№ 485
гр. Плевен, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря Петя Сп. Каракопилева
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20254430201140 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на Ц. В. Д., ЕГН: ********** от с. ******
******, обл. Плевен, ул. „******“ № ** против Наказателно постановление №
17А от 10.06.2025 г. на Н. РУ – Долни Дъбник към ОДМВР - Плевен, с което
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 37 от ЗНССПЕЕН112 е наложил на Ц. В. Д.,
глоба в размер на 200 лв., за извършено нарушение на чл. 28, ал. 1 от
ЗНССПЕЕН.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, явява се лично
и с процесуален представител адв. Ф. П. от АК - Плевен.
В съдебното заседание, процесуалният представител на жалбоподателя
изтъква доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото
наказателното постановление.
Административно-наказващият орган Н. РУ – Долни Дъбник към
ОДМВР - Плевен, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна,
1
отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
Атакуваното наказателно постановление № 17А от 10.06.2025 г. е на Н.
РУ – Долни Дъбник към ОДМВР - Плевен, въз основа на Акт за установяване
на административно нарушение № 17А от 24.05.2025 г., от който е видно, че
същата подава системно неверни сигнали на телефон 112, за това, че черна
кола пред домът в с.**** *****к, ул. „**** *********“ **, спира и свирка.
По делото е разпитан Л. Е. П. - актосъставител, който потвърждава
отразената в АУАН фактическа обстановка.
По делото е разпитан свидетелят А. Н. П., който е свидетел единствено и
само при съставянето на акта, но не и при констатиране на нарушението.
При извършена проверка от органите на полицията в частност
актосъставителя, не са установени лица пред домът на жалбоподателката,
които да я притесняват, с оглед на което на жалбоподателката е съставен акт №
17А от 24.05.2025 г. за установяване на административно нарушение, тъй като
Ц. В. Д., подава системно неверен сигнали на телефон 112, за това, че черна
кола пред дома в с. ******** ул. „****** *********“ № **, спира и свирка с
клаксон, като актосъставителят приел, че жалбоподателката ползва тел.112
не по предназначение, с което е нарушена разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от
ЗНССПЕЕН 112.
При съставяне на акта, соченият като нарушител не е вписал обяснения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили и писмени такива.
Впоследствие, на 10.06.2025г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от
ЗАНН, извършена въз основа на събраните по преписката доказателства,
наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и
издал наказателно постановление, с което на основание чл. 37 от ЗНССПЕЕН
112, ангажирал административно-наказателна отговорност на
жалбоподателката Ц. В. Д., за нарушение по чл. 28, ал. 1 от същия закон.
По искане на жалбоподателката и процесуалния й представител – адв.
Ф. П. е допуснат и е разпитан в качеството на свидетел - свидетелят К.Ст. К.,
който е комшия на жалбоподателката.
В показанията си свидетелят К.К. заявява, че всяка вечер по улицата
минават „хулигани, хлапета“, като по къщата на жалбоподателката са
хвърляни камъни многократно. Отделно от това, свидетелят К. посочва, че
процесните лица обикаляли из улиците на селото и обръщали кофите за
боклук, почти всяка вечер.
Този свидетел заявява, че спрямо къщата на Д. и неговата къща, са
хвърляни камъни от неизвестни лица.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
2
правни изводи:
Съгласно, чл. 42, т.4 от ЗАНН и чл. 57 , т.5 от ЗАНН, както в акта, така
и в НП следва да бъдат посочени описание на нарушението, дата и място на
извършването обстоятелствата при което е извършено нарушението, както и
доказателствата, които го потвърждават.
При извършване на служебна проверка за законосъобразност и
обоснованост на съставеният АУАН и издаденото НП, съдът счита са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, опорочаващи
законосъобразността на административно наказателната процедура и
обосноваващи незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление, поради следните съображения .
Обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на
материалния закон.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се
установи жалбоподателката да е ползвала ЕЕН 112 не по предназначение,
което да обуславя ангажиране на административно-наказателната
отговорност по чл. 37 от Закона за националната система за спешни
повиквания с единен европейски номер 112.
Разпоредбата на чл. 28, ал.1 от Закона за Националната система за
спешни повиквания с единен европейски номер 112 въвежда забрана за
подаване на заблуждаващи и неверни съобщения и сигнали за помощ,
като при неизпълнение на същото задължение законодателят е предвидил
налагане на санкция глоба в размер от 2000,00 лева до 5000,00 лева на
основание чл. 38,ал.1 от същия закон.
В акта и в обжалваното НП, се касае за невярно съобщение, така както е
посочено в акта и в НП, че жалбоподателката е подала сигнал на тел.112 за
това, че черна кола пред дома спира и свирка с клаксон, а такова не е
установено.
Ако описаното е вярно, то тогава за неверни или заблуждаващи
съобщения и сигнали за помощ, санкцията е по чл. 38, ал.1 от Закона за
националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112,
а не по чл. 37 от същият закон по който жалбоподателката е санкционирана.
Жалбоподателката е санкционирана за това, че не ползвала по
предназначение ЕЕН112, а от описанието на нарушението се установява,че
същата е подала сигнал с неверни и заблуждаващи данни.
Наказващият орган неправилно е наложил санкция по реда на чл. 37 от
ЗНССПЕЕН 112 в размер на 200,00 лева, вместо да наложи съответната
санкция по реда на чл. 38, ал.1 от същия закон,които гласи „) Който предава
чрез ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, се
наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.”
На нарушителят е предявено нарушение за подаване на съобщения с
неверни данни, като наказващият орган е следвало да наложи глоба от 2000,00
3
до 5000,00 лева на основание чл. 38,ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, но не и санкция
по реда на чл. 37 от същия закон.
Последната разпоредба е приложима тогава, когато телефон 112 се
използва не по предназначение, но не и при подаване на неверни съобщения.
В този смисъл е допуснато съществено нарушение на материалния
закон, което налага отмяна на наказателното постановление, дори само на това
основание.
Освен всичко казано по-горе, по делото се събраха гласни
доказаткелства, от които е видно, че жалбоподателката Д. е подавала сигнали
на тел. 112, при условие, че е имало основание за това. Действително, спрямо
къщата й са хвърляни камъни и е извършено хулиганство от неизвестни лица.
Задължение на органите на полицията е да установят тази фактическа
обстановка, да установят лица и да вземат съответните мерки срещу тях. Това
не е направено дори и към настоящия момент. Следователно, напълно на
законно основание, жалбоподателката е сигнализирала тел. 112. Не е нейно
задължение, да установява лицата, още повече, че по делото се установи, че тя
е самотно живееща жена, със 100% ТЕЛК и тежко заболяване.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че наказателното
постановление се явява издадено при съществени нарушения на
административно-производствените правила и в нарушение материалния
закон и следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят.
Същият е доказал реалното заплащане на 200 лева адвокатски хонорар
за процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т. 1 от
ТР №6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има
характер на разписка за изплатената в брой сума.
Съдът като съобрази действителната фактическа и правна сложност на
делото, която не се отличава от типичната за подобен род нарушения;
материалния интерес от водене на делото - 200 лева; вида на осъществената
адвокатска защита и съдействие, а именно не само изготвяне на жалбата, но и
реално представителство в открито заседание, протекло със събиране на
писмени доказателства и разпит на свидетели, намира, че заплатения размер
на адвокатски хонорар се явява справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36
от Закона за адвокатурата и следва да бъде присъден изцяло.
Ето защо тази сума следва да се възложи в тежест на ОДМВР – Плевен,
в структурата на което е РУ – Долни Дъбник.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17А от 10.06.2025 г. на Н. РУ
– Долни Дъбник към ОДМВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл. 37 от ЗНССПЕЕН112 е наложил на Ц. В. Д., ЕГН: ********** от с. ******
******, обл. Плевен, ул. „******“ № **, глоба в размер на 200 лв., за
извършено нарушение на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН, като НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР – Плевен да заплати на адв. Ф. П. от АК - Плевен,
сумата от 200 лева /двеста лева/, представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на
съобщението от страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5