Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 264
гр. Перник, 24.09.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание
на дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа
административно дело № 397/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 118
от КСО.
Образувано е по жалба на А.Р.Д., ЕГН ********** *** против
Решение № 490124**** от 21.05.2019 г. на директора на териториално поделение –
Перник на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалба с вх. №
2139-13-1 от 25.04.2019 г. срещу разпореждане № 490124****/прот. № **** 2019 г.
на ръководител по пенсионно осигуряване при ТП – Перник на НОИ.
Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност
на оспореното решение, поради отсъствие на мотиви и неправилно приложение на
закона. Твърди, че не са изложени факти, които да обосновават извода за наличие
на предпоставките на чл. 114, ал. 1 от КСО за възстановяване на надвзети суми.
Оспорва наличието на надвзети суми, като се позовава на констатацията на
наказателния съд, обективирана в присъда № 637/18.10.2018 г. по НОХД №
2172/2017 г. по описа на Районен съд – Перник, че от деянието не са настъпили
съставомерни имуществени вреди. Сочи, че не се подкрепя от доказателствата
изводът за наличие на недобросъвестност при получаване на пенсията за
осигурителен стаж и възраст. В тази връзка твърди, че не е знаел, че
представените от него документи, въз основа, на които му е отпусната пенсия, са
неистински. Посочва, че при провеждане на административното производство е
допуснато съществено нарушение на производствените правила, тъй като
доказателствата в него са събрани от некомпетентен орган – контролен орган при
НОИ в изпълнение на дейност, извън предвидените в закона правомощия. Искането
към съда е да отмени оспореното решение на директора на ТД на НОИ – Перник и
потвърденото с него разпореждане на ръководител по пенсионно осигуряване при ТД
на НОИ – Перник.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез пълномощника си
– адв. А. поддържа жалбата. Моли съда да отмени като незаконосъобразен
оспорения акт. Заявява претенция за присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ответникът – директор на териториално
поделение - Перник на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт С. оспорва жалбата. Излага съображения за
законосъобразност на оспорения административен акт. Моли съда да отхвърли
жалбата. Претендира присъждане на направените разноски.
Административен съд – Перник, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание
чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
намери следното:
Жалбата е подадена
от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, за което се пораждат задължения от оспорения
административния акт, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с
чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ на съдебен контрол на основание чл. 118,
ал. 1, във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. Ж от КСО административен акт, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по
следните съображения:
Със заявление вх. № МП-23185/18.11.2009 г. до директора на
РУСО – Перник жалбоподателят е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за
инвалидност. Към него са приложени и описани УП3 № 27/31.07.2009 г., УПЗ №
744/10.11.2009 г., военна книжка № ****г., два броя трудови книжки № ****
и ****г. и УП-2 № 26/31.07.2009 г.,
както и ЕР № **** от заседание № **** .2009 г. С разпореждане № 34/ прот. № ****
г. на ръководител на пенсионно осигуряване при РУСО – Перник на основание чл.
74, ал. 1 от КСО е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, считано от датата на подаване на заявлението – 18.11.2009 г.
Размерът и е определен при условията на чл. 98, ал. 7 от КСО – обжалване на
решението на ТЕЛК от председателя на медицинската комисия и е 100.86 лв.
С разпореждане от 11.07.2011 г. на ръководител по
пенсионно осигуряване при РУСО – Перник на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО отпуснатата пенсия за инвалидност с
разпореждане от 12.02.2010 г. е прекратена и на основание чл. 114, ал. 1 от КСО
е разпоредено жалбоподателят да възстанови получените суми. С разпореждане от
28.07.2011 г. е определен размерът на сумата за възстановяване – 2443.31 лв.,
от които главница – 2085.91 лв. и лихва – 357.40 лв. Двете разпореждания са
обжалвани от А.Д.. С решение от 09.09.2011 г. на директора на ТП на НОИ –
Перник е спряно производството по подадените жалби до произнасяне на
медицинския орган по експертизата на работоспособността. Възобновено е с
решение от 27.12.2011 г. на директора на ТП на НОИ – Перник и преписката е
върната на административния орган за произнасяне съобразно мотивите. С
разпореждане № **** .2012 г. на ръководител по пенсионно осигуряване при ТП на
НОИ – гр. Перник на основание чл. 98, ал. 8 от КСО на жалбоподателя е
определена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 10.07.2009
г., със срок на инвалидността до 01.12.2012 г. в размер на 254.71 лв. С
разпореждане от 01.04.2013 г. на основание § 3 от
ЗБДОО за 2013 г. и ПМС № 332/20.12.2012 г. размерът на пенсията е определен на
279.67 лв., считано от 01.04.2013 г. С разпореждане от 01.07.2014 г. на
основание чл. 100 от КСО и ПМС № 153/11.06.2014 г. размерът на пенсията е определен
на 287.2 лв., считано от 01.07.2014 г. С разпореждане от 01.07.2015 г. на
основание чл. 100 от КСО и ПМС № 130/28.05.2015 г. размерът на пенсията е
определен на 292.68 лв., считано от 01.07.2015 г.
Със заявление вх. № 2122-13-1189/04.04.2016 г. до
директора на ТП на НОИ – Перник, жалбоподателят е поискал да му бъде зачетен
допълнително придобит осигурителен стаж. За удостоверяването на последния е
представил удостоверение, издадено от **** Б.– обр. УП - № 30, в което е
отразено, че е работил като **** в
обособено звено „**** “ през периода от 01.09.1993 г. до 31.08.1996 г., за
който осигурителният му стаж е 3 г. и 4
м. Представено е и удостоверение, издадено от същия осигурител обр. УП – 2, в
което е посочено, че брутното му трудово възнаграждение през периода 01.09.1993
г. – 31.08.1996 г. е било 553783 лв. С друго заявление от 04.04.2016 г.
жалбоподателят е поискал въз основа на така представените документи да бъде
изменен размерът на отпуснатата му пенсия за инвалидност поради общо заболяване
и да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Окончателното
произнасяне по направените искания е извършено след постановяване на решение
изх. № **** 2016 г. на директора на ТП на НОИ – Перник, с което по жалба вх. №
1012-13-64/07.09.2016 г. е отменено разпореждане от 16.06.2016 г. на длъжностно
лице по пенсионно осигуряване и пенсионната преписка е върната за ново
произнасяне. С разпореждане № **** 2016 г. на ръководител по пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ – Перник е изменен размера на отпуснатата на
жалбоподателя лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на 441.88 лв.;
отпусната е лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 04.04.2016 г.
в размер на 487.74 лв. и е спряна личната пенсия за инвалидност поради общо
заболяване.
След изискана информация от директора на ТД на НАП-Перник,
с писмо изх. № 1012-13-64-4/21.09.2016 г., копие от пенсионната преписка на
жалбоподателя е изпратена на Районна прокуратура – Перник, поради възникнало
съмнение у длъжностното лице по пенсионно осигуряване във верността на
представени документи, удостоверяващи наличие на трудов стаж през периода
01.09.1993 г. до 31.08.1996 г. В резултат на образуваното наказателно
производство е постановена присъда № 637/18.10.2018 г. по НОХД 2172/2017 г. по
описа на Районен съд – Перник, потвърдена с решение № 6/04.02.2019 г. по ВНОХД
№ 310/2018 г. на Окръжен съд – Перник и влязла в сила на 04.02.2019 г., с която
А.Д. е признат за виновен в това че на 04.04.2016 г. в гр. Перник, съзнателно
се е ползвал /представил пред Т.Б.– специалист в РУСО – Перник/ от неистински
официални документи за осигурителен доход, осигурителен стаж и трудова книжка
/УП-2 с № У-05/30.12.1996 г. и УП – 30 с № У – 04/30.12.1996 г. и трудова
книжка № ****.1993 г., в които е отразен трудов стаж в „**** Б./, за да докаже,
че притежава отразения в документите трудов стаж, като от него не може да се
търси наказателна отговорност за самото
съставяне – престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 от НК, като на
основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
Постановената присъда е послужила като основание за
издаване на разпореждане № 490124****/прот. № **** 2019 г. на ръководител по
пенсионно осигуряване при ТП – Перник на НОИ,
с което е: потвърдено разпореждане № **** 2016 г. на длъжностно лице по
пенсионно осигуряване; отказано е да бъде изменена лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване на жалбоподателя; отказано е да бъде изменена лична
пенсия за инвалидност за общо заболяване а основание чл. 21, ал. 3 от НПОС с
осигурителен доход за базисен период 01.09.1993 г. – 31.08.1996 г.;
преизчислена е личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3
от КС на основание § 53, ал. 2 от
ПЗР на ЗИДКСО в размер на 294.56 лв., считано от 01.07.2017 г.; преизчислена е
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО на
основание § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО в размер на 305.78 лв.; разпоредено
е жалбоподателят да възстанови надвзетите суми за пенсии.
Разпореждането е било предмет на административен контрол
по реда на чл. 117 от КСО, в частта, му по т. 6, с която е разпоредено
жалбоподателят да възстанови надвзетата недобросъвестно сума за пенсия за
осигурителен стаж и възраст. С оспореното пред съда решение от 21.05.2019 г. на
директора на териториално поделение – Перник на Националния осигурителен
институт е отхвърлена жалба с вх. № 2139-13-1 от 25.04.2019 г., с която е
инициирано обжалването по административен ред.
В хода на съдебното производство не са събрани нови
доказателства и не са установени различни фактически положения.
При така установеното, настоящият състав на
Административен съд, прави следните правни изводи:
Оспореното решение е валидно и допустимо. Издадено е след
надлежно сезиране с жалба вх. № **** .2019 г., по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО
и в срока за обжалване, указан в оспореното по административен ред
разпореждане/№ 490124****/прот. № **** 2019 г. на ръководител по пенсионно
осигуряване при ТП – Перник на НОИ , връчено на 28.03.2019 г./ по чл. 117, ал.
1, т. 2, б. Ж от КСО. Постановено е в едномесечния срок по чл. 117, ал. 3, изр.
1 от КСО.
То е и законосъобразно. Издадено е от компетентен орган
съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – директор на ТП – Перник на НОИ. Обективирано е
в посочената в същата разпоредба писмена форма и е със съдържание,
регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност
съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Означен е органът, който го е издал. Отразени
са направените от него при осъществената контролна дейност фактически и правни
изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и
органа, пред който подлежи на обжалване. Датиран и подписан е. При това
положение неоснователно е оплакването на жалбоподателя за немотивираност. Точно
и конкретно са посочени фактите, които органът приема за установени и
доказателствата за тях, а именно наличието на влязла в сила присъда, с която
жалбоподателят е признат за виновен в извършване на престъпление – използване
на неистински документ за установяване на осигурителен стаж, послужил при
отпускане на пенсията. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че
контролиращият административен орган споделя извода на издателя на
административния акт за наличие на недобросъвестност при получаване на
надвзетите суми въз основа на влязлата в сила присъда, с която жалбоподателят е
признат за виновен в извършване на умишлено документно престъпление и поради
това като краен резултат отхвърля жалбата срещу проверяваното по
административен ред разпореждане.
Настоящият състав намира така направеният извод за
съответстващ на закона. Разпореждането на ръководителя по пенсионно осигуряване
при ТП на НОИ – Перник, предмет на съдебен контрол е издадено на основание чл.
114, ал. 1 от КСО. Съгласно цитираната норма недобросъвестно получените суми за
осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно
с лихвата по чл. 113.
Чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО посочва административният
орган, който е компетентен да издаде разпореждането за възстановяване на
надвзети суми от пенсии. Това е длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на
Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
В настоящият случай, оспореното разпореждане е издадено от ръководител по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Перник, поради което съдът намира за
спазено изискването за материална и териториална компетентност на
административния орган – негов издател.
Актът, предмет на съдебен контрол съответства на
законовите предписания за форма и съдържание. Обективиран е в писмена форма.
Означен е органът, който го е издал, посочен е адресатът му, отразени са
фактическите и правните основания за издаването му, формулирано е ясно и
конкретно разпореждане, съдържа информация за реда, срока и органа, пред който
подлежи на обжалване, датиран и подписан е. Неоснователни са оплакванията за
отсъствие на мотиви по отношение на оспорваната т. 6 от него, с която в тежест
на жалбоподателя е възложено възстановяването на недобросъвестно надвзети суми
за пенсия. В обстоятелствената част на административния акт ясно е посочено, че
изводът за приложимостта на нормата на чл. 114, ал. 1 от КСО се основава на
влязла в сила присъда, с която жалбоподателят е признат за виновен в извършване
на умишлено престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 1 от НК –
използване на неистински документи за установяване на осигурителен стаж пред
РУСО – Перник, въз основа на които му е била отпусната получаваната от него
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
При постановяване на оспореното разпореждане не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Оплакванията на жалбоподателя в този смисъл не намират подкрепа в събраните
доказателства. Видно от представената пенсионна преписка е, че със заявлението,
по което тя е образувана/ вх. № МП-23185/18.11.2009 г./ не са представени
удостоверение У-4/30.12.1996 г. – обр. УП - № 30, издадено от **** Б.,
удостоверение № У-5/30.12.1996 г. - обр. УП – 2, издадено от същия осигурител и
трудова книжка № ****.1993 г. Към нея те са присъединени по искане на
жалбоподателя направено със заявление 2122-13-1189/04.04.2016 г. Удостоверените
в тях трудов стаж и брутен трудов доход са послужили като основание за
отпуснатата с разпореждане № 5/прот. **** .2016 г. на ръководител ПО при ТД на
НОИ пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 487.74 лв., считано от
04.04.2016 г.
Представянето на посочените официални документи
продължителен период от време след образуването на пенсионната преписка е
породило съмнение в тяхната истинност и достоверност. Затова в изпълнение на
правомощията си по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на НОИ в
приложимата му редакция от ДВ бр. 22/22.03.2016 г., в сила от 04.04.2016 г.
директорът на ТД на НОИ – Перник е поискал извършване на проверка на
осигурителя, издал удостоверителните документи, от териториално компетентните –
ТП на НОИ – Б., а в последствие и ТП на
НОИ – София /писма изх. № 2113-13-244-1/05.04.2016 г. и изх. № 1012-13-64-/12.09.2016
г./. С писма изх. № 2113-13-244-6/18.05.2016 г. на директора на ТП – Б. и изх.
№ 1043-21-380-2/28.9.2016 г. на директор КПК при НОИ отговорено, че проверка на
осигурителя не може да бъде извършена и по делото няма доказателства за
реализиране на такава. В тази връзка не следва да се обсъждат оплакванията на
жалбоподателя, че проверката на **** – гр. Б. е проведена в нарушение на
правомощията на контролните органи и не по предвидения в КСО ред.
С писмо изх. № 1012-13-64-4/21.09.2016 г. директорът на ТД
на НАП – Перник, в изпълнение на правомощията си по чл. 108а от КСО е уведомил
Районна прокуратура – Перник за възникналите съмнения в истинността и
достоверността на представените от А.Д. документи, издадени от ****– гр. Б.. С
присъда № 637/18.10.2018 г. по НОХД 2172/2017 г. по описа на Районен съд –
Перник, потвърдена с решение № 6/04.02.2019 г. по ВНОХД № 310/2018 г. на
Окръжен съд – Перник и влязла в сила на 04.02.2019 г., с която А.Д. е признат
за виновен в това че на 04.04.2016 г. в гр. Перник, съзнателно се е ползвал
/представил пред Т.Б.– специалист в РУСО – Перник/ от неистински официални
документи за осигурителен доход, осигурителен стаж и трудова книжка /УП-2 с №
У-05/30.12.1996 г. и УП – 30 с № У – 04/30.12.1996 г. и трудова книжка № ****.1993
г., в които е отразен трудов стаж в „**** Б./, за да докаже, че притежава
отразения в документите трудов стаж, като от него не може да се търси
наказателна отговорност за самото
съставяне – престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 от НК, като на
основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
Препис от присъдата е постъпила в ТП на НОИ – Перник на
19.03.2019 г. Въз основа на нея и в изпълнение на задължението си по чл. 98,
ал. 1, т. 1 от КСО, във вр. с чл. 114, ал. 1 от КСО ръководителят на ТП на НОИ
– Перник е постановил оспореното разпореждане. Настоящият състав намира, че със
същото правилно е приложен материалния закон. Не съответства на събраните
доказателства, твърдението в жалбата, че присъдата не е влязла в сила. В хода
на съдебното производство е изискано и приложено заверено копие от същата, от
което се установява, че тя е влязла в сила на 04.02.2019 г. Съгласно чл. 300 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 413, ал. 2 от НПК присъдата обвързва
настоящия състав по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието. Затова не следва да се обсъжда възражението на
жалбоподателя, че не е знаел, че представените от него официални документи са
неистински. Изводът на наказателният съд за наличие на вина у същия и особена
цел – да установи отразените в тях обстоятелства, по силата на чл. 11, ал. 2,
във вр. с ал. 1 от НК означава, че той е съзнавал, че представя в ТП на НОИ –
Перник неистински официални документи и е целял с тях да установи
трудов/осигурителен стаж и трудов/осигурителен доход, който да послужи за отпускане
и определяне размера на пенсия за осигурителен стаж и възраст. При това
положение обоснован и доказан се явява изводът на административния орган за
наличие на недобросъвестност при получаване на отпуснатата с разпореждане от №
5/прот. ****.2016 г. пенсия за осигурителен стаж и възраст. Недобросъвестността
у лицето, получило осигурителни плащания е основанието, визирано в чл. 114, ал.
1 от КСО за възникване на задължението му да ги възстанови, ведно със законната
лихва. „Недобросъвестност“ по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО е налице тогава,
когато осигурителните плащания са получени, независимо от знанието, че не са
налице фактически основания за това. В конкретния случай, както беше посочено
по-горе, жалбоподателят е получавал отпуснатата му пенсия за осигурителен стаж
и възраст, независимо, че е съзнавал, че за установяване на
трудовия/осигурителния стаж и осигурителния доход, послужили за отпускането и е
представил неистински официални документи. Затова настоящият състав намира, че
е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства изводът на
административния орган за наличие на недобросъвестност при получаване на
осигурителното плащане и следователно е осъществено фактическото основание,
визирано в чл. 114, ал. 1 от КСО за възникване задължението на жалбоподателя да
възстанови заплатените му суми. Неоснователно е неговото възражение, че не
дължи връщането им, тъй като в мотивите на влязлата в сила присъда
наказателният съд е приел, че с деянието не са причинени съставомерни
имуществени вреди. Констатацията на наказателния съд за отсъствие на
съставомерни имуществени вреди е направена в изпълнение на задължението му по
чл. 301, ал. 1, т. 4 от НК за преценка наличието на основания за приложение на
института по чл. 78а, ал. 1 от НК. По смисъла на цитираната норма съставомерни
имуществени вреди са тези, които са предвидени в особената част на наказателния
кодекс като обективен елемент от фактическия състав на престъпление от
определен вид. Съществуването или не на такива няма отношение към приложимостта
на чл. 114, ал. 1 от КСО. Нормата предвижда възстановяване не на имуществени
вреди, причинени с престъпление, а на недобросъвестно получени осигурителни
плащания. Между значението на използваните в НК и КСО изрази няма идентичност.
За да е налице основанието за възстановяване на осигурително плащане, не е
необходимо получаването му да представлява сътавомерен резултат на извършено
престъпление. Достатъчно е лицето, което се е възползвало от него да е знаело,
че не му се дължи. Това безспорно е установено по делото. Поради което съдът
намира за законосъобразен изводът на административния орган за осъществяване на
предвидените в диспозицията на чл. 114, ал. 1 от КСО факти, представляващи
основание за възстановяване на недължимо получени осигурителни плащания. Той е
в съответствие с целта на закона за финансово подпомагане на лицата, по
отношение, на които е настъпил някой от осигурителните рискове, препятстващ
възможността им да реализират доходи от трудова дейност, с които да се издържат.
Изплащането на обезщетение от фонда на общественото осигуряване, без наличието
на основание за това е в нарушение на принципите, регламентирани в чл. 3 от КСО
и поставя в риск целесъобразното разходване на събраните в него средства при
условията на задължителност и всеобщност. В тези случаи възстановяването им е
необходимо, за да се създаде гаранция за спазване на принципите за солидарност
и равнопоставеност на осигурените лица, участващи в отношенията, свързани с
общественото осигуряване.
Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че оспореният
административен акт е законосъобразен и правилно контролният административен
орган е отхвърлил подадената срещу него жалба. Обжалваното по съдебен ред
решение на директора на ТП на НОИ – Перник не страда от пороци, които да са
основание за отмяната му. Затова жалбата
срещу него следва да се отхвърли като неоснователна.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер, изчислен съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, а именно 100 лв.
Мотивиран от изложеното, Административен съд – Перник
Р Е
Ш И
ОТХВЪЛЯ жалбата, подадена от А.Р.Д., ЕГН **********
*** против Решение № 490124**** от 21.05.2019 г. на директора на териториално
поделение – Перник на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена
жалба с вх. № 2139-13-1 от 25.04.2019 г. срещу разпореждане № 490124****/прот.
№ **** 2019 г. на ръководител по пенсионно осигуряване при ТП – Перник на НОИ,
в частта по т. 6, с която е разпоредено възстановяване на основание чл. 114,
ал. 1 от КСО на надвзетата сума за пенсия по вина на А.Р.Д..
ОСЪЖДА А.Р.Д., ЕГН ********** *** да заплати на
Териториално поделение – Перник на Националния осигурителен институт сумата от
100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/