РЕШЕНИЕ
№ 476
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20221110209912 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. Л. П., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление (НП) № 21-4332-008211 от 19.04.2021 г., издадено от Г В Б, на
длъжност Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция”, с което за
нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100 (сто) лева на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП и за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 10 (десет) лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
недоказано и незаконосъобразно, като се излагат твърдения, че
жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение по чл. 6, ал. 1 от
ЗДвП. Моли се за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и
не се представлява.
Въззиваемата страна – началник група в ОПП – СДВР, редовно
призована, не се явява и не изпраща представител, като не изразява
1
становище по основателността на жалбата.
Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 31.03.2021 г., около 22:45 часа в гр. София жалбоподателят М. Л. П.
управлявал товарен автомобил марка и модел „М С ЦДИ“, с рег. № , по ул.
„Макгахан“, с посока на движение от ул. „Родина“ към ул. „Резбарска“. На
кръстовището с ул. „Резбарска“ жалбоподателят извършил маневра ляв завой,
като навлязъл и преминал на червен сигнал на светофара при работеща в
нормален режим светофарна уредба. Действията на жалбоподателя били
възприети от полицейските служители М. Стойов Д. и З. В. К..
Срещу М. Л. П. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия АА с бл. № 950256 от 31.03.2021 г. за извършени
нарушения на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а именно за
това, че на същата дата не е съобразил поведението си със светлинните
сигнали и не е носил контролния талон от свидетелството за управление на
МПС. Актът бил съставен от св. М. Д., заемащ длъжността „младши
автоконтрольор“ в ОПП – СДВР, в присъствието на жалбоподателя и на св. З.
К., който присъствал при установяване на нарушенията. Актът бил подписан
от актосъставителя и свидетеля, след което бил връчен лично на
жалбоподателя за запознаване. Последният го подписал, като заявил, че има
възражения. Такива не постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган приел изложената в акта
фактическа обстановка за категорично доказана и издал атакуваното
наказателно постановление № 21-4332-008211 от 19.04.2021 г., с което на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл.
6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от
показанията на свидетелите М. С Д. и З. В. К., както и от приложените по
делото писмени доказателства – справка картон на водача, заповеди на
2
министъра на вътрешните работи, писмо-справка от ОПП – СДВР, справка от
централна база на АИС КАТ.
Разпитаните свидетели са били преки очевидци на нарушенията, като
св. Д. е съставил процесния АУАН, а св. К. е свидетел по акта. В показанията
си пред съда св. Д. разказва за случилото се, като заявява, че и двамата със св.
К. са видели жалбоподателят да навлиза в кръстовището на червен сигнал на
светофарната уредба, за което му е съставен АУАН. Свидетелят К. заявява
липса на спомен относно процесните събития, но в разказа си пред съда
разяснява, че с колегата му Д. принципно не съставят АУАН, когато няма
задръстване и водач на МПС е навлязъл в кръстовището на жълт сигнал, след
което последва червен сигнал на светофарната уредба. Съдът изцяло
кредитира показанията на двамата полицейски служители, които макар
лаконични, са логични и непротиворечиви и служат за изясняване на
релеванти факти по делото.
Съдът кредитира и приобщените по надлежния ред писмени
доказателства. Допълнителен анализ не се налага, доколкото
доказателствените източници са непротиворечиви и единни.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от лице с активна
процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол. Разгледана по същество е основателна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя.
При проверка процесуалната законосъобразност на атакуваното НП
съдът счита, че последното, както и процесният АУАН, са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото съгласно т. 1.
2 от Заповед 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи
свидетелят М. Д., на длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП – СДВР, има
компетентност да съставя АУАН. Видно от т. 2.10 от цитираната заповед, Г В
3
Б, на длъжност началник на 01 група „Административнонаказателна дейност“
към ОПП – СДВР, има правомощието да издаде процесното НП.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
Относно нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП:
Настоящият съдебен състав намира, че във връзка с това нарушение при
издаване на обжалваното НП е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя и представляващо самостоятелно основание за неговата
отмяна в тази му част.
Съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5
и т. 6 от ЗАНН, както АУАН, така и НП следва да съдържат описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, с посочване на
законовите разпоредби, които са били нарушени, като следва да е налице и
пълно съответствие между фактическо и правно обвинение. В процесните
АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят П. навлиза и преминава през
кръстовището на червен сигнал на светофара. В АУАН и НП е посочено, че е
нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП въвежда общо задължение за
водачите на ППС, като участници в движението да съобразяват поведението
си със светлинните сигнали. Посочената правна норма е бланкетна, доколкото
не сочи при конкретен светлинен сигнал, какви са задълженията на водачите.
За да бъде дадена прецизна правна квалификация на нарушението следва ясно
да се посочи коя е правната норма, съдържаща правилото за поведение на
водачите на ППС при наличие на червен сигнал на светофарната уредба, като
по този начин на жалбоподателя ще бъде посочено ясно и конкретно кое е
задължителното правило за поведение, което е нарушил, за да му бъде
наложено съответното административно наказание.
Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН допуска издаване на НП дори и
при допуснато нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, при условие, че е
установена самоличността на извършителя и е безспорно доказано
извършването на нарушението и вината на нарушителя. Следователно,
непосочването на прецизната правна норма в АУАН не би било основание за
4
отмяна на НП, ако самото то я съдържа. В процесния случай обаче това не е
така. При издаване на оспорваното наказателно постановление, вместо да
попълни бланкетната норма на чл. 6, т. 1 от ЗДвП с посочване на конкретната
правна норма, която предвижда какво следва да е поведението на водач при
наличие на червен сигнал на светофарната уредба,
административнонаказващият орган е допуснал нарушение на чл. 57, ал. 1, т.
6 от ЗАНН, като при цитиране на правната квалификация на нарушението се е
задоволил единствено да посочи, че жалбоподателят е нарушил чл. 6, т. 1 от
ЗДвП.
Издавайки обжалваното НП, наказващият орган е приел, че
преминавайки при червен сигнал на светофарната уредба, жалбоподателят не
се е съобразил със светлинната сигнализация. Никъде в наказателното
постановление обаче не е посочено кой е нормативният акт, който вменява
задължение на участниците в движението да не преминават при червен
сигнал на светофарната уредба. Цитираната като нарушена правна
разпоредбата – чл. 6, т. 1 от ЗДвП не посочва при наличие на конкретна
светлинна сигнализация, какви действия следва да извършат участниците в
пътното движение и в частност водачите на ППС. Поведението, което следва
да спазват водачите на ППС при наличие на червен сигнал на светофарната
уредба е посочено в чл. 31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП, а именно: червена светлина
– означава „Преминаването е забранено“. Водачите на пътни превозни
средства не трябва да преминават „стоп-линията“ или, ако няма такава, да
преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е
поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в
кръстовището или на пешеходната пътека. Така бланкетът на чл. 6, т. 1 ЗДвП
се допълва от друга разпоредба – такава, която посочва конкретните правила
за поведение на водачите на ППС при наличие на различна светлинна
сигнализация, а с оглед конкретно посочената червена светлина, това е чл. 31,
ал. 7, т. 1 от ППЗДвП. В разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН са изчерпателно
изброени реквизитите на наказателното постановление, като в т. 6 е
предвидено посочването на „законните разпоредби които са били нарушени
виновно”. Като не е посочил конкретната норма въвеждаща задължение за
водачите на ППС да не преминават през кръстовище при подаден червен
сигнал на светофарната уредба, АНО не е изпълнил задължението си да
посочи точната правна норма, която е била нарушена.
5
Констатираното нарушение е съществено, защото засяга правото на
защита на санкционираното лице да узнае какво точно нарушение му е
вменено и кои текстове от закона и подзаконовите нормативни актове са
предвидили за него задължения, които то не е изпълнило. Ето защо, в частта
относно нарушението на чл. 6, т. 1 от ЗДвП издаденото НП се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и издадения към него контролен талон.
Съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че
фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както
в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена
сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички
допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип
на презумпцията за невиновност. В този смисъл е и ППВС № 10/1973 г., т. 7,
които разрешения са актуални и днес и от които съдът не намира основание
да отстъпи. Да се приеме обратното, означава да се размести
доказателствената тежест, а това води до там обвиненото лице да доказва
своята невинност, което е пряко и драстично нарушение на презумпцията за
невиновност, уредена в чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България,
чл. 6, пар. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи (ЕКЗПЧОС), както и на чл. 3 и чл. 6 от Директива (ЕС)
2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г., относно
укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото
на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения
относно вмененото на жалбоподателя нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, а именно, че е носил контролен талон към СУМПС, не се установяват
от наличната доказателствена съвкупност, като по делото не са събрани
никакви доказателства относно извършването на това нарушение. По делото
са разпитани както актосъставителят М. Д., така и свидетелят З. К.,
присъствал при установяване на нарушенията и съставяне на АУАН. Видно
6
от показанията на същите, в тях не се съдържат никакви данни за процесното
нарушение, поради което административното обвинение остана недоказано.
При това положение атакуваното НП се явява необосновано в частта по т. 2 и
като такова следва да бъде отменено.
При така изложеното съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено в цялост като незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-008211 от 19.04.2021
г., издадено от Г В Б, на длъжност Началник група към СДВР, отдел „Пътна
полиция”, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на М. Л. П., ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100
(сто) лева на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП и за нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 10 (десет) лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7