Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 06.12.2019 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №6068/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от М.М.С., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител М.Р.С., с която са предявени иск срещу ЗД Б.И.АД с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за сумата от 40000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от произшествие, осъществило се на 24.05.2016 г. и за сумата от 2714 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, дължими по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. Претендира законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди и разноските по делото.

            Ищецът твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на 24.05.2016 г. в с. Габър, общ. Драгоман, обл. Софийска, на кръстовището на ул. Бурел и ул. И. Вазов по вина на лице, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника със задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

            Ответникът оспорва иска – оспорва осъществяване на деликт от застрахованото при него лице, позовава се на съпричиняване. Оспорва иска по размер, счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди не отговаря на действителната вреда, а претенцията за имуществени вреди –услугата „избор на медицински екип“ не е задължителна, а по желание на пациента, поради това не подлежи на обезвреда.

           

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

Установява се от писмените доказателства (Протокол за оглед на местопроизшествие от 24.05.2016 г.), показанията на свидетеля Тодоро Б.Т. – л.104) и автотехническата експертиза, че на 24.05.2016 г. в с. Габър, общ. Драгоман, обл. Софийска, на кръстовището на ул. Бурел и ул. И. Вазов се е осъществило пътно-транспортно произшествие по следния механизъм: И.М.К.е управлявал товарен автомобил „УАЗ” с рег. № ******по ул. „Бурел“ в дясната пътна лента. На кръстовището с ул. И. Вазов, което не било регулирано, реализирал настъпил удар с ищеца, който изпълнявал десен завой с велосипед от ул. „И. ***. Поради къща, която граничи с пътя, двамата участници в произшествието не са имали видимост един към друг. Скоростта на движение на автомобила съгласно автотехническата експертиза е била 49 км/ч, а максималната безопасна скорост, с която е могъл да спре преди мястото на удара и да предотврати произшествието, е около 42 км/ч. От експертизата и разпита на свидетеля се установява с категоричност, че кръстовището не е регулирано, поради което при приложение на правилото на чл.48 ЗДвП - на кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна, като на основание чл.47 ЗДвП водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство. Съгласно чл.20, ал.2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с релефа на местността и с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Съдът приема, че водачът на товарния автомобил не е изпълнил задълженията си по чл.20, ал.2 и чл.47 ЗДвП, като при избор на скоростта, с която да се движи, същата не е била съобразена с релефа и условията на видимост – не е позволявала при възникване на предвидима опасност при навлизане в кръстовището, да бъде в състояние да спре и пропусне другия участник в движението, преминаващ с предимство и да предотврати настъпване на произшествието. При така установеното съдът приема, че И.М.К.при управление на товарен автомобил „УАЗ” с рег. № ******е извършил нарушение на чл.20, ал.2 и чл.47 ЗДвП, с което е причинил настъпване на процесното произшествие.

От приетата по делото медицинска експертиза и писмените доказателства, представляващи медицински документи се установява, че вследствие на произшествието ищеца е получил следните травматични увреждания: счупване на тялото (диафиза) на лявата подбедрица и контузия на мозъка - счупване на базата на черепа; контузия и подкожен кръвоизлив в лявата слепоочна област на главата. Увреждането е в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. След произшествието ищецът е получил спешна медицинска помощ – проведени са реанимационни мероприятия, настанен е в детската реанимация на МБАЛСМ „Пирогов“, а след стабилизирането му е приведен в клиниката по детска неврология – до 30.05.2016 г., на 31.05.2016 г. е приведен в клиниката по детска травматология, съдено е ищецът е бил опериран по повод счупване на лявата подбедрица – извършена му е вътрекостна фиксация с метални остеозинтези и е обездвижен с гипс в продължителност два месеца. След сваляне на гипса е проведена физиотерапия. В първите две седмици след произшествието ищецът е търпял интензивни болки и страдания, които са намалели постепенно до към тридесетия ден от възстановяването. Въз основа на извършен преглед от вещото лице личен преглед се установява, че ищецът е възстановен – няма оплаквания от страна на лявата подбедрица, походката е възстановена, костта е зараснала без деформации, останали са единствено белези в областта на операцията. Липсват данни и за усложнения след черепно-мозъчната травма, поради което вещото лице приема, че ищецът е възстановен.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля З.А.– баба на ищеца. Свидетелката сочи двигателни затруднения – невъзможност на ищеца да бяга, както и усложнение, свързани с черепната травма – чести главоболия, затруднения при четене, забравяне. Тези показания не съответстват на приетата по делото експертиза и на писмени доказателства – изследванията сочат на липса на травматични или патологични промени на мозъчния паренхим, липсват и медицински доказателства, установяващи възникнали усложнения, а при прегледа вещото лице е установило, че счупената кост на крака е зараснала и е налице пълно възстановяване.

По изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил, което съдът намира за противоправно – водачът е нарушил чл. 20, ал.2 ЗДвП и чл. 47 ЗДвП. От писмените доказателства, съставени от органите на досъдебното производство, от медицинските документи и от съдебно-медицинската експертиза безпротиворечиво се установява причинната връзка между ПТП и травмите на ищеца. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от водача И.М.К.при управление на товарен автомобил „УАЗ” с рег. № *******.

Безспорно е по делото, че към момента на процесното ПТП е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между собственика на автомобила и ответника. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица. По тази причина в полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.

При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, липсата на тежки трайни последици за здравето на пострадалия и как уврежданията са се отразили върху пострадалия с оглед неговата възраст, начина на живот и среда. Медицинската експертиза установява, че ищецът е имал затруднения да използва крака си в период от 2 месеца, имал е интензивни болки през първите две седмици от възстановяването си и намаляващи болки до тридесетия ден от възстановяването, които са го затруднявали в ежедневието. Счупената кост е зараснала без деформации, налице е пълно възстановяване, с изключение на белези по кожата в областта на коляното и левия глезен. Поради изложеното съдът, след преценка на събраните доказателства за характера на уврежданията, периода на лечение, липсата на тежки трайни последици за здравето на пострадалия и отнасяйки ги към възрастта и начина на живот на пострадалия, както и съобразявайки начина на настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите при това шок и негативни емоционални преживявания, намира, че справедливото обезщетение е в размер на 30000 лв.

Основателна е претенцията за имуществени вреди. Установява се от писмените доказателства, че ищецът е направил разходи от 802 лв. за избор на екип (съгласно фиш за платена услуга на л. 29) и 1912 лв. за медицински материали (съгласно фактура № ********* от 06.06.2016 г. на л. 30). Неоснователно е възражението на ответника, че медицинската услуга „избор на екип“ е по желание на пациента и не следва да се присъжда. Ползването на тази услуга е обичайно и правомерно и е израз на правото на пациента да положи за здравето си най-добрата според възможностите си грижа, без да е някаъв вид луксозна добавка към лечението. Ето защо разходите за избор на екип представляват вреда, която следва да се присъди в полза на ищеца. Искът за имуществени вреди е основателен в предявения размер от 2714 лв.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. По делото се установи, че ищецът е имал предимство при преминаването на процесното кръстовище, следователно не е извършил противоправно действие или бездействие, с което да е допринесъл за настъпване на произшествието.

При този изход на делото, на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва за забава върху претенцията за неимуществени вреди от предявяване на иска.

 

По разноските:

       Въз основа на представел списък по чл. 80 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски за експертизи и депозит за свидетел, съразмерно с уважената част от иска – за сумата от 329,33 лв.

На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА, съразмерно с уважената част от иска – за сумата от 1387,34 лв.

       На ответника следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска – за сумата от 468,23 лв. Възражението за прекомерност е неоснователно – уговореното възнаграждение не се отклонява съществено от минималното съгласно Наредба №1/2004 г.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК остатъка от дължимата държавна такса – в размер на 1208,56 лв.

 

По изложените мотиви Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК: *******, да заплати на М.М.С., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител М.Р.С., ЕГН **********, както следва:

на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за пътно-транспортно произшествие, осъществено на 24.05.2016 г., заедно със законната лихва от 17.05.2017 г. до окончателното плащане,

на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 2714 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за пътно-транспортно произшествие, осъществено на 24.05.2016 г.,

на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 329,33 лв., представляваща съдебни разноски,

като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 40000 лв.

 

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК: *******, да заплати на адв. К. Александрова Д., ЕГН: **********, на основание чл. 38 ЗА сумата от 1387,34 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

 

ОСЪЖДА М.М.С., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител М.Р.С., ЕГН **********, да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК: *******, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 468,23 лв., представляваща съдебни разноски.

 

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК:*******, да заплати по сметка на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 1208,56 лв., представляваща дължима държавна такса.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: