реално заплащане са
представени надлежни доказателства (вж. договор за правна защита и съдействие №
022283 от 09.05.2022 г. на л. 5 от делото и разписка от 03.07.2023 г. към този
договор на л. 27 от делото). Деловодните разноски, на основание § 1, т. 6 от ДР
на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на Националния осигурителен
институт, който има качеството на юридическо лице съгласно чл. 33, ал. 2 от КСО
и чл. 2, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на НОИ.
Мотивиран така и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО, във
връзка с чл.172, ал. 2, пр. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1040-17-43
от 21.04.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с него
Разпореждане № 171-00-2424-3 от 20.02.2023 г. на Ръководителя на осигуряването
за безработица при ТП на НОИ - Русе, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и във
връзка с чл. 54а, ал. 4 от КСО и във връзка с чл. 1, ал. 1 и ал. 8 от НОИПОБ на
О.И.Е. *** е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО и
ВРЪЩА преписката на ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Русе за ново произнасяне по Заявление
№ 171-00-2424
от 25.09.2019 г. по описа на
ТП на НОИ – Русе, подадено от О.И.Е. ***, съобразно дадените в мотивите на решението задължителни
указания по прилагането на закона.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт -
гр. София да заплати на
О.И.Е., ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 500 лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: