Р Е Ш Е Н И Е
№ 260198
гр.Пловдив, 08.02.2021г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично
заседание на осми януари, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 2193 по описа за 2020
година на ПРС и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление
/НП/ № 19-1030-013048 от 22.01.2020г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор
Пътна полиция Пловдив с което на Х.П.С. ***, ЕГН ********** на основание чл.53
от ЗАНН и чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му са
наложени: 1. Глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП и
2. Глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец
за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП.
Жалбоподателят Х.П.С. моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно. С
жалбата се представят и съображения в подкрепа на искането и твърдението за
маловажност на случая.
Жалбоподателят редовно призован, в
съдебно заседание се представлява от адв.В.Т. която поддържа жалбата и искането
за отмяна на издаденото НП. В пледоарията си представя съображения по същество
на искането за отмяна на НП. Представят се съображения и за приложение
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно призована
за съдебно заседание, не изпраща представител. С молба-становище представя
съображения за правилно и законосъобразно преведено административно наказателно
производство по издаване на атакуваното НП. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 23.12.2019г. около 12:55 часа, в
гр.Пловдив, на паркинга на магазин Метро жалбоподателят С., като водач на МПС –
л.а. Ланд Ровер Фриландер с рег. № *** при управление на автомобила и заобикаляне на спрял в колона л.а „Хонда
Сивик“ с рег. № *** не спазва достатъчно разстояние и го блъска в задната лява
част. Следствие на настъпилото ПТП са причинени
материални щети. Водачът на л.а.
Ланд Ровер Фриландер с рег. № *** продължил движението на МПС и напуснал зоната
на магазина. Водачът на л.а „Хонда Сивик“ с рег. № *** А.Р.И.заснела автомобила управляван от
жалбоподателя. за настъпилото ПТП били сигнализирани органите на МВР. Водачката
на л.а „Хонда Сивик“ с рег. № *** подала заявление до Началника на 05 РУП на
ОДМВР гр.Пловдив заявление за издаване на протокол/удостоверение за ПТП. От
жалбоподателя С., след индивидуализирането му като водач на л.а. Ланд Ровер
Фриландер с рег. № *** били снети обяснения.
На 27.12.2019г. от полицейски служител
при сектор Пътна полиция Пловдив К.П.
бил изготвен Протокол за ПТП № 1737120. На
27.12.2019г. от свидетел К.П. – полицейски служител от сектор Пътна полиция
Пловдив бил съставен против жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ серия Н бл. № ********** за извършени нарушения по чл.25, ал.1
от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.3, б.в от ЗДвП
на 23.12.2019г. около 12:55 часа в гр.Пловдив. Актът е съставен в
присъствието на жалбоподателя, който саморъчно е вписал нямам възражения. Актът
е подписан от лицата посочени в него, включително и от жалбоподателя. На датата
на съставянето на акта е връчен препис от него на жалбоподателя, удостоверено с
разписка, неразделна част от акта. Срещу съставения АУАН било представено
възражение от жалбоподателя, което било счетено като неоснователно. На
основание констатациите в акта е издадено и атакувано НП с което е ангажирана
административната отговорност на жалбоподателя. В издаденото НП по идентичен с
акта начин е направено описание на нарушения и посочени нарушените правни
норми. Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на 25.02.2020г. В срок пред РС
Пловдив е обжалвано издаденото НП.
Разпитан като свидетел в съдебно
заседание актосъставителят К.П. посочи обстоятелства отразени в акта а именно,
че му е било възложена проверка по жалба за ПТП и напуснал водач
местопроизшествието. След извикване на вода, били снети обяснения и съставени
Протокол за ПТП и АУАН.
Така описаната фактическа обстановка
съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства:
показания на свидетел К.Д.П., Заявление за издаване протокол за ПТП, обяснения,
Протокол за ПТП, писмо, докладна записка и възражение, справка за
нарушител/водач Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
Въз основа на установената фактическа
обстановка настоящия състав направи следните правни изводи.
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал. 1
от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран
субект / срещу който е издадено атакуваното НП /, при наличие на правен интерес
от обжалване и пред компетентния съд /
по местоизвършване на твърдяното нарушение /, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния
спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото при
него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при
налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно
в тези случаи е достатъчно
доказването на извършване на нарушението
от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя
като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази
причина подобно психично отношение не
може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на
ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както
и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази
насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно
постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или
не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от
закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето
на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на
съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е
съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго
решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните
в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални
правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът
следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и
че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка
на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен
съд, достигна до следните правни изводи:
С оглед изложеното, съдът след
запознаване със приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и
обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от
компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия. При служебно извършена проверка съдът констатира, че при съставяне на
АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за
отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до опорочаване на производството и до отмяна на издаденото НП. С
издаденото НП е ангажирана административната отговорност на жалбоподателя С. за
извършени две нарушения на ЗДвП по отношение на които съдът взе предвид
следното относно приложението на материалния закон:
По т.1 от НП от приетите по делото доказателства, съдът
счита че безспорно се установява, че
жалбоподателя Х.С. на 23.12.2019г. около 12:55 часа, в гр.Пловдив, на паркинга
на магазин Метро като водач на МПС – л.а. Ланд Ровер Фриландер с рег. № *** и
при управление на автомобила е предприел
заобикаляне на спрял в колона л.а „Хонда Сивик“ с рег. № ***, при което
поради недостатъчно разстояние (отстояние) от посочения л.а. Хонда го блъска в
задната лява част. Следствие на настъпилото ПТП са причинени материални щети. Жалбоподателят като водач на л.а. Ланд Ровер Фриландер с рег. № ***
продължил движението на МПС и напуснал зоната на магазина. Констатациите заложени в АУАН и НП не се обориха
от събраните по делото доказателства, а се потвърждават от тях. Жалбоподателя
не ангажира доказателства оборващи събраните по делото. Жалбоподателят е
подписал лично протокола за ПТП съставен на 27.12.2019г. от актосъставителя и
реално се е съгласил със процесната ситуация. От друга страна съдът намира за
необходимо да посочи и че АУАН, който е подписан от жалбоподателя, е съставен
редовно и има доказателствена сила до доказване на противното, съобразно
разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, т.е. съставеният АУАН има материална
доказателствена сила и доколкото същата не е била оборена, следва да се приемат
за доказани посочените в акта обстоятелства. С оглед на наличните доказателства
по делото и предвид липсата на такива, които да подкрепят тезата на
жалбоподателя, съдът прие за безспорно установено извършеното от Х.П.С. нарушение
на чл.25, ал.1 от ЗДвП. Правилно и законосъобразно за така
извършеното нарушение е наложено на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1,
т.5 от ЗДвП наказание глоба в размер на 200 лв. Съдът намира, че при
индивидуализиране размера на наложеното наказание на визираното нарушение АНО е
отчел изискванията на чл.27, ал.1-3 от ЗАНН и е наложил такова във посочения в
закона фиксиран размер. С оглед на това
съдът намира, че така определеното наказание би изпълнило целите си - да
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както
визира разпоредбата на чл.12 от ЗАНН. Случая не може да бъде определен като маловажен по смисъла на чл. 28
б.“а“ от ЗАНН, защото се касае за деяние с по - висока степен на обществена
опасност в сравнение с други подобни случай.
По т.2 от НП за да се произнесен съдът,
взе предвид че разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, която е
посочена в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление като нарушена, водачът
на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако
между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания.
Т. е. посочената
разпоредба задължава участниците в произшествие, в случаите, когато няма
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, да не напускат
местопроизшествието и да уведомяват съответната служба за контрол към МВР. Разпоредбата на §6, т.27 от ДР на
ЗДвП дефинира понятието „участник в пътнотранспортно произшествие“
като всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е
допринесъл за настъпването му. Доколкото настъпването на произшествието е
резултат от поведението на жалбоподателя С. същият безспорно се явява участник
в ПТП по смисъла на цитираната разпоредба.
Такова качество притежава и
А.Р.И.като собственик на увреденото МПС - лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № *** тъй като поради настъпилите щети се явява лице, пострадало
при произшествието. Установено е по несъмнен начин, предвид събраните по делото
доказателства, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.123, ал.1, т.3,
б.„в“ от ЗДвП, а е продължил движението на автомобила си, без да
подаде съответен сигнал за случилото се. Действително, същият не е осъществил
контакт с другия участник в произшествието, поради което и не са налице
конкретни разногласия между тях. Но съдебната практика приема, че разногласие
относно обстоятелствата за ПТП винаги е налице, след като водачът е напуснал
произшествието. Самият факт на напускането е доказателство, че същият не
признава настъпилото ПТП и своето участие в него. При това положение съдът
приема за законосъобразно санкционирането на жалбоподателя за посоченото нарушение
на чл.123, ал.1, т.3,
б.„в“ от ЗДвП, тъй като същият виновно е нарушил посочената
разпоредба.
За констатираното нарушение законосъобразно Х.С. е санкциониран на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, предвиждащ специално наказание за водач, който наруши задълженията си като участник в ПТП, а именно: наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 до 6 месеца и „глоба“ от 50 до 200 лева.
Административно-наказващият
орган правилно е издирил и приложил административно наказателната разпоредба на
чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП за установеното нарушение на задължения, като участник в ПТП
с причинени само имуществени вреди, като е наложил две санкции - предвидената
„глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 1 месец.
С оглед на това
съдът намира, че така определеното наказание би изпълнило целите си - да
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както
визира разпоредбата на чл.12 от ЗАНН. Случая не може да бъде определен като маловажен по смисъла на чл. 28
б.“а“ от ЗАНН, защото се касае за деяние с по - висока степен на обществена
опасност в сравнение с други подобни случай.
Поради изложеното съдът
счита че атакуваното НП следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.63 от ЗАНН право да му се присъдят
разноски има ОДМВР Пловдив, но което не прави искане в тази насока
поради което и съдът не дължи произнасяне.
Ето защо и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление /НП/ № 19-1030-013048 от 22.01.2020г. на Началник група към ОДМВР
Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив с което на Х.П.С. ***, ЕГН ********** на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП и чл.175, ал.1,
т.5 от ЗДвП му са наложени: 1. Глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.25,
ал.1 от ЗДвП и 2. Глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 1 месец за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП.
Решението не е окончателно и
подлежи на обжалване пред Административен Съд гр.Пловдив по реда на Глава ХІІ от АПК от страните, в 14 дневен ред от получаване на
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
В.И.