Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………….
гр.
Варна, 29.07.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – гр. Варна, ХХIХ
състав в публично съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ:
Кремена Данаилова
при секретаря Ангелина Георгиева като
разгледа докладваното от съдията административно дело №1345/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във
връзка с чл. 118, ал.1 и ал.3 от КСО.
Образувано е по жалба от К.П.И. ЕГН **********, чрез адв. Н.С. срещу Решение
№2153-03-78/30.05.2022 г. на директор на ТП на НОИ – Варна, с което е
отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № **********/28.02.2022 г. на
ръководител „ПО“ при ТП-Варна на НОИ, с което на основание чл. 69 и чл. 69б,
ал.1 от КСО, вр. чл. 18, ал.4 от НПОС е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателката намира, че правото на един вид пенсия
за осигурителен стаж и възраст не изключва правото и на друг вид пенсия за
осигурителен стаж и възраст, като законът не създава задължение за алтернативно
отпускане на отделен вид пенсия за осигурителен стаж и възраст само в случаите,
когато осигурените лица нямат право на друг вид пенсия за осигурителен стаж и
възраст. В този смисъл осигуреното лице има право да избере какъв вид пенсия
желае да му бъде отпусната от всички видове, които са регламентирани в Раздел І
– Пенсии за осигурителен стаж и възраст, а пенсионният орган, действащ в
условията на обвързана компетентност е длъжен да преценява правото на лицето на
заявената пенсия без да има право да преценява, налице ли са предпоставките за
отпускане на друг вид пенсия. Намира за неправилен извода на директора на ТП на
НОИ – Варна, че след като не отговаря на предпоставките на чл. 69, ал.2 от КСО,
няма право на пенсия по чл. 69б, ал.1 от КСО. Нормата на чл. 18, ал.4 от Наредба
за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ не
следва да ограничава приложението на чл. 69б, ал.1 от КСО, по арг. на чл.15,
ал.1 и ал.3 от ЗНА. На основание чл.7, ал.2 от ЗНА наредбата следва да
преследва целта на нормативния акт от по-висока степен, в който смисъл е
решение по адм. д. № 9970/2001 г. на ВАС.
Допуснато е нарушение на основните принципи на АПК – равно и еднакво
третиране на заинтересованите лица, предвиден в чл. 8, ал.1 от КСО, тъй като с
приемането на КСО от 01.01.2000 г. до 31.12.2015 г., при действието на §4 от
ПЗР на КСО и след тази дата, до настоящия момент на всички лица, които са
работили в системата на МВР са отпускани пенсии за осигурителен стаж и възраст
без възражения и забележки. Намира, че поставянето й в неравностойно положение
от останалите лица е в нарушение на принципите на административното
производство. Отправено е искане за отмяна на оспорения административен акт,
връщане преписката за ново разглеждане за отпускане на пенсия по чл.69б от КСО.
В съдебно заседание, чрез адв. С. жалбата се поддържа. Претендира присъждане на
сторени разноски и възнаграждение за един адвокат, съобразно представен
списък.
Ответникът
по жалбата - Директор на ТП на НОИ - Варна, чрез гл. юрисконсулт Е.Л. оспорва
жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна.
Съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Със
заявление до ТП на НОИ – Варна с вх. №2113-03-3155/28.10.2021 г. К.П.И. е поискала отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б от КСО.
С
Разпореждане № **********/28.02.2022 г. издадено от ръководител „Пенсионен
отдел" в ТП на НОИ - Варна на К. П. И. е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Прието е че същата има:
І категория
труд 23 г., 03
м., 03 дни
ІІІ категория труд 06 г.,
06 м., 11 дни
Осигурителен
стаж превърнат към ІІІ категория труд 45 г., 03 м., 16 дни
Навършена
възраст към 28.10.2021 г. 50 г., 09
м., 06 дни.
При тези
установявания е направен извод, че съгласно чл.18, ал.4 от НПОС, заявителката
няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал.1 от КСО,
тъй като е изпълнила условията по чл. 69 от КСО по отношение на осигурителен стаж
– има 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като
държавен служител към МВР.
Разпореждането е съобщено на жалбоподателката
на 13.04.2022 г. Подадена е жалба на 29.04.2022 г. срещу посоченото
разпореждане. С Решение № 2153-03-78/30.05.2022 г. на директора на ТП НОИ –
Варна е отхвърлена жалбата с мотиви, че е приложим чл. 18, ал.4 от НПОС, лицето
трябва да е изпълнило условията на чл. 69 от КСО за навършена възраст, но да не
му достига изискуемия осигурителен стаж, а не обратното както е в случая –
жалбоподателката има необходимия осигурителен стаж, но няма навършена
изискуемата по посочената норма възраст, поради което основателно, в
съответствие с чл. 69б, ал.1 от КСО, вр. чл. 18, ал.4 от НПОС пенсионният орган
е отказал поисканата пенсия. Изложено е, че не са налице предпоставки за
приложение на чл. 69б, ал.1 от КСО, защото жалбоподателката не е полагала труд
при условията на първа категория труд, а стажа й е приравнен към първа
категория труд.
С оглед
установеното от фактическа страна, Административен съд – гр. Варна, при
преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания
акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал. 1
от АПК, прави следните правни изводи:
Оспореното
решение е съобщено на 08.06.2022 г. Жалбата е подадена на 13.06.2022 г. по
пощата, в срока по чл. 118, ал.1 от КСО, от надлежна страна пред компетентен
съд, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Обжалваното
решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "а" от КСО, в рамките на предоставените му правомощия. Същото е в
писмена форма с посочване в обстоятелствената му част на фактическите и
правните основания, въз основа на които е постановено, със съответната
разпоредителна част, поради което са спазени изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 1 – 8 от АПК.
Видно от
Опис на осигурителния стаж на К.П.И. към 28.10.2021 г. издаден от ТП на НОИ –
Варна, съгласно Удостоверение от МВР № 46330/03.11.2021 г. на длъжност офицер/сержант МВР, през периода
05.02.1999 г. – 27.10.2021 г. има 22 г., 8 м., 22 дни стаж І категория и през
периода 01.01.2005 - 27.10.2021 г. за извънреден труд има 06 м., 11 дни и 3
часа стаж І категория. Няма спор, че жалбоподателката е с
осигурителен стаж І категория по чл.69, ал.2 от КСО, като държавен служител в
МВР в размер на 23 г., 03 м., 03 дни. Това е посочено в Разпореждане № **********/28.02.2022
г. на ръководителя „ПО“ в ТП НОИ - Варна.
Предвидено е с чл. 17, ал.2
от НПОС - Осигурителният стаж по чл. 69 КСО се зачита за първа категория труд.
От това следва, че труда по чл.69 от КСО е от първа категория, а не от друг
вида категория – в този смисъл решение по адм. дело № 10189/2020 г. на ВАС.
Неоснователен е доводът на ответника, че има разлика между зачетен труд първа
категория /чл. 69, ал.2 от КСО/ и отработен труд при условията на първа
категория труд /чл. 69б, ал.1 от КСО/. Законодателят не е предвидил, с
конкретна норма, че има разлика между зачетен труд за първа категория и
отработен труд при условията на първа категория труд. Поради изложеното незаконосъобразно
ответника е приел, че след като жалбоподателката няма отработен труд от 10
години при условията на първа категория, а има зачетен труд първа категория за
същата не може да се приложи чл. 69б, ал.1 от КСО. Предвидено е с чл.104, ал.1 от КСО - Министерският
съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и
особените условия на труд и съгласно чл.104, ал.4 от КСО - Осигурителният стаж на лицата по чл.
69 се превръща, като три години действително изслужено време се зачитат за
пет години осигурителен стаж от трета категория. В случая това е сторено с
Разпореждане № **********/28.02.2022 г. на ръководител „ПО“ в ТП НОИ – Варна, в
което е посочено, че жалбоподателката има 45 г., 03 м, 16 дни осигурителен стаж превърнат към ІІІ категория
труд. Изчислението е направено като І категория труд 23 г., 03, м. 03 дни е превърнат в ІІІ
категория труд /38 г., 7 м., 5 дни/ и е прибавен към осигурителния стаж на
жалбоподателката от ІІІ категория труд, който не е придобит в МВР – 06 г., 06
м. 11 дни. Това изчисление по чл.104, ал.4 от КСО се прави за нуждите на чл.69,
ал.2 от КСО, а изчислението по чл.17, ал.2 от НПОС се прави за нуждите на
чл.69б, ал.1 от КСО и в случая жалбоподателката има 23 г., 03 м., 03 дни І
категория труд. От изложеното следва, че
няма противоречие между чл.17, ал.2 от НПОС и чл.104, ал.1 и ал.4 от КСО.
Относно
спорът между страните - приложим ли е чл.18, ал.4 от НПОС при определяне
правото за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал.1 от КСО, съдът приема следното:
Жалбоподателката,
за да придобие право на пенсия на основание чл. 69, ал.2 вр. ал.9 от КСО, към 28.10.2021
г. е следвало да има 27 години общ осигурителен стаж,
от които две трети действително изслужени като държавен служител по ЗМВР /т.е.
18 г./ и да е навършила 53 г. и 8 месеца. К.П.И. е имала общ осигурителен стаж 45
г., 3 м. и 16 дни, от които 23 г., 3 м., 3 дни - І категория като държавен
служител по ЗМВР, т.е. отговаряла е на изискването за стаж. Към 28.10.2021 г. е
имала навършени 50 г., 9 м., а към момента на издаване на процесните
разпореждане и решение е била навършила 51 г., поради което не е отговаряла на
изискването за възраст.
Жалбоподателката,
за да придобие право на пенсия на основание чл. 69б, ал. 1, т.1 вр. т.2 от КСО,
трябва да е работила 10 години при условията на първа категория труд, да е
навършила 49 г. и 8 месеца и да има сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за
жените. Към 28.10.2021 г. тя е отговаряла на тези изисквания, защото е имала 23
г., 3 м., 3 дни осигурителен стаж за І категория труд, навършена възраст 50 г., 9 м., 6 дни и сбор от осигурителен стаж и възраст 96 г., 1 м., 22
дни.
Предвидено
е с чл. 18, ал.4 от НПОС - Лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен
стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО.
Разпоредбите на чл.
69
и чл.
69б от КСО съдържат различни материални предпоставки за упражняване
на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Уредените хипотези по чл.
69
и чл.
69б КСО са еднакво приложими при наличие на фактически състав,
които уреждат, като норми от закон с еднакъв ранг. При наличие на една от тях
или при приложимост и на двете следва да се приложи по благоприятната правна
възможност за заявителя. Нормата от подзаконов нормативен акт - чл. 18, ал. 4 от НПОС не може да
преустанови действието на норми от по висок ранг каквито са чл.
69
и чл.
69б КСО. Нормата на чл. 18, ал. 4 НПОС има указателен характер и е
в противоречие с нормите на чл. 69, ал.2 и ал.9 от КСО и чл. 69б, ал.1, т.1 и
т.2 от КСО, поради това че въвежда нови
правила различни от предвидените в нормите на КСО. При наличие на установеното
противоречие на основание чл.5, ал.1 от АПК следва да се приложат нормите на
КСО, които дават възможност за избор и жалбоподателката е направила такъв като
е посочила, че желае отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание чл. 69б от КСО. В този смисъл е съдебната практика: Решение № 2259 от
18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10189/2020 г. и Решение № 2291
от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9879/2020 г.
При тези
изводи обжалваното решение се явява постановено в нарушение на материалния
закон и в несъответствие с целта на закона, тъй като в случая не е отпуснатата
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при наличие на законоустановено
право за това.
Изложеното
обуславя извод за основателност на оспорването, поради което обжалваното
решение следва да се отмени, съгласно чл.172, ал.2 от АПК и на основание чл.
173, ал.2 от АПК преписката да се върне на компетентния административен орган -
Ръководителя на "Пенсионен отдел" в ТП на НОИ – Варна за ново
произнасяне, на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО, за
издаване на разпореждане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст
на К.П.И. по чл. 69б, ал.1 от КСО. На основание чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО разпореждането
се издава в срок до 4 месеца от подаването на заявлението или от получаването
на необходимите документи и/или данни съгласно предвиденото в наредбата по чл.
106. Поради това срока, който съдът следва да определи за произнасяне на
административния орган по реда на чл.174 от АПК трябва да бъде до 4 месеца от
влизане на решението в сила.
Относно
разноските: В списъка с разноски представен от жалбоподателката е посочено, че
е заплатена сумата от 10 лева – държавна такса, но такива доказателства по
делото не са налице. На основание чл.120, ал.1 от КСО поради това, че
жалбоподателката е осигурено лице не дължи заплащане на държавна такса в
настоящото производство. При наличие на внесена държавна такса, същата следва
да бъде поискана за връщане по реда на чл.4б от ЗДТ.
Съгласно
Договор за правна защита и съдействие от 11.07.2022 г., сключен между К.И. и адв. С. е договорено и платено
възнаграждение за адвокат в размер на 400 лева. Ответникът не е направил
възражение за прекомерност относно стореното възнаграждение за адвокат. На
основание, чл. 143, ал.1 от АПК и чл.120, ал.2 от КСО искането на жалбоподателката
за присъждане на възнаграждение за адвокат е основателно. Администрацията към
която се числи ответника – ТП на НОИ – Варна, следва да бъде осъдена да заплати
на К.П.И. сумата от 400 лева.
Воден от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал.2 и чл.174 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№2153-03-78/30.05.2022 г. на директор на ТП на НОИ – Варна, с което е
отхвърлена жалбата от К.П.И. ЕГН ********** срещу Разпореждане № **********/28.02.2022
г. на ръководител „ПО“ при ТП-Варна на НОИ, с което на основание чл. 69 и чл.
69б, ал.1 от КСО, вр. чл. 18, ал.4 от НПОС е отказано отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст.
ВРЪЩА
преписката на Ръководителя на "Пенсионен отдел" в Териториално
поделение на НОИ – гр. Варна за ново произнасяне до 4 месеца от влизане в сила
на настоящото решение, съгласно дадените в мотивите на решението задължителни
указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА
Териториално поделение на Национален осигурителен институт – гр. Варна да
заплати на К.П.И. ЕГН ********** сумата от 400
/четиристотин/ лева, представляваща възнаграждение за адвокат в производството
по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: