О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е №……
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV Д с - в в закрито
заседание на единадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Мария
Малоселска
разгледа
докладваното от съдия Иванова ч. гр. д. № 7980 по описа за 2020 година и за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.
577, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
С определение № 735 от 17.06.2020
г. съдия по вписванията при Софийски районен съд е постановил отказ да бъде вписано
представеното му от „Г.“ ЕООД със заявление вх. № 30817/17.06.2020 г.
Постановление за възлагане на недвижим имот от 13.12.2019 г. с изх. № 69033/13.12.2019
г., по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 при КЧСИ, издадено по и.д. № 20198510400487,
влязло в законна сила на 24.01.2020 г.
Срещу определението е подадена
частна жалба от молителя „Г.“ ЕООД с оплакване за неговата незаконосъобразност.
Излага, че придобитият на публична продан недвижим имот, представляващ офис № 25,
с идентификатор 68134.1932.755.1.36, находящ се в гр. София,
район „Витоша“, ул. ***********е бил собствен на фирма „Д.“ ООД, която е
учредила ипотека в полза на „О.Б.Б.“ АД. Твърди, че в постановлението за
възлагане съдебният изпълнител е посочил, че собственик на имота е „Е.П.” ООД,
ЕИК *******, тъй като след учредяване на ипотеката длъжникът „Д.” ООД е сключил
предварителен договор за прехвърляне на правото на собственост на процесния
офис № 25 с купувача „Е.П.” ООД, който бил обявен за окончателен с решение,
постановено по т.д.№ 8225/2014г., VI - 12 с-в, ТО, СТС, но същото не е вписано
в имотния регистър, воден от Агенция по вписванията. Предвид изложеното счита,
че е спазено изискването на чл. 6 от ПВ подлежащият на вписване акт да съдържа
единен идентификационен код (ЕИК) на страните. Според жалбоподателя, имотът е придобит вследствие на публична
продан по изпълнително дело със страни „Г.” ЕООД, в качеството му на взискател
и „Д.” ООД, в качеството на длъжник, а в постановлението за възлагане са
посочени ЕИК на тези две страни. Ето защо и непосочването в постановлението на ЕИК
на настоящия собственик „Е.П.” ООД, то следвало да се вземе предвид че съдебното
решение, което легитимира „Е.П.” ООД като собственик, не е вписано в Агенция по
вписванията и придобиването не е отразено по партида на това дружество, нито по
партида на офис № 25, поради което съгласно книгите за вписванията собственик
на имота е именно ипотекарният длъжник „Д.” ООД. Отделно счита, че липсата на
ЕИК на „Е.П.” ООД не е съществено нарушение, тъй като търговското дружество се
идентифицира не само с ЕИК, но и с фирменото си наименование. Справка относно
съществуване на този субект може да се извърши от длъжностното лице служебно,
поради което този мотив за отказ се явявал несъстоятелен. Моли съда да отмени
отказа и да задължи съдията по
вписванията да извърши вписването.
Съдът, като взе предвид доводите
на жалбоподателя и приложените по делото доказателства, намира частната жалба
за допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
С молба вх. № 30817/17.06.2020 г.
от „Г.“ ЕООД е поискано вписване в Имотен регистър – гр. София на Постановление
за възлагане на недвижим имот от 13.12.2019 г.
с изх. № 69033/13.12.2019 г., по описа на ЧСИ М.П., рег. №851 при КЧСИ,
издадено по и. д. № 20198510400487, влязло в законна сила на 24.01.2020 г., по
силата на което молителят е придобил недвижим имот, представляващ офис
№ 25, с идентификатор 68134.1932.755.1.36, находящ се в гр. София, район
„Витоша“, ул. ***********подробно индивидуализиран в постановлението. Посочено
е, че имотът е собственост на дружеството „Е.П.“ ООД.
За да постанови отказ, съдията по
вписвания е приел, че представеното постановление за възлагане няма
необходимото съдържание, съгласно чл. 6, ал. 1, б. „а“ от ПВ, тъй като не е
посочен ЕИК и седалището на дружеството собственик, чийто имот е бил предмет на
принудително изпълнение и възложен на купувача от проведената публична продан.
Съгласно т. 6 от ТР № 7 от 25.04.
2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г., на ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията
по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал.1 от Правилника за вписванията
относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на
закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е
съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за
вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на
акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. В мотивната част на същата
точка е посочено, че отказът за вписване на представения акт може да бъде
мотивиран със съображения за липсата на необходимото съдържание, чиято проверка
се извършва в две насоки: идентификация на страните (чл. 6 ал. 1 б. „а” ПВ) и
идентификация на имота (чл.6 ал.1 б. „в” ПВ).
Разпоредбата на чл. 6, ал. 1, б.
„а” ПВ поставя като изискване към съдържанието на подлежащ на вписване акт
посочване на единен идентификационен код (ЕИК) на страните, когато такава е
вписана в търговския регистър към Агенцията по вписванията.
В настоящия случай няма спор, че
посоченият в постановлението за възлагане собственик, чийто имот е продаден на
публична продан, е юридическо лице - „Е.П.“ ООД, като не е описан негов ЕИК.
Следователно съдържанието на акта не отговаря на изискванията на Правилника за
вписванията, поради което настоящият състав намира отказът на съдията по
вписванията за съобразен със закона. Доколкото законодателят е предвидил като
кумулативни изисквания към съдържанието на подлежащия на вписване акт
посочването на името и на ЕИК на страната, не може да бъде споделен довода на
жалбоподателя, че съдията по вписванията е имал служебно задължение да извърши
справка относно съществуването на този субект. Още повече че чл. 23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ сочи, че служебни справки длъжностните лица извършват единствено при
посочен ЕИК.
Ирелевантни към преценката за
наличието на необходимото съдържание на акта са твърденията в жалбата, че
съдебното решение, въз основа на което „Е.П.“ ООД е придобило собствеността
върху процесния имот, не е вписано в служба по вписванията и собственик
съгласно книгите по вписванията е „Д.“ ООД. Както е изяснено с посоченото
тълкувателно решение, съдията по вписванията в производството по вписването
няма правомощието да преценява материалноправните предпоставки за вписване на
акта и в този смисъл той не съобразява последиците от вписването или
невписването на други актове, освен ако няма изрично изискване на закона.
Съдията по вписванията е обвързан от посочения в постановлението собственик „Е.П.“
ООД, поради което е длъжен да провери дали е вписан ЕИК именно на това
юридическо лице.
Предвид изложеното, съдът намира,
че представеният за вписване акт не отговаря на изискуемото в чл. 6, ал. 1, б.
„а” ПВ съдържание, което обстоятелство, по аргумент от т. 6 от ТР №7 от 25.04.
2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г., на ОСГТК на ВКС, е достатъчно основание, за
да бъде отказано заявеното вписване в имотния регистър, както правилно е
постановил и съдията по вписванията.
Определение №735 от 17.06.2020 г.
на съдия по вписванията Полина Петрова, при Софийски районен съд, с което е
постановен отказ за вписване, следва да бъде
потвърдено.
Водим от
изложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №735 от 17.06.2020 г. на съдия по вписванията при Софийски
районен съд, с което е постановил отказ да бъде вписано представеното му от „Г.“
ЕООД със заявление вх. № 30817/17.06.2020 г. Постановление за възлагане на
недвижим имот от 13.12.2019 г. с изх. № 69033/13.12.2019 г., по описа на ЧСИ М.П.,
рег. № 851 при КЧСИ, издадено по и. д. № 20198510400487.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в
едноседмичен срок от връчването му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.