Решение по дело №187/2020 на Районен съд - Ихтиман

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 17.09.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на осми септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 187/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №17-1204-003789/09.01.2018г. на началник група към ОДМВР София, с-р Пътна полиция, с което на И.К.Д. за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца; за нарушение на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20лв.; за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10лв..

Твърди се, че НП е незаконосъобразно, тъй като са нарушени законовите разпоредби. Поддържа се, нарушенията не са извършени.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. С., който пледира за отмяна на атакуваното НП и поради наличие на саморъчно дописване на в АУАН и неясно описание на нарушението.

Въззиваемата страна не изпраща представител, взема писмено становище за неоснователност на жалбата и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата основателна по следните съображения:

На 04.10.2017 г., в 17,14ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № СА6320РН по автомагистрала „Тракия” в посока гр. София, като се движил в лентата за принудително спиране и бил спрян за проверка от контролните органи по ЗДвП. При проверката служителите установили, че водачът не е заплатил в срока за доброволно изпълнение наложените му глоби в цитирания в НП фиш, като не е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3 ЗДВП, както и че не носи контролния талон от свидетелството за управление. На жалбоподателя бил съставен АУАН, като било прието, че са извършени нарушения на чл.58 т.3 от ЗДвП, 157, ал. 8 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. При предявяването на акта на нарушителя  последният вписал, че няма възражения. В неопределен момент в АУАН било саморъчно дописан следния текст, с който са описани твърдяните нарушения, а имено: „1. Движи се в лентата за принудително спиране; 2. Управлява с неплатени глоби в срок; 3. не носи к.т. към СУМПС“.

Въз основа на акта административнонаказващият орган издал и атакуваното НП, в което за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца; за нарушение на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20лв.; за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10лв..

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на АУАН, справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед, известие за доставяне, както и показанията на свидетелите. В хода на производството, като свидетели са разпитани актосъставителят и свидетелят по акта, които заявяват, че нямат спомен за случая, но поддържат отразеното в акта. По отношение на дописването в АУАН заявяват, че нямат конкретен спомен, но същото се дължало на техническа грешка при работа с таблета.

По отношение и на трите нарушение, за които е санкциониран жалбоподателят съдът намира следното. Извършеното дописване в АУАН, посредством саморъчно дописване с химикал на описанието на нарушенията от непосочен автор,  представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Дописването не е удостоверено с полагане на подписа на неговия автор, което лишава съда от възможност да провери дали дописването е извършено от компетентно длъжностно лице. Наред с това дописването е по отношение на задължителен за АУАН реквизит по смисъла на чл. 42, т. 4 от ЗАНН. На последно място по делото не се установи моментът, в който дописването е извършено- дали е преди или след предявяване на АУАН на жалбоподателя. Поради това извършеното в АУАН дописване на описание на нарушението нарушава правото на защита на санкционираното лице, което само по себе си е основание за отмяна на атакуваното НП. Горното не се опровергава от показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите заявяват, че нямат спомен за случая поради изминалия период от време, а конкретно по отношение на извършеното дописване изразяват предположения за причините, които са довели до него.

Наред с изложеното по отношение на извършеното дописване съдът намира, че в частност по отношение на нарушението на чл. 58, т. 3 от ЗДвП съдът намира следното. На първо място съгласно чл. 58, т. 3 от ЗДВП при движение по автомагистрала на водача е забранено  да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Следователно е налице изключение от забраната за движение в лентата за принудително спиране, а именно- при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. При ангажиране на административна отговорност спрямо лице водач на пътно превозно средство за нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДВП не следва да е налице никое от тези изрично предвидени от законодателя изключения и липсата на тези изключения следва да се посочи изрично в АУАН и НП. Описанието на нарушението в АУАН и в НП в тази част- „движи се в лентата за принудително спиране“ и „Движи се в лентата за принудително спиране без видими основателни причини за това“, представлява твърде общо и недостатъчно излагане на обстоятелствата на конкретното нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДВП. При описание на нарушението не са посочени обстоятелства за наличието или липса на повреда на пътното превозно средство, както и на здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство, както изисква разпоредбата на чл. 58, т. 3 ЗДвП. Не е посочена липсата на изключенията по чл. 58, т. 3 от ЗДВП, като това представлява  неизпълнение на задължението по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и на това по чл. 42, т. 4 от ЗАНН. Неизпълнението на тези задължения в хода на едно административно производство съставлява съществено процесуално нарушение, което засяга правото на защита, поради което НП следва да бъде отменено в тази част.

Наред с изложеното по отношение на извършеното дописване съдът намира, че в частност по отношение на нарушението по чл. 157, ал. 8 от ЗДвП съдът намира следното. В чл. 6 ЗАНН е предвидено, че административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия случай  чл. 157, ал. 8 ЗДвП не съдържа конкретно правило за поведение, адресирано към водачите на превозни средства, респ. състав на административно нарушение и поради това неспазването му не би могло да ангажира административнонаказателната отговорност на лицето. Посочената като нарушена разпоредба на  чл. 157, ал. 8 от ЗДвП не кореспондира с описанието на нарушението. Видно от съдържанието на НП, жалбоподателят е санкциониран, защото "носи връчено НП за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок за плащане", с което е нарушил чл. 157, ал. 8 от ЗДВП. Последната гласи, че наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване. Видно е, че не е налице задължение за участниците в движението по пътищата, неизпълнението на което да бъде санкционирано с налагане на административно наказание. Констатираното процесуално нарушение е съществено и годно да обоснове отмяна на НП в частта му относно санкционираното нарушение по  чл. 157, ал. 8 от ЗДвП (В този смисъл Решение № 389 от 15.03.2019 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 52/2019 г.). С оглед гореизложеното НП следва да бъде отменено в тази част.

По разноските:

Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение, а от насрещната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение (л. 3 от делото). Съгласно  чл. 63, ал. 4 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1 000 лв., възнаграждението е 300 лв. От представеният договор за правна помощ и съдействие се вижда, че уговореното и платено възнаграждение е в размер на 200 лв., поради което е под минималния размер. Тези разноски следва да бъдат в тежест на юридическото лице, в чиято структура е административният орган издал процесното наказателно постановление – в тежест на ОДМВР София /по аргумент от чл. 37, ал. 2 от ЗМВР/, доколкото и Сектор „Пътна полиция" гр. София не е самостоятелно юридическо лице.

Воден от изложеното по – горе и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №17-1204-003789/09.01.2018г. на началник група към ОДМВР София, с-р Пътна полиция, с което на И.К.Д. за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца; за нарушение на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20лв.; за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10лв..

ОСЪЖДА на основание чл. 63 ,ал. 3 от ЗАНН ОДМВР София да заплати на И.К.Д., ЕГН **********, сумата от 200 лева, представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София област  в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: