Р Е
Ш Е Н
И Е
№277
18.04.2023г.,гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ХАСКОВО в открито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав
СЪДИЯ: Цветомира Д.
Секретар:
Йорданка Попова ………………………………………………………………….
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия Д. административно дело № 1101 по описа на
съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Предмет на разглеждане в
настоящото производство е оспорването на М.Д.А. *** срещу Уведомително писмо за
отказ с изх. № 02-6500/3966#3 от 01.12.2022г. на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“,
гр.София.
Първоначално жалбата е
била насочена против мълчалив отказ на органа да се произнесе по подаденото от
оспорващата заявление за отпускане на държавна помощ по „Помощ в подкрепа
ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо
въздействие на COVID 19“, с вх. № 26/567740/0379200, с искане за отмяна на
постановения отказ и определяне срок на органа за произнасяне по подаденото
заявление.
В хода на съдебното производството
е издадено оспореното уведомително писмо за отказ с изх. № 02-6500/3966#3 от 01.12.2022г. на Изпълнителен
директор на ДФ“Земеделие“, с което е отказано изплащане на исканата държавна
помощ.
След издаване на изричния отказ, оспорващата страна изрично заяви, че поддържа подадената жалба и същата следва да се счита за насочена срещу процесното уведомително писмо.
В становище представено в деня на последното проведено открито съдебно заседание се излагат доводи за нищожност и унищожаемост на обжалваният изричен отказ. Твърди се, че на основание 1.9 от условията за кандидатстване, писмото за отказ следвало да бъде издадено от Държавен фонд „Земеделие“, който бил орган различен от изпълнителният директор. Отделно от това актът бил издаден при условията на заместване, но по делото не била доказана обективната невъзможност на титуляра на длъжността да изпълнява функциите си. Ето защо, оспореното писмо било издадено от некомпетентен орган и като такова било нищожно. Твърди се също, че в хода на административното производство били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Видно от представените по делото указания, същите били изменени в хода на самото подаване на документите. По този начин органът бил допуснал нарушение на принципа за последователност и предвидимост, заложен в чл.13 от АПК. Наред с това оспореният акт бил издаден при пълна липса на фактически основания - не било посочено кога и как е установено, че жалбоподателката няма необходимата, според органа, регистрация – какви проверки са извършени, на коя дата и до какъв извод бил стигнал органът. Сочи се, че оспореният отказ противоречи на материалният закон. От разпоредбите на чл. 11, ал.2, т.1 от ЗПЗП и чл.12, ал.1, т.2 от ЗПЗП ставало ясно, че фондът следвало да подпомага всички регистрирани земеделски производители, които са производители на плодове и зеленчуци. Съгласно чл.4.3.3 от условията за кандидатстване, на подпомагане подлежали земеделските стопани с подадено заявление по схемите и мерките за плащане на площ за предходната кампания, като следвало да е заявена схема за обвързано подпомагане. Условията и реда за подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън) били визирани в чл. 30б от Наредба № 3/17.02.2015г. Наредбата не изисквала притежаването на регистрация в БАБХ. Т.е. заложеното изискване за притежаване на такава регистрация противоречало, както на правните основания на които били издадени указанията, така и на посочената наредба . Цитират се нормите на чл. 4, ал.1 и ал.3 и чл. 6, ал.2 от Закона за защита от дискриминация и се твърди, че в случая е допуснато нарушение на забраната за непряка дискриминация, като такава била упражнена спрямо жалбоподателката на база на липса на документ, които не е бил изискуем през предходната кампания за предоставяне на подпомагане и който й се изисквало да предостави със задна дата. Отделно от това указанията за кандидатстване противоречали, както на разпоредбите на чл.11, ал.2, т.1 и на чл.12, ал.1, т.2 от ЗПЗП, така и на чл.6, ал.2 от ЗЗД.
По изложените съображения се моли за отмяна на
оспореното писмо. Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът - Изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие”, ангажира становище за недопустимост на жалбата,
поради липса на сформиран мълчалив отказ, който да бъде предмет на съдебен
контрол, както и за неоснователност на оспорването по същество. Претендира
разноски. Алтернативно, в случай, че съдът счете жалбата за основателна и се претендира адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.5 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК се прави
възражение за прекомерност на същото.
Административен съд –
Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 04.05.2022г. министърът
на земеделието утвърдил Указания за прилагане на държавна помощ ”Помощ в
подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното
икономическо въздействие на COVID -19” за 2022г.
Със заявление вх. № 26/567740/0379200 от 13.05.2022г. М.Д.А. *** поискала предоставяне на държавна помощ по посочената мярка.
На 18.07.2022г. с вх.№ 02-6500/3966 М.Д.А. депозирала жалба против мълчалив отказ за произнасяне по подаденото от нея заявление за предоставяне на държавната помощ. Жалбата, ведно с административната преписка е постъпила в АдмС-Хасково на 18.11.2022г.
В хода на образуваното съдебно производство е издадено уведомително писмо за отказ изх. № 02-6500/3966#3 от 01.12.2022г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд”Земеделие”, с което на жалбоподателката е отказано изплащане на исканата държавна помощ.
С молба вх.№ 8486/12.12.2022г. и молба вх.№ 8647 от 16.12.2022г. и двете при АдмС-Хасково жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, е заявила че жалбата й следва да се счита насочена срещу уведомително писмо за отказ изх. № 02-6500/3966#3 от 01.12.2022г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд”Земеделие”.
По делото
е представена Заповед № 03-РД/5268 от 25.11.2022г. на Изпълнителният директор
на Държавен фонд”Земеделие”, с която същия е възложил на В.И.К., в качеството й
на заместник-изпълнителен директор на ДФ”Земеделие”, в периода от 28.11.2022г.
до 01.12.2022г. вкл. да замества изпълнителният директор в съответствие с
действащото законодателство и вътрешните устройствени актове на ДФ”Земеделие”
при осъществяване на всички правомощия на изпълнителния директор, свързани с
дейността на фонда.
По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на оспорения акт .
Съдът като взе предвид съдържанието на
административния акт, твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за оспорващото лице. Доводите на органа, че жалбата е недопустима поради липса на сформиран мълчалив отказ са неоснователни. Оспорването съобразно изричните уточнения на жалбоподателката е насочено именно срещу издадения изричен отказ обективиран в уведомително писмо за отказ изх. № 02-6500/3966#3 от 01.12.2022г. на изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“. Предвид това жалбата е допустима за разглеждане. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., е прието, че заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. Съгласно чл.11, ал.3 от Устройственият правилник на Държавен фонд“Земеделие“ при отсъствие на изпълнителния директор той се замества от овластен от него по съответния ред заместник-изпълнителен директор, в рамките на изрично предоставените му правомощия. По силата на посочената разпоредба лицето на което могат да бъдат възложени функции по заместване може да бъде само заместник-изпълнителен директор на фонда. С процесната Заповед 03-РД/2568 от 25.11.2022г. Изп. директор на Д"ФЗ"-РА, изрично е възложил на В.И.К. – заместник-изпълнителен директор на фонда да го замества в периода 28.11.2022г. до 01.12.2022г.вкл., като осъществява всички правомощия на Изпълнителният директор, свързани с дейността на фонда. Следователно на 01.12.2022г. , на която датата е издадено обжалваното уведомително писмо В.К.е разполагала с всички правомощия, с които разполага титуляра заемащ длъжността Изпълнителен директор на Държавен фонд"Земеделие". Наличието на заповед за заместване, която не е оспорена от жалбоподателя в настоящото производство е достатъчно да удостовери правомощията на издателя на акта, и отсъствие на титуляра. В този смисъл е и практиката на ВАС. След като е разполагала с всички негови правомощия, то същата е разполагала и с правото да издаде уведомително писмо за отказ от изплащане на държавна помощ по схема”Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на COVID -19” за 2022г., тъй като по силата на т.9 от Раздел III от Указанията за прилагане на държавната помощ Държавен фонд”Земеделие” е администратор на помощта по отношение на управлението и предоставянето й, а съгласно чл. 10, т.1, т.2, т.7 и т.18 от Устройствения правилник на ДФЗ изпълнителният директор представлява фонда, организира и ръководи дейността му при осъществяване на всички негови функции съгласно чл. 2, ал. 2 от същия п.н.а., взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика (ОСП), прилагани от Разплащателната агенция, както и решава всички въпроси, които не са от изключителната компетентност на управителния съвет на фонда. Държавен фонд „Земеделие е юридическо лице, което осъществява дейността си чрез органите си за управление – управителен съвет и изпълнителен директор. В правомощията на управителния съвет е да приема програми и схеми за изпълнение на дейностите на фонда по чл. 12 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и указания по прилагането им – чл.6, ал.2, т.3б.“б“, от Устройствения правилник на фонда , но не и да издава актове за одобрение или отказ по схеми и мерки.
Ето защо оспореното писмо се явява издадено от компетентен орган.
ИАА е издаден в изискуемата писмена
форма и съдържа фактически и правни основания за издаването си, които си
кореспондират. Следователно обжалваният акт отговаря на въведеното с чл. 59,
ал.2, т.4 от АПК изискване и е мотивиран. Дали по делото се установява
наличието на изложените от органа фактически съображения е въпрос на преценка
на законосъобразност на оспорения акт.
В хода на производството не се
установява наличието на допуснато нарушение на административнопроизводствените
правила, а и такива не се твърдят от оспорващата страна. Нарушението на
принципите заложени в АПК води до материална законосъобразност на
административният акт, а не до основание за отмяната му по чл. 146, т.2 от АПК.
В тази връзка следва да се посочи, че твърденията на оспорващата за нарушение
на принципа заложен в чл. 13 от АПК също не се установяват. Действително, общоизвестно
е обстоятелството, като публично достъпно и публикувано на електронната
страница на https://www.dfz.bg/bg/darzhavni-pomoshti/vremenna-ramka-covid-/
ДФ“Земеделие“, е че указанията за предоставяне на процесната държавна помощ
първоначално са утвърдени на 20.04.2022г.,
след което съответно на 04.05.2022г. и 15.06.2022г. е утвърдено и изменението
им, като общоизвестно е и съдържанието както на първоначално утвърдените
указания, така и на измененията им. Изискването за регистрация в регистъра за
фитосанитарен контрол(ФСК)на
БАБХ за 2021г. е съществувало още в първоначално одобрените от Министъра на
земеделието указания, респ. е и съществуващо към датата на депозиране на
заявлението на жалбоподателката на 13.05.2022г., към която датата са относими утвърдените
на 04.05.2022г. указания, в които това изискване представляващо задължително
условие за предоставяне на държавната помощ съществува. Ето защо не може да се
приеме, че е налице нарушение на принципа на последователност и предвидимост.
Напротив, този критерии е публично обявен и е бил известен на жалбоподателката още
към момента на подаване на заявлението й на 13.05.2022г.
В случая отказът за изплащане на държавната помощ
е мотивиран с твърдението, че жалбоподателката не отговаря на изискванията за
подпомагане по схемата за отпускане на държавна помощ, тъй като няма
регистрация в регистъра на БАБХ за фитосантарен контрол за 2021г. , поради
което подпомагане е недопустимо.
Средствата отпускани по процесната мярка представляват държавна помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на Covid 19 . Жалбоподателката се явява лице по чл. 11, ал. 2, т. 1 от ЗПЗП – регистриран земеделски производител, подпомаган финансово от фонда, което не е спорен по делото въпрос. Не е спорно между страните и обстоятелството, като се установява и от подаденото от нея заявление, че същата е заявила получаване на помощта за картофи, лук и чесън от 10.8ха. Субсидията е основана на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗПЗП, по смисъла на който фондът подпомага и предоставя парични средства на тези лица за производство и преработка на местна земеделска продукция с цел продажба на вътрешния и външните пазар, както и на Временна рамка на за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от Covid 19. Тоест помощта е вид държавна помощ, предоставяна при условията на правото на ЕС, като администратор по прилагането и предоставянето на която по смисъла на чл. 10 от Закона за държавните помощи е ДФ „Земеделие“. Предоставя се под формата на преки безвъзмездни средства на земеделски стопани от първичното селскостопанско производство, в това число производители на зеленчуци, съответно отглеждащи земеделска култура-картофи. В т.4 от Раздел I от указанията е посочено кои лица могат да бъдат бенефициери на помощта, като по отношение на земеделските производители кандидатстващи за картофи изрично е посочено, че за да получат държавната помощ следва да имат регистрация в регистъра на БАБХ за фитосанитарен контрол за 2021г. В Раздел II от горепосочените Указания е регламентиран редът за предоставяне на помощта, включително и редът за кандидатстване, като: датата на разпечатване и подписване на заявлението се счита за дата на подаване на заявлението за подпомагане в ДФЗ (т. 1.2., изр. посл.); ДФЗ взема решение за одобрение на заявлението или прави отказ (т. 1.6.); ДФЗ изпраща Уведомително писмо на земеделския стопанин за изплатения размер на помощта или направения отказ (т. 1.9).
От приложеното по преписката извлечение от регистъра за фитосанитарен контрол(ФСК)на БАБХ не се установява жалбоподателката да има регистрация в процесния регистър за 2021г., а и наличието на такава регистрация не се твърди от оспорващата страна. Липсата на регистрация на оспорващата в процесния регистър изрично се установява и от приетото като писмено доказателство по делото писмо изх. № I-248 от 02.02.2023г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните –Хасково(л.238).
Следователно
по делото е доказано наличието на материално правното основание за отказ
посочено в обжалваният административен акт.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че издадените указания за кандидатстване за отпускане на помощта са в противоречие със Закона за защита от дискриминация ЗПЗП и Наредба № 3 от 17.02.2015г. Процесните указания не са предмет на оспорване по настоящото производство и съдът не може да се произнася по законосъобразността им, още повече че жалбоподателката като адресат на същите е разполагала с правната възможност да ги оспори пред компетентният съд. Исканото подпомагане не е по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015г., а по мярката „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на COVID -19” и условията и реда за кандидатстване, както и условията при които може да се получи субсидиране с тази държавна помощ, са различни от въведените с цитираната наредба, тъй като цели предоставяне само на временната помощ с ограничен размер по отношение предприятията, изправени пред внезапен недостиг или дори липса на ликвидност – т.3.1 от Временната рамка. Ето защо без правно значение е обстоятелството, че за получаване на подпомагане по реда на Наредба № 3/2015г. за 2022г. не се е изисквала регистрация в регистъра на БАБХ за 2021г.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че обжалваният акт не страда от пороци, които да водят до неговата отмяна по смисъла на чл.146 от АПК, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника за разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение и същата следва да бъде уважена.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на М.Д.А. *** срещу Уведомително писмо за отказ с изх. № 02-6500/3966#3 от 01.12.2022г. на
Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, гр.София.
ОСЪЖДА М.Д.А., с ЕГН **********
*** да заплати на Държавен фонд“Земеделие“ - София разноски по делото в размер
на 100.00 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: