Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1627 25.04.2019
година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на шестнадесети април две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 15669 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от ДКЦ
„Свети Георги“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****
представлявано от ***** против „АГППМП – Цито медика“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***** представлявано от ****, с която е
предявен осъдителен иск с правна квалификация по чл. 233, ал. 1, пр. 1, вр. с
чл. 228 и сл. от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между
страните бил сключен договор за наем от 05.06.2012 г., по силата на който
ищецът се задължил да предостави за ползване на ответника недвижими имоти:
кабинет ****, с площ 10,50 кв.м., за амбулаторна дейност, кабинет **** – с площ
10,50 кв.м. – манипулационна, както и кабинет **** – административен кабинет с
площ 10,50 кв.м., находящи се на *****. Наемателят се задължил да заплаща
месечен наем в размер на 756 лева без ДДС. С Анекс № ****от **** г. срокът на
договора за наем бил удължен за три години. С Анекс № ***** г. страните
констатирали, че на 05.06.2018 г. срокът на договора за наем е изтекъл и се
споразумели да бъде продължено действието на договора за наем от 05.06.2012 г.
до сключване на нов договор.
Твърди се, че с писмо от 11.11.2013 г.
едноличния собственик на капитала на дружеството – ищец УБАЛ „Свети Георги“ ЕАД забранило на *****да
сключва нови и да удължава срока на действащи договори за наем, без изрично
писмено съгласие от страна на собственика на капитала. С писмо от 10.07.2018 г.
***** на дружеството – ищец бил уведомен, че УБАЛ „Свети Георги“ ЕАД не дава
съгласие за сключване на нов договор за наем между ищеца и ответното дружество,
като било възложено да се предприемат съответните действия за прекратяване на
наемните отношения за в бъдеще. Ищецът твърди, че с договореността между
страните да продължат наемните си правоотношения между страните е приложена
разпоредбата на чл. 236, ал. 1 от ЗЗД, като договора се превърнал в безсрочен.
Ищецът отправил писмено уведомление за прекратяването на договора, което било
получено от ответника на 23.07.2018 г. С писмо от 14.08.2018 г. ответникът
възразил, че договорът бил подновен на осн. чл. 3.3 от същия за срок до
05.06.2021 г. Ищецът твърди, че разпоредбата на чл. 3.3 от договора предвиждала
само еднократна възможност за удължаване на договора, както и че ответникът се
съгласил наемното правоотношение да е прекратено. Въпреки изтичането на
едномесечния срок за освобождаване на имотите, към настоящия момент ответникът
все още ползвал последните.
Предвид изложеното ищецът моли да бъде
осъден ответника да опразни наетите от последния помещения, а именно: кабинет ****,
с площ 10,50 кв.м., за амбулаторна дейност, кабинет **** – с площ 10,50 кв.м. –
манипулационна, както и кабинет ***** – административен кабинет с площ 10,50
кв.м., находящи се на *****. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва претенцията. Признава обстоятелството,
че между страните бил сключен договор за наем от 05.06.2012 г. по силата на
който ответникът ползвал посочените в исковата молба три броя кабинети в
сградата на ДКЦ „Свети Георги“ ЕООД, както и че на 05.06.2015 г. страните сключили Анекс към договора,
с който удължили срока му за нови три години. Ответникът твърди, че доколкото
договорът за наем бил продължен при същите условия, то предвидената в раздел
III, т. 3.3 от договора хипотеза била останала част от съдържанието на
продължения договор за наем. Съгласно посочената договорна клауза ако някоя от
страните не направи изрично писмено волеизявление за прекратяване на договора и
освобождаване на имота най-късно 6 месеца преди изтичането на срока –
05.06.2018 г., договорът се считал за продължен с още три години при същите
условия. Цитираната хипотеза била налице, поради което договорът следвало да се
счита за продължен до 05.06.2021 г. Освен това между страните било сключено и
допълнително споразумение от 06.06.2018 г., с което страните се договорили, че
удължават срока на действие на договора до подписване на нов договор за наем.
Въпреки споразумението на страните ищецът с писмо от 18.07.2018 г. уведомил
ответното дружество, че срокът на сключения между двете дружества договор за
наем е изтекъл и последното следва да освободи и предаде ползваните помещения в
срок до 30.07.2018 г. Впоследствие ищецът уведомил ответника, че договорът за
наем се бил трансформирал в безсрочен и отправил едномесечно предизвестие за
прекратяването му. Ответникът твърди, че към настоящия момент е налице валиден
договор за наем, който е сключен в границите на чл. 9 ЗЗД и обвързва страните
със силата на закон съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД, ведно с договорените между страните
изменения на договора.
По изложените съображения моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Предвид становищата на страните и на основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че: между страните бил сключен договор за наем от 05.06.2012 г.,
по силата на който ищецът предоставил за възмездно ползване на ответника
следните недвижими имоти: кабинет ****, с площ 10,50 кв.м., за амбулаторна
дейност, кабинет **** – с площ 10,50 кв.м. – манипулационна, както и кабинет ****
– административен кабинет с площ 10,50 кв.м., находящи се на ****, както и че
на 05.06.2015 г. страните сключили Анекс към договора, с който удължили срока
му за нови три години. /вж. Определение по чл. 140 ГПК № ***** – л. 46/.
Ето защо, съдът приема тези факти за доказани, включително като ги
съпостави с представените по делото доказателства.
От представеното по делото в заверено копие Допълнително споразумение № *****
от 06.06.2018 г., се установява, че след констатирано изтичане срок на договора
за наем от 05.06.2012 г. и Анекс № ***** г. и доколкото е необходимо съгласие
относно предоговаряне на наемните правоотношения, то между страните се сключило
допълнителното споразумение от 06.06.2018 г., по силата на което същите
удължили срока на действие на сключения между тях договор за наем от 05.06.2012
г. и Анекс № ****., считано от 06.06.2018 г. до подписване на нов договор за
наем.
От извадка от Протокол № ****г. на СД, адресирана до ***** на ДКЦ „Свети
Георги“ ЕООД, се установява, че УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – в качеството му на
принципал на ДКЦ Свети Георги ЕООД не дава съгласие за сключване на нов договор
за наем с фирма „Цито медика“ ООД, като възлага на **** на ДКЦ „Свети Георги“
ЕАД да извърши необходимите правни действия с цел наемните отношения да бъдат
прекратени за в бъдеще.
От писмо с изх. № ***** г., се установява, че ДКЦ „Свети Георги“ ЕООД –
Пловдив, е уведомил ответното дружество, че Съветът на директорите на УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД не е дал съгласие за сключване на нов договор за наем.
Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 236, ал. 1 ЗЗД, ответното дружество
следва да счита договора от 05.06.2012 г. за безсрочен такъв, като е посочено
и, че на основание чл. 238 от ЗЗД с настоящото писмо на ответното дружество е
отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на Договора и предаване на
ползваните от същото помещения, а именно: два кабинета за неотложна помощ,
всеки с площ 10,50 кв.м. и административен кабинет с площ 10,50 кв.м. Посочено
е също така, че срокът на предизвестието започва да тече, считано от датата на
получаването му. Върху писмото е посочено, че същото е получено от служител на
ответното дружество на 23.07.2018 г.
По делото е приложено и копие на Отговор с вх. № ****., изходящо от
ответника, с което същия поддържа позицията си, че срокът на сключения между
страните договор за наем изтича на 05.06.2021 г., в която връзка липсва правно
основание дружество да освободи и предаде на ищеца ползваните помещения.
По делото са приети и писмо с изх. № **** г., изходящо от ищцовото
дружество, с което ответникът е уведомен, че сключения между страните договор
за наем е изтекъл на 05.06.2018 г., че УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД с решение от ***** г. на СД не дава съгласие
за сключване на нов договор за наем, както и, че в срок до 30.07.2018 г. ответното
дружество следва да освободи и предаде ползваните от същото помещения.
С уведомление с вх. № ***** г. ответното дружество, е взело становище по
писмо с изх. № ***** г., с което считат, че срокът на договора за наем изтича
на 05.06.2021 г.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което
се установява, че за периода от 01.07.2018 г. до 28.02.2019 г. ответното
дружество е извършвало плащания в полза на ищеца, съответно на 16.07.2018 г. в
размер на 907,20 лева с основание за плащането – „плащане по фактура ***** г.“,
а за периода от 13.08.2018 г. до 06.02.2019 г. по 907,20 лева с посочено
основание – „плащане по договор за наем“. Вещото лице е посочило също така, че
за същия период няма върнати суми от страна на ДКЦ „Свети Георги“ ЕООД, както
и, че сумата от 907,20 лева съвпада с размера на договорения месечен наем в
Договор за наем от 05.06.2012 г.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна
страна намира следното:
При така
установените факти и обстоятелства, релевантни за спорното право, настоящият
съдебен състав намира исковата претенция с правно основание чл. 233, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗД за връщане на наетата вещ за основателна.
По делото е
безспорно установено, че на 05.06.2012 г. между страните е валидно сключен
срочен договор за наем /в раздел ІІІ, т. 3.1 е посочено, че договорът се
сключва за три години, а в т. 3.2 е посочено, че същият влиза в сила на
05.06.2012 г./ на следните недвижими имоти: кабинет № ****, с площ 10,50 кв.м.,
за амбулаторна дейност, кабинет № ***** – с площ 10,50 кв.м. – манипулационна,
както и кабинет № **** – административен кабинет с площ 10,50 кв.м., находящи
се на *****. Между страните няма спор, че ищецът е изпълнил задължението си по
договора, като е предоставил на наемателя за ползване наетите вещи. Установи се
също така, че на 05.06.2015 г. между страните е подписано допълнително
споразумение **** по силата на което срокът на договора е удължен с още три
години, считано от 05.06.2015 г., т.е. срокът на същия изтича на 05.06.2018 г. Установи се, че на
06.06.2018 г. между страните е подписано допълнително споразумение /***** г., в
което са отразени две констатации, а именно, че срокът на договора за наем от
05.06.2012 г. и анекс № ***** г. изтича на 05.06.2018 г., както и, че относно
предоговаряне на наемните отношения е необходимо съгласие от УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД. Посочено е също така, че по взаимна воля и съгласие страните
удължават срока на действие на договора за наем от 05.06.2012 г. и анекс № *****
г., считано от 06.06.2018 г. до подписване на нов договор за наем.
Без
съмнение от установената фактическа обстановка следва изводът, че от една страна,
срокът на договора за наем от 05.06.2012 г., продължен с допълнително споразумение /**** от 05.06.2015
г., е изтекъл на 05.06.2018 г., което обстоятелство недвусмислено е отразено в
допълнително споразумение /***** г. от 06.06.2018 г., от друга страна, установи
се, че подписвайки последното посочено допълнително споразумение, страните са
имали намерение след вземане становището на принципала на ищцовото дружество –
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД да подпишат нов договор за наем. Не се установява от
доказателствата по делото, тези намерения да са довели до желания резултат в
постигнато окончателно съглашение, разкриващо белезите на договор за наем по
смисъла на чл. 228 ЗЗД, като не се споделя твърдението на ответното дружество,
че такова съгласие е било постигнато между страните с подписването на допълнително
споразумение /***** г. от 06.06.2018 г., което съдът намира да не кореспондира
с отразената в него воля. Тук не се касае и до тълкуване на волята на страните
по смисъла на чл. 20 ЗЗД, тъй като тя е ясно изразена в сключеното допълнително
споразумение от 06.06.2018 г. Следователно, не се установи между страните да е
постигнато окончателно съгласие, кореспондиращо на намеренията им, което да
породи валидна договорна връзка.
От друга
страна, установи се, че срокът на договора за наем от 05.06.2012 г., продължен
с допълнително споразумение /***** г., е
изтекъл на 05.06.2018 г., като след тази дата, същият се е трансформирал в
безсрочен такъв, тъй като след изтичането на наемния срок използването на
наетия имот е продължило със знанието и без противопоставянето на наемодателя,
т.е. осъществил се е фактическия състав посочен в чл. 236, ал. 1 ЗЗД .
Съгласно
разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ЗЗД ако договорът за наем е без определен
срок, всяка от страните може да се откаже от него, като предизвести другата
един месец по-рано.
Отправеното
от ищеца предизвестие /писмо с изх. № *****/ има характер на едностранно
предизвестие по смисъла на чл. 238, ал. 1 ЗЗД и с изтичането на едномесечен срок
от получаването му от ответника /23.07.2018 г./ действието на договора за наем
е прекратено, като е отпаднало и основанието за продължаване ползването на
имота от наемателя. Ето защо съдът приема, че от 23.08.2018 г. сключения между
страните договор за наем е преустановил своето действие.
С оглед
гореизложеното и по аргумент от чл. 233, ал. 1, изр. първо от ЗЗД основателна
се явява претенцията за връщане на отдадените под наем имоти, с оглед
отпадналото основание за тяхното ползване, а предявения иск като основателен
следва да бъде уважен.
По
разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноските в настоящото производство, доколкото такива се претендират. Същите
възлизат, както следва: държавна такса в размер на 435,46 лева /по отношение на
иска по чл. 233, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е налице ТР № ****. по тълк. дело № ****г. на
ОСГТК на ВКС, което на основание чл. 130, ал. 2 ЗСВ, е задължително за всички
органи на съдебната власт, като, съобразно т. 20 цената на иска по чл. 233, ал.
1, пр. 1 ЗЗД се определя от наема за една година по договора, а държавната
такса е 4% върху така определената цена на иска или месечната наемна цена,
съгласно договора за наем от 05.06.2012 г. е в размер на 907,20 лева с ДДС,
така цената на иска е в размер на 10886,40 лева, 4% от която сума, възлиза на
435,46 лева, какъвто размер ще се присъди в полза на ищцовото дружество/ и адвокатско
възнаграждение по настоящото производство в размер на 870 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „АГППМП – Цито медика“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от ***** да върне, като предаде държането на ДКЦ
„Свети Георги“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****,
представлявано от *********** ***** на следните обекти предоставени му за временно и възмездно ползване по договор за наем от 05.06.2012
г., а именно: кабинет ****,
с площ 10,50 кв.м., за амбулаторна дейност, кабинет **** – с площ 10,50 кв.м. –
манипулационна, както и кабинет **** – административен кабинет с площ 10,50
кв.м., находящи се на *****, на основание чл. 233, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
ОСЪЖДА „АГППМП – Цито медика“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от *****
ДА ЗАПЛАТИ на ДКЦ „Свети Георги“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *****, представлявано от *********** ******, направените по делото
разноски, както следва: държавна такса в размер на 435,46 лева /четиристотин тридесет и пет лева и четиридесет и шест
стотинки/ и адвокатско възнаграждение в размер на 870 лева /осемстотин и седемдесет лева/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок, който на основание чл. 315, ал. 2
от ГПК започва да тече от 30.04.2019 г.
СЪДИЯ: /п/ Н.
СТОЯНОВ
Вярно с оригинала.
Р.М.